№ 272
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Д. Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100502648 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
подадена от Д. Г. Н., против Решение № 3143/19.10.2022 г., постановено по гр.д. №
14578/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният иск, на
основание чл. 422 от ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД (с актуално наименование „Угренова Естейт“
ЕООД), ЕИК *********, срещу Д. Г. Н. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на сумите по Заповед за изпълнение
№ 113/08.03.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 3299/2021г. по описа на ВРС. Присъдени са в
тежест на ответника направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Посочва се, че първоинстанционният съдебен акт не е съобразен с направените
от особения представител възражения относно това, че ответникът не е бил абонат на
цесионера, както и че не е потребил твърдяните услуги. Представителят на въззивника
намира, че събраните доказателства са неправилно преценени. При направените от
ответника оспорвания е следвало ищецът по реда на главното и пълно доказване да
установи, че е предоставил, а ответникът е потребил количеството мобилни услуги, чието
заплащане се претендира. Липсата на доказателства в тази насока следвало да доведе до
извода, че фактът на предоставената мобилна услуга по процесните фактури е неосъществил
се, респективно до отхвърляне на иска. Предвид изложеното с въззивната жалба отправя
1
искане за отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъде
отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Угренова Естейт“ ЕООД (с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) сочи, че пред първоинстанционния съд е
представен договор за мобилни услуги, който установява наличието на облигационните
правоотношения между страните. Намира, че първоинстанционният съд, с оглед приетото
заключение по СЧЕ, е достигнал до правилен извод относно това, че задължението за
заплащане на процесните счетоводно отразени стопански операции е възникнало, а забавата
на ответника е довела до настъпилата изискуемост. Излагат се доводи за действителността
на договора за цесия, легитимиращ кредитора да търси изплащане на предявеното вземане.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
ВРС е бил сезиран с установителен иск по реда на чл.422 ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД
срещу Д. Г. Н. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащането следните суми по Заповед за изпълнение №113/08.03.2021г., издадена
по ч.гр.д. № 3299/2021г. по описа на ВРС, 25с., а именно: сумата от 88.34 лева, дължима за
потребени далекосъобщителни услуги по Договор с клиентски номер 13350168002 от
22.01.2018г., сключен с „БТК“ ЕАД за периода 01.01.2018 г. до 01.04.2018 г., за която са
издадени фактури №№ **********/01.02.2018 г.; **********/01.03.2018 г.;
**********/02.04.2018 г., като вземането е прехвърлено от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД,
ЕИК: ********* с договор за цесия от 16.10.2018г., което от своя страна го е прехвърлило в
полза на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Възражението на въззивника, че не е бил абонат на цесионера е безпредметно, тъй
като в исковата молба не се твърди подобно нещо. Твърдението на ищеца е, че ответникът е
бил абонат на „БТК” ЕАД, което е цедент, т.е. праводател на ищеца, а не цесионер. От
приобщените по делото доказателства се установява, че на 22.01.2018 г. е сключен Договор
за мобилни услуги между „БТК” ЕАД и Д. Г. Н. за срок от една година за мобилен номер
********** при абонаментен план 21.80 лева на месец с ДДС. Договорът съдържа подпис на
абоната, който не е оспорен по отношение на неговата автентичност, поради което
възникналото облигационно правоотношение го обвързва валидно. За предоставените по
2
силата на договора мобилни услуги операторът “БТК”ЕАД е издал Фактура № **********
от 01.02.2018 г. на стойност 44.74 лева, Фактура № ********* от 01.03.2018 г. на стойност
21.80 лева, Фактура № ********** от 02.04.2018 г. на стойност 21.80 лева. Съгласно
договора ответникът дължи месечен абонамент в размер на 21,80 лева. Същият се дължи от
датата на влизане в сила на споразумението, посочена в същото. С първата фактура е
начислен абонамент за период от 22.01. до 31.01. и за м. февруари 2018 г., както и такса за
предоставено оборудване. Следващите две фактури включват само месечната абонаментна
такса.
Съгласно чл. 182 от ГПК вписвания в счетоводни книги могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Операторът “БТК”
ЕАД предоставя универсална услуга по смисъла на чл. 182 от Закона за електронните
съобщения и дейността му като доставчик на Обществени електронни съобщителни услуги
се намира под контрола на държавен регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията.
От друга страна, оспорванията на назначения на ответника особен представител са
бланкетни и не съдържат позоваване на конкретни факти и обстоятелства. Ето защо, при
липса на други конкретни данни по делото, съдът намира, че надлежно издадените от
праводателя на ищеца фактури за реално предоставени на абоната услуги на основание
подписания от ответника договор са достатъчно доказателство за установяване дължимостта
на претендираните суми.
При това положение искът е основателен, а обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено като правилно. На осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към
мотивите на ВРС.
При този изход от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна
ще се присъди на сумата от 180,00 лева адвокатско възнаграждение за производството пред
ВОС съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Въззиваемата страна не е изпълнила задължението си да внесе определения от съда
депозит за особен представител на въззивницата в размер на 100,00 лева, поради което
следва да бъде осъдена да заплати същия по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3143/19.10.2022 г., постановено по гр.д. №
14578/2021 г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН: ********** с адрес *****, да заплати на "УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ" ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК:*********, гр. София, п.к.
1404, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева,
представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл.78, ал. 3
от ГПК.
3
ОСЪЖДА "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК:*********, гр. София, п.к. 1404, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, да заплати по сметката на Окръжен съд – Варна в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща дължимо
възнаграждение за назначен особен представител на Е.М.Й. в производството пред
въззивната инстанция на основание чл.77, ал. 1 от ГПК и ПОСТАНОВЯВА
принудителното им събиране.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4