№ 17455
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110102806 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „*****“ ЕАД срещу В. И. П., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 95,60 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ***** от 13.06.2022 г. и сумата от 6,23
лева обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. до 10.10.2023 г., ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 25.10.2023 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 58638/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 13.06.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № *****, въз основа на който
ищецът предоставил сума в размер на 481,39 лева., като сумата в размер на
447,60 лв. е преведена на продавача на стоката по изрично желание на
потребителя. Твърди, че потребителят е пожелал да сключи два броя
застраховки в размер на 32,68 лв. и 1,11 лв.. Общото крайно задължение по
договора възлизало на сумата от 481,39 лева, която сума била разсрочена на
10 погасителни месечни вноски в размер на 48,14 лв. Сочи, че длъжникът е
1
преустановил плащанията. Релевира доводи, че крайният падеж на договора е
бил на 15.04.2023 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е погасил изцяло процесните вземания.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за кредит, по което кредиторът е
предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да го върне в
уговорения срок, размера на неплатената главница.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава, в това число и размера на
лихвата за претендирания период.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за плащане.
Страните не спорят и от писмените доказателствапо делото се
установява, че на 13.06.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *****, въз основа на който ищецът предоставил сума
в размер на 481,39 лева., като сумата в размер на 447,60 лв. е преведена на
продавача на стоката по изрично желание на потребителя. Потребителят е
сключил два броя застраховки в размер на 32,68 лв. и 1,11 лв.. Общото крайно
задължение по договора възлизало на сумата от 481,39 лева, която сума била
разсрочена на 10 погасителни месечни вноски в размер на 48,14 лв.
При така установените факти съдът прави правен извод, че са се
осъществили юридическите факти от правната разпоредба на чл. 430 ТЗ , а
именно: възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което
кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да
го върне в уговорения срок.
Спорно по делото е единствено дали ответникът е заплатил
2
претендиранат от ищеца главница в размер на 95,60 лв. преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото е прието като писмено доказателство платежно нареждане от
07.04.2023г. с получател ищеца „*****“ ЕАД и наредител ответника В. И. П.
за сума в размер на 95,60 лв. с основание „Пълно погасяване *****“.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена. От заключението на вещото
лице се установява, че сумата в размер на 95.60 лева е внесена по сметка на
ответника на 07.04.2023 г. с IBAN *****, а тази сметка е обслужваща по
няколко кредита на клиента. С тази сума е погасено по-старото просрочие по
друг договор за кредит, сключен между същите страни - договор *****.
Съдът намира, че доколкото ответникът в платежното нареждане изрично
е посочил кредита, който погасява, то ищецът не е имал право да отнесе
плащането към друг договор, без значение кой от двата договора е по-стар и с
приоритет, според банката. Ответникът е посочил като основание номера на
договора за кредит, поради което съдът намира, че с плащането, извършено от
него на 07.04.2023 г. е погасил изцяло главницата по процесния договор за
кредит и искът следва да се отхвърли.
Поради акцесорния характер на иска за мораторна лихва за забава,
неоснователността на главния иск, води до неоснователност и на иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД, поради което същият следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът.
Доколкото същият не е сторил и не претендира такива, разноски не следва да
му се присъждат. На основание чл. 78, ал. 3 ЗПК, вр. чл. 38а ЗАдв, на адв. А. З.
Д. следва да се присъди сумата в размер на 120 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие в заповедното производство и сумата в размер на 480 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие в исковото производство, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ЕАД, ЕИК ***** срещу В. И. П.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 95,60 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 13.06.2022 г. и
сумата от 6,23 лева обезщетение за забава за периода от 15.03.2023 г. до
10.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 25.10.2023 г. до окончателно изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 58638/2023 г. по описа на
СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38а Задв. „*****“
ЕАД, ЕИК ***** да заплати на адв. А. З. Д. следва да се присъди сумата в
размер на 120 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство и сумата в
размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4