Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 11.03.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11.02.2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Атанасова- Алексова
Секретар: Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 36 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предмет на
настоящето производство е въззивна жалба от особения представител на
ответницата И.Г.Р. – адвокат М.К., срещу решение № 1776 от 03.11.2019г.
постановено по гр.д.№ 09090/2018г. описа на П. районен съд, с което е признато
за установено, че И.Г.Р. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата в общ
размер на 954,55лв., от които 835,49лв., представляваща главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
както и сумата от 119,06лв., представляваща законна лихва на месечните плащания
за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 835,49, считано от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 05340/2018г. по описа на П. районен съд, и с което И.Р. е
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 730лв.,
разноски в заповедното и в исковото производство. В жалбата се моли решението
да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, необосновано и немотивирано и предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Основният довод, който
се развива във въззивната жалба е, че не може чрез декларация, подадена по реда
на чл. 14 от ЗМДТ, да се докаже право на собственост, поради което не е
доказано нито правото на собственост, нито обстоятелството, че ответницата е
носител на ограниченото вещно право на ползване, по отношение на процесния
апартамент и следователно и главния иск за главницата и акцесорния иск за лихви
за забава се явяват неоснователни.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от особения представител на жалбоподателката – адвокат М.К.,
която моли въззивната жалба да бъде уважена.
„Топлофикация
Перник“ АД, чрез юрисконсулт А. С. e подала писмен отговор на въззивната жалба.
С него я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание, чрез
юрисконсулт Е. М., е депозирала писмена молба, с която моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и жалбоподателката да бъде
осъдена да заплати на дружеството направените пред Пернишкия окръжен съд
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
За да постанови
решението си П. районен съд е приел
следното:
Приел е, че
исковете са процесуално допустими, тъй като е водено заповедно производство по
ч.гр.дело № 05340/2018г. по описа на ПРС за процесните суми и периоди.
Отбелязал е, че съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Отбелязал е, че облигационната
връзка възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал1 от
ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици на и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатната към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение,
поради което е направил извод, че не е необходимо сключването на писмен договор
за това обстоятелство., тъй като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Съдът е посочил, че в случая Общите условия са публикувани във
вестник „Съперник“ от 2008г. и те уреждат: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на
особения представител на ответницата, че същата не е собственик или ползвател
на процесното жилище за неоснователни. В
тази насока е посочил, че от приложената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ
е видно, че ответницата е декларирала имота като свой собствен, поради което тя
е собственик на недвижимия имот, в какъвто смисъл е и константната практика на
Пернишкия окръжен съд.
Съдът е отбелязал,
че съгласно заключението на изслушаните по делото съдебно – техническа
експертиза на вещото лице инж. З. З. и съдебно - счетоводна експертиза на
вещото лице В. В., се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница
е в размер на 835,49лв. и за лихви за забава в размер на 119,09лв. С оглед
изложеното съдът е направил извод, че исковете са доказани по основание и
размер и е обсъдил направеното от особения представител на ответницата
възражение за погасяване на лихвите за забава по давност. В тази насока е
отбелязал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
01.08.2015г., а исковият период е от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. и за този
период те са изтекли необходимите 3 години.
Въз основа на
изложеното съдът е направил извод, че
исковите претенции следва да бъдат уважени, така, както са предявени.
Съдът е определил
разноските в исковото и в заповедното производство и ги е присъдил общо.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното
решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 05340/ 2018г. по описа на П. районен съд. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на
взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението
да предяви установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. П. районен съд се е произнесъл
именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Основните
доводи във въззивната жалба са, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не
представлява доказателство за правото на собственост на ответника върху
процесния апартамент, както и че искът е недоказан. Изхождайки от изложеното в
жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното:
По
делото е приложена декларация по чл.14 от ЗМДТ, подписана лично от ответницата И.Г.Р.,
който документ не е оспорен при представянето му пред съда. С нея същата е
декларирала, че притежава правото на собственост върху имот с адрес ***, със
застроена площ от 84,82 кв.м. С декларацията е направено изявление от
ответницата пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил
факт, който в настоящото производство е неблагоприятен за ответната страна, а
именно – топлофицираният имот е собственост на И.Г.Р.. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и
удостоверява неизгодни за издателя факти в настоящия процес, поради което този
документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл е Определение №
220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о., касаещо
абсолютно аналогичен казус, както и константната практика на Пернишкия окръжен
съд). Ако Р. се е разпоредила с правото
си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, то именно върху нея
би тежало доказването на този факт, но такива доказателства няма. Въпросът дали
ответникцата реално е живяла в процесното жилище или не е живяла, което е
наложила връчването на заповедта, чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК, е
без значение за дължимостта на сумата за доставена топлинна енергия до
процесния апартамент.
От заключенията
на вещите лица инж. З. А. З. по съдебно – техническата експертиза и В. М. В. по
съдебно – икономическата експертиза, неоспорени от страните, се установява, че
през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната в исковата молба цена, като по
делото няма доказателства от ответната страна, тази сума да е заплатена.
Следователно
процесните суми се дължат от ответника на „Топлофикация – Перник“ АД.
Поради
съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на П. районен съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение на П.
районен съд, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
аргументираните и обстойни мотиви на П. районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, И.Г.Р. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата 100лв. юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и сумата 300лв., представляваща
възнаграждение за особения й представител.
С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, И.Г.Р. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава, считано от
датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното изплащане.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 1776 от 03.11.2019г.
постановено по гр.д.№ 09090/2018г. описа на П. районен съд.
Осъжда И.Г.Р., с ЕГН **********, от ***,
да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. П., с ЕИК *********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд, както и сумата 300лв., представляваща изплатено от дружеството адвокатско
възнаграждение за особения й представител адвокат М.К. пред Пернишкия окръжен
съд.
Осъжда И.Г.Р., с ЕГН **********, от ***,
да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за
забава, считано от датата на влизане на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.