Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12155 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение 201986 от 15.09.2020 г., постановено по гр.
д. № 72530/2017 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, З. „А.Б.“ АД е осъден да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 405, 90 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. на автомагистрала „Тракия“, при
км. 276+500 по вина на водача на автомобил марка „Хонда“, модел ХРВ, рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, изразяващи
се в увреждане на 33 метра стоманена предпазна ограда, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.10.2017 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 504, 90 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 123, 81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 09.10.2014 г. – 09.10.2017 г., като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 154, 15 лв. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 401, 87
лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 86, 35 лв., на
основание чл.78 ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ
„П.И.“. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи застрахователно обезщетение в
размер на действителната стойност на вредата, която възлиза на пазарната
стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая действителната стойност на вредата
съставлява пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно трайната съдебна практика при влагане на нови материали не се намалява
от стойността на обезщетението с овехтяването. Ответникът не е ангажирал по
делото доказателства, че ищецът е ползвал части от увреденото имущество,
представляващи полезен остатък. От заключението по изслушаната авто –
техническа експертиза се установява, че стойността на ремонта по средни пазарни
цени с ДДС възлиза на 1 960, 20 лв. Увреденото имущество в резултат на
процесното ПТП съставлява пътни принадлежности по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗП,
които са основен елемент на пътя. В случая ПТП е настъпило на републикански
път, който е изключителна собственост на ищеца по силата на чл.8, ал.2 ЗП.
Поддържа, че вида и характера на увреденото имущество не позволява ремонтиране,
поради което се налага замяната му с ново. Предназначението на пътните
принадлежности е максимално да ограничат последствията от ПТП произшествия,
както и да защитят от тежки последици пътуващите в превозните средства при
непреднамерено напускане на платното за движение. Счита, че няма нормативно основание за
приспадане на стойността на металните отпадъци от увреденото пътно съоръжение,
тъй като тази стойност е ирелевантна спрямо вредите. От значение е единствено
какви разходи са необходими за възстановяване състоянието на увреденото имущество
от преди деликта, в каквото се изразява и стойността на претърпените вреди. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З. „А.Б. АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. С
обжалваното решение съдът е възприел заключението на вещото лице относно
стойността на причинените щети, която възлиза на 1 969, 20 лв. Вещото лице е
установило, че остатъчната стойностна увреденото имущество възлиза на 99 лв. С
оглед характеристиките на материала, от който е направена увредената предпазна
ограда, същата може да бъде реализирана на пазара като вторичен отпадък –
скрап.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 26.08.2013 г. на АМ „Тракия“, км.276+500, посока към гр. София,
констатирано с протокол за ПТП № 1406880/26.08.2013 г., са нанесени материални
щети на ищеца, изразяващи се в увреждане на 33 м. стоманена предпазна ограда.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.08.2013 г. е
уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие. Стойността на
причинените вреди възлиза на 1 960, 20 лв. с ДДС. ПТП е настъпило при следните
обстоятелство – по време на движение водачът на лек автомобил марка рег. № *******,
не е упражнявал достатъчно контрол, вследствие на което е загубил контрола над
МПС и се е блъснал в парапет в оста на пътя. МПС се е преобърнало на платното
за движение. Към момента на настъпване на застрахователното събитие лекият
автомобил е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“. Ответникът е платил част от дължимото застрахователно обезщетение
– сумата от 1 455, 30 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 504, 90 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане
на делото до окончателното изплащане, сумата от 1 54, 15 лв. – мораторна лихва
за периода 09.10.2014 г. – 09.10.2017 г. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че причина за
настъпилото ПТП не е поведението на водача Николай Пейчев, а състоянието на
пътното платно и прилежащите му съоръжения, за чието поддържане е възложено на
ищеца. С оглед на това ищецът носи отговорност за настъпилите щети от
процесното ПТП. Твърди, че увреденото при ПТП имущество не е било в добро
състояние преди настъпването му и по същото е имало предишни увреждания.
Увредено имущество е старо и амортизирано, поради което действителната му стойност
е по – ниска от ново съоръжение. Пълното уважаване на претенцията на ищеца
счита, че би довело до неоснователното му обогатяване. Оспорва твърдението, че
ответникът е собственик на увреденото при ПТП имущество. Републиканските пътища
са изключителна държавна собственост, поради което ищецът не се легитимира като
собственик на увреденото имущество.
Счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е
завишен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултското
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Видно от представения по делото протокол за ПТП №
1406880 от 26.08.2-13 г. на АМ „Тракия“, при км.,76+500, средна разделителна ивица,
в направление Бургас – София е настъпило ПТП с уважението на лек автомобил
марка „Хонда“, модел ХРВ, рег. № *******, собственост и управляван от Н.Л.П..
Като обстоятелства и причини за настъпилото ПТП е посочено, че водачът на
посочения автомобил не е упражнявал достатъчен контрол, вследствие на което
губи контрола над него и се блъска в парапет и се преобръща на платното за
движение. В протокола е удостоверено, че за посочения автомобил е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, действала
за периода 20.02.2013 г. – 29.03.2014 г. Наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника за посочения период се установява и от
представената по делото справка от информационната система на Гаранционен фонд.
Областно пътно управление – Ямбол е депозирал при
ответника искане вх. № 239/28.08.2013 г. за заплащане на застрахователно
обезщетение за нанесените щети при процесното ПТП. Представена е количествено –
стойностна сметка, съставена от Областно пътно управление – Ямбол, съгласно
която стойността на демонтаж на и монтаж ва стоманено предпазна ограда,
включително повдигане на бетонова основа и всички свързани с това присъщи
разходи, възлиза на 1 960, 20 лв. с ДДС.
На 28.08.2013 г. застрахователят е изготвил опис на
щетите, настъпили в резултат на процесното ПТП.
Съгласно представеното извлечение от разплащателна
сметка № 64/12.09.2013 г. на 11.09.2013 г. ответникът е превел по сметка на ищеца
сумата от 1 455, 30 лв. – обезщетение по образуваната щета във връзка с
процесната щета.
От заключението на вещото лице инж. В.К.Д.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 26.08.2013 г., в 15 ч., на АМ „Тракия“,
км.276+500, в посока към София, с участието на лек автомобил марка „Хонда“,
модел ХРВ. Водачът на автомобила не е упражнявал достатъчен контрол, вследствие
на което губи контрола над него и се блъска и преобръща на платното за
движение. Конкретният пътен участък е с много кратък срок на експлоатация –
пуснат е през 2013 г., когато е настъпил инцидента и на практика няма
амортизация. Причинените щети са: 6 броя шини х 5, 50 м. стоманено предпазна
ограда и 6 броя стълбчета в оста От техническа гледна точка е налице
съответствие между установения механизъм на ПТП и причинените вреди. Пазарната
стойност за възстановяване на нанесените щети, определена към момента на
настъпването им, възлиза на 1 960, 20 лв. Възстановяването на един линеен метър
струва 59, 40 лв. Цените на алтернативните доставчици са сходни с тези на
процесния доставчик. Конкретното увредено имущество е посочено за подмяна с
ново и най-вероятно от техническа гледна точка
не подлежи на възстановяване. Ремонтът на увредено имущество, когато е
възможно, може да спести от порядъка на 1/2 от стойността на подмяната му с ново.
Остатъчната стойност на увреденото имущество е 99 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
Съдът го възприема изцяло, като компетентно дадено и задълбочено обосновано.
Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Н.Л.П..
От показанията му се установява, че е участвал в настъпилото през м.08.2013 г.
