№ 8256
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110108326 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „**** срещу Р. Г. Х., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника ВиК
услуги.
Ищецът твърди, че между страните съществували договорни правоотношения по
предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. ****, по договорна сметка №
***, кл. № ***. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се осъществявало при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен
орган. Въз основа на така възникналите облигационни отношения в периода от
29.08.2012 г. до 04.04.2022 г. били предоставяни ВиК услуги от страна на ищцовото
дружество в посочения имот, но цената за същите не била заплатена в установения в
приложимите Общи условия 30-дневен срок, считано от датата на фактурирането им.
За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50389 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящия иск от ищеца. Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявената искова претенция. Претендира направените по
1
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Р. Г. Х. за
отговор, като с постъпилия такъв исковата претенция се оспорва в цялост. Страната
оспорва твърденията на ищцовото дружество, че между страните съществували
договорни правоотношения с предмет доставяне на ВиК услуги в процесния имот.
Поддържа, че не били ангажирани доказателства, установяващи качеството на
потребител и твърди, че през исковия период потребители на ВиК услуги в имота били
нейните родители - Г. *** и Л*** Х., от наследството на които обаче Р. Х. се отказала,
като отказите били вписани в специалната книга на СРС. Оспорва се реалното
предоставяне на ВиК услуги в посоченото в исковата молба количество, както и
формираната от ищеца цена на същите. Изложени са и твърдения за неправилно
отчитане на питейната вода поради неспазване разпоредбите на Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на ВиК системи,
поради което липсвало основание за начисляване на процесните задължения.
Релевирано е възражение за изтекла спрямо задълженията погасителна давност.
Отправено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото производство ч. гр. д. № 50389/2022 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.09.2022 г., за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
13.10.2022 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът е
депозирал възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че настоящата искова претенция е предявена в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Същата е и допустима, доколкото за ищеца съществува правен интерес от
установяване дължимостта на процесното вземане.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ за установяване наличието на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на
ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищцовото
дружество е доставяло такива услуги в процесния имот в заявените количества, чиято
стойност е в размер на претендираната сума. При установяване на горните
предпоставки ответникът носи тежестта да докаже погасяването на задължението си
чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради в режим на етажна собственост; или собствениците и лицата, на които
2
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Установява се от представения по делото Нотариален акт от 02.07.1991 г. за
дарение на недвижим имот № 14, том ХХХХІV, дело № 8226/1991 г. (л. 69), че
ответникът Р. Г. Х. е придобила собствеността върху процесния имот – апартамент №
** находящ се в гр. ***, чрез дарение от своите родители Г. *** и Л*** Х. на основание
извършено дарение. Видно от т. 2 на нотариалния акт (л. 70), дарителите са запазили за
себе си пожизнено правото на ползване върху процесния имот. Ищецът не оспорва
това обстоятелство, нито ангажира доказателства за прекратяване на вещното право на
ползване преди смъртта на праводателите на ответника. Установява се от приложените
по делото съдебни удостоверения за вписани откази от наследство (л. 23 и л. 24), че Г.
*** и Л*** Х. са починали съответно на 03.09.2010 г. (т. е. преди началната дата на
исковия период по делото) и на 26.02.2022 г. Следователно до смъртта на втория вещен
ползвател на 26.02.2022 г. Р. Г. Х. е притежавала единствено т. нар. гола собственост
върху процесния имот, тъй като вещното право на ползване върху него е притежавано
и упражнявано от трето лице (Л*** Х.). В подкрепа на този извод са и изслушаните по
делото свидетелски показания на свидетеля Г. Красимиров Христов, ценени от съда по
реда на чл. 172 ГПК, съгласно които ответницата не живеела в страната повече от
двадесет години, а в периода от 2012 г. до 2022 г. процесният апартамент бил обитаван
не от нея, а от нейни роднини.
