Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 04.01.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №2413 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.Н.Т. срещу ЗД „Д.З.“
АД искове с правна квалификация чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума
в размер на 70000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало ПТП на 11,03,2014год., ведно със законна лихва от
датата на инцидента до окончателното плащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 11,03,2014год., около
09:20часа, на ПП-1, Е79 при 387+100 км. (Кресненско дефиле), водачът на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ********– Д.Х.Б., е нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП, при
което на ищеца, в качеството на водач на л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № ********, са причинени неимуществени вреди, описани в ИМ. Налице е влязла в сила присъда с №5026/23,06,2016год. на РС-Благоевград, НО, ІІ
състав, с която е установена вината на
деликвента. Поддържа се деликтната отговорност на виновния водач да е
застрахована при ответното дружество, поради което за пострадалия е възникнало
право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът – „Д.З.“ АД в указания законоустановен срок за отговор по
реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на исковата
претенция. Не оспорва настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелството същото да е настъпило вследствие на
виновно противоправно деяние на застрахования водач – Б.. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към
датата на ПТП, което покрива деликтната отговорност на деликвента. Оспорва
причинната връзка между застрахователното събитие и твърдените в исковата молба
неимуществени вреди. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, който се е движил с несъобразена с пътните и
атмосферни условия скорост – нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Оспорва като
неоснователна претенцията за лихви от датата на увреждането до датата на
депозиране на ИМ.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – присъда №5026/23,06,2016год. постановена по НОХД №20161210200907/2016год. на районен
съд Благоевград, е видно, че Д.Х.Б. е признат за виновен в това, че на 11,03,2014год.,
около 09,20часа, на път ПП-1, Е-79 при 387+100км. Като правоспособен водач на
МПС, управлявайки моторно превозно
средство-лек автомобил „Фолксваген“, модел Кади, с рег.№*******,
собственост на ЕТ „Б.-Д.Б.а“, с посока
на движение от гр.Петрич към гр.София е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДВП, чл.20, ал.2 от ЗДВП, в резултат на което причинил на Д. Н. Т. средни телесни повреди - престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На основание чл.146 от ГПК, с определение от
30,08,2017год., е прието за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за делинквента с ответното дружество към датата на
застрахователното събитие.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
-счупване на лява петна кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни около 3 месеца.
-счупване на лява ключица причинило
на пострадалия трайно затруднение на
ляв горен крайник за 2-3 месеца;
-счупване на предноходилни кости на
дясно стъпало причинило трайно
затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок от 3 месеца;
-счупване на дясна лакътна кост причинило трайно затруднение на движенията на десен
горен крайник за срок от около 3 месеца;
-мозъчно сътресение причинило
временно разстройство на
здравето неопасно за живота; констатирано е усложнение
–псевдоартроза /несрастване/ на счупването на дясна лакътна кост, наложило реоперация;
Констатираните травматични увреждания са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП-с механизъм на получаване вътреавтомобилна травма;
Предвид получените увреди се наложила оперативна интервенция на
17,03,2014год., когато под обща анестезия
е извършена открита репозиция на
дясното стъпало и метална
остеосинтеза на І-ва МТК, извършена е
репозиция на счупването на петна кост и
перкутна фиксация с 2 бр. игли, чрез
латерален достъп е достигнато до фрактурата на дясна улна кост и се извършва
репозиция и метална остеосинтеза с плака с по 3 винта. След около
2,5 месеца поради констатираната псевдоартроза на дясната лакътна става е
извършена реоперация на
25,03,2014год. Болките
и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативните интервенции, след
реоперацията, в началото на раздвижването
с общ възстановителен период от около 6 месеца. Естеството на
травматичните увреди касаещи горните и долните крайници предполага чужда помощ
за период от около 2 месеца.
От
изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда
се установява, че скоростта на лек автомобил Опел Вектра, управляван от ищеца е
била не по-малко от 80-85км.ч., при
разрешена скорост от 90км.ч. за съответния пътен участък.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Р.П.Т., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от показанията на която
се установява, че за времето на престоя в болнично заведение, както и
впоследствие ищецът се е нуждаел от чужда помощ, тъй като бил с гипсова имобилизация.
Изпитвал страх да шофира, имал проблеми със съня, които към момента са
отшумели.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Влязлата в сила на 07,10,2016год.
присъда по НОХД №20161210200907/2016год. на РС Благоевград на осн.чл.300 от ГПК
е задължителна за настоящия състав относно
обстоятелствата досежно установено противоправно деяние, извършено виновно от Д.Х.Б.
при посочения механизъм на ПТП. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 55000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази вида и характера на
причинените физически увреждания- счупване на лява петна кост,
счупване на лява ключица, счупване на предноходилни кости на дясно стъпало,
счупване на дясна лакътна кост и мозъчно сътресение причинило временно
разстройство на здравето неопасно
за живота, които по естеството си
налагат извод, че за период от около 3 месеца ищецът е изпитвал затруднения в
движенията, както на ляв долен и ляв горен, така и на десен долен и десен горен крайник, което
на практика води до невъзможност за самообслужване в ежедневието му за период
от около 3 месеца. Съобрази се възрастта на пострадалия-46години /активна трудоспособна
възраст, препятствана по причина процесните увреди/, констатираното усложнение
–псевдоартроза /несрастване/ на счупването на дясна лакътна кост, наложило реоперация, общия възстановителен период от
около 6 месеца, фактът, че понастоящем изпитва болки при натоварване. Настоящия
състав взе предвид и психичното отражение от
реализирания деликт върху увредения-страх при шофиране, проблеми със съня, а при
всички случай преживяването на ПТП води да негативни психо-емоционални
изживявания. Същевременно следва да бъде отчетено обстоятелството, че липсват
данни за инвалидизация, функционален дефицит в движенията на крайниците Съобразявайки горното и икономическата
конюнктура в страната за процесния период -11,03,2014год. съдът намира, че
горния размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
Съобразно горното исковата претенция за
неимуществени вреди е основателна в посочения размер и следва да бъде
отхвърлена за разликата до предявения такъв като неоснователна.
За недоказано по делото съдът намира релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради
нарушение на правилата за движение по пътищата, чрез управление на МПС с
превишена скорост. Същото с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест съобразно чл.154 ГПК, съдът намира за неустановено.
Заключението на съдебно автотехническа експертиза сочи на движение на лек
автомобил Опел, със скорост от поне 80-85км.ч., без да се установява
конкретната такава при разрешена от
90км.ч. за пътния участък.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди и законната лихва. Същата е дължима
от датата на деликта -11.03,2014г.
до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета
на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 2402,80лева,
от които 2200,00лв.- държавна такса и 202,80лв. от общо 260,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 75,60лв. от общо 360,00лв., от които 260,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Искането за присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАадв. на адв.Ч. Д. /за
когото е представен договор за правна защита и съдействие/ е неоснователно.
Видно от договора между страните е уговорено възнаграждение в процентно
съотношение от присъденото обезщетение, поради което не е налице хипотезата на чл.38
от ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Д.з.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д.Н.Т., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди
лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 11.03,2014г.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 11,03,2014г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 55000,00лв. до пълния предявен размер от 70000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Д.з.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2402,80лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Н.Т., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да заплати на ЗК„Д.з.” АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 75,60лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: