РЕШЕНИЕ
№ 4991
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204266 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д- Е Р. А.., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
*************, против Наказателно постановление № 7/26.01.2024 г.,
издадено от ВПД началник на 05 РУ на СДВР, с което на жалбоподателя за
нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ и на основание чл.
190, ал. 1 ЗОБВВПИ и чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че процесното постановление е издадено в
противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на
производствените правила. Прави се възражение относно компетентността на
органа издал процесния акт. Счита, че са нарушени императивните изисквания
на чл. 57, ал.1 от ЗАНН- намира за неясно описанието на извършеното
нарушение. Твърди, че неправилно е квалифицирано извършеното нарушение.
1
Претендира отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в о. с. з., не изразява
становище по жалбата.
Ответникът по жалбата – ВПД началник 05 РУ СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Страхинов, с
пълномощно по делото, който излага становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 24.12.2023 г., около 21:10 часа, в гр. София, на бул. „Янко Сакъзов“
и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, при извършена полицейска проверка се
установило, че жалбоподателят А. притежава късо огнестрелно оръжие –
пистолет Glock 17, кал. 9*19 с №BZNZ3753, което е установено от
разрешение с рег.№20220843781, издадено от 01 РУ СДВР, в което било
отразено, че оръжието е със статут на ловно оръжие. Посоченото оръжие било
транспортирано във вътрешен кобур на тялото, покрит, без зареден пълнител.
За извършеното нарушение на 10.01.2024г. от свидетеля и М. Т.- мл.
ПИ, служба КОС към 05 РУ СДВР, гр. София, съставил АУАН, снел сведение
от жалбоподателя и му връчил екземпляр от така съставения документ.
Въз основа на посочения акт на 26.01.2024г. от П М- ВПД началник на
05 РУ СДВР- наказващ орган издал атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на разпитания свидетел- М.
Т., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, както и
от приложената към делото административонакзателна преписка. Посочените
доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в
пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа
обстановка.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
2
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно.
При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в
хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От приобщените
към доказателствата заповеди за оправомощаване се установява неговата
законосъобразност от гледна точка на компетентност на длъжностните лица,
издали процесния акт и АУАН, поради което настоящия съдебен състав
намира, че посочените в жалбата процесуални нарушения в тази посока са
несъстоятелни.
С обжалвания акт на жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на този текст предвижда, лицата, получили разрешение за
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или
спортни цели, да пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в
зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2
– разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното
оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.
Съдът намира че посочената в процесния акт фактическа обстановка,
покрива изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и няма основания за отмяната на
това основание. Описанието на извършеното нарушение е ясно и покрива
фактическия състав на нарушената норма от закона. Съдът намира, че същата
касае пренасянето на огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели, а
посочените разпоредби в жалбата касаят пренасянето на оръжия и боеприпаси
с други цели и намира посоченото за неотносимо. В допълнение съдът
намира, че непосочването на конкретната хипотеза от нарушения текст не
ограничава правата на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е
привлечена административната му отговорност и съответно не се нарушават
3
правата му на защита, в каквато посока е и съдебната практика.
Нарушението е пълно описано с всички относими към състава
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната
му. Правилна е и дадената от АНО правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл. 96, ал. 4 от
ЗОБВВПИ, както и на санкционната такава по чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
АНО за нарушението на този текст, е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. на
основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Нормата на чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ
сочи, че лице, получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което пренася огнестрелното
оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5 в нарушение
на изискванията на чл. 96, ал. 4, се наказва с глоба в размер на 500 лв.
Съдът намира, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.
По делото безспорно се установи, а и не се спори, че на 24.12.2023 г.
жалбоподателят е пренасял законно притежаваното от него късо огнестрелно
оръжие – пистолет Glock 17, кал. 9*19 с №BZNZ3753, което е установено от
разрешение с рег.№20220843781, издадено от 01 РУ СДВР, в което било
отразено, че оръжието е със статут на ловно оръжие, в нарушение на
изискванията на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят е имал
разрешение за носене и употреба за това ловно оръжие, но не е спазил
изискванията за пренасянето му. Посоченото тук установява, че са налице
елементите от обективната страна на нарушението по чл. 96, ал. 4 от
ЗОБВВПИ. За да е налице административно нарушение е необходимо да има
деяние- действие или бездействие, с което се нарушава
законоустановенияустановения ред, трябва да е извършено виновно и е да е
4
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Умишлено е,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или
допускал настъпването на неговите общественоопасни последици, а
непредпазливо е деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати.
Настоящия състав на съда намира, че в конкретния случай,
административното нарушение е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят Дариян А., като лице, на което е издадено надлежно
разрешително по реда на ЗОБВВПИ, е бил наясно с правилата за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за лов, но въпреки
това съзнателно не ги е спазил. Ето защо, съдът приема, че правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за
извършеното нарушение. На жалбоподателя е било наложено наказание в
законоустановения фиксиран размер, съответстващ на степента на обществена
опасност на извършеното нарушение -глобата е в размер, фиксиран от
законодателя, и не може да бъде намалявана съгласно забраната на чл. 27, ал. 5
от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 28
ЗАНН, тъй като по делото липсват каквито и да е факти и обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обичайните случаи.
Този състав на съда, предвид всичко изложено до тук счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по
жалбата – ВПД началник на 05 РУ на СДВР, които съдът намира, че следва да
бъдат определени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 80 лева. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на СДВР, именно в
5
полза на същата в качеството на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7/26.01.2024 г.,
издадено от ВПД началник на 05 РУ на СДВР, с което на жалбоподателя Д- Е
Р. А.., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** за нарушение на
разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 190, ал. 1
ЗОБВВПИ и чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лева като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБОРАЗНО.
ОСЪЖДА Д- Е Р. А.., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********** да
заплати в полза на СДВР сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6