№ 3430
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20241100502468 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба подадена от Г. В. Г. срещу решение № 20328/08.12.2023г.
постановено по гр.д. № 37037/2023г. по описа на Софийски районен съд,II г.о., 55 състав, с което е
осъден да заплати на ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД на основание чл.410
ал.1 от КЗ сумата от 5000,00 лв. предявена като частичен иск от обща сума в размер на 23160,00
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 5000,0 лв. считано от 24.01.2023г. до
окончателното й изпащане и разноските по делото.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, преценка на доказателствата и
съдебната практика. Твърди, че ищецът не е установил при пълно и главно доказване основанието
за предявяване на иска срещу ответника, а именно виновно поведение, което да е причинило
процесните вреди. Счита, че с влязлото в сила съдебно решение по анд № 4727/2022г. по описа на
Софийски районен съд, 95 състав, с което е отменено наказателното постановление съставено на
ответника във връзка с процесното ПТП, по несъмнен начин се установява, че същия не е виновен
за настъпването на същото. Счита, че цитираното решение по административно –наказателното
дело на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд, който не се е съобразил с
него и е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Твърди, че не е получавал регресна покана от
ищеца преди завеждане на делото.
Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановено друго, с
което предявения иск се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
От насрещната страна по жалбата - ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се
излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на
доводите на въззивника за поро анд № 4727/2022г. по описа на Софийски районен съд, 95 няма
1
характер на влязла в сила присъда на наказателен съд по смисъла на чл.300 от ГПК. Твърди, че по
делото от всички събрани доказателства се установява при пълно и главно, че именно поведението
на ответника като водач на един от автомобили участници в процесното ПТП е причинило
последното и при условие, че същия към датата на настъпването му не е имал задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ следва в качеството си на деликвент да отговаря за
причинените вреди. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното
производство.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт
и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността
на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на
въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността но решението настоящият състав счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение.
В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу ответника деликвент, причинил виновно ПТП вследствие на
което са настъпили увреждания на застрахованото имуществено, е необходимо ищецът да
установи кумулативното наличие на следните юридически факти /предпоставки/: наличие на
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество;
виновно причиняване от ответника на ПТП вследствие на което е увредено застрахованото
имущество и липса на задължителна застраховка гражданска отговорност относно лекия автомобил
управляван от деликвента; ищецът – застраховател по имуществена застраховка да е заплатил
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този
начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото,
установена от първоинстанционния съд , а именно: към датата на процесното ПТП – 14.12.2021г.
между собственика на товарен автомобил товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№
2
********* и ищеца е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка
„каско“ /обявен за безспорен по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК/; към датата 14.12.2021г.
собственика на лек автомобил „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ *********, управляван от
ответника е без задължителна застраховка „гражданска отговорност“; на 14.12.2021 г., в гр. София,
е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ *********,
управляван от ответника, и товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№
*********, с водач З.Р.Х., при което водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“, модел „159“ - Г. В.
Г., реализира ПТП с намиращия се пред него товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.
№ *********, при което автомобилът от удара се измества и удря МПС 3 с рег. № ********* който
също се измества и удря МПС 4 с рег. № *********, което от своя страна удря МПС 5 - с рег. №
*********; вследствие на описаното ПТП на товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.
№ ********* са причинени имуществени вреди, подробно описани от ищеца в опис на щетите,
предвид стойността на ремонта – надвишаващи 70 % от стойността му е определено обезщетение
при „тотална щета“, автомобила е дерегистриран и на собственика му е изплатено обезщетение в
размер на 23160,00лв. /обявен за безспорен по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК/.
С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269
изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени
с жалбата, следва да се приеме, че спорния въпрос, за който е направено оплакване във въззивната
жалба е дали Спорен е въпроса дали процесното ПТП е настъпило вследствие на виновно и
противоправно действие на ответника.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №180904/14.12.2021г. – л.14 от делото на
СРС, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна
обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от
него обстоятелства. В тази връзка, протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила
относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите
относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и възпроизвел механизма въз основа на
данни и описание на водачите на леките автомобили.
В хода на производството пред първата инстанция за механизма на процесното ПТП е
изслушано заключение по САТЕ и допълнителна СТЕ, които преценени по реда на чл.202 от ГПК
настоящият състав кредитира като обективни, компетентни, изключително добре мотивирани
включително и с отговорите дадени от вещото лице при изслушване на заключенията в съдебно
заседание, както и показанията на свидетеля– водача на товарния автомобил, които преценени по
реда на чл.172 от ГПК съдът също кредитира, доколкото са логични, последователни и напълно
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение.
Механизма на процесното ПТП описан в заключението по СТЕ и допълнителна СТЕ, както
и в протокол за ПТП настоящият състав приема за установен включително и относно разположение
на двете МПС преди настъпване на удара, а именно че непосредствено преди удара лек автомобил
„Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ********* се е движил зад товарния автомобил „Ситроен“,
модел „Джъмпер“, рег.№ *********, в дясната пътна лента. Горното се установява по несъмнен
начин от показанията на свидетеля Х., скицата, изготвена към протокол за ПТП, която отразява
разположението на петте МПС към момента на посещението на местопроизшествието от органите
на КАТ и изготвяне на протокола за ПТП, от протокола за ПТП - описание на щетите по товарния
автомобил /в която част протокола има официална удостоверителна сила, доколкото съставителя на
протокола лично е възприел разположението на уврежданията по товарния автомобил и лекия
автомобил/, така и от заключенията по САТЕ – установяващи вида на уврежданията по
автомобилите, възможния начин за причиняването им вкл. и посредством изготвена симулация на
3
ПТП. Всички посочено доказателства макар и косвени изграждат непротиворечива и логична
система от факти, която да създава сигурност, че индицирания главен и правно значим факт,
наистина се е осъществил. /решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС и в Решение 61/01.03.16 г. по гр. д. № 4578/15 г. на ВКС, ІV Г. О./. В тази връзка
противоречиви са единствено преките доказателства – показанията на свидетеля Г.а, които обаче с
оглед горното, както и предвид обстоятелството, че е съпруга на ответника, съдът преценявайки по
чл.172 от ГПК не кредитира в частта, в която посочва, че лекия автомобил се е движил в съседна на
товарния автомобил лента, като поради спукана дясна предна гума управлявания от съпруга й
автомобил се е отклонил и ударил в задната част товарния автомобил от съседната лента. Вещото
лице мотивирано посочва, че ако се приеме описания механизъм на ПТП от свидетеля Г.а и се
предположи, че лекия автомобил се е движил в лявата лента, след което със спукването на гумата
инерционните сили отклоняват автомобила в посока на спуканата гума – т.е. дясно и по този начин
навлиза в дясното пътно платно, то ударения автомобил би следвало да се завърти и удара да е
предимно в лявата му част, а всички увреждания както на товарния автомобил, така и на лекия
автомобил сочат недвусмислено за кос, централен удар. Отделно от горното, вещото лице е
категорично, че спукването на гума и при наличие на съобразена с пътната обстановка скорост /не
допустимата като максимална, а тази, при която водачът има техническа възможност да
предприеме спиране на разстояние по – голямо от опасната зона за спиране/, доколкото не е
увредена спирачната система на автомобила, то същия е би могъл да спре преди опасната зона за
спиране, като траекторията на спирачния път би била различна при спукана и здрава гума.
Предвид изложеното до тук, както и с оглед разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, според която
вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
В тази връзка е важно да се посочи, че представеното и влязло в сила решение от 23.06.2022
г. по анд № 4727/2022 г., по описа на СРС, 95-ти състав, с което е отменено наказателно
постановление № 21-4332-026451/21.12.2021г. за ангажиране на административната отговорност на
ответника за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП – за това, че на 14.12.2021г. около 13:00 часа в гр.
София, на бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов като водач на л.а. „Алфа Ромео 159“ с рег. №
********* с посока по бул. Иван Гешов от бул. Цар Б. IIIкъм бул. К.В. и срещу бензиностанция
ОМВ поради несъобразена скорост с интензивността на движение и състоянието на пътя реализира
ПТП в спрелия пред него МПС 2 – „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *********, който от удара отскача
и удря МПС 3 – „Тойота Раф 4“, МПС 4 – „Фолксваген Голф“ и МПС 5 „Тойота Авенсис“, не
оборва презумпцията по чл.45 ал.2 от ЗЗД, както и пълното доказване проведено от ищеца, че
именно поведението на ответника, който не е несъобразил скоростта с конкретната пътна
обстановка чл. 20 ал. 2 ЗДвП е причина за настъпването на процесното ПТП.
Това е така, тъй като наказателното постановление, с което е ангажирана административната
отговорност на ответника нито обвързва гражданския съд, нито води до това, че изводът досежно
гражданско правните последици от деянието отпадат. На първо място, нито решението за отмяна на
НП, нито самото НП са актове от категорията па посочените в разпоредбата на чл.300 от ГПК и във
връзка с дадените задължителни указания в т.15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл, макар и едно деяние да не представлява или да не е доказано, че е
административно нарушение, то това не означава, че не може да представлява граждански деликт.
Фактическите състави на двата вида отговорност, съответно изискванията за осъществяването им
са различни. Фактът на влязлото в сила решение по анд, не обвързва настоящият съдебен състав,
тъй като съобразно нормата на чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е
задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и
законосъобразен. Наказателното постановление /НП/ е административно-правораздавателен акт, а
не общ или индивидуален административен акт по смисъла чл. 65 ал.2 АПК / определение №
569/13.01.11 г., адм.д.№ 407/11 г.; определение № 955/22.01.09 г., адм.д.№ 796/09 г.; определение №
4
2058/17.02. 10 г., адм.д.№ 1867/10 г.; определение № 3739/20.03.09 г. по адм.д.№ 14784/08 г. и т.н./.
но дори и да се приеме, че се касае за административен акт, то съдът решаващ спора по
административното дело не е компетентен да разгледа въпроса по предмета на гражданско правния
спор – решение № 52 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7600/2013 г., I г. о., ГК, - дали е налице
непозволено увреждане, което е в компетентността на гражданския съд с оглед предмета на
повдигнатия спор. /какъвто е настоящият/.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и
относно размера на обезщетението, предвид разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, както и с оглед
на диспозитивността в гражданския процес, обжалваното решение следва да се потвърди на
основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.273 вр. 78 ал.3 от ГПК, изричното и
своевременно направено искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, такива се
дължат от въззивника в размер на 720,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение /по договора за
правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка. - на 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20328/08.12.2023г. постановено по гр.д. № 37037/2023г. по
описа на Софийски районен съд,II г.о., 55 състав.
ОСЪЖДА Г. В. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*********, да заплати на
„ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК
разноските по в.гр.д. № 2468/2024г. по описа на Софийски градски съд, II-е въззивен състав в
размер на 720,00 лв. /седемстотин и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5