При всички случаи на учредено вещно право на ползване върху имот, задължен
за плащането стойността на доставените в този имот ВиК услуги е ползвателят, тъй
като именно той потребява услугите за собствени нужди. Собственикът на имота,
който доброволно се е лишил от правомощието да ползва имота, учредявайки това
право на друго лице, не следва да носи отговорност за задължения, произтичащи от
упражняваното от друго лице право на ползване. Цялата уредба на ЗВ и Наредба № 4
от 14.09.2004 г. показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява ВиК услуги за
собствени нужди, респ. – действително ползва имота на годно правно основание.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява при условията
на пълно и главно доказване ответникът да е бил вещен ползвател на процесния имот,
респективо – потребител на ВиК услуги, в периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2022 г.
(датата на смъртта на вещния ползвател на имота), нито в този период между страните
по делото да са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, в съответствие с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и с Общите условия на ищцовото дружество.
Неустановяването на тази предпоставка, която е в доказателствена тежест на ищеца, е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск за периода от 29.08.2012 г. до
26.02.2022 г.
Предвид заявените от ищеца възражения относно защитните твърденията на
ответника за направени откази от наследството на нейните наследодатели, както и
предвид факта, че вторият вещен ползвател на процесния имот е починал на 26.02.2022
г., т. е. в момент, предхождащ крайната дата на исковия период (04.04.2022 г.), съдът
намира за необходимо да посочи следното:
Установи се в хода на производството, че ответникът е придобил собствеността
3
върху процесния имот на 02.07.1991 г., но не и вещното право на ползване върху него.
Последното преминава в имуществото на Р. Г. Х. на 26.02.2022 г., поради което, както
бе посочено по-горе, отговорност за процесните задължения, начислени в периода от
29.08.2012 г. до 26.02.2022 г., е носил вещният ползвател Л*** Х.. След нейната смърт
непогасените задължения, формирани в резултат на вещното право на ползване, са
преминали в тежест на наследниците на вещния ползвател като част от наследствената
маса, включващо както правата, така и задълженията, формиращи имуществения
комплекс на починалия към момента на смъртта му. Ответницата, обаче, е направила
отказ от наследството на своята майка и вещен ползвател на имота, който отказ е
вписан в специалната книга на СРС на 20.04.2022 г. (вж. л. 23). Поради така
направения отказ от наследство Р. Г. Х. не носи отговорност за процесните
наследствени задължения на майка си, начислени за периода от 29.08.2012 г. до
26.02.2022 г., тъй като няма качеството на неин наследник. Последвалата продажба на
имота, извършена от ответницата на 13.12.2022 г., съответно - декларирането му като
нейна собственост пред Столична община и заплащането на местни данъци и такси за
същия (вж. л. 71 и л. 43), не рефлектират върху направения отказ от наследство.
Посочените действия са проява на притежаваното от Р. Г. Х. право на собственост
върху имота въз основа на извършеното в нейна полза дарение през 1991 г., а не
упражняване на наследствени права, които да рефлектират върху действителността на
направения отказ от наследство.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се
отхвърли като неоснователен за периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2022 г. и за сумата от
3176,93 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че за процесните задължения, начислени за периода от 27.02.2022
г. до 04.04.2022 г. ответницата притежава качеството на потребител на ВиК услуги в
процесния имот, в качеството си на негов собственик. Не се установява през този
период върху имота да е упражнявано вещно право на ползване от трети лица, нито на
такива ползването на имота да е било предоставено въз основа на договорно
основание. Обстоятелството, че имотът е бил обитаван от роднини на Р. Х. след
смъртта на нейната майки и вещен ползвател на имота, е ирелевантно за отговорността
на ответницата спрямо ищцовото дружеството, в качеството на потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
За установяване количеството на реално потребените ВиК услуги през исковия
период в процесния имот и тяхната стойност е допуснато изготвянето на съдебно-
техническа и счетоводна експертизи по делото. От неоспорените от страните
заключения на експертизите, които съдът кредитира в цялост като компетентни и
обективно изготвени, се установява, че процесният имот е водоснабден, а през исковия
период консумираната вода е отчитана чрез реални отчети на водомерите и служебно
изчисляване въз основа на два предходни отчета, като в последния случай при следващ
реален отчет се прави корекция за изравняване. Обемът на доставените в имота ВиК
услуги през периода от 27.02.2022 г. до 04.04.2022 г. възлиза на общо 38 куб. м.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, начислените количества
ВиК са определени в съответствие с предоставените количества и утвърдените от
КЕВР цени. Стойността на потребените ВиК услуги за периода от 27.02.2022 г. до
04.04.2022 г., определена по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на счетоводната
експертиза по делото, възлиза на сумата от 80,61 лева, като не са установени
4
извършени от ответника плащания за този период. Въз основа на заключенията на
вещите лица се установява, че потребените в имота ВиК услуги в периода от 27.02.2022
г. до 04.04.2022 г. са в обема, чиято цена е начислена и се претендира от ищеца.
Горното съдът приема, независимо че по делото не са представените процесните
фактури, справка-извлечение за таксувани количества и извлечение от счетоводната
програма за начислени и платени суми, предвид факта, че при изготвянето на
експертното си становище вещото лице по ССчЕ се е запознало и се е съобразило
именно със същите, като ответникът не е възразил и не е ангажирал доказателства по
делото относно редовността на воденото от ищеца счетоводство. Отделно от
изложеното, и двете експертни заключения не са оспорени от страните, като не са
ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на
вещите лица.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск за
главница е доказан по своето основание и размер за сумата от 80,61 лева и за периода
от 27.02.2022 г. до 04.04.2022 г., като ищецът в изпълнение на задължението си по чл.
154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, по което е осъществил задълженията
си, като е предоставил на ответника ВиК услуги за периода от 27.02.2022 г. до
04.04.2022 г. Това налага съдът да разгледа своевременно направеното от ответника в
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност от
горепосочената сума.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода
отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време – в
30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1
от ОУ /в сила до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения в
Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три
години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника е подадено на 15.09.2022 г., от която дата се счита предявен и исковете за
установяване на вземанията (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Както бе отбелязано,
съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането,
кредиторът разполага с възможността да предприеме действия по реално изпълнение,
включително като ползва средствата на държавната принуда, поради което от тази дата
започва да тече и давността за погасяване на вземането. Следователно вземания,
отнасящи се за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил преди 15.09.2019 г., са
погасени по давност. За процесните вземания с падеж преди 15.09.2019 г. ответницата
не носи отговорност, въз основа на изложените по-горе мотиви в тази връзка.
5
Вземанията, чиято дължимост от ответницата се установи в хода на производството, са
за период от 27.02.2022 г. до 04.04.2022 г., който се явява последващ спрямо обхвата на
погасителната давност. Предвид липсата на погасени по давност вземания за този
времеви отрязък и с оглед установената по делото частична основателност на
предявения иск за главница за периода от 27.02.2022 г. до 04.04.2022 г., същият следва
да бъде уважен за сумата от 80,61 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото. На
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковата
претенция, се дължат разноски за исковото производство в общ размер от 14,97 лева и
за заповедното производство в общ размер от 2,85 лева. В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената
част от исковата претенция, в размер на 624,16 лева за исковото производство и на
458,37 лева за заповедното производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че Р. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. ****,
дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***“, сумата от
80,61 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги в недвижим имот,
находящ се в гр. ****, по договорна сметка № ***, кл. № ***, в периода от 27.02.2022
г. до 04.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
15.09.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 13.10.2022 по ч. гр. д. № 50389/2022 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***, ЕИК: ***, срещу Р. Г. Х., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1
ЗВ, за разликата над уважената част от 80,61 лева до пълния предявен размер от
3257,54 лева и за периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес
гр. ****, да заплати на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***“,
сумата от 14,97 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски, и
сумата от 2,85 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски,
съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „***, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***“, да заплати на Р. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес гр.
****, сумата от 624,16 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, и сумата от 458,37 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7