Р Е Ш Е Н И Е №
260021
гр.
Сливен, 14.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 329 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Г.Н.К. ***
дължи на ищеца Д.Д.Д. сумата от 3000,00 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем с нотариална заверка на подписите
рег. № 894/2019 г. от 27.02.2019 г. на Нотариус Димчо Ненов, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ч. гр. д.
№ 3480/2019 г. по описа на РС - Сливен до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
26.02.2019 г. между Д.Д.Д. като заемодател и ответника Г.Н.К.
като заемател бил сключен Договор за заем
с нотариална заверка на подписите рег. № 894/2019 г. от 27.02.2019 г. на Нотариус
Димчо Ненов, по силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на
3000 лв., а заемателят се задължил да я върне в срок до 27.04.2019 г.
Заемателят не е върнал заемната сума, като по заявление на ищеца по
чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 3480/2019 г. по описа на СлРС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на
ответника, с който изразява становище за допустимост на иска, както и че по
отношение на основателността му са представени доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира
направените разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат, редовно
преупълномощен от назначения на ответника особен представител, чрез който
поддържа становището, изложено в писмения отговор и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
От писмените доказателства по делото, се установява,
че на 26.02.2019 г.
между ищеца Д.Д.Д. като
заемодател и ответника Г.Н.К. като
заемател бил сключен Договор за заем с нотариална заверка на
подписите рег. № 894/2019 г. от 27.02.2019 г. на Нотариус Димчо Ненов, по
силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 3000 лв., а
заемателят се задължил да я върне в срок до 27.04.2019 г.
Страните не спорят по основанието на претенцията, нито
за настъпилата изискуемост.
По делото не са събрани доказателства
ответникът да е заплатил цялата или част от заемната сума на ищеца.
По заявление на ищеца е образувано ч.
гр. д. № 3480/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2380/09.07.2019 г. срещу ответника
за сумата от 3000 лв. - главница по договора за заем и сумата от 50 лв. -
обезщетение за забава за периода от 28.04.2019 г. до 26.06.2019 г., както и
сумата от 61,00 лв. разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявения иск за изцяло основателен
и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения
договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил
търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на
уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер
дължимостта на процесната сума.
Предвид
приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните,
безспорни са обстоятелствата, че ищецът и ответникът са били обвързани от
облигационно правоотношение по валиден и действителен договор за паричен заем,
по силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 3000 лв., а последният
се е задължил да ги върне в срок до 27.04.2019 г. Изискуемостта на задължението
за връщане на заемната сума е настъпила. Съдът е указал, че в доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил дължимата сума по заемното правоотношение. Такива доказателства не
бяха ангажирани в производството.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът
намира за неоснователно, тъй като същото е договорено и заплатено в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с добавен
ДДС (440,00 лв. + 88,00 лв. ДДС).
Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 899,00 лв., от които 60,00 лева - заплатена държавна такса, 250,00
лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 528,00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 61,00 лева - заплатена държавна
такса в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.К.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на
Д.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3000,00
лв. /три хиляди лева/, представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем с нотариална заверка на подписите
рег. № 894/2019 г. от 27.02.2019 г. на Нотариус Димчо Ненов, ведно със
законната лихва върху главницата от 26.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 2380/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 3480/2019
г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Н.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 899,00
лв. /осемстотин деветдесет и девет лева/, представляваща направените по
делото разноски, от които: 838,00 лв. /осемстотин тридесет и осем лева/, представляваща
направени разноски в исковото производство и сумата от 61,00 лв. /шестдесет и един лева/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч.
гр. д. № 3480/2019 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: