Определение по дело №644/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 10
Дата: 8 януари 2019 г.
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20184300600644
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      …………...2019 г., гр. Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на осми януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

 

                                                                 1. ПОЛЯ ДАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 2. ИВАН ИВАНОВ

 

 

сложи за разглеждане ВЧН дело № 644 по описа за 2018 година              

докладвано от съдия ИВАНОВ

за да се произнесе съобрази:

 

                  Производство по чл. 243 от НПК.

 

С Определение № 292/13.11.2018 г. по ЧНД № 174/2018 г. PC – Л., отменил Постановление от 04.06.2018 г. на РП – Л., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по описа на РУ– Л. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б" от НК и е върнал досъдебно производство ДП № 213/2017 г. по описа на РУ на МВР – Л. на прокурора.

Постъпил е протест от Петя Маринова Грънчарова – Административен ръководител и Районен прокурор на Районна Прокуратура Л., в който изтъква, че в процедура по съобразяване правилността, обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, съдът е приел необоснованост на Постановлението дължащо се на непълно проведено разследване. Сочи основанията за отмяна на постановлението.

По отношение това, че в постановлението прокурорът не е изложил съображения кои доказателства приема, кои отхвърля и защо изтъква, че след внимателен прочит на процесното Постановление е видно, че на стр. 1 в абзац с тъмен курсив е изложила какви факти е приела за установени в процедурата по чл.242 от НПК и от кои доказателствени източници. Посочва, че на стр. 2, трети абзац съдържа мотиви за кореспондиране на гласни доказателства между полицейски служители. След, което е направен анализ на процесуален способ оглед и установените от него факти, последвано от допълнителни гласни доказателствени източници и факти за пътния участък, схема, маркировка, пътни знаци, метеорологично състояние на стр. 3, и прочее изложение на доказателствените източници в тяхната последователност. Твърди, че точно и конкретно е посочено, какво е установено от автотехническата експертиза и съдебномедицинската такава на стр. 3, след което са посочени фактите установени с допълнителни способи – повторни разпити. Сочи, че на стр. 4 е последвал анализ и крайни изводи на всички изброени в Постановлението източници, съдържат се мотиви кое е прието за установено и кое не, както и въз основа на какво. Изтъква, че на стр. 4 следва анализ на поведението на пешеходеца и нормите, които не е спазил, а на стр. 3 анализ и мотиви на поведението на водача на лекия автомобил. В края на стр. 5 и на стр. 6 сочи, че се намира задълбочен анализ на поведението на участниците, спорните моменти, доказателствата, въз основа на които се правят тези изводи, и крайният извод защо не е повдигнато обвинение на водача на лекия автомобил и не следва да бъде предаден на съд. Твърди, че Постановлението е изключително подробно и последователно мотивирано, и в тази част счита, че определението е неправилно.

По отношение на следващото основание за отмяна на постановлението сочи, че на стр. 3, втори абзац, е отразено въз основа на какъв източник е установено защо записа от ПТП-то не е приобщен и поради каква причина. Твърди, че ясно е отразено, че твърдият диск е дефектирал и от това става ясно, че не може да бъде свалена нужната информация, а даденото указание за техническа експертиза фактически е невъзможно да се изпълни, тъй като видно от докладна записка рег.№ 6202/16.11.18г. на РУ МВР Л. и протокол от 04.10.2018г. на ОД МВР Ловеч дискът е унищожен и върнат на МОЛ за предаване на вторични суровини.

По отношение третото основание, че водачът на лекият автомобил „***” не е разпитана по случая в никакво качество в протеста  се сочи, че в Постановлението се съдържат подробно мотиви защо Ц.Т.не е привлечена и разпитана в качеството на обвиняема. Изтъква, че при подробно запознаване с доказателствата по делото и съдържанието на Постановлението става ясно, че е безпредметно тя да бъде разпитана в качеството на свидетел, когато има право да не дава отговори на въпроси, които биха я уличили в извършване на престъпление, и което доказателствено средство не би ползвало обвинението при евентуално последващо привличане като обвиняема, когато чрез другите способи то не е безспорно доказано. Счита, че най-малко разпит на Т.като свидетел би допринесъл за пълно разкриване на обективната истина и спомогнал за правилно решаване на делото, при наличието на съществено спорен момент относно обективен елемент от състава – нарушено правило за движение от конкретен участник намиращ се в причинно следствена връзка с вредоносния резултат, и непреодолимата пречка той да бъде изследван и изяснен. Твърди, че в процесното Постановление подробно е посочено от какво значение за изхода на делото са именно записа на настъпилото ПТП и обстановката в този момент.

С оглед гореизложеното моли въззивния съд да отмени изцяло определението на първоинстанционния съд.

Постъпило е възражение от М.В.Л. с ЕГН – **********,*** и Л.Б.С.-Л., с ЕГН – **********,***, родители и законни представители на малолетното дете Д.М.Л., ЕГН – **********, чрез повереника им адвокат Росен Неделчев Лефтеров, АК – Ловеч, гр. Л., ул. "***" № 9, в което възразяват изцяло срещу протеста на прокурор Петя Грънчарова. Считат, че протестираното от Районна Прокуратура – Л. определение на Районен съд – Л. е обосновано и законосъобразно, постановено при правилно съблюдаване на материалния и процесуалния закон.

Молят въззивния съд да постанови определение, с което да потвърди изцяло протестираното Определение № 292/2018г. от 13.11.2018г. по ЧНД № 174/2018 г. по описа на PC – Л..

Като взе предвид изложените възражения и съображения в протеста, събраните по делото доказателства, съображенията в определението на РС – Л., въззивната инстанция за установено следното:

Досъдебно производство № 213/2017 г. по описа на РУ Л. е образувано на 24.08.2017 г.  със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие срещу Ц.К.Т.от с. Д., обл. Ловеч за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 24.08.2017 г., около 16.00 ч., в гр. Л., обл. Ловеч, на ул. „М.“ № 16, при управлението на моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН *****, нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на велосипедиста Д.М.Л. ***, изразяваща се във фрактура на лявата ключица.

Към делото са приложени писмени и гласни доказателства ,както следва:

- констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие на велосипед марка „***“ със сер. № **** и на лек автомобил „***“ с рег. № ***** и фотоалбум, схема на пътен участък І-3 в гр. Л., ул. „М.“ № 16 от км 138+975 до км 139-267, справка от НИМХ – Филиал Плевен, справки за водач на МПС /Т./ и за собственост на лек автомобил „***“ с рег. № *****, протокол за оглед на веществени доказателства /велосипед марка „***“ със сер. № ****/

- разпитани са свидетели – Л.Б.С.-Л. и М.П.М./очевидци/, П.Й.Й.и Ц.Н.Г./служители в РУ Л., прегледали видеозаписа от камера за наблюдение срещу пешеходната пътека, заснела възникналото ПТП/

- назначени и  извършени са съдебно-медицинска експертиза и тройна съдебна авто-техническа експертиза

С писмо от 28.08.207 г. разследващият орган е изискал от РУ Л. да бъде предоставен запис от видеокамерата, наблюдаваща площада пред РУ Л., заснела възникналото на 24.08.2017 г. в 16.00 часа ПТП между лек автомобил „***“ с рег. № ***** и велосипедиста Д.М.Л.. С писмо от 31.08.2017 г. е отговорено, че записът не може да бъде предоставен, тъй като „системата за видеонаблюдение, монтирана в РУ Л., единият от хард дисковете с въпросния видеозапис е дефектирал“.

В хода на досъдебното производство Ц.К.Т.не е привлечена като обвиняемо лице.

С постановление от 04.06.2018 г. наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК е прекратил досъдебното производство, приемайки недоказаност на обвинението.

Въззивната инстанция ,като взе предвид събраните по делото доказателства ,постановлението за прекратяване на наказателното производство ,възраженията в протеста ,счита същия за допустим ,като подаден от лице ,което има процесуално право да подаде такъв,но разгледан по същество ,като неоснователен.

Както е посочил и РС-Л. ,като основание за прекратяване на наказателното производство в процесното постановление , прокурорът е приел наличие на противоречия в свидетелските показания досежно това: в кой момент водачът на МПС е възприел велосипедиста и на какво разстояние се е намирал от мястото на удара в това време, имало ли е спрял бус пред пешеходната пътека, даващ предимство на пешеходци, предприемал ли е водачът на лекия автомобил маневра заобикаляне на спрели МПС, имало ли е МПС, което е пречело на видимостта на водача, тръгнал ли е велосипедистът внезапно да пресича.

Позовавайки се на изтъкнатите противоречия в свидетелските показания и най-вече на липсата на приобщен запис от ПТП /което се дължало на обективни пречки/, прокурорът е достигнал до извод за липса на безспорни и категорични доказателства за виновно поведение на водача Ц.Т..

По отношение на твърдия диск на компютър в дежурната част на РУ-МВР-Л. ,касаещ ПТП на 24.08.2017г.,действително,както се сочи и в протеста са налични доказателства ,че същия е унищожен видно от писмо с рег.№297000-6202/16.11.2018г.и протокол за унищожаване на магнитни носители на информация/л.7 и 8/. 

