Р Е Ш Е Н И Е
Номер:98 18.12.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 105 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. С. И.,
с постоянен адрес ****, срещу
Решение №342 от 01.09.2020 год.,
постановено по АНД № 382/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него
съдът е потвърдил НП № 20-1873-000095 от
05.06.2020 г. на началник сектор към ОД МВР Разград, с което на жалбоподателят
са наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДв.П/ две административни наказания - глоба от 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от същия закон. В
жалбата и в съдебно заседание се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Конкретно се сочи, че извършването на нарушението
не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като се излагат подробни доводи в
тази насока. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението на районния съд,
както и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не
заявява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
Доколкото необосноваността на въззивното решение не е
посочена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим на
основание чл. 63, ал. 1, изречение последно от ЗАНН, съдът не може да се
произнесе по така наведеното касационно
основание.
За да постанови решението си, районният съд е приел от
фактическа страна, че наказателното постановление е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН въз
основа на Постановление на Районна прокуратура – гр. Разград от 21.05.2020г. за
отказ да се образува наказателно производство, като е прието, че деянието не
съставлява престъпление, а административно нарушение. В НП от фактическа страна
е посочено, че на 22.03.2020 г. около 12,50 часа, към КПП
№6 в посока от гр. Разград към път I 2 се движел автомобил марка „Тойота“, модел РАВ
4 с табели с регистрационни номера ********.
Водачът на автомобила не спрял, а преминал покрай поставения в пътното платно
знак В2, поради което полицейският служител И. П. му посочил с ръка мястото за
спиране. Водачът само намалил скоростта на автомобила и без да спира продължил
движението си в посока към изхода на гр. Разград. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Районният съд е разпитал като
свидетел полицейския служител И. П., който потвърдил
изложените в НП обстоятелства. Същият заявил, че сам подал на жалбоподателя
сигнал за спиране с ръка, но автомобилът на жалбоподателя продължил движението
си към изхода на гр. Разград. Свидетелят е категоричен, че
жалбоподателят го е видял и съдът приел този факт за несъмнен, тъй като
жалбоподателят намалил при подадения сигнал за спиране , а е имало и поставен
знак, но не спрял, а продължил движението си с автомобила и се отдалечил.
Свидетелят видял много добре водача на автомобила и това бил именно
жалбоподателят. Съдът кредитирал показанията на св. П. като добросъвестни
и приел за доказани обстоятелствата отразени в НП. Приложено е
постановление на Районна прокуратура Разград за отказ за образуване на
наказателно производство, на чиято основа е издадено процесното НП.
При така
установените факти районният съд е приел от правна страна, че НП е законосъобразно - не страда от процесуални пороци. С оглед
установените фактически данни съдът счел, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При подаден сигнал от
полицейски служител да спре на посочено място, той е продължил движението си и
се отдалечил. Затова съдът намерил, че жалбоподателят действително е нарушил
чл.103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съдът е приел, че наложените по вид и размер наказания съответстват на
тежестта на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено - установен контрол на движението във връзка
с разрастваща се епидемия към него момент.
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства, които
е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя,
като е изложил мотиви защо не ги приема.
Не е нарушил правото на защита на нарушителя в
съдебното производство, поради което твърдението на жалбоподателя, че
решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила е неоснователно и недоказано.
Кога процесуалните нарушения са съществени е посочено в чл. 348, ал. 3 от НПК,
но касационната инстанция не намира такива да са допуснати във въззивното
производство.
Съдът не споделя твърдението на касатора, че липсват
доказателства да е възприел сигнала на
полицейския служител да спре на посоченото му място, поради което не е
осъществил състава на нарушението от субективна страна. Както правилно е
посочил районният съд касаторът е
преминал с автомобила си през нарочно изграден Контролен пропускателен
пункт, във връзка с обявените мерки за
ограничаване на епидемията от болестта
COVID– 19, който е бил ясно
сигнализиран в т.ч. и с пътен знак В2. Именно за това му е бил подаден
знак за спиране от полицейския служител и той е намалил скоростта, но в
последствие е продължил движението си. Тези обстоятелства са потвърждават по несъмнен
начин от събраните по делото гласни доказателства. Следва да се има предвид, че в жалбата си до
районния съд касаторът изрично посочва, че полицейските служители са му подали
сигнал да спре, но според него той не бил по установения от ЗДвП ред и че
според него неспирането на подадения сигнал било по-скоро правилно предвид
безопасността на лицата в автомобила. Следователно той е възприел сигнала на
полицейския служител като сигнал да спре, но вместо да спре плавно на
посоченото от служителя място, той само е намалил скоростта и продължил движението
си.
Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че
не е доказано да е извършил нарушението, за което е наказан е неоснователно и
недоказано.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 342 от 01.09.2020 год., постановено по АНД № 382/2020
год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/