Р Е Ш Е Н
И Е
№ 270 22.06.2022 г. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от
съдия Янкова административно дело №753
по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.215 от ЗУТ вр. с чл. 128 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалбата на К.Н.К. и С.Н.С. против Заповед
№19-12-289/18.11.2021г на Началник отдел „Устройство на територията“ при Община
Стара Загора, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ, одобрен с Решение №
888/29.03.2007 г., в частта му за УПИ ХІІ-5626 кв. 273 по
плана на град Стара Загора, издадена по искане на „ПЛАТЕНИК“ ООД, собственик на
УПИ ХІІ-5626 в кв.273. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот /стр.29/.
Със Заповед № 19-12-289/18.11.2021г. Началник
отдел „Устройство на територията“ /стр.88 и стр. 108, графична част/, за УПИ
ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града се отрежда жилищна устройствена зона – Жс-
средно етажно, свободно основно застрояване, с височина „Н“ до 15 метра и
устройствени показатели: максимална плътност на застрояване – 70%, максимален
коефициент на интензивност Кинт-2, минимална озеленена площ -30%, съгласно
скица-проект /стр.97 по делото/. Материалноправно основание по чл.134 от ЗУТ,
изискващо/позволяващо изменение на влязъл в сила ПУП-ПЗ от 2007 г., не е
посочено в съдържанието на оспорената заповед, но се съдържа в Заповед № 19-13-100/24.06.2021г
за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план,
издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, в която е вписано
основанието по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ – съгласие на собствениците на УПИ
ХІІ-5626, изразено в заявление №19-06-242/21.06.2021г. /стр.26/. В заявлението
за разрешаване изработване или изменение на ПУП–ПЗ е поискано разрешение за
изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на град Стара Загора,
като се промени зоната от Жм – 10 метра на ЖС – 15 м съгласно действащия ОУП
/стр.40 и стр. 102/. Следва да се приеме, че правното основание е съгласие на
собственика на урегулирания поземлен имот за изменение на влязъл в сила
подробен устройствен план, поради това че процедурата по чл.135 от ЗУТ
приключва със заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ за преценка допустимостта на
исканото изменение, тоест на главното производство и независимо от това, че е
самостоятелен административен акт, но предвид, че приключва задължителен етап
от производството, следва да се приеме, че подготвя издаването на крайния и
може да съдържа правното основание на допуснатото изменение. Заповед № 19-13-100/24.06.2021г.
за разрешаване изработване на проект за изменение на подробен устройствен план
е съобщена на лицата, притежаващи право на собственост и ограничени вещни права
върху УПИ ІХ-5623 в кв.273 по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на
съобщение на 14.09.2021г. съгласно служебна бележка на стр.56 по делото.
Подадени са възражения от собственици на съседни урегулирани поземлени имоти,
включително и от жалбоподателите, с наведени доводи за допуснати намалени
отстояния, конкретно от оспорващите за неспазване на чл.32 от ЗУТ /стр.80 и сл./.
Експертният съвет по устройство на територията приема проекта на 21.07.2021г. /стр.47/,
преди да бъде съобщена заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ и да се разгледат
възраженията против скицата-проект, като се произнася по Заявление за
одобряване на подробен устройствен план вх. №19-11-282/19.07.2021 г. /стр.42/
за одобряване на приложения проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ХІІ-5626 в
кв.273 по плана на града.
С Протокол № 41 от 27.10.2021г.
ЕСУТ разглежда подадените възражения и отстранява допуснатото нарушение за
одобряване на проекта, преди да е съобщена заповедта по чл.135 ал.3 от ЗУТ. С
решение по т.5.1 от Протокол №41/27.10.2021г. ЕСУТ констатира, че
устройствените показатели – плътност на застрояването, коефициент на
интензивност на застрояване и минимална озеленена площ, са идентични с
максимално допустимите по Общия устройствен план, както и че проектът отговаря
на изискванията на чл.31 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, без да се разглежда възражението
за допуснато намалени отстояния по чл.32 от ЗУТ. Проектът за изменение е
одобрен при тези мотиви, към които препраща и оспорената Заповед №
19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ при Община
Стара Загора, тоест удостовереното от
кадастралната основа и ПУП-ПЗ от 2007 г., който се изменява, обективно
съществуване на сграда през дъното на УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на град
Стара Загора е факт, преценен от органа като такъв без правно значение и спрямо
проекта е приложен само чл.31 от ЗУТ – отстоянията от линиите на застрояване до
вътрешните странични и към дъното на имота регулационни граници.
По
въпроса за съществуване на предпоставките по чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ съдът
съобрази следното:
Жалбоподателите К.Н.К. и С.Н.С. се легитимират
като носители на право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор 68850.510.5623.2, а на обектите 68850.510.5623.2.1 и
68850.510.5623.2.3 по КККР на града, построена в УПИ ІХ-5623 /идентификатор
68850.510.5623 – скица №11571/27.10.2011г., стр.10/, която сграда отстои през
дъното на УПИ ХІІ-5626 – предмет на оспорената заповед. Правото на собственост
за К.К. се установява от нотариален акт за прехвърляне на идеални части от
недвижими имоти №26, том ІІІ, рег. 3246, дело 228/2016 г., вписан в Служба по
вписванията вх. рег. №12856/04.11.2016 г. /стр.5 по делото/, а правото на
собственост за С.Н.К. се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №173, том І, рег. №4319, дело №116/2015г, вписан в Служба по вписванията
вх. рег. №6446/10.06.2015г град Стара Загора. Установява се, че върху
самостоятелен обект 68850.510.5623.2.1 в сградата, построена в УПИ ІХ 5623 в
кв.273 /на жалбоподателите/ право на собственост, освен жалбоподателя К.К.,
имат и С.К.К. и Н.К.К. по силата на наследствено правоприемство от Кичка
Станкова Колева /справка от Дирекция „Гражданско състояние“ стр. 60 – гръб и
нотариален акт на стр.5 по делото/.
С жалбата се твърди, че правният интерес
от оспорване на Заповед № 19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство
на територията“ за изменение на ПУП-ПЗ, одобрен с Решение № 888/29.03.2007г. в
частта му за УПИ ХІІ-5626 кв.273 /съседен/, произтича от допуснати намалени
отстояния по чл.32 ал.2 от ЗУТ, поради което е налице засягане на недвижимия
имот УПИ IХ-5623 от предвиденото изменение по смисъла на чл.131
ал.2 т.3 от ЗУТ – непосредствено засегнати недвижими имоти от предвижданията на
подробния устройствен план са и съседните, когато са допуснати намалени
отстояния.
Твърди се, че от графичната част на
одобрения проект за изменение е видно разположението на УПИ ІХ-5623 спрямо УПИ
ХІІ-5626 в кв.273 по плана на град Стара Загора /север-юг/ и съществуването на
сграда в УПИ ІХ-5623, която стои през дъното на УПИ ХІІ-5626 - явява се със
засенчена южна фасада, но въпреки това нормата на чл.32 ал.2 от ЗУТ не е
намерила приложение и проектът е непълен – липсва посочване на разстоянието до
сградата през дъно. С оспорената Заповед № 19-289/18.11.2021г. на Началник
отдел „Устройство на територията“ е определено разположение на бъдещата сграда
с предназначение за жилища, обществено обслужващи дейности и гаражи, в нарушение
на изискванията за разстояние до съществуващата сграда през дъното на УПИ ІХ-5623
в кв.273 по плана на града, тъй като посочените разстояния от линиите на
застрояване – ниско до 10 метра и средно високо до 15 метра, са поставени
съответно на 5 метра и 6 метра до дъното на УПИ ХІІ-5623 в кв.273 по плана на
града, съобразно чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ, който не е приложим при описаните факти
за съществуване на сграда през дъно.
Жалбоподателите твърдят, че като се приложи формулата на чл.32 ал.2 и
ал.3 от ЗУТ, се доказва, че са допуснати намалени отстояния, които обуславят и
неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се сочи още, че
разпоредбата на чл.31 ал.2 т.2 от ЗУТ за определяне на разстоянието от линиите
на застрояване до дъното на имота намира приложение, когато няма факти,
изискващи спазване на чл. 32 ал.2 и ал.3 от ЗУТ, тоест липсва сграда през
дъното на имота, което се обосновава и от използването в чл. 31, ал.2, т.2 от ЗУТ на думата „минимално“.