 Унищожаването на процесния диск и според настоящата инстанция определено не е основание даващо основание на прокурора да прекрати наказателното производство,тъй като определено това не е единственото доказателство, от което да са направи единствено възможен и обоснован извод за липсата на виновно поведение  от страна на водача Ц.Т..

Следвало е прокурора да съобрази и съпостави и останалите писмени и гласни доказателства ,събрани на досъдебното производство.Така например определено не е съобразено заключението на тройната САТЕ, съгласно което водачът на л.а. "***" Ц.Т.не е имала техническа възможност да предотврати удара с процесния велосипед при действията, които е реализирала, тъй като сама се е поставила в невъзможността да предотврати ПТП, като е реализирала изпреварване на попътно движещ се пред нея товарен автомобил /бус/, който е спрял пред пешеходната пътека, за да пропусне преминаващи отдясно наляво дете и майка с велосипед. Според вещите лица водачът Т.е имала възможността, спирайки зад товарния автомобил, да изчака неговото потегляне и след като се убеди, че върху пешеходната пътека няма преминаващи да продължи движението в избраната от нея посока, с което да предотврати ПТП.

Колкото до приетото от  прокурора,че  вещите лица са изготвили експертизата без да прегледат и съобразят видеозаписа от ПТП, който не е съхранен и приобщен по делото,и не било възможно да се даде категоричен отговор на въпроса коя правна норма и от кой водач е нарушена, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и която норма да запълни бланкетния състав на престъплението по чл. 343, ал.1, б."б" от НК, въззивната инстанция също приема за неоснователно ,така,както е приел и РС-Л..Вещите лица са посочили в констативно съобразителната част въз основа на кои доказателства-писмени и гласни са дали своето заключение .По-точно базирали са се на огледа на процесния велосипед и автомобил,посещение на место и геометрични измервания и гласни доказателства.В тази връзка вещите лица са взели предвид показанията на мл.инспектор П.Й.,отразени в протокола за разпит на 21.09.2017г. и в които той категорично е посочил ,че е прегледал камерите за видео наблюдение ,насочени към процесната пешеходна пътека и е възприел,че блъснатото дете управлява велосипеда по пешеходната пътека и удара е бил с предна дясна част на автомобила в предната гума на велосипеда.Заключението на ВЛ кореспондира на посоченото в т.1 от заключителната част от същото касателно местото на удара и механизма на ПТП .По-точно,че е последвало страничен удар между страничната предна дясна част на лекия автомобил/л.а./в областта на преден десен калник и предна гума и джанта на велосипеда.Възникналия ударен импулс в областта на контакта е с посока от ляво надясно за велосипеда ,вследствие на което ,последния се завърта в посока на часовниковата стрелка ,като част от рамковата конструкция отлага следа върху странична дясна част -стр.86.Заключението на вещите лица кореспондира в тази част с отразеното като установено при огледа на местопроизшествие и по-точно относно констатираната деруга с дължина от.20 см.,черна на цвят отразена и в албума за посетено местопроизшествие-ф.к.6 и 12/стр.14,18 и 20/.

Законодателя ясно е посочил каква е целта на съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК,а именно дали постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурора е обосновано и законосъобразно/Нар.по-надолу-постановлението/ .

  В настоящия казус постановлението на прокурора  е необосновано,тъй като е в разрез с принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК,респективно задължението за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/. Съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.

Определено,както е посочил и РС-Л. в конкретния казус прокурора се е задоволил да констатира противоречията при гласните доказателства,събрани чрез разпита на посочените по-горе лица но категорично не е съпоставил същите ,както помежду си ,така и с останалите доказателства.Нещо повече НПК ясно е дефинирал и посочил при противоречиви доказателства какви процесуални действия следва да се предприемат от страна на разследващия и прокурора,което определено не е сторено в настоящия казус.Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.4 от НПК,при противоречия между свидетелските показания се извършва очна ставка, като целта на този процесуален способ е именно да се отстрани констатираното противоречие и съобразно констатираното от това процесуално действие да се съпостави с останалите доказателства. Така например на л.5 от постановлението прокурора е посочил констатирани противоречия ,но не е сторил необходимото да ги отстрани,респективно да направи  анализ на тези противоречия и да изложи съображения на кои от свидетелските показания дава вяра .

Все в тази връзка от прокурора е прието ,че не е установено безспорно в кой момент водача на МПС е възприел велосипедиста и на какво разстояние се е намирал от местото на удара в това време ,имало ли е спрял бус пред пешеходната пътека даващ предимство на пешеходци ,предприемал ли е водача на л.а.маневра заобикаляне на спряло МПС,имало ли е МПС,което е пречело на видимостта на водача и тръгнал ли е велосипедиста внезапно да пресича пътното платно.Именно неустановяването на тези обстоятелства по безспорен и без противоречив начин е пречка за прекратяване на наказателното производство .

Все в тази връзка определено тези обстоятелства могат да бъдат проверени и по-точно гласните доказателства ,събрани чрез разпита на посочените по-горе свидетели, чрез следствен експеримент от който да се установят ,както местоположението на процесния бус,така и на пострадалия свидетел и неговата майка и на св.М..Разбира се при спазване на изискването на чл.167 от НПК.

Определено процесуално неиздържано е и възражението на прокурора ,посочено в т.3 ,а именно,че било безпредметно водача на л.а.Ц.Т.да се разпитва в качеството на свидетел ,тъй като тя имала право да не дава показания относно въпроси,които биха я уличили в извършване на престъпление ,тъй като законодателя в разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК е дал такова право на свидетеля,но не и задължение и няма как предварително прокурора да знае дали Т.би се възползвала от това свое право .

Още по-неубедително и будещо недоумение е съображението на прокурора,че евентуални пък показания от нейна страна не биха спомогнали за разкриване на обективната истина при фрапиращите противоречия между свидетелските показания на св-ля М.М.и то касателно едни и същи обстоятелства.По-точно на 26.09.2017г.М.е заявил ,че на пешеходната пътека чакат двама велосипедисти ,които той познава както и че първо е тръгнало момчето ,карайки велосипеда и тогава от посока Плевен е дошъл червен автомобил ,който заобиколил спрените автомобили и блъснал момчето.Нещо повече показанията на св.М.кореспондират на заключението на ВЛ,относно заявеното от него,че удара е бил в предното колело на велосипеда с предния десен калник ./л.102 от ДП/.Освен на заключението на ВЛ,заявеното от свидетеля кореспондира и на констатацията на разследващия полицай в протокола за оглед на ПТП относно констатираната деруга с дължина от 20 см.,черна на цвят ,отразена и в албума за посетено местопроизшествие-ф.к6 и 12/стр.14,18 и 20/.Категоричен е свидетеля и относно друго релеватно за делото обстоятелство, а именно ,че Т.е напуснала местопроизшествието ,което между впрочем не се оспорва и от прокурора,макар и да не се излагат съображения относно това нейно нарушение.Така или иначе показанията са дадени около месец след настъпване на ПТП,а няколко месеца по-късно същия свидетел по неясни причини относно същите обстоятелства е дал противоположни показания относно това дали е имало спряло МПС,даващо предимство на пострадалия и т.н.,които противоречия не са отстранени към настоящия момент.По идентичен начин неотстранено е и противоречието м-у показанията на св-ля Ц.Г.,който сочи че е гледал записа и преди пешеходната пътека е имало спрян бял бус,който е пречел на Т.да възприеме пострадалия и заявеното от П.Й.,че не е имало бял бус,който да пречи на движението ./л.112 и 113/.За наличието на бус е категорична и сведетеля очевидец Л.Л.,който е спрял и ги е пропуснал ,като им е направил знак с ръка ./л.100/.

Според въззивната инстанция няма и процесуална пречка както е посочил и РС-Л. поначало,противоречията да бъдат отстранени и  чрез разпит на участниците в ПТП и свидетелите на място ,с участието и на вещите лица, като свидетелите бъдат разпитани на място, след което да се възложи допълнителна АТЕ, която в зависимост от свидетелските показания да даде различни варианти на механизма на ПТП и кой от тях е най-вероятният.

         Без извършването на посочените по-горе процесуално следствени действия ,въззивната инстанция счита,че към настоящия момент постановлението на прокурора е необосновано,тъй като при противоречивите доказателства подробно посочени по-горе не може да се направи без противоречив и единствено възможен извод относно това, налице ли е извършено престъпление  от страна на Ц.Т.,респективно не са налице данни за извършено такова.  

         С оглед на посочените по-горе съображения, въззивната инстанция приема, че определението на РС-Л. е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова,а протеста на Районна прокуратура-Л. бъде оставен без уважение ,като неоснователен .

         Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал. 7 от НПК, съдът

                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 292/13.11.2018 г. по ЧНД № 174/2018 г. PC – Л., отменил Постановление от 04.06.2018 г. на РП – Л., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 213/2017 г. по описа на РУ– Л. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б" от НК и е върнал досъдебно производство ДП № 213/2017 г. по описа на РУ на МВР – Л. на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                             1.

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                           2.