Р Е Ш Е Н И Е №
.......
гр. Враца, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 1053 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба и уточнителна молба от И.М.М., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г., против
Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/.
В исковата и уточнителната молба се твърди, че между
страните било налице служебно правоотношение, като за периода от 10.03.2018 г.
и към датата на депозиране на исковата молба ищецът заемал длъжността „*******“ в сектор „*******“
в РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при
сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР, като
работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките
на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч.,
които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2,
изр. второ, предл. първо КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил
нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е
приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ). Посочва се, че нормалната продължителност на
дневното работно време в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), а нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на
чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро КТ). Твърди се, че при прилагане на нормата на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент от 1,143, с който трябва да бъдат
умножени часовете труд, положени през нощта, при работа на смени от държавните
служители в МВР. Поддържа се, че за исковия период – от 10.03.2018 г. до
06.07.2020 г. ищецът е положил 1 856 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициент 1,143, дават общ брой от 2 121 часа, като разликата между положения
и преизчисления извънреден труд е 265 часа, който труд се претендира да бъде
заплатен допълнително. Сочи се, че получаваното от ищеца основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 126 лева, и при средна месечна норма от часове труд 176 часа,
часовата ставка е 6,40 лева. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд
по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение и следователно
часовата ставка се получава 9,60 лева. При умножение на положените и
незаплатени часове извънреден труд с увеличената часова ставка се поддържа, че
ответникът му дължи сумата от 2 544
лева. Предявен е и иск за заплащането на лихва за забава върху главницата за
периода от 01.04.2018 г. до
09.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на
394,37 лева.
Иска се
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2 544 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба до нейното пълно погасяване, както и сумата от 394,37 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до
09.03.2021 г. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани. Признава се обстоятелството, че в
процесния период ищецът е служител на РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца и че осъществява
служебната си дейност по утвърдени графици при сменен режим на работа – 24
часов сменен режим при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР,
поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в която е
предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно,
като съгласно ал. 5 на същия член работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на
незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът не е работил извън установеното
работно време. Поддържа се, че в процесния период на ищеца редовно е заплащано както за
положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен
труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно
не следва да се прави преизчисляване и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй
като ще се получи дублиране на заплащането. Сочи се, че трудът, положен между
22:00 часа и 06:00 часа, следва да бъде отчетен само като нощен, както е
отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите
подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените в
производството разноски.
С протоколно определение от 24.06.2022
г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове
чрез намаляване на техния размер както следва: искът за главница по чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР се счита предявен за сумата от 1 217,17
лева, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се счита предявен за
сумата от 199,56 лева, като производството по делото е прекратено на основание
чл. 232 ГПК поради оттегляне по предявения иск за главница в частта за
разликата над 1 217,17 лева до пълния първоначално предявен размер от 2 544
лева, както и производството по предявения иск за лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над 199,56 лева до пълния първоначално предявен
размер от 394,37 лева.
Съдът,
като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
Между страните са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника, по силата на
което е заемал длъжност „*****“ в сектор „*******“ в РУ АЕЦ Козлодуй към ОД на МВР – Враца през процесния период, както и че е полагал труд на
смени, при което работното му време е отчитано сумарно, като е полагал и нощен
труд от 22:00 часа до 06:00 часа.
Горните обстоятелства се установяват и
от приетите по делото акт за встъпване в длъжност, заповед за преназначаване на
служител и типова длъжностна характеристика на ищеца, както и представените
платежни бе;ежки за исковия период.
По делото е прието заключение по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за периода от
10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът е отработил общо 1 205 бр. часове нощен
труд съгласно графиците /нарядите/ за дежурство и протоколите,отчетени на
тримесечен период и общ брой условно отчетени нощни смени 150,63 бр. За
процесния период няма преобразуване на положените нощни часове нощен труд към
дневен такъв за всеки тримесечен период. Вещото лице е изчислило паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на
нощния към дневния: в брутен размер 1 352,41 лева, а в нетен – 1 217,17
лева. Сумата не е заплатена от ответника на ищеца. Вещото лице е изчислило и
лихвата за забава, както следва: върху брутния размер е сумата от 222,57 лева,
а върху нетния – 199,56 лева.
Заключението, неоспорено от страните, се
приема от съда като обосновано и компетентно изготвено.
Други относими доказателства в
производството не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
От ищеца И.М.М., ЕГН **********, чрез адв.
Г.Г., против Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/, са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от 1 217,17
лв., представляваща неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 199,56 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2018 г. до 11.03.2021 г.
По
иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през
процесния период; 2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е
отчитано сумирано; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън
редовното работно време.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да
докаже, че е заплатил положения извънреден труд.
Както бе посочено по-горе, първите две
предпоставки са приети за безспорни между страните.
Спорният между страните
въпрос е дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от наредбата, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за
извънреден труд се съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време.
Следователно
при извършването на преценката дали е положен извънреден труд следва да се изходи от това каква е законовоустановената нормална
продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството на
държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му
време се определя от същия закон. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР към процесния период (изм. и
доп. ДВ, бр. 81 от 2016 г.),
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
– чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и
6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
– чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 ч. до 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т.
2 и ал. 6 ЗМВР (приложима редакция– изм. и доп. ДВ,
бр. 81 от 2016 г.) е
предвидено, че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Както бе посочено по-горе, в действащата
за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на
смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. От анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа
труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени
като нормална продължителност на работното време през нощта, тъй като
законодателят е използвал именно термина "средно 8 часа" за всеки
24-часов период. Съдът намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта.
Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през
нощта от 8 часа.
По отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредби на министъра на МВР на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10).
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение №
16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че
отработеното време между 22:00 ч. и
06:00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило
за трансформиране на нощния труд в дневен (за разлика от предходната уредба в чл. 31 на Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период). Настоящият съдебен състав намира, че тази липса не
следва да се тълкува като въведена забрана или изключение от правилото за трансформиране,
установено в КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а като празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители
в МВР. Да
се приеме противното,
означава служителите на МВР да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителни
възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство
на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че включеният нощен труд в рамките на
дежурствата на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва
да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
По отношение на работещите по трудови
правоотношения уредба относно механизма, по който се извършва това
приравняване, се съдържа в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО).
Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7
часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1.143.
Разпоредбата на чл. 9а, ал. 4
НРВПО предвижда, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл. 9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не
следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на
НРВПО.
Както бе посочено, подзаконовите
нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014
г., не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни
актове, издадени по КТ и по-конкретно НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на
законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители (до изменението на закона през 2020 г.), вкл. и
тези по чл. 142, ал. 1, т.
1 ЗМВР, настоящият съд намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (чл. 46, ал. 2 ЗНА). В случая става дума за непълнота, както изрично е
посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.
Предвид горното и с оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния
закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за
държавния служител (ЗДСл). В този
смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и
при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в
него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар
и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл,
както е било в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати
по нива и степени за държавните служители, на допълнителните възнаграждения и
редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл. 50а, ал. 2
ЗДСл също препраща към КТ, относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса на
изрична уредба за процесния период в специалните наредби, издадени от министъра
на МВР, в случая субсидиарно приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно нормалната продължителност на работното време
през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо,
настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в отговора на исковата
молба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Тези изводи на настоящия съдебен състав не
се променят от постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г по дело С-262/20, образувано
по преюдициалното запитване, отправено от РС-Луковит. В решението е прието,
че чл. 8 и чл. 12, б.
"а" от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е
прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В случая, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР,
поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не променя
становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в мотивите. От
друга страна, съдът намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от 0.25
лв. за всеки отработен час, на което се позовава ответника, не може да
компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на
СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0. 25 лв. е определена и
в чл. 8 НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд,
което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче
различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на
нощните часове в дневни, което означава, че посоченото допълнително заплащане
от 0.25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служителите в МВР
по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Ето
защо се налага извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране защитата на
здравето и безопасността на служителите в МВР с оглед по-голямата
продължителност на нощния труд. Останалите придобивки – ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., не могат да бъдат възприети от съда
като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
Изложените по-горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т. 2
в решението на СЕС, че чл. 20 и чл. 31 ХОПЕС допускат определената в
законодателството на държава-членка нормалната продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците
от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази
цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена
по-късно. Специфичният характер на работата на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред, не могат да бъдат възприети като обективен и
разумен критерий, свързан с допустима от закона цел, с който се обосновава
различното третиране и неприлагане преобразуването на часовете положен нощен
труд в дневен. Показателен в тази връзка е фактът, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в
дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима
от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено
по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
С оглед
изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
исковата претенция за заплащане на възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение
размера на претенцията, съдът съобрази заключението на вещото лице по допусната
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, че през процесния период ищецът е
положил нощен труд, като
положените от него часове нощен труд не са преобразувани към дневен труд за
всеки тримесечен период. Според заключението паричната равностойност на
часовете положен извънреден труд от ищеца след преобразуването на нощен към
дневен труд, при преизчисление с коефициент 1.143, е в нетен размер 1 217,17
лева. Предвид гореизложеното, предявеният иск за главница се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде
изцяло уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже настъпване на падежа на главното вземане и размера на
лихвата за забава за процесния период.
С оглед на основателността на главната
претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане
на лихва за забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението
за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок, месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. В случая, ищецът е заявил период на
претенцията си за лихва за забава след изтичане на периода, за който се дължи
възнаграждението. При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема,
че дължимата се лихва за забава за процесния период върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд, възлиза на предявената сума – 199,56 лева.
Искът следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ответникът в съдебно заседание заявява, че не претендира разноски и няма
възражения по разноските на насрещната страна.
Ищецът претендира такива в размер на 350 лева – платен адвокатски
хонорар. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищецът и
упълномощеният от него адвокат Г.Г. са договорили възнаграждение в размер на
350 лева, платено в брой при сключване на договора, за което последният служи
като разписка. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в
размер на 350 лева.
Тъй като ищецът е освободен от такси и разноски, то на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца следващите се държавна такса и
разноски по делото в общ размер на 350 лева, от които 100 лева държавна такса и
250 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца, БУЛСТАТ *********,
с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 179, ал. 1 ЗМВР сумата от 1 217,17
лева /хиляда двеста и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за периода 10.03.2018 г. – 06.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 199,56 лева /сто деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до
11.03.2021 г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на
МВР – Враца, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“
№ 10, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата
от общо 350 лева /триста и петдесет лева/, разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: …………………………….