За установяване съществуването на правен
интерес и на фактите, които участват при изчисляване на разстоянието съгласно правилото по чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗУТ, е
поискано и допуснато извършване на СТЕ от вещо лице геодезист, което да измери
разстоянието от сградата в УПИ ІХ 5623, стоящо през дъно и с фасада юг до
вътрешната обща граница с УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града; да посочи височината на първия нежилищен
надземен етаж за гараж в сградата, построена в УПИ ІХ-5623; разликата между
средното ниво на УПИ ХІІ-5626 и средното ниво на терена при сградата в УПИ
ІХ-5623 в кв.273 по плана на града.
При изслушването на вещото лице в съдебно
заседание експертът потвърждава, че е извършил измерване на разстоянието от южната
фасада на сградата с идентификатор
68850.510.5623.2 до южната вътрешна регулационна граница на УПИ ІХ -5623
с УПИ ХІІ-5626, което е равно на 5.00 метра, с което допълва заключението си. Гаражът
в сградата с идентификатор 68850.510.5623.2 е на кота нула, а дебелината на
плочата над гаража /таванна/ е 20 см. В писменото заключение вещото лице
геодезист посочва, че е измерена височина на надземния гараж от 2.30 м над кота
нула. Измерено е и средното ниво на терените на УПИ ІХ-5623 при сградата и на
УПИ ХІІ-5626, при което е установено
следното: теренът в района на процесните имоти е наклонен в посока от север на
юг и тази е посоката на наклона на УПИ ІХ-5623 /в който е сградата с обекти на
жалбоподателите/ спрямо УПИ ХІІ-5626, предмет на заповедта. Измереното средно
ниво при сградата е 259.78 метра, а имот 68850.510.5626 /УПИ ХІІ-5626, на
ответника ПЛАТЕНИК ООД/ е почти равен и измереното средно ниво е 258.13 м, тоест
разликата по чл.32 ал.2, изречение последно е 1.65 м. Процесният УПИ ХІІ-5626
стои в посока юг и под УПИ ІХ-5623 на ниво, по-ниско от него с 1.65 м, което се
потвърждава от скиците за проектиране, приложени на стр. 28 и 32,
представляващи извадки от действащия и изменен ПУП-ПЗ от 2007 г., включително и
от копието на ПУП-ПЗ на стр. 77 и 78 по делото. Ясно се вижда от черните, тънки
и вълнообразни линии за котировка на терена / основа геодезическа има всеки
ПУП-ПР или ПУП-ПЗ/, че нивото на терена при фасадата на сградата в УПИ ІХ-5623
е на надморска височина от 259.7 м, а надморската височина към средата на
терена на УПИ ХІІ- 5626 е 258.4 м, при което разликата между терените дори е
по-малко, равна е на 1.3 м, но вещото лице потвърди, че е извършило измерване в
настоящо време и на място, поради което следва да бъде възприета посочената от
него по-висока стойност като обоснована и компетентно определена.
При тези фактически установявания съдът
намира, че изискуемото нормативно разстояние до сградата на жалбоподателите,
стояща през дъното на УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града, е следното:
Височината от 15 метра следва да се намали с височината на надземния гараж от
2.30 м, което е равно на 12.70 м - фингирана максимална височина на средно
високото застрояване / приема се за целите на чл. 32, ал.3 вр. с ал.2 от ЗУТ,
че височината е 12.70 м вместо предвидените 15м. Така получената височина от
12.70 м се умножава по 1.5 съгласно чл.32, ал.2, изречение първо от ЗУТ, но
след като е изпълнено изискването по чл.32 ал.3 от ЗУТ за намаляване на
височината предвидена с ПУП-ПЗ. Получава
се изискуемо разстояние, равно на 19.05 метра, което следва да се намали по силата
на чл.32, ал.2, изречение второ от ЗУТ, с разликата между средните нива на
прилежащите терени, която е равна на 1.65 м. След като от 19.05 м се извади
разликата между нивата на терените от 1.65 м, се получава императивното
нормативно изискуемо разстояние до сградата, стоящо през дъното на УПИ ХІІ-5626
в кв.273, а именно - 17.40 метра. За яснота: 15 метра минус 2.30 м е равно на 12.70 м
/ фингирана височина на линията на средно високото застрояване по силата на
чл.32 ал.3 от ЗУТ/, умножена по 1.5, както изисква чл.32 ал.2 от ЗУТ, дава
резултат от 19.05 метра изискуемо разстояние, което при наличие на условията в
чл.32 ал.2 изречение второ от ЗУТ – наклон на терените от север на юг, и
денивелация от 1.65 между УПИ ІХ-5623 и УПИ ХІІ-5626, изисква нормативното
разстояние да се намали с още 1.65 метра, при което се получава 17.4 метра
нормативно разстояние. Като се има предвид, че реалното разстояние от фасадата
на сградата на жалбоподателите до общата граница с УПИ ХІІ-5626 е максимално 5
метра /вещото лице сочи от 4.80м до 5.00м/, а предвиденото разстояние от
линията на средно високото застрояване до дъното на УПИ ХІІ-5626 е 6 метра, то
се налага изводът, че разстоянието до сградата на жалбоподателите е точно 11 метра,
а се изисква по силата на чл.32 ал.2 вр. с ал.3 от ЗУТ разстояние от 17.40 метра.
В тази връзка следва да се каже още, че
общата вътрешна граница между УПИ ІХ-5623 и УПИ ХІІ-5626 се явява странична
вътрешна граница, но за УПИ ІХ-5623 – на жалбоподателите, тъй като не стои
срещу уличната регулационна граница на този УПИ ІХ-5623. При това положение и
като се има предвид, че предвиденият характер на застрояване по действащия
ПУП-ПЗ за УПИ ІХ-5623 не е средно високо, а Жм2 /виж копието от ПУП-ПЗ на
стр.98/, което по матрицата на стр.40 означава
свободно или свързано до 10 метра, се налага изводът, че разстоянието от
фасадата на сградата до вътрешната странична и южна обща граница с УПИ ХІІ-5626
е в рамките на чл.31 ал.1 от ЗУТ - дори с повече от необходимите три метра, а
именно 5 метра. Тази обща регулационна граница между двата имота обаче е дъно
за УПИ ХІІ-5626, защото стои срещу граничната улична регулация на УПИ ХІІ-5626
с улица „Августа Траяна“. Следователно се касае за вътрешна граница на УПИ
ХІІ-5626, която не е странична, а е дъно, при съществуваща през това дъно
сграда в УПИ ІХ-5623, с фаса на юг, която сграда ще бъде засенчена от разполагането
на бъдещата сграда спрямо най-благоприятната й посока за ослънчаване.
Предвид горното и като взе предвид, че
жалбата е подадена на 16.12.2021г., а оспорената Заповед №19-12-289/18.11.2021г.
на Началник отдел „Устройство на територията“ при Община Стара Загора е
съобщена, но не и връчена, чрез залепване на съобщение на 06.12.2021г. по реда
на §4 от ДР на ЗУТ на първия жалбоподател, а на 09.12.2021г. на втория, както и
че е заявено право на отмяна от лица, за които се доказва, че са носители на
ограничени вещни права върху недвижим имот, който е съседен, но е
непосредствено засегнат от установените намалени отстояния по смисъла на чл.131
ал.2 т.3 от ЗУТ, настоящият състав на АС Стара Загора намира оспорването за
допустимо.
С жалбата по същество се иска отмяна на
оспорената заповед като постановена при неправилно приложение на материалния
закон – чл.32 от ЗУТ по доводите, посочени и във връзка с факта, който поражда
правен интерес по чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ. Оспорва се заключението на вещото
лице архитект освен в частта му за отговор на втори въпрос, поради това, че е
противоречиво. Оспорва се допустимостта на въпросите на ответника, които са
поставени към същото вещо лице и съответно се иска да не бъдат възприемани
правните отговори в заключението. Акцентира се на факта, че вещото лице
архитект се позовава на добрата воля на втория ответник, която да заяви с виза
за проектиране по чл.134 ал.6 от ЗУТ, за да спази условията на чл.32 от същия
закон, което е недопустимо. От съда се иска да не бъде възприемано при
постановяване на съдебното решение заключението на вещото лице архитект. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът Началник отдел „Устройство
на територията“ при Община Стара Загора чрез редовно упълномощен процесуален
представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че е налице
възможността по чл.134 ал.6 от ЗУТ за преминаване от средно към ниско
застрояване, от което следва, че линиите на застрояване биха били съответни на
чл.31 от ЗУТ, като линиите на средно високото застрояване важат за височината
между 10 и метра и съответно правилно са определени по силата на чл.32 ал.2 т.2
от ЗУТ най-малко на 6 метра. Позовава се на заключението на вещо лице архитект,
че процесната заповед не предвижда намалени отстояния към дъното на имота или
към жилищната сграда в УПИ ІХ-5623 в кв.273 по плана на града. Акцентира на
това, че ограничителните линии на застрояване позволяват, но не задължават
разполагане на сградата точно по тях. Отстоянието между бъдещата сграда в
процесния УПИ и сградата на жалбоподателите следва да се прецени и разреши при
одобряване на инвестиционния проект и разрешаване на нейното строителство. Иска
от съда да бъдат отхвърлени жалбите като неоснователни.
Ответникът ПЛАТЕНИК ООД чрез процесуалния
си представител иска от съда да бъдат оставени без разглеждане жалбите като
недопустими. Счита, че отстоянията следва да се решат на плоскостта на чл. 36
от ЗУТ при одобряване на инвестиционен проект, тъй като параметрите на
застрояването, включително котировка на разстоянията, не са предмет на ПУП-ПЗ.
Не е установена нито една хипотеза по чл.131 ал.2 от ЗУТ, която да дава право
на жалба и следва да се оставят подадените без разглеждане. Претендира
разноските по делото. В писмени бележки поддържа подробни правни доводи за
неотносимост на чл.32 от ЗУТ към установените факти и липса на основание да
бъде съобразяван при одобряване на оспорената заповед за изменение на ПУП-ПЗ за
УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града.
Административен съд Стара Загора, като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима с оглед посочените
по-горе факти, сочещи на допуснато намалено разстояние между предвиденото
разположение на линията на средно високото застрояване на основната сграда в УПИ ХІІ-5626 в кв.273 и съществуващата сграда в УПИ ІХ-5623 в
кв.273, отстояща през дъното на УПИ ХІІ-5626 и явяваща се засенчена откъм
най-благоприятната посока на ослънчаване – южна, като се има предвид, че
фасадата на съществуващата сграда е юг, а отклонението е с цели 6 метра /вместо
изискуемите 17.40м, то ще бъде 11 м, ако се спазят, а при влизане в сила на
оспореното изменение втория ответник е в правото си да разположи сградата точно
при тези намалени отстояния, като определи по силата на чл.114 от ЗУТ нейното
местоположение с инвестиционния проект при спазване на ПУП-ПЗ/.
В отговор на възраженията, че
разпоредбата на чл.32 от ЗУТ не е приложима по аргументи почерпени от чл.114
ал.1 от ЗУТ и поради това и жалбата е недопустима, следва да се каже следното:
По силата на чл.114 от ЗУТ конкретното разположение на бъдещата сграда
може да се определи с инвестиционния проект, поради това че линиите на
застрояване са ограничителни /прекъснати червени, което по определение сочи на
този вид линии и специални знания не са нужни/. След влизане в сила на
оспореното изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ХІІ-5626 възложителят ще има правото с
инвестиционния проект, да определи такова конкретно разположение на сградата,
което да съвпада с тези линии, включително с линията на средно високото
застрояване, но жалбоподателите не могат да оспорват нито одобряването на
инвестиционния проект, нито разрешението за строеж. Ето защо отричането на
правото им на оспорване на настоящия ПУП ПЗ, въпреки условията на чл.131 ал.2
т.3 от ЗУТ, би представлявало за втори
път нарушаване на правото на мирно ползване на собствеността, гарантирано от
Конституцията и чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧ, което право се гарантира и от
чл.32 от ЗУТ, приложим точно при изработване на ПУП-ПЗ, защото този план
определя местоположението или границите на разполагане на сградите – това са
линиите на застрояване, и чрез изискванията за отстояния до съседни имоти и
сгради законодателят контролира мирното и законосъобразно упражняване на
правата на всички според изискването за равното им третиране. Налице са редица
решения на ЕСПЧ за нарушаване на стандарта за упражняване на контрола върху
правото на собственост, съответно и когато този контрол не се упражнява в
обществен интерес, а в частен нарушението на предоставени права води до
незаконосъобразен обем на правата на заявителя, което е обичаен пример за
нарушаване на изискването на цитирания чл.1 Протокол №1 параграф последен от
ЕКЗПЧ – само в обществен интерес може да се накърни гарантирано право на
собственост.
Ето защо установеното неспазване на чл.32 от ЗУТ сочи на допустимост на жалбата, включително и точно по аргумент от чл.114
от ЗУТ и в този смисъл е Решение № 2554/18.03.2022 г., постановено по адм.д. №
8369/2021г. по описа на ВАС на РБ – ІІ отделение, в което съдържанието и целта
на правната норма, съдържаща се в текста на чл.114 от ЗУТ, са ясно и
безпротиворечиво потвърдени така, както са прилагани и до този момент от
съдилищата и разбирани от правната теория. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗУТ
конкретното разположение и височина на бъдещите сгради в хипотезата на нанесени
ограничителни линии може да се предвиди с РУП или с виза за проектиране по чл.
140, ал. 3-5 ЗУТ, но тяхното изработване е задължително само в предвидените от
закона случаи, какъвто случай не представлява настоящият казус и затова
единствено одобреният инвестиционен проект, въз основа на който се издава РС, ще
може да определи конкретното разположение и височина на бъдещата застройка в
УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града. Този инвестиционен проект обаче следва
да е в съответствие именно със застроителния план след влизането му в сила,
което означава, че единствената пречка да се разреши строителство на сграда с
височина от 15 метра на разстояние само 11 метра вместо 17.40 метра от
засенчената и съществуваща, разположена през дъното на УПИ ХІІ5626 сграда на
жалбоподателите, е влизането в сила на плана. Ето защо правният интерес е без
съмнение и жалбата не само е допустима, но и основателна, а заключението на
вещото лице архитект е вътрешно противоречиво, като освен това дава и отговор
на някои правни въпроси.
Линията на средно високото застрояване е
поставена на разстояние 6 метра от дъното на процесния УПИ и на 11 метра от
сградата през това дъно поради заявеното от ответника ПЛАТЕНИК ООД желание за
промяна в характера на застрояването от ниско на средно високо – до 15 метра,
които могат да бъдат достигнати, съчетано с изискване да се определи
максималната плътност от 70 %, от което вече се постига и максималният
коефициент на интензивност, предвиден от Общия устройствен план. За тези
изводи няма нужда от специални знания,
защото следват посочените корелативни зависимости между показателите и
характера на застрояване се налагат като правни заключения от легалните
дефиниции за плътност, интензивност, характер на застрояването, които зависят
от капацитета – от площта и разположението на имота. В тази връзка постигането
на максимално допустимите показатели по Общия устройствен план за съответната
зона, в която попада територията на процесния УПИ, е само възможност, граница,
която не може да се премине, но може да се достигне законосъобразно само при
спазване на изискванията за отстояния до вътрешни регулационни линии, които са
два вида – странични и дъно, и до съществуващите сгради през това дъно и вътре
в самия урегулиран поземлен имот. Това са изисквания за благоприятна жизнена
среда, които да постигнат целите по чл.1 от ЗУТ и ето защо ЗУТ е контрол върху
притежанията, упражняван в полза на обществения интерес, и поставящ граници на
правото на собственост.
Конкретно - плътност на застрояване е
заетата от застрояване площ от имота, а коефициентът на интензивност е сборът
на общата застроена площ, тоест разполагане на сградата по вертикала, по
височина, отнесен към площта на имота, и достигането на тези показатели е
причината за исканото изменение. Ето защо не може да се обсъжда промяна в
намеренията на втория ответник преди изработване на инвестиционния проект да се
върне, чрез виза за проектиране по чл.134 ал.6 вр. с чл.140 ал.3 от ЗУТ към
ниско застрояване, каквото е предвидено в действащия ПУП-ПЗ от 2007г. за имота
му, с което той изразява несъгласие и иска достигане на максимално допустими
стойности на показателите на застрояване по ОУП. Няма пречка да бъде предвидено
средно високо застрояване в УПИ ХІІ-5626 в кв.273 по плана на града, при
условието линията на средно високо застрояване да бъде поставена със самия план
на разстояние от 17.40 м между тази линия и сградата на жалбоподателите, което
веднага ще се отрази на показателите плътност и интензивност на застрояване, но
капацитетът на имота – площ от 399 кв.м., не позволява едновременно постигане
на максималните показатели на застрояване по Общия устройствен план. Допустима
е промяна в характера – на средно високо.
По заключението на вещото лице
архитект съдът намира следното: В анализа на предвижданията на ПУП-ПЗ от 2007 г.
за УПИ ХІІ-5626 вещото лице сочи, че в този план е предвиден чл.32 от ЗУТ, като
е котирано, чрез линия и посочване на формулата по чл.32 ал.2 изречение първо
от ЗУТ – 1.5 по височината на бъдещата сграда, разстоянието до сградата в УПИ IХ-5623. Няма обосновка за заключението, че
установеното с оспореното изменение разстояние между сградите от 11 метра е
по-голямо от действащото, след като при височина от ПУП-ПЗ 10 метра, умножена
по 1.5, дава резултат от 15 метра между сградите, без разбира се да се
пресмятат намаленията първо на височината, а после от разстоянието да се извади
де нивелацията между терените. Вещото лице е установило, че представеният за
одобрение проект за изменение на ПУП-ПЗ от 2007 г. представлява снимка на този
ПУП с нанесена нова линия на средно високо застрояване, с посочено разстояние от 6 метра и съответно
5 метра за линията на ниско застрояване до дъното на УПИ ХІІ 5626, а котираното
разстояние между сградите по ПУП-ПЗ от
2007 г. е останало след неумел опит да бъде изтрито и изрично сочи, че
разстояние по чл.32 ал.2 от ЗУТ не е котирано с оспореното изменение. Ето защо
изводът на стр. 4 от заключението, че с изменението на ПУП-ПЗ се установяват
по-големи разстояния между бъдещата сграда в УПИ ХІІ-5626 и сградата на
жалбоподателите с идентификатор 68850.502.5623.2 спрямо ПУП-ПЗ от 2007 г., а
именно 1.5 височината на бъдещата сграда и допълнително разстоянието от
сградата на жалбоподателите до общата регулационна с процесния УПИ ХІІ-5626 е
необосновано и противоречи на извода, че няма котиране в оспорения план на
разстоянието по чл.32, а е направен опит да бъде изтрито котираното с ПУП-ПЗ от
2007 г. То е невярно и очевидно от графичната част на оспорената заповед и
отговорът на въпроса дали има изобщо изработен проект на изменение – върху
снимка от ПУП-ПЗ са нанесени показателите на застрояване и линиите на
застрояване без успешно изтриване на котираното разстояние по чл.32 от ЗУТ
между бъдеща и съществуваща сграда по ПУП-ПЗ от 2007г. Не е вярно и не е
обосновано заключнието на вещото лице, защото е очевидно, че 3/2Н тоест 3/2 от
15 метра е равно на 10 метра, а не на 6 метра разстояние от линията на средно
високото застрояване до дъното на имота.
Въпросите на ответника от своя страна
са изцяло правни, а позоваването на възможността по чл.134 ал.6 вр. с чл.140
ал.3 от ЗУТ противоречи на заявлението на втория ответник, което е уважено с
оспорената заповед.
С одобряването на исканото изменение на
ПУП-ПЗ от 2007 г. е нарушен материалният
закон – чл.32 ал.3 вр. с ал.2 от ЗУТ, и не е постигната неговата цел – с ПУП ПЗ
или ПРЗ се определят и линиите на застрояване по силата на чл.18 ал.1 т.7 от ЗУТ, при това задължително и по аргумент от ал.2, според която тези
устройствени показатели или част могат, няма пречка да се съдържат и в други
устройствени планове. Линиите на застрояване се определят именно когато са ограничителни
при стриктно спазване на изискванията, поместени в раздел ІV от Глава трета на
ЗУТ, защото с необжалваемия инвестиционен проект и по силата на чл.114 ал.1 от ЗУТ ще се признае възможността за разполагане на бъдещата сграда при намалени
отстояния. Точно обратна е правната логика на законодателя спрямо посочената от
ответниците. Съответно при нарушаване на императивите за отстояния е налице
право на оспорване по чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ, но и право на отмяна на одобреното изменение на
ПУП-ПЗ,поради незаконосъобразност на допуснатото намалено отстояние. Правният
интерес на жалбоподателите ограничава предмета на съдебно произнасяне до
засягане на техните права на собственост, поради което спазването на
разстоянията до другите вътрешни линии – странични, не следва да се проверява –
никой не може да навежда чужди права пред съд, нито да черпи права за себе си
от тяхното нарушаване. В изпълнение на задължението за проверка на оспорената
заповед на всички основания по чл.146 от АПК съдът констатира, че оспорената Заповед № 19-12-289/18.11.2021г., издадена от
Началник отдел Устройство на територията, е незаконосъобразна, но е валидна
като издадена от компетентен по силата на Заповед № 10-00-2412/12.10.2021г. на
Кмета на община Стара Загора, с която е определено този орган да замества
Главния архитект при неговото отсъствие, като упражнява правомощията по чл.129
ал.2 от ЗУТ. Установено е отсъствие на Главния архитект поради временна
неработоспособност, причинена от общо заболяване, удостоверена с болничен лист
/стр.189/, включително за датата 18.11.2021г. Графичната част е подпечатана с
печата на Кмета на община Стара Загора, а изявлението за одобряването й изхожда
от Началник отдел Устройство на територията, което е явна фактическа грешка и
не влияе на валидността на административния акт – не сочи на извод за двама
издатели.
Само за яснота – за заявителя и втори
ответник, след отмяната на оспорената заповед остава възможността за внасяне на
друго заявление за изменение на ПУП-ПЗ от 2007г., което да е съобразено с чл.32
ал.3 вр. с ал.2 от ЗУТ спрямо изискуемото разстояние между линията на средно
високото застрояване и съществуващата сграда на жалбоподателите. Линията на ниско
застрояване, която се изисква да бъде поставен на 5 метра от дъното, спазва разстоянието
по чл.32 ал.3 вр. с ал.2 от ЗУТ, тъй като 10 м височина на застрояване минус 2.30 м дава височина от 7.70 м, която
умножена по 1.5 м дава резултат от 11.55 метра, намалени с разликата между
нивата на терените от 1.65 м, определя разстояние между сградите равно на 9.9 метра,
като се имат предвид максимално установените фактически разстояния и разлики
между нивото на терените, установени факти с правно значение от вещото лице
геодезист.
След отмяна на оспорената заповед
преписката не следва да се връща за ново разглеждане на същото заявление, тъй
като исканото изменение на ПУП-ПЗ от 2007 г. за УПИ ХІІ 5626 в кв.273 по плана
на град Стара Загора е било правно недопустимо и не е следвало да се допуска до
разглеждане по същество.
При този изход от спора се дължат
разноски по делото на жалбоподателя К.К., който ги е поискал своевременно, така
както са направени от него, поради самостоятелността на правото на оспорване,
упражнено от двамата жалбоподатели в един сезиращ съда документ. Разноските се
присъждат по представения списък от К.К. и съобразно документите за тяхното
извършване.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на К.Н.К. и С.Н.С.
Заповед №19-12-289/18.11.2021г., издадена от Началник отдел „Устройство на
територията“ при Община Стара Загора
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на К.Н.К. ЕГН ********** сумата от 1035 лв. /хиляда тридесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