ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/.........02.2020 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на
11.02.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
Възз.ч.т.д.
№ 129/2020 г. по описа на ОС Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е частна жалба от Я.Д.Х.,
чрез процесуален представител против Определение № 16464/12.12.2019 г. на ВРС
по ч.гр.д. № 15905/2019 г. по описа на същия съд, с което е отказано спиране
изпълнението по изпълнително дело № 20197190401023 на ЧСИ Станислава Янкова, с район на действие ОС
Варна, по молба на жалбоподателя с правно основание чл. 420 от ГПК.
Счита, че определението като
незаконосъобразно следва да се отмени и постанови спиране тъй като се позовава
на нищожност поради неравноправност на клаузи на договора за кредит и
допълнителното споразумение, както и ОУ на банката относно потребителските
кредити. Позовава се на практика на Съдът на Европейския съюз по приложения на
директиви в общностното право, касаещи защита правата на потребителите.
Становището от „Банка ДСК” ЕАД по
жалбата е за нейната неоснователност.
Съдът като счита, че е сезиран с
редовна и допустима за разглеждане жалба по същество намира същата неоснователна.
В развилото се заповедно производство
по ч.гр.д. № 15905/2019 г. по описа на ВРС, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е
издадена Заповед № 7691/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК, против Я.Д.Х. от гр. Варна, за сумата от 10525.82 лева главница по
договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2013 г. и Допълнително
споразумение към договора от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от сезиране на заповедния съд до изплащане на задълженията, за
сумата от 382.54 лева възнаградителна лихва за периода 21.03.2019 г. до
18.09.2019 г., сумата от 26.80 лева обезщетение за забава з периода от
22.03.2019 г. до 18.09.2019 г., дължими разноски в размер на 120 лева, както и
разноските в заповедното производство.
В срока за възражение по чл. 414 от ГПК е депозирано такова от длъжника и направено искане за спиране образуваното
изпълнително производство при твърдения за нищожност на договорни клаузи поради
тяхната неравноправност.
Към момента на висящност на
производството пред настоящия съд е в сила изменението в ГПК с ДВ бр.
100/20.12.2019 г. Съгласно чл. 420 ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т.1-9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл.181 от ЗЗД.
Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от
вземането. Според новата редакция на ал.2 т.2 съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следователно съдът служебно е длъжен
да се произнесе по твърденията за неравноправност на отделни клаузи от
договора, а в конкретика с оглед сключения договор длъжникът се явява
потребител.
В заповедното производство е
представен Договор за кредит за текущо потребление от 28.05.2013 г.и
Допълнително споразумение към договор за кредит от 10.11.2016 г. Представени са
и ОУ към договора и ОУ към договора в редакцията от 2016 г. Според
жалбоподателя неравноправни са следните клаузи:
От договора за кредит – чл. 8 и чл. 9
От допълнителното споразумение - чл.
1, 1.1. и 1.2.
От ОУ за предоставяне на кредити за
текущо потребление – чл. 7.1, чл. 7.2. и чл. 7.3.
От ОУ
за предоставяне на кредити за текущо потребление в редакцията към 2016
г. – чл. 7.1., 7.2.1., 7.2.2., 7.2.3., 7.2.4., 7.3.1. и 7.3.2.
Цитираните клаузи от договора и допълнителното
споразумение визират начина на определяне на лихвения процент и в случая не се
установява произволно определена лихва при отсъствие на възможност потребителя
да установи начина на формиране. В първоначалния договор за кредит е фиксиран
променливият лихвен процент на 10.5% годишен, респективно 0.03% на ден, който е
определен преференциално и кредитополучателят губи преференциите само при
неизпълнение на условията, при които е сключен договора /така текста на чл. 8
от договора/. ГПР в чл. 9 също е индивидуално определен на 11.56 процента. Към
договора и ОУ е представен и погасителния план като няма никакви данни, а и
изобщо не се твърди от кредитополучателя, че размерът на месечната вноска е
увеличаван следствие едностранно увеличение на лихвата от страна на кредитора.
С подписването на допълнителното
споразумение от 10.11.2016 г. всъщност кредитополучателят е поставен при
по-благоприятни условия от гледна точка на лихвения процент – така съгласно чл.
1 – 7.50% на годишна база преференциален променлив лихвен процент или 0.02% на
ден като е посочено изрично, че се формира
от стойностите на SOFIBOR
и фиксирани преференциални надбавки. Нещо повече, видно от погасителния план
към споразумението размера на месечните вноски също намалява. В ОУ, действащи
към датата на сключване на споразумението, в оспорените с жалбата клаузи
недвусмислено и по разбираем за потребителя начин е посочена базата за
изчисляване на лихвените проценти и условията, при които може да се променя.
Отделно от това, към заявлението се
съдържа и Приложение № 1 към Договора за ползване на пакетите „Частно
банкиране“ на банката, което е разписано от потребителя и в същото също се
посочват при какви лихвени проценти се отпускат съответните видове кредити и
кредитни карти на потребител като базата за определянето им в лева е обективния индекс SOFIBOR.
Всъщност анализът на разпоредбите в
конкретика сочи на индивидуално уговорени клаузи досежно лихвените проценти при
яснота в хипотезите на необходимост от увеличение на лихвата, а от доказателствата, включително погасителните
планове и извлечението от сметка, в частта, в която са описани просрочените
вноски е видно, че спрямо размера на погасителните вноски по актуалния
погасителен план от 2016 г. – 246.02 лева, размерът на всяка от просрочените е
244.52 лева, т.е. с 1.50 лева по-нисък, поради което дори е възможна и хипотеза
на макар минимално понижаване на лихвения процент.
За пълнота, както договорът, така и
допълнителното споразумение съдържат и максимален размер на лихвата, при това,
която може да бъде достигната в хипотези на неизпълнение на задълженията от
страна на потребителя, а не в случаите, в които погасяването е съобразно
договореностите между страните.
При отсъствие на конкретни твърдения
относно това защо потребителят счита клаузите за неравноправни и дали банката е
злоупотребила с правата на кредитополучателя едностранно увеличавайки лихвения
процент при отсъствие на ясни критерии за определянето му, въззивният съд в
рамките на дължимата служебна проверка, която извърши чрез анализ на
доказателствата в заповедното производство, не констатира твърдяната
неравноправност.
В контекста на изложеното обжалваното определение ще бъде
потвърдено.
В отговора по жалбата е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено и определено такова
в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 25а от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Сумата е платима от жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16464/12.12.2019 г. на
ВРС по ч.гр.д. № 15905/2019 г. по описа на същия съд, с което е отказано
спиране изпълнението по изпълнително дело № 20197190401023 на ЧСИ Станислава Янкова, с район на действие ОС
Варна, по молба на жалбоподателя с правно основание чл. 420 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, гр. Варна да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 50 /петдесет/
лева за процесуална защита от юрисконсулт в настоящото производство, на осн.
чл. 78 ал.8 вр. а.3 и чл. 25а от НЗПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.