РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20244500500391 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Ц. О.“ №108,
вх.В, ет.1, представлявано от управителя К.С.А. чрез пълномощника адв. Б.К.
от АК-Русе против решение №453/04.04.2024 г., постановено по гр.д.№
3180/2023 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от дружеството против А. К. Г. иск за заплащане на обезщетение
за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 8 101.36 лв. Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно счел, че
въпреки изрично предвидения в закона момент на предаването на резултата
от строителството с приемането на сградата с Акт- обр. 15, този момент не е
определящ за възникването на задължението на собственика на
самостоятелен/ни oбeкт/и в cъщaтa cгpaдa да зaплaти дължимoтo пo дoгoвopa
за строителство или при липсата на такъв дoгoвop, да обезщети строителя за
направените в процеса на строителството разходи. Разпоредбата на чл.176,
1
aл.1 от ЗУТ фиксирала момента на предаването на сградата- датата на
приемането й с Акт- обр. 15 и това бил моментът, от който всички дължими
във връзка с приключилото строителство плащания ставали изискуеми, a
всяко забавяне в плащането следвало да бъде санкционирано с начисляването
на лихви за забава в размер на законната лихва. Несъобразяването на чл.176,
ал.1 от ЗУТ довело и до неправилно приложение на чл.84 от ЗЗД. Съдът
пренебрегнал факта, че в процесния случай имало законоустановен момент,
от който възлoжитeлят/зaинтepecoвaнoтo лицe изпaдал в забава по отношение
задължението си по уреждане на сметките си с изпълнителя. Неправилно било
прието, че е налице хипотезата на чл.84, ал.2 от ЗЗД- когато нямало определен
срок за изпълнение на паричното задължение и неправилно е счел, че за да
изпадне длъжникът в забава е необходима покана. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което
искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 8 101.36 лв. бъде
уважен изцяло. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът А. К. Г. чрез о. с. п. адв. С. К. от АК-Русе е подал отговор по
реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита решението в обжалваната част за правилно и иска в тази част
същото да бъде потвърдено.
А. К. Г. чрез особения си представител адв. С. К. от АК-Русе е обжалвал
същото решение на РРС в частта, с която е осъден да заплати на „Декра-
Строй“ ЕООД- гр.Русе сумата в размер на 22 802.91 лв., както и направените
разноски. Твърди се, че решението в тази част е неправилно като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение
на закона и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Заявява,
че с отговора на исковата молба изцяло било оспорено твърдението на ищеца,
че описаните в исковата молба довършителни СМР по процесната сграда и по
двата самостоятелни обекта, придобити в собственост от него, били
извършени, както и че ако някои от тези СМР са извършени - че същите били
извършени от ищцовото дружество. Били оспорени и всички данни,
съдържащи се в приложените по делото протоколи- обр.19 относно
отразените в тях видове, количества и стойности на извършени СМР.
Протоколите били частни документи, подписани от едно и също лице при
сливане на качествата на „възложител" и ,,изпълнител“ и не се ползвали с
2
доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти и
обстоятелства и съответно не представлявали годни доказателства за
установяване извършването от страна на ищеца на описаните в исковата
молба довършителни СМР- по вид, обем и стойност. От протоколите не
можело да се установи за кой точно обект били извършени описаните в тях
СМР, тъй като липсвала индивидуализация на обекта. Само въз основа на
същите не може да се приеме, че описаните в тях СМР са извършени в
процесната сграда и в собствените му обекти, респ. че са извършени от
ищцовото дружество. Предвид оспорването насрещната страна следвало да
установи при условията напълно и главно доказване, че претендираните СМР
били действително извършени от него и за негова сметка по вид, обем и
стойност в процесната сграда и обекти- собственост на ответника. Такъв
извод не можело да се обоснове и от приетата по делото СТЕ, с оглед на
начина, по който същата била извършена- остойностяване на СМР, описани в
оспорените протоколи- обр.19. По делото не били заявени фактически
твърдения и съответно не били релевирани каквито и да било доказателства,
че ищцовото дружество реално извършило разходите за претендираните
СМР. Тези факти не били доказани по делото, а при постановяване на
решението първоинстанционният съд не съобразил и не обсъдил направените
оспорвания, възражения и доводи, поради което неправилно е приел, че
предявеният иск е основателен. Този основният правен извод, довел до
уважаването на главния иск, бил изцяло декларативен и немотивиран.
Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново
решение, с което предявеният иск за заплащане на стойността на извършено
строителство в размер на 22 802.91 лв. се отхвърли с произтичащите от това
последици.
Насрещната страна счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
3
Производството е образувано по предявените от „Декра- Строй“ ЕООД-
гр.Русе против А. К. Г. обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на стойността на СМР с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД и за
заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че с договор за учредяване на право на строеж, сключен с
нотариален акт- вх.рег. ****/02.01.2008 г., акт №3, т.І, дело №3/2008 г. на СВ-
Русе съсобствениците на недвижим имот, находящ се в гр.Р. ул.“О.“
№№****** представляващ ПИ 63427.2.5573 с площ от 1563 кв.м., между
които Л.С.С. и И. К. С., взаимно си учредили (разпределили) правото на
строеж за самостоятелните обекти в сградата, като Л. и И.С. получили в
изключителна собственост правото на строеж за следните обекти: Л. С. – 1/10
идеална част от апартамент №10, вх.Б, ет.2 с идентификатор ************
със застроена площ 62.70 кв.м., ведно с прилежаща изба №37 с площ 3.05
кв.м., заедно с 1.4628% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи
10.20 кв.м., а И. С. - 9/10 идеални части от апартамент №**, вх*, ет.* с
идентификатор********** със застроена площ 62.70 кв.м., ведно с
прилежаща изба №37 с площ 3.05 кв.м., заедно с 1.4628% ид.ч. от общите
части на сградата, представляващи 10.20 кв.м. и к. – б. №*, вх.*, етаж първи
(партерен) с идентификатор ********* със застроена площ 30.26 кв.м., заедно
с 0.6438% ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 4.49 кв.м. И*
К* С., починала на *******г., а Л.С.С., починала на .......г. и техен законен
наследник е А. К. Г..
На 18.04.2017г. е бил издаден Акт за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството, след настъпила смяна
на възложителя и строителя на строежа, в който са описани изпълнените
строителни и монтажни работи по одобрен проект. В акта е посочено, че
сградата е изградена в груб строеж, за което било издадено удостоверение по
чл.181, ал.2 от ЗУТ- изх.№0804/5737/02.11.2009 г.
През периода 24.08.2017г.- 02.05.2018г. са били съставени протоколи-
обр.19, в които са описани по вид, обем и стойност СМР за обект : жилищна
сграда с магазини, кафе- бар- 2 бр., подземни и надземни гаражи и външни
ВиК връзки, подписани от „Декра- строй“ ЕООД за възложител и изпълнител.
Протоколите са оспорени от страна на ответника.
4
На 20.12.2019г. е бил съставен Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа, а на 06.01.2020г. е било издадено
удостоверение №7 за въвеждане на обекта в експлоатация. На същата дата е
бил съставен и протокол №6- обр.19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове СМР.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, която
първоинстанционният съд е възприел изцяло, за установяване на стойността
на извършените СМР, необходими за въвеждане на обекта в експлоатация:
общо за цялата сграда – 591 305.34 лева; за апартамент №10 с прилежаща изба
№37 – 15 294.16 лева и за кафе-бар 1 – 7763.89 лева.
Експертизата е изготвена на база представените от ищеца и приети по
делото протоколи- обр.19. В дадените обяснения експертът е посочил, че
експертизата е изготвена по документи и не може да прецени дали актуваните
работи са извършени по вид, обем и стойност.
При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че
отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие при липса на договореност за извършване на
СМР, необходими за въвеждането на обекта в експлоатация. Прието е, че
ищецът като собственик на обекти в сграда с административен адрес: гр.Р.,
ул.“О.“№* предприел строително-ремонтните дейности с цел снабдяване
цялата сграда с Акт- обр.15, който удостоверява, че е напълно завършена, в
готовност да бъде въведена в експлоатация, поради което СМР са извършени
и в интерес на ищцовото дружество.
Прието е, че в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, при която предприетата в
свой и в чужд интерес работа е водена добре, заинтересованият, който ще
получи обект, годен за ползване в състояние, за което е предназначен,
отговаря за сторените от водилият чуждата работа разходи само до размера
на обогатяването си. Обогатяването на ответника е със сумата, която той е
спестил, а е следвало да плати за извършване на довършителните и ремонтни
работи в имота си, така, че обектът му, както и прилежащите му общи части
да бъдат в състояние, обуславящо въвеждане на сградата в експлоатация.
Първоинстанционният съд е посочил, че основателността на иска предполага
ищецът да установи наличие на неоправдано разместване на блага, довело до
обедняването му с направените разноски за извършване на процесните СМР
5
по обекта на ответника и припадащата се част от разходите за общите части
на сградата и обогатяване на ответника за негова сметка, чрез придобиване в
собственост на завършен от строителна и техническа гледна точка обект.
Прието е също, че от събраните по делото доказателства се установява,
че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта в жилищната сграда
с административен адрес: гр.Р., ул.“О.“№*- апартамент ** и кафе – бар 1 като
правото му на собственост е основано на договор, обективиран в нотариален
акт за учредяване вещни права на строеж №**, том VІІІ, рег.№**** дело
№****/*****г., страна, по който са наследодателите му. А. Г.. Посочено е
също, че правото на строеж е реализирано в момента, в който сградата е
изградена в „груб строеж“ и от този момент то се трансформира в право на
собственост върху самостоятелен обект. В качеството си на собственик на
самостоятелни обекти в жилищната сграда, чието строителство е довършено
от ищцовото дружество, ответникът е процесуално легитимиран да отговаря
по предявения осъдителен иск.
Районният съд е изложил съображения, че „Декра - Строй“ ЕООД също е
собственик на обекти в сградата като към 2017г., когато ищцовото дружество
възстановило строителната дейност, сградата е била завършена в груб строеж.
Самостоятелните обекти и общите части на сградата не са били изпълнени до
степен, позволяваща въвеждането й в експлоатация, т.е. на този етап сградата
не е била годна за обитаване, както от фактическа гледна точка, така и с оглед
заложените нормативни изисквания.
Въз основа на релевираните писмени доказателства и приетата
техническа експертиза първоинстанционният съд е извел извод, че в периода
2017г. – 2020г., ищцовото дружество е извършило нужните СМР и правни
действия, необходими за въвеждане сградата в експлоатация, поради което
работата е предприета уместно и е водена добре, тъй като е налице
положителен резултат – сградата е завършена съобразно всички законови
изисквания, за което са съставени съответните официални документи- Акт –
обр.15, Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Прието е, че
изпълнението на описаните в експертизата дейности, осъществени и
финансирани от „Декра – Строй“ ЕООД, е основание собствениците на
самостоятелните обекти да заплатят на дружеството разходите, необходими
за довършителните работи, а размерът следва да се определи съобразно
6
размера на спестените разходи за довършителни СМР в притежаваните от
А.Г. самостоятелни обекти и съответните общи части от сградата. Съдът е
кредитирал заключението на вещото лице, в което е дадена оценка на СМР,
извършени в апартамент №**, кафе-бар 1 и съответните общи части от
сградата, общо на стойност 23 058.05 лева и е извел извод за основателност на
предявеният иск.
Прието е, че предявеният акцесорен иск за сумата 8101.36 лева –
мораторна лихва, дължима за периода 20.12.2019г. – 16.06.2023г. е
неоснователен по съображения, че вземането е възникнало и станало
изискуемо от момента на фактическото изграждане на обекта, но липсва
законова разпоредба, според която в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД
обогатилият се изпада в забава от момента на изискуемостта на сумата,
каквато разпоредба съществува например при деликта. Нормата на чл.61, ал.2
ЗЗД не препраща към чл.61, ал.1 ЗЗД, в който изрично се сочи, че лихви се
дължат от датата на разхода. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора, а в случая няма определен срок за погасяване на паричните
задължения към ищеца и не са ангажирани доказателства, от които е видно,
че длъжникът е поканен да изпълни.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на
преценка на правилността му с оглед навените в жалбите оплаквания
въззивният съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че облигационните отношения между
страните следва да се уредят по правилата на гестията, регламентирана в
чл.61 и сл. от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, за да е налице водене на
чужда работа без пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа
/правни или материални действия в чужд интерес/; да съществува намерение
да се управлява чужда работа и това да е извършено доброволно.
Заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана, да изпълни задълженията, които гесторът е сключил от
негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му
върне всички разноски, които е направил.
В хипотеза, че работата е била предприета и в собствен интерес,
7
заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му- чл.62, ал.2
от ЗЗД.
В настоящият случай правилно първоинстанционният съд е определил
правното основание на облигационните отношения между страните с оглед
наведените от ищцовото дружество фактически твърдения и петитума на
иска.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание в процеса в доказателствена тежест на ищцовото дружество е да
установи наличието на горепосочените елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.61 от ЗЗД.
Правилно районният съд е приел, че ищцовото дружество следва да
установи, че е извършило заявените СМР в имотите- собственост на
ответника по вид, обем и стойност.
За установяване на факта на извършване на строителни работи ищцовото
дружество е представило по делото протоколи- обр.19, които са оспорени от
ответника.
Неправилно въз основа на оспорените от ответника протоколи и
базираната на тях експертиза първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
установил по делото факта на извършване на строителните дейности в
имотите на ответника.
Приетите по делото протоколи- обр.19 по правната си същност са частни
удостоверителни документи, които се ползват с доказателствената сила на
чл.180 от ГПК- същите съставляват доказателство, че съдържащите се в тях
изявления са направени от лицата, които са ги издали. Същите установяват
наличието на изявление от страна на техния издател за съществуването на
определени факти.
Представените протоколи не носят подписа на ответника, поради което
нямат обвързваща доказателствена сила. Същите са подписани от ищеца и
съставляват доказателство за направените от него изявления. Удостоверените
от ищеца изявления са относно изгодни за него факти, поради което само въз
основа на тях не може да се изведе извод, че описаните СМР са действително
извършени от ищцовото дружество, нито може да се изведе извод относно
вида, обема и стойността на тези строително ремонтни дейности. С оглед на
8
това изготвената само въз основа на тях експертиза не съставлява
доказателство относно основният факт- извършването от страна на ищеца на
СМР в имотите на ответника.
Други доказателства, които да установяват факта, че ищецът е извършил
необходимите строителни дейности по довършване на обектите- собственик
на ответника по делото не са ангажирани. Не са ангажирани и доказателства,
които са сочат, че средствата, които са изразходвани за извършване на СМР
са направени от ищеца.
Такъв извод не може да се обоснове и от констативния протокол за
установяване годността на строежа от 20.12.2019 г., носещ подписа и на
ответника. Документът удостоверява, че ответникът като собственик на
самостоятелни обекти в сграда е приел, че строителството е изпълнено
съгласно одобрените инвестиционни проекти, но не и факта, че е признал, че
довършителните работи са извършени от ищцовото дружество и с негови
средства.
В процеса ищецът не е установил с всички допустими доказателствени
средства, че е извършил довършителни СМР в имотите- собственост на
ответника за своя сметка, поради което предявеният иск за заплащане на
тяхната стойност се явява неоснователен.
Предвид това обжалваното решение в частта, с която е уважен иска по
чл.61, ал.2 от ЗЗД е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него
следва да се постанови ново решение, с което искът се отхвърли изцяло.
Искът за заплащане на обезщетение за забава се намира в положение на
акцесорност и следва неоснователността на главния иск, поради което в тази
част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Следва да се посочи, че изложените оплаквания в жалбата на „Декра-
Строй“ ЕООД- Русе са изцяло неоснователни.
Вземането, основано на разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, възниква от
момента на извършване на работата. Същото обаче не е с определен срок за
изпълнение, поради което става изискуемо след покана до длъжника. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика, посочена от
първоинстанционния съд.
Разноските за производството следва да се определят съобразно
9
правилата, визирани в чл.78 от ГПК.
Предвид неоснователността на исковете разноските за
първоинстанционното производство са в тежест на ищцовата страна, което
обуславя неправилност на решението и в частта за разноските и същото
следва да бъде отменено и в тази част.
В тежест на ищцовото дружество са и направените разноски за
въззивното производство. Същото следва да бъде осъдено да заплати и
дължимата държавна така по жалбата на насрещната страна- в размер на
456.06 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №453/04.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3180/2023
г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която А. К. Г., ЕГН
********** от гр.Р. е осъден да заплати на „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр.Р. бул.“Ц. О.“ №***, вх*,
ет.*, представлявано от управителя К.С.А. сумата в размер на 22 802.91 лв.,
представляваща стойността на СМР и разходи за довършване на обекти:
апартамент №**, вх.*, ет.* и кафе- бар *, вх*, ет.*, находящи се в гр.Р*,
ул.“О*“ №* както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК*********
със седалище и адрес на управление гр.Р., бул.“Ц. О.“ №..., вх.., ет.,
представлявано от управителя К.С.А. против А. К. Г., ЕГН ********** от
гр.Р. иск за заплащане на сумата в размер на 22 802.91 лв., представляваща
стойността на СМР и разходи за довършване на обекти: апартамент №., вх..,
ет. и кафе- бар ., вх.., ет*, находящи се в гр.Р., ул.“О.“ №. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 8101.36 лв.
ОСЪЖДА „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр.Р., бул.“Ц. О.“ №***, вх.*, ет.*, представлявано от
10
управителя К.С.А. да заплати по сметка на Окръжен съд-Русе държавна такса
в размер на 456.06 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11