Р Е Ш Е Н И Е
№
05.02.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 357 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Адв.Д.М.З. *** като пълномощник на А.В.Т.,
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“***“
№ **
обжалва заповед №РД-04-792/19.07.2018г. на кмета на община Дупница. Релевира
основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на
административнопроизводствените правила се свързва с твърдението за приключила
преписка по заявлението от М. Т. срещу законността на строежите с
вх.№94-М-157/06.03.2013г., поради което неоснователно е съставен КА
№5/06.06.2018г. Нарушенията на материалния закон са заявени като:
-неправилни адресати на заповедта,
т.к. собственици на имота, в който са незаконните строежи са други лица;
-неправилен предмет, т.к.
изграденото не представлява строежи по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а
преместваеми обекти;
-евентуално ако са налице строежи,
то не е дължимо издаване на РС по чл.151, т.1 от ЗУТ;
-по отношение на оградата се твърди
търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, като изградена преди повече от 100 години и укрепена
през 1980-1989г. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Пълномощникът на ответния кмет на община
Дупница намира жалбата за неоснователна.
Заинтересованите страни Ц.Д.Т., Т.В.Б.
изразяват становища за незаконосъобразност на заповедта.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед №РД-04-792/19.07.20189г.
е издадена от кмета на община Дупница на основание чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. С нея е наредено на жалбоподателя
и заинтересованите страни Ц.Д.Т. и Т.В.Б. да премахнат три незаконни строежа,
изградени в ПИ 258, включен в УПИ IV – 238, 258 в кв.23 по рег. план на с.Д., реализирани в
нарушение на чл.37, ал.1 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ по време на строителството и на
чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ, както следва:
1/„Постройка от допълващото
застрояване – навес“, долепен до жилищната сграда в УПИ V-239 в
кв.23 по рег.план на селото, с размери 7.70/6.00м и височина 2.50м, с трискатен
дървен покрив, покрит с ондулин, с дървени колони и поставена дървена врата
откъм улицата за достъп до имота;
2/„Складово помещение“, разположено
на 5м от първия строеж по имотната граница с имот 239 с размери 3.50/2.00м и
3/„Плътна ограда“ по имотната
граница с имот 239 с дължина 6.00м и височина 2.10м, състояща се от камъни и
три реда тухли четворки, над който е поставена шапка от керемиди.
Навесът е от пета категория по чл.137,
ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г., а складовото
помещение и оградата – от шеста по чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
В заповедта е посочено, че имот 258
е собственост на жалбоподателя и заинтересованите страни Ц.Д.Т. и Т В.Б., а
имот 238 е собственост на Н.И. Т., съгласно представени документи за
собственост. Органът е установил, че регулацията между УПИ IV - 238,258
и УПИ V
– 239 не е приложена и съгласно комбинирана скица минава по средата на навеса,
а складовото помещение и масивната ограда попадат в УПИ V – 239.
Съгласно представена нотариално заверена декларация от Ц.Д.Т. с
рег.№0667/20.03.2013г., навесът и складовото помещение са построени през 1989 –
1990г., а плътната ограда през 1980г., като през 1989г. са извършени ремонтно –
укрепителни работи. Органът се е позовал на окончателно становище на главния
архитект на общината от 08.11.2017г., съгласно което строежите са допустими по
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, но предвид тяхното
местоположение не са допустими по действащия ЗРП на с.Д., одобрен със заповед
№2415/02.06.1964г. на председателя на Кюстендилския окръжен народен съвет.
Установено е, че извършител на строежите е В.И. Т., починал на 16.11.2004г.
/наследодател на адресатите на заповедта/ без изискващите се строителни книжа –
одобрени проекти и издадени РС и протокол за определяне на строителна линия и
ниво и без наличие на учредено право на строеж в съсобствен парцел. Заповедта е
връчена на адресатите на 25.07.2018г. /вж. л.86/, а жалбата е депозирана в съда
на 03.08.2018г.
Данните в заповедта са установени
въз основа на Констативен акт №5/06.06.2018г., съставен от служители на община
Дупница, съдържащ скица на незаконното строителство /вж. л.70-72/. Като писмени
доказателства към протокола са приобщени събраните документи по заявление
вх.№94-М-157/06.03.2013г. от М. В.Т., заявление вх.№94-Н-478/02.01.2017г. от Н.И.
Т., становището на главния архитект от 08.11.2017г. и нотариално заверената
декларация от 2013г. на Ц.Д.Т.. КА е връчен на жалбоподателя лично, който е
подал възражение в срок. Възражения са подали и другите адресати на заповедта.
Възраженията отричат вида на обектите като строежи. Органът е приел същите за
неоснователни, поради липса на доказателства за законност на изграденото /вж.
л.74-79 и 82/.
Заявлението от М. В.Т. с
вх.№94-М-157/06.03.2013г. до кмета на община Дупница съдържа данни, че
подателката му живее в съседния на незаконното строителство имот. По
преписката, образувана въз основа на заявлението, е представена комбинираната
скица от жалбоподателя /вж. л.23 и 29/ и декларацията от Ц.Т. за годината на
изграждане на постройките. Изготвено е становище на главния архитект на
общината от 23.09.2013г. за изследване вида на строежите и преценяване
предпоставките за търпимост, като е посочено, че окончателна преценка може да
се даде след провеждане на процедура по изменение на ПУП – ПР за изменение на
регулационната линия между УПИ IV
– 238, 258 и УПИ V
– 239 в кв.23 по рег.план на селото с цел поставянето й в съответствие със
съществуващите граници на поземлените имоти /вж. л.41-42/. Със заявление
№94-Ц-154/16.12.2013г. жалбоподателят и заинтересованите страни са внесли
проект за изменение на ПУП – ПР, по който липсва процедиране, т.к. с писмо
изх.№94-Ц-154(1)/21.12.2013г.
кметът им е указал, че първо следва да се изготви проект за попълване на
кадастралния план с верните имотни граници предвид предложеното заснемане на
сградите, какъвто проект не е внесен за разглеждане /вж. л.31-36 и 48-50/.
Заявлението
от Н.И. Т. с вх.№94-Н-478/02.10.2017г. до кмета на община Дупница съдържа данни
за незаконни пристройки в имота на жалбоподателя. Съгласно писмо
изх.№94-А-369/15.05.2018г. на кмета на общината, заявленията от Т. и М. Т. са
обединени /вж. л.18 и 69/.
Междувременно, на 14.12.2013г. М. Т.
е подала жалба до РДНСК – Кюстендил за процесните строежи и за други обекти,
собственост на жалбоподателя. С писмо изх.№Д-639-01-329/21.12.2013г. на
началник РО НСК – Кюстендил към РДНСК ЮЗР жалбата е изпратена по компетентност
на кмета на община Дупница, който с писмо изх.№24-00-52/14.01.2014г. е
препратил към въпроса, предмет на преписката на Т. пред общината. В нотариално
заверена декларация рег.№0946/12.05.2014г. М. Т. като пълномощник на В.А. Т. – Т.,
последната като собственик на УПИ V – 239 в кв.23 по рег.план на селото е декларирала, че процесните
строежи са изградени след 2006г. По повод противоречивите декларации от М. Т. и
Ц.Т. кметът е сигнализирал РП – Дупница за вземане на отношение за невярно
деклариране. С Постановление от 20.10.2014г. на прокурор от РП – Дупница обаче е
отказано образуване на досъдебно производство поради липса на извършено
престъпление от общ характер /вж. л.51-65/.
С протоколно определение от 19.11.2018г.
на основание чл.193, ал.2 от ГПК съдът е открил производство по оспорване
истинността на съдържанието на КА №5/06.06.2018г. За извършване на дължимата
проверка е приел заключение на вещи лица арх. А.А. и инж.Л.В. и показанията на
св.Б. Й. Т. и св.С. Н. Т..
От заключението на вещите лица и
изслушването в съдебно заседание се установява, че:
1/по функция навесът и складовото
помещение са елементи от допълващото застрояване и представляват строежи по
дефиницията на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Навесът и складовото помещение са
изградени по имотната граница между имоти 238 и 239, на разстояние 5м един от
друг, като навесът се допира до жилищната сграда в имот 239, а складовото
помещение се допира до оградата.
2/строителните материали за
изграждане на навеса са идентични с
описаните такива в оспорената заповед, като дървените колони са закрепени за
бетоновата настилка на терена посредством метални планки. Навесът не може да се
премести в цялост.
3/складовото помещение е изградено
от дървени колони и греди, покрито с профилирана ламарина, от две страни е
оградено с дъски, закрепени към колоните, от третата страна не е оградено, а от
към четвъртата страна е допряно до масивна ограда между имоти 238 и 239. Дървените
колони на навеса са забити в земята, но не се виждат основи. Най-високата му
част е 2м в предната част, а от към оградата е с нейната височина.
4/плътната ограда е изградена от
каменна зидария, надградена с три реда тухли – четворки, покрити с шапка от
керемиди. Същата е с дължина 6м в източна посока от жилищната сграда в имот
239. Начинът на изграждане на оградата, нейното състояние и изграждането й по
идентичен начин с каменната основа от стара постройка, отразена на рег.план от 1964г.
в съседство, предполага строеж на около 50-60 години. Надграждането на оградата
с три реда тухли – четворки не представлява ремонт, а реконструкция, т.к е
увеличена височината с около 50см. Общата височина на оградата е от 2.10м.
5/имотната граница между имоти 238 и
239 се намира, там където е изградена оградата. Дворищната регулационна линия
между УПИ IV
- 238,258 и УПИ V
– 239 в кв.23 не е приложена и минава по средата на навеса, а складовото
помещение и оградата попадат в УПИ V – 239. Уличната и дворищната регулация за селото са
одобрявани в различни моменти, т.е. касае се за един и същ план от 1964г. и
1982г. Доколкото регулацията не е приложена, процесните обекти са в отклонение
от плана относно преценката за тяхната търпимост.
Св.Б. Т. /втори братовчед с
жалбоподателя/ сочи, че оградата по думите на неговия баща е над 100-годишна,
изградена като зид от камъни и кал. Над зида е имало стар навес, който се
срутил преди 15-20 години. По това време собственичката на зида помолила
жалбоподателя да закрепи зида и го надгради. Навеса по заповедта представлява 15-20
годишна барака за дърва.
Св.С. Т. твърди, че навесът и
складовото помещение са построени през 2006г., а надграждането на оградата –
през 2012г. от жалбоподателя. Свидетелят е собственик на имот 238 заедно с М. Т..
Заключението на вещите лица съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства
по делото и отрежданията за имотите по действащия рег.план на селото.
Показанията на свидетелите са достоверни в частта относно вида на строежите
понастоящем, но са недостоверни в частта относно годините на тяхното изграждане.
Свидетелите твърдят различни взаимно изключващи се години, включително и спрямо
нотариално заверените декларации от собствениците на имотите. От друга страна,
в резултат на проведеното разследване от РП – Дупница за достоверност на
декларациите, подадени от Ц.Т. и М. Т., е останал неразрешен спора за това, в
коя декларация се сочат недостоверни обстоятелства. Факт е обаче, че в
проведеното разследване от прокуратурата жалбоподателят и Ц.Т. са поддържали
тезата за изграждане на постройките през 1980-1990г. от наследодателя В.И. Т.,
като в тази част данните са в съответствие със заключението на вещите лица
относно предполагаемата година на построяване на оградата и последващото й
надграждане във връзка с вложените в нея строителни материали. Следователно,
налице са множество индиции за изграждане на строежите през периода по декларацията
на Ц.Т.. Декларираната година на изграждане на строежите в декларацията от М. Т.
не се потвърждава от доказателствата по делото.
По делото е недоказано оспорването
като неистински на Констативен акт №5/06.06.2018г., изготвен от служители на
общинската администрация.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен
интерес от оспорването. Заповедта на кмета на общината е индивидуален
административен акт по см. на чл.214, т.3 от ЗУТ с утежняващ за адресите
характер, т.к. създава задължение за премахване на конкретно посочени строежи.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за
разглеждането й административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледано по същество, оспорването
е неоснователно. С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК
във вр. с чл.228 от ЗУТ, оспорената заповед е законосъобразен административен
акт.
Заповедта е издадена от оправомощен
орган. По начин на изграждане обектите по заповедта представляват строежи по
см. на легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от 5-та и 6-та категория,
т.к попадат в регламентацията на чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ и т.6 във вр. с
чл.147, ал.1, т.1 и т.7 от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ компетентен
административен орган за издаване на заповедта е кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице.
Заповедта е издадена при спазване на
установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда особени правила за
съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите изисквания за форма
на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е
посочено фактическото и правно основание за нейното издаване, органът -издател,
адресатите, датата на издаване, налице е разпоредителна част с ясно формирано
волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на
издателя.
При издаване на заповедта са спазени
разписаните в чл.225а, ал.2 от ЗУТ административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт /КА/, съставен от служители
за контрол по строителството в администрацията на общината. КА е връчен на
адресатите, като жалбоподателят е подал възражение в законния срок.
Административният орган е спазил и общото правило по чл.35 от АПК за изясняване
на релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички
относими доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от
органа обстоятелства са надлежно обективирани в оспорената заповед.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за издаване на заповедта след
приключване на преписката по заявлението от М. Т. срещу законността на
строежите с вх.№94-М-157/06.03.2013г. Преписката е приключена, но не тя е
документът, послужил за образуване на административното производство по
издаване на заповедта. Такъв документ е КА №5/06.06.2018г., като документите по
жалбата на М. Т. единствено са приложени като доказателства към КА. По правен
характер жалбата на М. Т. представлява сигнал за незаконно строителство, поради
което подателката не е заинтересовано лице в административното производство по
издаване на оспорената заповед във вр. с правилото на чл.225а, ал.5 от ЗУТ.
Не е налице соченото от
жалбоподателя нарушение на материалния закон.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. наличие на незаконни строежи поради
липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешения за строеж.
Разпоредените
за премахване обекти представляват строежи по легалната дефиниция на §5, т.38
от ДР на ЗУТ. Съгласно заключението на вещите лица, навесът е изграден от
дървени колони и греди, като колоните са закрепени за бетоновата настилка на
терена с метални планки, а от страната към улицата има монтирана дървена врата.
В този си вид навесът не може да се премести без да изгуби своята цялост, т.е. конструкция.
Функцията му е да служи за съхранение на отоплителни материали /дърва за
огрев/. Пак от заключението на вещите лица е видно, че складовото помещение е
изградено от дървени колони и греди, покрито с ламарина, от две страни с дъски,
закрепени към колоните, от друга страна е долепено до масивната ограда между
имотите, а от четвърта страна не е оградено, като дървените колони са забити в
земята. В този вид складовото помещение не може да се премести без да се наруши
неговата конструкция. По начин на изграждане навесът и складовото помещение представляват
леки постройки, а по см. на чл.20, ал.3 и чл.46, ал.1 от ЗУТ са второстепенни
постройки от допълващото застрояване. Оградата е плътна, изградена от камъни и
тухли. По начин на изграждане е трайно закрепена за терена. Следователно,
разпоредените за премахване обекти не са преместваеми такива по дефиницията на
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, противно на твърдението на жалбоподателя. Навесът и
складовото помещение нямат предназначението по чл.56, ал.1 от ЗУТ.
Регламентацията в Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти и съоръжения на територията на община Дупница е без правно значение по
делото. Правният характер на обекта като преместваем или строеж е предмет на
изчерпателна регламентация в нормите на ЗУТ. Евентуалното противоречие между
закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се преодолява по
реда на чл.5, ал.1 от АПК - посредством прилагане на ЗУТ. Освен това, делегацията
по чл.56, ал.2 от ЗУТ обхваща само реда за поставяне на преместваемите обекти,
поради което ОбС няма правомощие да дефинира преместваемите обекти по начин,
различен от уредения такъв в ЗУТ.
Адресатите
на заповедта са правилно определени, противно на твърдението на жалбоподателя.
По арг. от чл.225а, ал.5 от ЗУТ посочените в нормата субекти са адресати на
заповедта за премахване на незаконните строежи. Между тези лица са
извършителите на строежите. Извършител на строежите по оспорената заповед е
починалият В.И. Т., чиито законни наследници са жалбоподателя и
заинтересованите страни. Фактът, че строежите попадат в чужд УПИ е ирелевантен
за ангажиране на отговорността на посочените субекти, т.к. не се касае за процедура
за узаконяване на незаконни строежи. Премахването на строежите е за сметка на
извършителя, а не на собственика на имота.
По
делото са налице предпоставките по чл.225, ал.2, т.2 във вр. с чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Строежите са
незаконни към датата на тяхното извършване. За навеса и складовото помещение като
дата на построяване съдът приема крайната дата от декларирания период
1989-1990г., т.е. годината 1990г., а за оградата – 1989г., когато е извършена нейната
реконструкцията по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ. Към посочените дати са
приложими правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно нормите на чл.37,
ал.1 и чл.55 от ЗТСУ във вр. с чл.225, ал.1, т.1 и 7, чл.234, т.5 и чл.121 от
ППЗТСУ за строежите се изисква издаване на разрешения за строеж, каквито липсват.
При действието на сегашната уредба в ЗУТ отново се изисква издаване на
разрешения за строеж, съгласно чл.147, ал.1, т.1 и 7 от ЗУТ. Неприложима е
регламентацията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, т.к. не е налице текущ ремонт на
строежите, респ. оградата е плътна в цялата си височина от 2.10м. Възражението
на жалбоподателя за обратното е неоснователно. Липсата на издадени разрешения
за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежите.
Строежите
не са търпими, противно на твърдението на жалбоподателя. Изграждането им през
1989г. и 1990г. ги включва във времевия период по §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. В
случая обаче не са налице условията за допустимост по ПУП – ПР за населеното
място и липсва подадена декларация от собственика пред одобряващия орган до
31.12.1998г. Действащият план за уличната и дворищна регулация от 1964г. и
1982г. на селото не предвижда подобно строителство, т.к. същият не е приложен в
частта за дворищната регулационна линия между имоти 238 и 239, при което
положение регулацията минава по средата на навеса, а складовото помещение и
оградата попадат в чужд УПИ. Следователно, по начин на изграждане строежите не
съответстват на ПУП – ПР. Строежите не отговарят и на действащите в момента
правила за тяхното строителство по чл.42, ал.1 и 3 и чл.48 от ЗУТ. Навесът не е
изграден свързано с допълващо застрояване в съседния имот, а складовото
помещение не отстои на нормативното разстояние от вътрешната граница между УПИ IV – 238,258
и УПИ V
– 239. Ограждане е допустимо само по регулационните линии на имотите. В случая
при оградата търпимостта се преценява в сегашния вид на строежа като
реконструкция по §5, т.44 от ДР на ЗУТ.
Неприложими
са правилата за търпимост по §16, ал.1 и 3 от ПР на ЗУТ, т.к. строежите не са
изградени до 07.04.1987г., съответно след 30.06.1998г. Неприложим е и
четвъртият период за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, т.к. същият
касае строежите, изградени от 01.07.1998г. до 31.03.2001г.
Липсата на съгласие на
съсобствениците на имота, респ. липсата на отстъпено право на строеж са неотносими
към търпимостта. Търпимите строежи остават незаконни, но не подлежат на
премахване. Търпимостта касае териториалноустройствения статут на строежите, но
не и вещното право на собственост. В този смисъл посочените нормативни правила
имат значение в процедура по узаконяване на строежите, каквато липсва.
Заповедта е съответна с целта на ЗУТ. Извършването на незаконно строителство е тежко
нарушение и премахването му съответства на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А.В.Т.
/с посочени лични данни/ срещу заповед №РД-04-792/19.07.2018г. на кмета на
община Дупница.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: