О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 22.10.2020 година
Град Търговище
Търговищки Административен съд
първи състав
на двадесет и втори октомври 2020 година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧАдм.Д №234 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е образувано по жалба от М.М.М.,
срещу Решение Ц1040-25-18/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с
което е било потвърдено Разпореждане
253-00-660-2/23.07.2020 г. В жалбата се сочи, че не е било налице спиране на
административното производство, доколкото
не му е бил връчен съответния акт. От друга страна, счита
възобновяването на производството за незаконосъобразно, защото не били ясни причините, поради което е било
спряно. Моли за отмяна на акта.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление №253-00-660/25.09.2018 г.
за отпускане на ПОБ по чл.54 а КСО.
С писмо изх.№1043-25-267/25.09.2028 г. началник сектор
„Краткосрочни плащания“ е изискал проверка от контролните органи при ТП на НОИ-
Търговище, относно извършване на проверка на
осигурител „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, за установяване упражняването на
трудова дейност, подлежаща на
осигуряване.
С писмо изх.№1043-25-267#/02.10.2018 г. е било открита
процедура за проверка на осигурителя.
Видно от административната преписка с Разпореждане
№253-00-660-1 от 03.10.2018 г. /стр.65 от преписката/ на осн. чл.54, ал.1, т.5 АПК е било спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление
№253-00-660/25.09.2018 г. Като мотиви за спиране на производството
административният орган е посочил, че с
Удостоверение изх.№1043-25-267#1/02.10.2018 г. началник сектор КР
на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ, е уведомил за образувано административно
производство, относно извършване на проверка на
осигурител „АЙ ВИП СЕРВИЗ БГ“ ЕООД, за установяване упражняването на
трудова дейност, подлежаща на
осигуряване за безработица и което е от значение за определяне правото на
парично обезщетение за безработица по подаденото заявление. Разпореждането е
било връчено срещу подпис на жалбоподател
на 09.10.2018 г. Липсват данни за обжалването му и същото е влязло в сила.
С Разпореждане
253-00-660-2/23.07.2020 г. на осн. чл.55 АПК, производството е било
възобновено. От получен констативен протокол е било установено, че
жалбоподателя е упражнявал трудова дейност по чл.4 КСО и се счита за осигурено
лице по смисъла на кодекса.
С Решение Ц1040-25-18/01.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ-Търговище е потвърдено цитираното разпореждане.
В хода на проверката относно валидността на
упражненото право на оспорване, настоящият състав на съда установи следното:
На съдебен контрол по реда на АПК подлежат
индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените
в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията.
Оспореното в настоящото
производство Решение Ц1040-25-18/01.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ-Търговище, не попада в нито една от цитираните
лимитативно изброени категории актове на държавните органи. Същото не притежава
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
съобразно която дефиниция административен акт е волеизявлението на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно
поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и
подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на
държавната принуда. Акта не съдържа властническо волеизявление, скрепено с
възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в
състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Липсва и
разпоредителна част, която директно да задължава адресата му да се съобрази с
дадени му предписания за поведение, т. е. в случая не става въпрос нито за
издаден неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт, нито за
отказ от издаването на такъв.
Съгласно чл.21,
ал.5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията,
действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или
изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от
производствата по издаване на нормативни актове. Поради това и Решението не
подлежи на обжалване пред съд. Заявителят ще разполага с възможност да оспорва
пред съд в производството по обжалване на издаден
неблагоприятен индивидуален административен акт, с който приключва
административното производство.
Отделно
от изложеното съдът приема, че действието на оспорения административен акт за
спиране на производството е прекратено, с това и породените от него
неблагоприятни правни последици са отпаднали,
с което отпада и правният интерес на оспорващия съгласно чл.147 АПК. /
В този смисъл е Опр. №3823 от 15.03.2012
г. на ВАС по АД №2451/2012 г.VI отд./
Жалбоподателят е подал заявление №253-00-660/25.09.2018 г. за отпускане на ПОБ
по чл.54 а КСО и е постигнат целения от него резултат. Производството е
възобновено, след отпадане на причината за спирането му. Решението се явява част от процедурата по
издаване на крайния индивидуален административен акт и на осн. чл.21, ал.5 АПК
и не подлежи на самостоятелно обжалвлване. /В този смисъл е Опр. №13847 от 17.10.2019 г. на ВАС по АД №11727/2019 г.VI отд. ; Опр. №11732 от 17.09.2020 г. на ВАС по
АД №8267/20203 г.VI
отд. /
Прилагането на правилото за продължаването на
административното производство, от действието при което е било спряно,
съдържащо се в чл. 55, ал. 2 от АПК означава, че продължава разглеждането на
подаденото заявление молба и по този начин не се накърнява правото за
разглеждане на молбата. Решението издадено при условията на чл. 55 от АПК, не
подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност – арг. от чл. 54, ал. 5
от АПК. Нормата на чл. 55 от АПК се прилага и във воденото от административния
орган производство, и по молба на лицето, което е инициирало административното
производство, но административният орган е единствено компетентен да прецени
дали да постанови възобновяването му.
Освен
изложеното, съгласно чл. 147 от АПК както бе отбелязано по-горе право да
оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права,
свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които
той поражда задължения. В случая не се засягат права на жалбоподателя, нито се
нарушават негови законни права и интереси. / В този смисъл е Опр. №6732 от
08.05.2019 г. на ВАС по АД №2860/2019 г.VI отд./
Видно
от административната преписка производството е приключило с издаването на
крайния акт.
Решение Ц1040-25-18/01.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
било потвърдено Разпореждане 253-00-660-3/23.07.2020 г. С цитираното разпореждане е било разпоредено отпускане на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателя считано от 06.08.2018 г. до 05.02.2019 г. в
размер на 43, 82 лв. дневно по подадено заявление от жалбоподателя.
Решение Ц1040-25-20/01.09.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
било потвърдено Разпореждане 253-00-660-4/24.07.2020 г.
С цитираното разпореждане е било разпоредено прекратяване на парично обезщетение за
безработица на жалбоподателя считано от
04.12.2018 г. в размер на 43, 82 лв. дневно, след подадена декларация от
жалбоподателя за осигуряване в друга
държава членка на ЕС и за прекратяване считано от 04.12.2018 г. на
регистрацията като безработен.
Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за
обжалване пред съд индивидуален административен акт от една страна и се касае
за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва
произнасяне по същество. Отделно е налице и друго основание за недопустимост -
липса на правен интерес. Производството по първоначалното заявление е било
финализирано.
Подадената жалба се явява процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено, с оглед разпоредбата на чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от М.М.М. ***, срещу Решение
Ц1040-25-18/01.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е било потвърдено Разпореждане
253-00-660-2/23.07.2020 г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по Ч
Адм. д. №234/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: