Решение по дело №13036/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              30.05.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ  

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13036 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13036/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З.С.Т. ЕГН ********** *** срещу решение №303284  от 29.12.2017 г постановено по гр.д.№58406/2015 г на СРС , 68 състав ;  с което е прието за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Т. , че същите дължи сумата от 321,55 лева – незаплатена топлинна енергия за ателие №8 в гр.София ж.к“********за периода .12.2012 г – м.04.2014 г  ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 25.06.2015 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 50,17 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.01.2013 г – 12.06.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.07.2015 г по ч.гр.д.№36258/15 г на СРС , 68 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е потребител на топлинна енергия. Липсва писмен договор за доставка на топлинна енергия по чл.61 ЗЕ . Няма данни договорът с третото лице да е бил подновен . Няма данни за извършен метрологичен контрол на топломера . Липсват изравнителни сметки и документи за главен отчет . Експертизите са работили само по документи на ищеца .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 23.01.2018 г, поради което жалбата от 31.01.2018 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно  .

Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Видно от нотариален акт на стр.19-20 от делото пред СРС жалбоподателят е носител на право на ползване върху процесния топлофициран имот . При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор , а чл.61 и сл.ЗЕ касае потребители на топлинна енергия за стопански нужди т.е.неотносим е .

Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ответника , защото такава е действащата законова уредба в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят вещите лица . Наличието или липсата на метрологична проверка на топломера не води до пряко до дължимост или недължимост на процесните суми , а доказване за неточно измерване не е проведено от въззивника .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на ответника са деловодни разноски от 200 лева възнаграждение за особен представител .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №303284  от 29.12.2017 г постановено по гр.д.№58406/2015 г на СРС , 68 състав .

 

ОСЪЖДА З.С.Т. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********сумата от 200 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********.

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.