Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2018 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 20.11.2018 г. при на секретар Мая Вълева разгледа докладваното от председателя административно дело № 3613/2014г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и следващите от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Е.К. с
ЕГН ********** *** депозирана чрез
адв. А., срещу РА № ********* /03.07.2014г , издаден от орган по приходите при
ТД на НАП Варна , потвърден с Решение № 621 / 20.10.2014 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП “ гр.Варна при ЦУ на НАП , с който
на жалбоподателя са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 49118.33 лв. и
лихва в размер на 34023.04 лв. , за 2008 г. – главница в размер на 14227.34 лв. и лихва от 7709.13 лв.
Пред настоящия
състав на съда производството е сложено за разглеждане на 23.01.2018 г. след поредица отводи на
втория и третия докладчик.
В жалбата за развити обширни доводи за
допуснати от органа по приходите съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Като такива се изтъква липсата на извършена насрещна проверка на лицата, за които има
данни, че са извършвали банкови преводи в негова полза; необсъждане на
доказателствата събрани от различни източници в съвкупност с всички
останали, които според жалбоподателя
сочели ясно конкретната цел за превеждани сумите.
Отделно
се твърди, че по отношение на лицето не са установени основания за извършване
на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като в хода на ревизията са допуснати
множество процесуални нарушения, налагащи отмяна на акта на това основание.
Изложени
са доводи за материална
незаконосъобразност на акта. По отношение на получените суми, които са приети
за данъчна основа за облагане с ДДФЛ жалбоподателят счита, че са събрани
доказателства за произхода им и квалификацията им като получени заеми и пари на
доверители, преведени с оглед заплащане на данъци, такси и други услуги от
тяхно име. Алтернативно твърди, че ако тези суми бъдат приети за платени
възнаграждения за извършване на определени услуги, при формиране на данъчната
основа следва да се приспаднат нормативно определените разходи.
Относно установените с РА задължения твърди
следното
- за
2007 г.
За
внесените четирикратно суми от по 20000
лв., през м. януари 2007 г. поддържа тезата , че същите не следва да се
третират като доход, подлежащ на облагане, а средствата са по договор за влог, по който лицето дължи
връщане на вложеното. Същата теза се поддържа и по отношение на сумата от
100000 лв., изтеглена от сметката на „ЖеДе-2006 “ ЕООД на 07.08.2007 г. По отношение и на двете суми
твърди, че през 2008 г са връщани средства на това дружество 0
55000 лв. на 01.03.2008 г. и 100000 лв. – на 31.08.2008 г.
Счита, че
неоснователно непризнаването като
„приход“ сумите от 48 000 лв. – заем от П.Л.и 27 000 лв.; заем
от Д. Ф., както и даренията
получени по повод сключен брак с А. К. (като сватбен подарък) . Косвено доказателство според жалбоподателя
за последното е преводът по сметката на
съпругата му в размер от 28000 лв.на 17.05.2007 г.(пет дни след сватбата).
Възражения са
изложени и относно включването като доход на средствата, получени от различни физически и юридически лица в общ
размер от 78250 лв., счита, че този
данъчната основа по следва да се намали с 25% нормативно признати
разходи на основание чл. 29, ал.1 от ЗДДФЛ.
В заключение
по отношение на данъчното задължение за
2007 г., при определянето и на годишна база, не както е подходил РО – на дневна
база, не се установява паричен недостиг.
В тази
връзка настоява съдът да съобрази заключението на проведената ССЕ във втория
вариант.
-
за 2008 г.
Относно формираната от РО данъчна основа от 71650
лв. сочи същите аргументи – че това е
доход от услуги с личен труд и за тях също е валидно основанието на чл. 29,
ал.1 от ЗДДФЛ. Счита за погрешно включването на сумата от 49 998.84 лв. от
РО в разходната част на баланса на касовата наличност, тъй като се касае за безкасово получаване на същата
сума от купувач на недвижим имот.
Обосновавайки се и със заключението на вещото
лице в заключение твърди, че облагаемата
основа следва да е в размер от145 466.17 лв., след приспадане на внесения
данък в размер от 2110.52 лв., остатъкът за довнасяне е от 12 436.10 лв.
Въз основа на
изложеното моли за отмяна на ревизионния акт, евентуално за неговото изменение
в съответствие със заключението на вещото лице. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна счита жалбата за
неоснователна, заявява, че се придържа изцяло към аргументите, изложени в
решение № 621 моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 3580.78 лв.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК
от лице с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Предмет
на обжалване е Ревизионен акт № *********/03.07.2014 година на орган по
приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 621/20.10.2014
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, която на жалбоподателя са определени
задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2007
г. в размер на 49118.33 лв.
главница и лихва в размер на 34023.04 лв. , за 2008 г. 14227.34 лв.
главница и лихва от 14227.34 лв.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия №
1202535/13.07.2012 година с обхват задълженията на физическото лице за данък
върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2007 – 31.12.2010 година, изменяна със ЗВР №1203628/22.10.2012 г.;
№1204084/22.11.2012 г.; спряно със
Заповед № 1200426/13.12.2012 г.
възобновено със Заповед № 1300599-В/14.02.2013 г., изм. Със Заповед №1300600/14.02.2013 г.,
спряно със Заповед № 1300065/15.02.2013
г., възобновено със Заповед № 1300675-В/20.02.2013 г., изм. със ЗВР №
1300676/20.02.2013 г.; спряно със заповед №1300079/20.02.2013 г., възобновено
със Заповед № 1304683-В/30.10.2013 г., изм. със ЗВР № 1304684/30.10.2013 г.
Заповедите по
образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен
орган, производството е приключило с ревизионен акт с предписаните от закона форма
и съдържание, издаден от компетентен съобразно действащата към момента на издаване
на акта редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган, надлежно определен със
Заповед за определяне на компетентен орган № К 1304684/02.12.2013 година.
Решението по чл. 152 от ДОПК е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП,
в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Производството по жалбата на Д.К. срещу РА № *********/03.07.2014 г. е образувано на 20.11.2014
г., сложено е за разглеждане пред ХХV състав. С протоколно определение от
09.12.2014 г. е отхвърлено искането на
процесуалния представител на оспорващия
за спиране на производството по настоящия спор , до окончателно
приключване на адм. дело № 2368/2013 г. по описа на АС Варна със същите страни.
Впоследствие, предвид преместване на съдията докладчик в
друг съд, делото е преразпределено на
друг съдия. С протоколно определение от
05.07.2016 г. съдията докладчик се произнесъл по същото искане – предмет на
произнасяне с протоколно определение от 09.12.2014 г. и е спрял производството
по настоящото административно дело.
С определение №
1911/12.07.2017 г., една година и седем дни след спирането, производството е възобновено, насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. С молба № 13830/28.08.2017 г., депозирана от процесуалния представител на оспорващия –единствено от него – е
поискано отлагане на насроченото за горната дата съдебно заседание.
С разпореждане на
докладчика от 31.08.2017 г. молбата е уважена – производството е отложено за
07.11.2017 г.
С определение
№ 3028 /06.11.2017 г. съдията
докладчик се отвел от разглеждане на
спора, обосновавайки се с обстоятелства
по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, касаещи лични взаимоотношения с оспорващия.
По делото е
определен трети съдия докладчик. С протоколно определение от 16.01.2018 г. този
съдия също се отвел, но по искане на оспорващия.
Предвид така
протеклите процесуални действия съдът
намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не са налице
основанията, визирани в чл. 172,
ал.2 от ДОПК за погасяване на публичното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. – давността за това задължение ще
настъпи на 31.12.2018 г.
Ревизионното производство е проведено по реда на чл.
122 от ДОПК. Установено е, че К. не е
подавал ГДД за 2007 г. за облагане на доходите си като физическо лице, такава е подадена за 2008 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, декларирани са доходи от трудови правоотношения с община Каварна –
6430.38 лв. и от извънтрудови
правоотношения с „А. с.“ ООД – 7337.60 лв.
По данни за движението по сметките на К. са
констатирани получени суми, за които не са дадени обяснения и не са представени
доказателства, че са приходи, неподлежащи на деклариране и облагане. Поради
това същите са квалифицирани като укрити приходи или доходи, а декларираните
и/или получени приходи, доходи, източници за формиране на собствения капитал
или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода –
обстоятелства съответно по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК.
След
извършен анализ на съотносимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК РО формирал данъчна основа за облагане с данък върху
дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ на Д.Е.К., на
основание чл. 123, ал. 1, т.1 и т.2 от ДОПК както следва:
За 2007 г.
- доходи от трудови правоотношения в размер на 6669.57лв.
-доходи в размер на 201672,92лв., от установени при ревизията постъпили суми по банкови сметки в размер на 25650.00лв. и
176022,92лв.,
представляващи несъответствие между
направените от лицето разходи за периода и доказаните доходи.
Данъчна основа за общия годишен доход за 2007 г. -208342,49лв.
Годишно данъчно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ
в размер на 49318,19лв./208342,49лв.-7200.00лв.=1044.00+(201142,49лв.х 2 4% =1044.00+48274,19=49318.19 лв.
Годишно данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ-49318,19лв.
Авансово внесен данък в размер на 199.86 лв.
Внесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ- 0.00лв.
Данък за довнасяне-49118,33лв.
На основание чл.175 от ДОПК
, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в
срок суми в размер на 49118,33лв. се дължи лихва в размер на общо 34023,04 лв. за период от
01.05.2008г. до 03.07.2014г. съгласно приложена справка.
Като неоснователни
са определени възраженията на ревизираното лице за приетото от РО
начално салдо на касовия баланс за 2007 г. от 50743.31 лв. Изтъква се , че този
баланс се основава на предходна ревизия
за период 2005 -2006 г., съобразно РА № *********/23.01.2013 г., който не е
влязъл в сила.
При настоящото разглеждане на спора е
релевирано възражение в същия смисъл, но съобразявайки крайния правен резултат, обективиран в Решение
№ 733/05.04.2016 г., влязло в законна сила, постановено по адм. д. № 1038/2015 г. с
предмет на съдебен контрол цитирания РА съдът също го намира за неоснователно. Данъчната основа за
2006 г. е намалена с 200 лв., не
рефлектира върху касовия баланс.
Относно четирите суми от по 20000 лв. е прието,
че Д.К. ги е внесъл с основание – „вноска“, но предвид липсата на
доказателства, които да установяват произхода на получени от оспорващя суми и техния размер правилно същите са отразени не в
приходната, а в разходната част на
касовия баланс Аналогичен е
изводът на органа по приходите по
отношение на сумата от 75000 лв. – аргументът е също липса на доказателства за
получаването им в брой от РЛ.
Неотразяването на сумите
в приходната част на касовия баланс,
за които се твърди, че са получени в заем от две лица –П.Л. и Д.Ф., е
обосновано с липсата на доказателства за
действителното предоставяне на сумите, т.е. декларираното по реда на чл. 124 от ДОПК не е подкрепено с
доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в
приходната част на касовия баланс за 2007 г. не са отразени суми получени по
повод сключения брак с А. К.. Както в хода на ревизията така и при
административното обжалване не са представени документи потвърждаващи
обясненията на жалбоподателя. Посоченото от
жалбоподателя косвено доказателство, че на 17.05.2007 г. /пет дни след сватбата
- на 12.05.2007 г./ по сметка на А. К. е внесена сумата от 28000 лв. не удостоверява,
че сумата постъпила по банковата сметка на съпругата е именно от сватбата,
поради което същата не е приета като приход в касовия баланс на жалбоподателя в
размер на 28000 лв.
Относно получената по банкова сметка ***. по
договор от „Д.“ ЕООД е прието, че след изтеглянето и
за същата няма данни да е използвана конкретно за разходи по договора.
Сумите са отразени в приходната
част на баланса за 2007 г.
Същият извод е приет и по сумите
за 2008 г.: На 08.01.2008 г. / са преведени 13000 лв. с основание по договор. На
22.01.2008 г. - 30000 лв. с основание по договор за сметка на
Г. А. и на 04.04.2008 г. / - 10250 лв. с
основание по договор за сметка на Г. А.. От анализа на сметката е видно, че
няколко дни след преводите процесните
суми са изтеглени от жалбоподателя, отразени са в приходната част на баланса за
2008 г., за тях също
липсват доказателства за изразходването им
по сключените договори
Относно сумата от 49998.84 лв.
внесена безкасово по банкова сметка ***.02.2008
г. решаващият орган приема за неправилно отнасянето и в разходната част на
годишния му баланс за касова наличност, но независимо от това към 31.12.2008
г. е установено положително крайно салдо в размер на 318 496.55 лв., което
следва да се увеличи със същата сума.
-За 2008 г.
При анализ на движението
по банковите сметки на ревизираното лице за 2008г. са констатирани преведени суми в размер на
71650.00лв. от различни юридически и физически лица по банкови сметки, на дати
и с вписано основание, описани подробно в таблицата на л. 13 от РА. Не е констатирано отрицателно салдо. За тези доходи
не са представени доказателства, че са необлагаеми по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ
/действащ 2008г./
С ревизията е определен облагаем
доход от продажбата на недвижимите имоти по Нотариален акт с вх. per. Номер:2936/23.07.2008г„ получен от Д.Е.К. през 2008 г. в размер на 77960.69лв.
След извършен анализ на
съотносимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа
за облагане с данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 на Д.Е.К., на
основание чл. 123, ал. 1, т.1 и т.2 от Данъчно- осигурителния процесуален
кодекс е :
- доходи от трудови
правоотношения в размер на 6430.38лв.;
- доходи от установени с настоящата ревизия постъпили
суми по банкови сметки в размер на 71650.00лв.
-доходи от прехвърляне на права или имущество в размер на 77960.69лв.
-доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения - «А. с.» ООД в размер на 7337.60лв.
Данъчна основа за общия
годишен доход за 2008 г. -163378,67лв.
Годишно данъчно задължение по
чл. 48 оз ЗДДФЛ - 16337,86лв.
Дължим данък след
приспадане на авансово внесената сума от 2110.52 лв.е в размер от 14227.34 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Твърдението
на жалбоподателя, че сумите формирани от
преводи по банковата му сметка от различни
физически и юридически лица се
основават на доставена от него услуга в
полза на платците съдът намира за неоснователно предвид липсата на доказателства за действително извършени дейности по
предоставянето на такива услуги и че преведените по сметката суми за разходвани
(инвестирани) именно за постигане на
договорения резултат. Това, че жалбоподателят е представил договор с търговско
дружество - „Д.““ ЕООД не променя горния извод – видно
от неговото съдържание в т.1 т.2 реалният изпълнител на предмета на
договора – смяна на предназначението на земеделска земя за жилищни нужди – е В.А.Т.,
дължимото възнаграждение дружеството
следва да заплати на този именно изпълнител - изрично е записано, че
отношенията между изпълнителя В.Т. и „довереника“ Д.К. ще се уредят с отделно споразумение между тях.
Съдът счита, че тези обстоятелства правилно са
установени и ценени от РО.
Доколкото направените от РЛ твърдения се обосновават на
позитивни факти от действителността, то
в негова тежест беше да ги установи безспорно при условията на
пълно и главно доказване, което не беше сторено.
посоченото основание за превода прави обоснован извода
за възложена на К. услуга или поръчка. От наличните по делото доказателства,
събрани при ревизията и в хода на
съдебното производство не се установява безспорно дали и каква част от
преведените суми са инвестирани като възнаграждение на трети лица, или са използвани за други
административни и/или технически разходи от името и за сметка на възложителите
в изпълнение на предмета на договора.
При липса на
доказателства, които да обвързват разходването на сумите, постъпили по
банковата сметка на РЛ с предмета на договора, следва да се приеме, че целият
размер на извършените преводи представлява данъчна основа по чл. 122 от ДОПК.
При така
приетото съдът намира за неоснователно
направеното искане за приспадане на т.нар. нормативно определени разходи от
размера на постъпилите суми.
Относно
твърдението за предоставените в заем
суми -27500 от Д. Ф. и 48000 лв. от П. Л. П.,: При направената преценка
на доказателствата от ревизията и гласните обяснения, съдът не приема за безспорно доказано получаването на посочените
суми именно на това основание. Няма данни заемодателите да са разполагали с
такива средства към момента на заемането им, липсват и доказателства за
предоставянето им на ревизираното лице.
Съдът приема за обективно и вярно даденото заключение
от вещото лице относно формирания недостиг за 2007 г. от 148 990.66 лв.
Кредитира именно поради изложените по горе аргументи вариант № І включително и по формираното за същата година задължение по ЗДДФЛ в размер от 42510.50 лв. При тези констатации в частта над посочената сума РА следва да се отмени.
В частта относно задължението по ЗДДФЛ за 2008 г. формирано от РО в размер от 14227.34 лв. експертизата определи същия размер на данъчната основа и на формираното въз основа на нея данъчно задължение.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
161 от ДОПК, относно претендираните от страните разноски
съдът съобрази следното:
Сторените от жалбоподателя разноски са общо 5362.80 лева. Общият размер на отмененото данъчно
задължение за 2007 г. Ведно със съответната лихва е 9073.04 лева, което съотнесено към общия
размер на задължението от 105077 -84 лв. представлява 8.63% Възлагането на разноските следва да стане при в съотношение 8.63% за жалбоподателя и 97.37% за ответника.Така пресметнати съгласно чл.7, ал.1 т.5 от Наредба № 1/22004
г., на ответника следва да бъдат
присъдени по компенсация разноски в размер от 3150.75 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 160 от ДОПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА №*********/03.07.2014г. на орган
по приходите при ТД на НАП – Варна,
потвърден с Решение №621/20.10..2014 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” –
Варна, с който на Д.Е.К. са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ
за 2007 г. в размер
49118.33
лв.-главница и лихва в размер на
34023.04 лв. към 03.07.2014 г., в
частта над 42510.50 лв. главница и законна лихва над 31557.83 лв. към същия
период.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на
Д.Е.К. срещу РА
№*********/03.07.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №621/20.10..2014 г. на
Директор на Дирекция „ОДОП” – Варна, в останалата и част досежно определените задължения по ЗДДФЛ за 2008 г.
ОСЪЖДА Д.Е.К. ***, ЕГН ********** да
заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП Варна сумата от 3150.75 лв.(три хиляди
сто и петдесет лв., седемдесет и пет ст.) разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. СТОЯНОВА