ОПРЕДЕЛЕНИЕ №10
гр. Варна, 08.01..2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 653/19г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. № 10840/08.04.19г. по вх. регистър на ВОС, подадена от И.Г.М. от гр. София чрез адв. А. Г. ***, насочена срещу решение № 355/22.03.19г. /неточно посочено във въззивната жалба с № 335/, постановено по гр.д. № 2295/17г. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя положителен установителен иск срещу З.Г.К. ***, за установяване на правото му на собственост върху недвижим имот, за който твърди, че е придобил по давностно владение, упражнено в периода 2004г.- 2017г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2564.1050 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, п.к. 9000, в.з. „Траката“, ул. „25“, № 3, целият с площ от 1526 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползвание: за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план: 2319, при съседи: 10135.2564.1047, 10135.2564.1049, 10135.2564.1051, 10135.2564.1053, 10135.2564.1172, 10135.2564.967, 10135.2564.1044 и 10135.2564.1045, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба са релевирани подробно аргументирани твърдения за неправилност на решението, като постановено в противоречие с процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че доказателствения материал по делото е бил обсъждан от съда едностранчиво и в полза на ответника, а изводите му противоречат на закона. Оспорва се извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 299, ал. 1 от ГПК, имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 4430/00г. на ВРС, тъй като ищецът не е обвързан от формираната с този съдебен акт сила на пресъдено нещо. Освен това се сочи, че ответникът в настоящия процес не отрича твърдението на ищеца, че Фотина Величкова е собственик на имота по реституция, което се доказва и чрез влязлото в сила решение по в.гр.д. № 1596/97г. на ВОС. Поддържа се становището, че бащата на ответницата не е притежавал право на собственост върху имота, нито е упражнявал владение върху същия, вкл. и имайки предвид неавтентичния Протокол за въвод във владение № 87/03.07.98г., който не е бил подписан от него. Освен това се сочи, че е неправилен извода на съда, че не следва да се осъществи косвен съдебен контрол спрямо реституцията на процесния имот, осъществена с решение от 16.02.1994г. по адм.д. № 557А/1993г. на ВОС в полза на бащата на ответницата. При извършването на такъв контрол, именно ответницата е следвало да докаже материалните предпоставки за реституиране на имота, доказателства за което по делото не са били събрани. Твърди се, че Фотина Величкова е упржанявала фактическа власт върху процесния имот /доказано чрез протоколите, съставени от съдебния изпълнител Ст. Янкова – към 10.05.1999г./ и единствено осъществения неправилен избор на защитните средства е довел до предявяването от нея на иск по чл. 108 от ЗС /по който е било образувано гр.д. № 4430/00г. на ВРС/, вместо единствено на иск за установяване на правото ѝ на собственост. Счита се, че съдът се е позовал и на несъбрани по делото доказателства – относно наличието на вписване на исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 4430/00г. на ВРС, както и е направил в тази връзка изводи, противоречащи на нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗС относно оповестителното действие на вписването. Обсъдени са и доказателствата във връзка с извода на съда за евентуално прекъсване на давностния срок като се поддържа, че бащата на ответницата е признал правото на собственост на ищеца върху процесния имот, а не обратното, както и че ищецът е осъществявал непрекъснато фактическата власт върху имота, при което е налице и действието на презумпцията по чл. 69 от ЗС. Поддържат се и направените пред първоинстанционния съд оспорвания относно представения от ответницата договор за наем от 20.05.04г., сключен между Горан Коцев и Стоян Янков Стоянов, по които съдът не е изложил никакви мотиви. Счита се, че несвоевременно е било релевирано възражение от ответницата, че евентуално тя е била придобила имота по давност, което освен това се явява неотносимо към предмета на делото. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения установителен иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответницата З.К., чрез адв. И.А., с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявения ревандикационен иск от Фотина Величкова / чийто правопоприемник в съдебния процес е нейният внук Георги Иванов М. – син на настоящия ищец И.М./ против бащата на настоящата ответница Горан Коцев, досежно същия недвижим имот. Счита се, че чрез настоящото производство се прави опит да се реанимира един вече разрешен правен спор като се симулира ново правно основание – въображаемо десетгодишно давностно владение, което било предадено на смъртния одър от Фотина Величкова на ищеца М.. При предложената правна конструкция обаче се сочи, че следва изводът, че настоящият ищец е владял имота не само срещу бащата на ответницата и срещу самата нея, но и срещу своя син – наследника на Фотина Величкова. Оспорва се наведеното във въззивната жалба за липсата на твърдения на ответницата, че тя е владяла имота в процесния период като се поддържат твърденията, релевирани с отговора на исковата молба. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от третото лице-помагач на ответницата – „АНТАРЕС ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна чрез адв. К. Д., с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение, което се счита постановено въз основа на внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства. Счита се, че решението по гр.д. № 4030/00г. на ВРС обвързва страните по настоящото дело, тъй като е водено между наследодателите на настоящия ищец и настоящата ответница. Оспорва се твърдяната от ищеца правна последица на предаване на владението върху имот да настъпи въз основа на устно „заричане“ от лице на смъртния му одър, че имотът „остава“ за някого. След подробна теоретична разработка на въпроса за същността на института на владението и съдебната практика по приложението му, третото лице-помагач поддържа, че по настоящото дело липсват фактическите елементи на давностното владение като уреден оригинерен спосб за придобиване на правото на собственост. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.
След влизането в сила на определение № 712/14.11.19г. по в.ч.гр.д. № 538/19г. на ВАпС /с което е потвърдено определение № 2863/03.10.19г. по гр.д. № 2295/17г. на ВОС, с което е била оставена без разглеждане молбата на ищеца за допълване на решението по делото от 22.03.19г., посредством произнасяне на съда с изричен диспозитив по евентуален иск за придобиване на имота по давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС/ и на определение № 749/29.11.19г. по в.ч.гр.д. № 539/19г. на ВАпС /с което е потвърдено решение № 582/10.05.19г., с което е оставена без уважение молбата на И.М. за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 355/22.03.19г., посредством произнасяне на съда с изричен диспозитив по чл. 194, ал. 3 от ГПК, с който да се признае за неистински протокол за въвод във владение № 87/03.07.98г. и договор за наем от 15.05.01г., да изключи същите от доказателствата по делото и да ги изпрати на прокурор/, не са налице процесуални пречки за разглеждане на подадената въззивна жалба, насочена срещу решение № 355/22.03.19г., постановено по гр.д. № 2295/17г. на ВОС.
Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 29.01.20г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: