Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260249 14.10.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и втора година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Я. Новаков
Членове: -
Секретар: Михаела Петрова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Новаков
гражданско
дело номер 1453 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищците Я.Д.А.
с ЕГН **********, Р.А.А. с ЕГН **********
и П.Я.А. с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 – адв.
Цветомила Вукова са предявили искове против ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витоша” № 89Б за
заплащане на суми от по 150000 лева – за първите двама ищци и от 80000 лева –
за третата ищца, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на смъртта на Д. Я. А. с ЕГН ********** (син на първите двама ищци и
брат на третата ищца), настъпила в резултат на извършено на 30.10.2015г.
непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на път 7909 между кв.
„Горно Езерово“ на гр. Бургас и с.
Братово, причинено от лицето С. С. С. с ЕГН ********** от гр. К. , при управление на лек автомобил „Волво“, с рег. №
А7580КК, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до
окончателно изплащане.
Гражданският деликт е признат за престъпление с влязла
в сила Присъда №130 от 14.10.2021г.,
постановена по приложеното НОХД №177/2021г по описа на Бургаския окръжен съд.
Ответникът е оспорил исковете. Изложил е съображения
за съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и за завишен размер на претендираните обезщетения.
Позавал се е на изтекла погасителна давност досежно лихвите. Изтъкнал е, че не са налице предстоставките за
присъждане на компенсация на третата ищца.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Присъда №130 от 14.10.2021г., постановена по приложеното НОХД
№177/2021г на Бургаския окръжен съд, потвърдена по реда на инстанционния
контрол, С. С. С. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
30.10.2015 год. по пътя от кв. „Горно Езерово“ на гр. Бургас към с. Братово,
при управление на лек автомобил „Волво“
с peг. № А 7580 КК, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал. 2 и
чл.63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Я. А..
с ЕГН **********, настъпила на 31.10.2015 г.
Няма спор, за автомобила е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество.
Загиналият Д. А. е син на ищците Я. и Р. А. и брат на ищцата П.А. (удостоверения за родствени връзки са представени
по наказателното дело).
Съгласно нормата на чл. 413, ал. 2 и 3 от НПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно зачитането на последиците на влязлата в
сила присъда не е в колизия с цитираната норма на НПК, а само пресъздава една
от хипотезите й.
Механизмът на ПТП е изяснен от наказателния
съд и от изслушаната съдебна автотехническа експертиза:
На 30.10.2015 година към 18:00 часа (в
тъмната част на денонощието) С. С. пътувал с лек автомобил „Волво” с peг. №
А7580КК по път 7909 в посока от кв. „Горно
Езерово“ на гр. Бургас към с. Братово. Скоростта му била около 65 км/ч. Бил с
включени къси светлини.
Пред него в същата посока се движел лек
автомобил „Опел Корса”. В насрещната лента пътувал Д. А., който управлявал лек автомобил „Фиат Типо” с peг. № А
9034 ВР без светлини.
Между двете ленти имало маркировка с непрекъсната
разделителна линия, забраняваща изпреварването. Въпреки това водачът Стоянов се
изнесъл в лентата за насрещно движение, като увеличил скоростта си над 90
км/час. Продължил да ускорява, за да успее да изпревари движещия се пред него
„Опел“. Скоростта му надминавала 100 км/ч. В този момент видял тъмния силует на
задаващия се насреща „Фиат”, движещ се с около 15 км/ч. С. успял само да отнеме от газта. Последвал челен и кос
сблъсък между двете МПС като „Фиат“-ът се
завъртал обратно и спрял приклещен до странична мантинела. Пострадалият А. бил
изваден през предната дясна врата на колата от пристигналия на място екип на „Гражданска
защита“. Бил откаран с линейка в Спешния център на УМБАЛ-Бургас, но въпреки
оказаната му медицинска помощ, починал на 31.10.2015 г.
Необходимо е да бъде съобразена присъдата
на наказателния съд, признаваща вината на водача С.. Понеже пострадалият А. е управлявал МПС
в тъмната част на денонощието без никакви светлини, той съществено е допринесъл
за вредоносния резултат. Затова съдът определя степен на съпричиняване от 1/2.
Изводите на вещото лице Е. за
изключителната вина на водача С. са правни и необвързващи. Те почиват на хипотези, които са
в разрез с изяснената от наказателния съд обстановка.
Ищците Я.
и Р. А. са родители на пострадалия Д.. От разпита на свидетелката Д.
Н.става ясно, че те понесли изключително тежко смъртта на сина си. Поболели се
от мъка.
Д. А. починал на ** години. Живял известно време с приятелката си К., от която имал дъщеря – Р., родена през ***г. (удостоверението за раждане е приложено
на л. 30 от наказателното дело). Ищцата П.
живеела отделно с приятеля си в П. Също имала дете - виж показанията на свидетелката Г. А.
При тези данни в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че на всеки ищците Я. и Р. А. следва да бъде определено обезщетение за
преживените болки и страдания от загубата на сина им в размер на 120000 лева.
