№ 6356
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110125810 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „Ф.Б.” ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът А. Г. А. е предявил обективно съединени установителен иск с правно
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2, ев. пр. 3, ев. чл. 26, ал.
2, пр. 4, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство № 4507237,
сключен между страните, както и за осъждане на ответника да плати сума в размер на 158,64
лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №
4507237, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 08.06.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 4507237 с
„И.А.М.“ АД, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., видът на
вноската да бъде месечна, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Посочва,
че съгласно чл. 4 от процесния договор страните се съгласили договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Твърди, че на датата на сключване на договора между
„И.А.М.“ АД, ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция
№ 4507237, по силата на който „Ф.Б.“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред
„И.А.М.“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор
за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество възнаграждение,
което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Посочва, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични
думи на „И.А.М.“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от
„Ф.Б.“ ЕООД да събира сумите по процесния договор. Сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Ф.Б.“
ЕООД, а „И.А.М.“ АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че
договорът за поръчителство е нищожен. Счита, че договорът за поръчителство е лишен от
основание, тъй като не предоставял услуга в полза на потребителя. Твърди, че договорът за
поръчителство не следвало да се сключва между поръчителя и главния длъжник, както е в
настоящия случай, а между кредитора и поръчителя. Счита, че договорът за заем е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е
включено възнаграждението по договора за поръчителство, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4
ЗПК. Счита, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен - лишен от
основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаря
1
възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД,
доколкото с „Ф.Б.“ ЕООД са свързани дружества, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като
възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен на посочените основания, както и да осъди ответника да му
заплати сумата от 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на
правен интерес. Твърди, че отношенията между „И.А.М.“ АД и ищеца са неотносими по
настоящия спор. Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за
поръчителство, доколкото въз основа на договора ответникът се е задължил да отговаря
солидарно с ищеца пред кредитна институция, като при неизпълнение кредитната
институция имала право да заведе иск срещу него. Твърди, че е налице договор между него и
„И.А.М.“ АД, който урежда отношенията им между кредитор и поръчител. Оспорва
договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са
нееквивалентни. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал
възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство при кумулативното му съединяване с иск за
връщане на даденото по нищожен договор, както и че е недопустимо в настоящото
производство съдът да разглежда възражения за нищожност на договор за кредит, по който
ответникът не е страна. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е
налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да
обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на
такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като
доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността,
респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по
този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на
нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за
всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на
нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор. По
отношение на възраженията за нищожност на договора за кредит, който се обезпечава с
договора за поръчителство, дали същите могат да бъдат наведени и разгледани в настоящото
производство е въпрос на основателност и ще бъде обсъдено с крайния съдебен акт.
Разпределение на доказателствената тежест:
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл.
19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство №
4507237/08.06.2022 г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност - иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, а в
условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липса
на основание, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца сумата от 158,64 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за предоставяне на поръчителство № 4507237/08.06.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 08.06.2022 г. между
страните е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4507237; 2/. че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че
със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по
договор за заем от 08.06.2022 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият
накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
2
предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
даването на процесната сума, а в тежест на ответника – наличието на основание за
получаването/задържането й.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от
значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните
последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало
дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат
доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че между тях на 08.06.2022 г. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство № 4507237.
Обявява за известно обстоятелството, че „И.А.М.“ АД, ЕИК/ПИК ******, Държава:
Б., е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********.
По доказателствата:
Искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „И.А.М.“ АД, ЕИК ******, следва да бъде уважено и третото лице – помагач
следва да бъде задължено да представи договор за паричен заем № 4507237/08.06.2022 г.,
сключен с А. А., погасителен план и СЕФ, както и справка за погасени суми по договора за
заем.
Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи договора за предоставяне на поръчителство № 4507237/08.06.2022 г., тъй като
ищецът изрично е посочил, че не му е предоставен екземпляр от договора, както и всички
приложения към него и справка за погасени суми по договора, а в останалата част - за
представяне на платежни нареждания, следва да се отхвърли, доколкото платежните
нареждания следва да са във владение на ищеца, а не на ответника.
Следва да се допусне ССчЕ, вещото лице по която да отговори на въпросите,
подробно формулирани в исковата молба, тъй като ответникът не е признал какви суми са
заплатени по процесния договор.
Искането за издаване на съдебно удостоверение следва да се отхвърли, тъй като от
една страна не е направено за установяване на правнорелевантни по спора факти, и от друга
страна може да се снабди с исканата информация и без съдебно удостоверение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „И.А.М.“ АД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.03.2024 г. от
12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф.Б.“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи посочения договор за предоставяне на
поръчителство № 4507237/08.06.2022 г., сключен с А. А., погасителен план и СЕФ, както и
справка за погасени суми по договора, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че
непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „И.А.М.“ АД в едноседмичен срок от
3
получаване на настоящото определение да представи посочения договор за паричен заем №
4507237/08.06.2022 г., сключен с А. А., погасителен план и СЕФ, както и справка за
погасени суми по договора за заем, като ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице - помагач
„И.А.М.“ АД, че непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда
съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносими от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., която да се уведоми за задачата и да се призове за
открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ да се призове, като му се връчат преписи от
исковата молба, настоящото определение, писмения отговор, и в призовката се посочи, че
може да вземе становище по предявения иск, по направените доказателствени искания,
възраженията на страните, както и да посочи и представи доказателства по делото в срок до
датата на насроченото съдебно заседание.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора от исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4