ПТП на автомагистрала Тракия. Управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел
„ХРВ“. Движил се в лявата лента на магистралата, с посока към гр. Пловдив. Пред
него нямало коли. Ударил се в мантинелата. Не си спомнял да е имало неравности
по пътното платно или препятствие. Времето било сухо и топло. Инцидентът
настъпил към 14.00 ч. Други хора извикали КАТ, съставили протокол за ПТП. Не си
спомня дали е имало увреждане по мантинелата, но ударът бил в нея.
Пред СРС е разпитан и свидетеля В.Й.В.. От показанията
му се установява, че е служител в „Пътна полиция“. Спомня си за настъпилото
през м.08.013 г. ПТП на автомагистрала Тракия. По време на дежурството му
получил сигнал от оперативния дежурен на областната дирекция. Той го
информирал, че е настъпил инцидент на автомагистрала Тракия, около 276 км. с
посока гр. София. В инцидента участвал един автомобил. Свидетелят отишъл на
място и установил, че на пътното платно имало преобърнат лек автомобил марка
„Хонда“, с пловдивска регистрация. Автомобилът се блъснал в мантинелата, която
разделяла платната за движение, в резултат на което се преобърнал на пътното
платно за движение. Свидетелят съставил констативния протокол за ПТП.
Съдът възприема показанията на свидетелите, които са
разпитани за обстоятелства, лично възприети от тях. Показанията им са логични и
последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Хонда“,
модел ХРВ, рег. № *******, е застрахована при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност. Обект
на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която
е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставянето на собственика.
През време на действието на
застрахователния договор – на 26.08.2013 г., е настъпило ПТП, причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина
за настъпилото ПТП е изгубване на контрол на водача над управляваното от него
МПС, в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Ето защо и доколкото не е оборена
установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, следва да се
приеме, че са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил марка „Хонда“, модел ХРВ, рег. № *******, за което
липсва спор между страните в настоящото съдебно производство.
Не се спори и относно обстоятелството, че
ищецът е претърпял вреди от настъпилия пътен инцидент, при който са увредени 33
м. стоманена предпазна ограда – мантинела. В случая ПТП е настъпило
на пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа.
Същевременно съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват
от Агенция „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
приложима към момента на сключване на застрахователния договор и настъпване на
застрахователното събитие, регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Спори се между страните по делото относно
обема на отговорността на ответника.
Съгласно чл.273, ал.2 КЗ при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. В чл.203, ал.2 КЗ (отм.) е регламентирано,
че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество.
В случая действителната стойност на
вредите възлиза на 1 960, 20 лв., с начислен ДДС, съгласно заключението на
вещото лице по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза.
Жалбоподателят излага съображения, че при
определяне размера на застархователното обезщетение не следва да се съобрази
стойността на материалите, които биха могли да се реализират като вторични
суровини от страна на увреденото лице. Въззивният съд счита, че действителният
размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на
поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали, които биха
могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така,
че е налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която
стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото
имущество. С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като
от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части - решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения
следва да намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от
размера на средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 1 960, 20 лв., следва да се приспадне
стойността на остатъчните материали – 99 лв. Така размерът на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 1 861, 20 лв. Ответникът е платил
застрахователно обезщетение в размер на 1 455, 30 лв., която сума следва
да се приспадне от застрахователното обезщетение. Така разликата възлиза на 405,
90 лв.ето защо предявеният иск относно претендираната главница е основателен в
този размер.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. По делото не са заявени оплаквания относно периода и
размера на лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос
е извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от
360 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198629 от 15.09.2020 г., постановено по
гр. д. № 72530/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 160 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), от АГЕНЦИЯ „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********, срещу З.
„А.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, за сумата над 405, 90 (четиристотин и пет
лева и деветдесет стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 504, 90 (петстотин и четири лева и деветдесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. на автомагистрала „Тракия“, при
км. 276+500 по вина на водача на автомобил марка „Хонда“, модел ХРВ, рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, изразяващи
се в увреждане на 33 метра стоманена предпазна ограда.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „********, да заплати на З. „А.Б.“
АД, ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 360
(триста и шестдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.