Размерът на обезщетенията следва да бъде намален наполовина
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД –
поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ето защо и на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ответникът следва
да бъде осъден да заплати на тези ищци обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от по 60000 лева.
По възражението за изтекла давност относно лихвите:
Лихвата е дължима от момента на увреждането – 30.10.2015
г. На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тя се погасява с тригодишна давност. Делото
е заведено на 18.06.2020 г. Началото на календарния 3-годишен период,
предшестващ завеждането на делото, е 18.06.2017 г.
Като се има предвид спирането на давността по време на
въведеното в страната извънредно положение
между 13 март и 13 май 2020 г. и
възстановяването на течението й считано от 21 май 2020 г. по силата на § 13 от
ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., погасена
се явява лихвата до 09.04.2017 г. вкл.
Затова върху главниците от по 60000 лева следва да се
присъди законната лихва, считано от 10.04.2017 г.
В останалата им част тези искове следва да бъдат
отхвърлени.
Претенциите на ищцата П.А. следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Според задължителните указания по Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ищцата има
право да бъдат обезщетена за действително претърпените от нея неимуществени
вреди, само ако установи, че е изградила особено близки дълбоки емоционални
връзки с починалия си брат.
Успешно доказване в тази насока не е проведено.
Ангажирани са единствено показанията на свидетелката Г. А. (приятелка на
ищцата), които сочат на обичайната за нашите условия и манталитет близост между
пораснали брат и сестра, заживели отделно и създали свои семейства с деца.
По отношение на дължимите такси:
Ищците са освободени от такси и разноски.
Държавната такса върху присъдените суми възлиза на 4800 лева. Тя следва да бъде възложена тежест на ответника.
По отношение на направените от страните разноски:
Ищците Я. и Р. А. са били представлявани
безплатно чрез адвокатско дружество по реда на чл. 71 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя на дружеството
възнаграждение от 9036 лева с ДДС.
В съответствие с уважената част от исковете на Я. и Р.
А. ответникът
следва да заплати част от това възнаграждение, възлизаща на 3614,40 лева.
Ответникът е направил разноски от 860 лева (360 лева –
адвокатски хонорар и 500 лева – разноски за експертиза).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в съответствие с
отхвърлената част от всички претенции съдът присъжда разноски в полза на
ответника в размер на 588,42 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витоша” № 89Б да
заплати на ищеца Я.Д.А. с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 – адв.
Цветомила Вукова сумата от 60000 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на смъртта на Д. Я. А.. с ЕГН ********** (син на ищеца), настъпила в резултат
на извършено на 30.10.2015г. непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие на път 7909 между кв. „Горно Езерово“ на гр. Бургас и с. Братово, причинено от лицето С. С. Стоянов,
с ЕГН ********** от гр. К., при управление на лек автомобил „Волво“, с рег. №
А7580КК, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2017 г. до окончателно
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Д.А. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД В ЧАСТТА над присъдения размер на главницата от 60000 лева
до претендираната горница от 150000 лева, както и В ЧАСТТА относно
законната лихва за периода от 30.10.2015 г. до 09.04.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витоша” № 89Б да
заплати на ищцата Р.А.А. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 –
адв. Цветомила Вукова сумата от 60000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на Д. Я. А.. с ЕГН ********** (син на ищцата),
настъпила в резултат на извършено на 30.10.2015г. непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на път 7909 между кв. „Горно Езерово“ на гр.
Бургас и с. Братово, причинено от лицето
С. С. С., с ЕГН ********** от гр. К., при управление на лек
автомобил „Волво“, с рег. № А7580КК, застрахован при ответното дружество със
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2017
г. до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.А.А. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД В ЧАСТТА над присъдения размер на главницата от 60000 лева
до претендираната горница от 150000 лева, както и В ЧАСТТА относно
законната лихва за периода от 30.10.2015 г. до 09.04.2017 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Я.А.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 –
адв. Цветомила Вукова против ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Витоша” № 89Б за
заплащане на сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на смъртта на Д. Я. А.. с ЕГН ********** (брат на
ищцата), настъпила в резултат на извършено на 30.10.2015г. непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие на път 7909 между кв. „Горно
Езерово“ на гр. Бургас и с. Братово,
причинено от лицето С. С. С., с ЕГН **********
от гр. К., при управление на лек автомобил „Волво“, с рег. № А7580КК, застрахован
при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Я.Д.А. с ЕГН **********, Р.А.А. с ЕГН **********
и П.Я.А. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ №
11-13, офис 5 – адв. Цветомила Вукова да
заплатят на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Витоша” № 89Б съдебноделоводни разноски в размер на 588,42
лева (петстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Витоша” № 89Б да заплати да заплати на Адвокатско дружество „В. и
Бачева“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от 3614,40 лева (три хиляди шестстотин и
четиринадесет лева и четиридесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
процесуално представителство на ищците Я.Д.А. и Р.А.А. по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Витоша” № 89Б да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса в размер на 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: