Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……......./…..07.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.съдия СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
секретар Алина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6514 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № І-31-562536 от 14.12.2018 г. постановено по гр.д. №
5083/2018 г.
на СРС, 31 състав, е ОСЪДЕНА Й.С.Б.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД 1/3 (една
трета) част от следните суми: на основание чл. 60, ал. 1 ЗН вр.
чл. 150 ЗЕ сумата от 1284,15 лв., главница, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с
адрес: гр. София, ж.к. „******“, сграда на ЖСК „******, ап. 6, абонатен №
374707, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 186,
ал. 2 ЗЗД сума от 36,07 лв. главница за дялово разпределение за периода
м.05.2014 г.-м.04.2016 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
24.01.2018 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 244,63 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергрш, натрупана в 15.08.2015 г.-08.12.2017 г. г., на
основание чл. 60, ал. 1 ЗН вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 7,72 лв., мораторна лихва върху главниците
за дялово разпределение, натрупана в 15.08.2015 г.-08.12.2017 г. г които
задължения са възникнали в тежест на С.К.Б. и са наследени от ответницата, като
са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Т.С.“ ЕАД против Й.С.Б. искове за разликите над
уважените размери от 1/3 ид.ч. до пълните предявени
размери от 4/6 ид.ч. от процесиите суми.Осъдена е Й.С.Б.
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 233,33 лв.,
разноски, и съответно е осъдено ищцовото дружество на
основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Й.С.Б. сумата от 200 лв. разноски, сторени в производството.
Със
същото решение са осъдени и другите двама законни наследници на С.К.Б.- И.С.Д.
и В.С.Б., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД по 1/6 (една шеста)
част (наследствената за всеки един от
тях) всеки от същите суми, както и
съдът се е произнесъл и относно
разноските спрямо тези две ответни страни.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца
“Т.С.” ЕАД само в частите, в които предявените от дружеството искове срещу ответника
Й.С.Б. са били отхвърлени над уважените размери от 1/ 3 ид.ч.
до пълните предявени размери на вземанията срещу нея от 4/ 6 ид.части, респ. и обусловената от това в част за разноските,
според направеното уточнение на въззивната жалба с
молба от ищеца от 1.04.2019 г. Излагат се доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон относно дела на ответницата Й.С.Б. в
съсобствеността, който дял възлизал на 4/ 6 ид.ч.,
след като имотът бил съпружеска имуществена общност на починалия С.Б. и Й.С.Б.,
и по силата на наследствено правоприемство
задълженията на починалия са преминали към законните му наследници. Излага и
доводи за предпоставките, при които едно лице добива качеството потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ и начина на формиране на задълженията му. Моли да
се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните част, вкл. и
в частта за разноските, като исковете срещу Й.Б. се уважат в пълен размер,
прави и искане за разноски.
Ответницата
Й.С.Б. и третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД, не са дали писмен отговор по въззивната жалба, в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е дала писмен отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ответник Й.С.Б.
с писмена молба слезд
този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС чрез адв.Вл.С., оспорва жалбата,
претендира разноски за въззивната инстанция по списък
по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а
в обжалваните части и допустимо.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Направените
с въззивната жалба на ищеца оплаквания относно
фактите и приложимото право, очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност.
Не
се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. За да отхвърли исковете за главница за цена на ТЕ, за лихви за забава
върху нея и за лихви за забава върху търсената сума за дялово разпределение по
отношение на ответницата Й.Б., първоинстанционният
съд е изложил мотиви, че е сезиран с иск срещу ответниците
за заплащане от тях на задължения на наследодателя С.Б., и че не може да се
отклони от соченото от ищеца основание за възникване на задължението на
ответницата Й.Б., а именно наследствено правоприемство
спрямо починалия й съпруг С.Б., при което дилът и от
оставените в наследството задължения възлиза на 1/3 ид.ч.,
а не на 4/6 ид.ч. Посочил е още, че 4/6 ид.ч. е делът на ответницата Й.Б. от собствеността на процесното топлоснабдено жилище,
след смъртта на С.Б., но 1/2 ид.ч. от тази
съсобственост Й.Б. придобила на лично основание, поради прекратяване на
съществуващата съпружеска имуществена общност /СИО/ със смъртта на съпруга й С.Б.,
а не я получава по наследство от С.Б.. Така първоинстанционният
съд е приел, че на предявеното основание наследствено правоприемство,
ответницата Й.Б. отговаря само за 1/ 3 ид.ч. от
останалата в наследство от С.Б. отговорност за половината / 1/2 ид.ч./ от задълженията за процесното
топлоснабдено жилище. Въззивният
съд, при преценка на същия събран по делото доказателствен
материал, като този ред първоинстанционния съд,
споделя изложените в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи
относно размера на задълженията на ответницата Й.Б. към ищцовото
дружество и правата и задълженията на съпрузите за общи задължения по време на
брака и след прекратяването му, и препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК, без
да нужно да ги повтаря. .
В
допълнение и по повод оплакванията с въззивната
жалба, се отбелязва и следното:
Неоснователно
е и оплакването на въззиника-ищец относно размерът на
задълженията на ответницата Й.Б. над 1/ 3 ид.ч. до 4/
6 ид.ч. Съгласно чл.6 от ГПК съдът се произнася само
на посоченото от ищеца с исковата молба основание на предявеният иск, което се
извлича от твърдените с исковата молба факти. Безпротиворечиво
с исковата молба ищецът “Т.С.” ЕАД е посочил, че задължението е било на
наследодателя С.Б., и след смъртта му е преминало към законите му наследници
преживяла съпруга Й.Б. и две деца, при квоти посочени с уточнителната
молба от 01.03.2018 г. 4/ 6 ид.ч. за Й.Б. и по 1/ 6 ид.ч. за всяко от двете деца, също ответници
в процеса. Посочените от ищеца квоти на
наследниците не обвързват съда, а само посочения от ищеца факт на възникване на
задължението- наследствено правоприемство, спрямо който факт
съдът прилага правната норма от Закона за наследството. Съгласно чл.9 от ЗН
съпругът наследява дял равен на дела на всяко от децата, или в случая по 1/ 3 ид.ч. Първоинстанционният съд е
приел в решението, че процесните задължения към ищеца
са били на наследодателя С.Б., спрямо който факт ищецът няма оплаквания с въззивната жалба. Ето защо по силата на наследяване всеки
от тримата му законни наследници става задължен за по 1/ 3 ид.ч.
от процесните задължения, респ. Й.Б. отговаря само за
1/ 3 ид.ч. от тях. Ето защо, макар делът в
съсобствеността на процесното топлоснабдено
жилище на Й..Б. да е 4/ 6 ид.ч. след смъртта на С.Б.,
този дял се формира от личната и 1/ 2 ид.ч. и
наследствената й 1/ 6 ид.ч., но по отношение на
останалите в наследство от С.Б. парични задължения, преживялата съпруга
отговаря по силата на наследяването, както бе посочено по-горе-за 1/3 ид.ч. от задълженията на наследодателя.
Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди,
вкл. и в частта за разноските, определени според този изход на спора.
По разноските за въззивната инстанция : По въззивната жалба на ищеца същият няма
право наразноски, тъй като жалбата му не се уважава.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ответник
Й.Б. би имала право на разноски пред въззивната
инстанция, ако беше осъществена по делото защита от адвоката й съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в
полза на ответницата Й.Б. не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за адвокат, защото единственото извършено от адвоката процесуално
действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба,
след сроковете за отговор по въззивната жалба, с
която се иска отхвърляне на жалбата и заявена претенция за разноски, което не може да се счита осъществена защита
по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за
разноски на ответницата не може да се уважи за въззивната
инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-31-562536 от 14.12.2018 г. постановено по гр.д. № 5083/2018
г. на СРС, 31 състав, В ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които исковете на „Т.С.” ЕАД срещу Й.С.Б. са отхвърлени, както и в частта за разноските между тези
две страни.
В
останалите части решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.