№ 6
гр. Елхово, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20222310100123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „*** с ЕИК *** против
Д.М.Г., с ЕГН **********, с която е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за
което против ответника е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № ***/2021 година по описа на РС – Елхово и е протекло по реда на чл. 238 и сл. ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
В исковата молба ищецът заявява, че на 24.12.2018 г. между „Б***“ ЕАД с ЕИК ***
и отв.Д. М. Г. е бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***, с който е уговорена за ползване интернет услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса 21.80
лева. Срокът на действие на договора е бил 24 месеца - до 24.12.2020 г. Въз основа на този
договор са били издадени фактури с №№ ***/22.01.2019г., ***/22.02.2019г., ***/22.03.2019
г. и **********/22.04.2019 г. за отчетен период от 22.12.2018 г. до 21.04.2019 г. Общата за
този период дължима сума е в размер на 118.24 лева, която ответницата не е заплатила в
срок и това е обусловило правото на „***“ ЕАД /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на индивидуалния договор на ответника Операторът е издал по клиентски
номер № *** крайна фактура № *** от 22.05.2019г. Ищецът твърди в исковата си молба, че
датата на деактивация на услугата, предоставяна на ответницата, е 06.05.2019г.
Вземането в размер на 118.24 лв. „*** ЕИК *** твърди че е придобило на 10.03.2020
г. съгласно Анекс към Договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „***“ ЕАД с ЕИК: ***
/законен правоприемник на „***“ ООД, ЕИК *********/, което дружество от своя страна е
1
придобило вземането от „Б***“ ЕАД, ЕИК: *** на 24.02.2020 г. съгласно Уведомление по т.
1.1.1. от Договор за цесия от 16.10.2018 г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от Договора за цесия,
извадка от което е приложена към ИМ. За извършените цесии, ищецът твърди, че
длъжникът - ответник е уведомен с изпратено уведомление.
Ищецът желае да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
последната му дължи сумата от 118.24лева – представляваща главница за потребена и
незаплатена услуга, дължима по повод на валидно действал договор с клиентски номер ***,
сключен между ответника и „Б***“ ЕАД, за което са издадени фактури № ***/22.01.2019 г.,
***/22.02.2019 г.. ***/22.03.2019 г., **********/22.04.2019 г., за периода от 22.12.2018 г. до
21.04.2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2021 год. по описа на Районен съд-Елхово. Ищецът
претендира и сторените от него разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, ответницата Д. М. Г.,
редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор, не е направила възражения и не е
посочила и представила доказателства по делото. Същата не се явява в съдебно заседание
след като е редовно призована.
С писмена молба, депозирана в съда на 08.07.2022г. процесуалният представител на
ищцовото дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок след като лично е получила копие от исковата
молба и приложенията към нея с указание за възможността за представяне на отговор в
едномесечен срок, ответницата не е представила такъв отговор на исковата молба, не се е
явила в първото съдебно заседание по делото и не е направила искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, след като е била редовно призована и са й били указани с Разпореждане №
274/28.03.2022г. на съда последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването на представител в съдебно заседание.
От друга страна съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.2 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – иска се явява и вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа
на тях писмени доказателства - Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен между „***“ ЕАД и „***, уведомление от „***“ ЕАД до „***“ ЕАД относно
прехвърляне на вземане по Договор за цесия от 16.10.2018г., уведомление за цесия от „***“
ЕАД и „*** до Д. М. Г., извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от
24.02.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г., извлечение от Приложение № 1 към
2
Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г., Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019г. между„***“ ЕАД и „***, Договор № *** за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г. между „***“ ЕАД и „***“ ООД, декларация от Д. М. Г. на
основание чл. 147а, ал.2 и 3 от ЗЗП от 24.12.2018г., Заявление/договор № *** от
24.12.2018г., сключен между „***“ ЕАД и Д. М. Г., месечна сметка № *** от 22.01.2019г. с
приложение към нея, месечна сметка № *** от 22.02.2019г. с приложение към нея, месечна
сметка № *** от 22.03.2019г. с приложение към нея, месечна сметка № ********** от
22.04.2019г. с приложение към нея, месечна сметка № *** от 22.05.2019г. с приложение към
нея и Общи условия на договора между „***“ АД и абонатите на услуги, предоставяне чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, в сила от
15.06.2009г., както и предвид липсата на данни за погасяване на задължението от
ответницата. В този смисъл ЕРС счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявения иск, без да мотивира съдебния акт по
същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
По ч.гр.д. № ***/2021 година по описа на РС – Елхово, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 414 от 26.11.2021г., с която е
разпоредил на длъжника Д. М. Г., да заплати на кредитора „***, с ЕИК ***, сума в размер на
118.24 лева – главница, представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги по
Договор за предоставяне на услуги от 24.12.2018 година, сключен между длъжника и „***“
ЕАД, Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД, а сега „***“
ЕАД и Договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „***“ ЕАД и „***, лихва за забава в
размер на 30.39 лева за периода от 08.05.2019г. до 15.11.2021г., както и за направените по
делото разноски в общ размер на 205.00 лева.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано
да предяви в едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК
относно вземането си против длъжника. Искът е предявен в дадения от съда срок.
В настоящото производство искът по чл.422 от ГПК е предявен за част от сумите, за
които е била издадена заповед да изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на РС-
Елхово, а именно за сумата от 118.24 лева, представляваща главница. За сумата от 30.39
лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 118.24 лева за периода от
08.05.2019г. до 15.11.2021г., заявителят не е предявил установителен иск, поради което и
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тази сума подлежи на обезсилване, но
от заповедният съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
3
легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
Съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК, за което изложи по-горе съображенията си.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
По делото не са налице доказателства за извършено изцяло или частично плащане
от страна на ответницата на претендираната сума от ищеца.
Ето защо, съдът намира предявения иск за основателен, поради което постановява
настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество. Исковата претенция
следва да се уважи изцяло така, както е предявена
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, както и предвид на това, че ищецът е предявил
установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от вземането си, за което е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, същият има право на разноски в размер на 163.08
лева, съобразно уважаването на иска по чл. 422 ГПК за част от заявената по реда на чл. 410
ГПК сума /общо в размер на 148.63 лева/, а искането за присъждане на разноски в
заповедното производство за разликата от 163.08 лева до 205.00 лева следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в общ размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева заплатена
държавна такса и 180.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, каквото надлежно
искане е направено и с оглед на представените доказателствата за направени такива разходи
и размера на адв.възнаграждение, посочен в договора за правна помощ и в списъка на
разноските, представен от ищеца, както и с оглед уважаване на ищцовата претенция
изцяло.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се
връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от
това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако
е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
4
призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че
може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238, ал.1, вр. с чл. 422 от
ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД, че в полза на
„***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, съдебен адрес
гр. *** адв. В.Г., ел. адрес: e.***.bg, по отношение на Д.М.Г., с ЕГН - **********, с
постоянен и настоящ адрес с. ***, а с адрес по Им –с. ***, съществува вземане за
сумата от 118.24 лева /сто и осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща стойността на потребените и незаплатени услуги по Договор за
предоставяне на услуги от 24.12.2018 година, сключен между ответницата и „***“ ЕАД
и съгласно последващи Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „***“ ЕАД и
„***“ ООД, а сега „***“ ЕАД, и Договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между
„***“ ЕАД и „*** и Анекс към него от 10.03.2020г.
ОСЪЖДА ответницата Д.М.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„***” ЕООД, с ЕИК ***, направените в заповедното производство разноски в размер
на 163.08 лева съобразно уважаването на иска по чл. 422 ГПК за част от заявената по
реда на чл. 410 ГПК сума, а искането за присъждане на разноски в заповедното
производство за разликата над 163.08 лева до 205.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно.
ОСЪЖДА ответницата Д.М.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„***” ЕООД, с ЕИК ***, направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 180.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № ***/2021г. по
описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
5
6