Решение по дело №489/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 280
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20225220200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, представлявано от Ж. Л. Я., ЕГН ********** против
Електронен фиш серия Г, № 0040697 на ОДМВР-Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 от КЗ, вр. с чл.638 ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за
нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска поради изтекла
давност.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява лично неговият
управител Я., която поддържа жалбата и иска отмяна на ЕФ. Не претендира
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 25.08.2020г., в 17:17 часа, в обл. Пазарджик, на АМ „Тракия“, на км. 104, в
посока за гр.Пловдив, било заснето движение на т.а. „Ивеко Дейли“ с ДК № ***,
собственост към този момент на дружеството „Ч.“ ЕООД. Процесното МПС било
заснето с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение
на Кодекса за застраховането, т.к. за посоченото МПС, което било притежание
на горепосоченото юридическо лице и което било регистрирано в Р България,
респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това на бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на
управителя на дружеството на 11.03.2022г., а жалбата против него била подадена
на 24.03.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима като подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
След внимателен анализ на събраните доказателства по делото съдът
установи, че ЕФ следва да бъде отменен поради изтекла давност за
административнонаказателно преследване.
Тук веднага следва да се каже, че след като с гореописаното
автоматизирано техническо средство било заснето и установено нарушението и
след като била направена справка за собственика на процесното МПС, бил
издаден обжалвания ЕФ. Видно от справката /л.4 от делото/ от електронната
система „АИС АНД“, процесният ЕФ е бил издаден на 04.03.2022 година, след
което на 11.03.2022г. е бил връчен на дружеството, а на 24.03.2022г. – обжалван
пред съда.
При тази фактология и процесуална хронология не може да има съмнение,
2
че в случая не е следвало да се образува административнонаказателно
производство със съставянето на ЕФ, т.к. е изтекъл едногодишният давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от извършване на нарушението.
В настоящия казус от датата на извършване на нарушението – 25.08.2020г.
до датата на съставянето на ЕФ – 04.03.2022г. е изминал период над една година
и шест месеца, т.е. изминал е давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който е
една година от извършване на нарушението. С това безспорно се е погасила и
възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу
жалбоподателя. Не може да има съмнение, че процедурато по издаването на
един ЕФ следва да се осъществи винаги в рамките на регламентираните в чл.34,
ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от
откриване на нарушителя, който срок също не е спазен, и едногодишен от
извършване на нарушението. При липсата на специална уредба относно
сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от
ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по
издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и
НП по отношение на правното му действие /аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП/.
Действително е налице разлика между АУАН и НП от една страна и един
ЕФ – от друга, но тя е относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и
процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш
чийто ред на издаване, форма, реквизити и т.н. е регламентиран в специалния
ЗДП. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в
производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДП, а след като в конкретния казус се е
стигнало до издаване на процесния електронен фиш, но след изтичането на една
година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от
гледна точка на по-дългия давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, то е налице
основание за отмяната на санкционния акт.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
3
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0040697 на ОДМВР-Пазарджик
с който на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, представлявано от Ж. Л. Я., ЕГН **********, на основание чл.638
ал.4 от КЗ, вр. с чл.638 ал.1, т.2 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди
лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4