О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
въззивно гражданско
дело № 1126
по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на „Обединена българска Банка“ АД, ЕИК *********, чрез юк Кр.Н., против решение №
1826/30.04.2019г. по гр.д. № 18899/2018г. на ВРС, с което банката е осъдена да
заплати на П.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 500.00лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди претърпяни от ищцата в
качеството й на длъжник по изп.д. № 20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с
район на действие ВОС и изразяващи се в платено адв. възнаграждение за
осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. №
20158070401168 по описа на ЧСИ рег. № 807 с район на действие ВОС, прекратено с
влязло в сила постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, на
основание чл.
49 ЗЗД.
Поддържа, че първоинстанционият
съд е възприел фактическата обстановка по конкретния казус неправилно и е
стигнал до погрешни изводи. Упълномощаването на адвокат по изп.д.
№20117150400310 на ЧСИ М.Пашова, преобразувано в изп.д. № 20158070401168 на ЧСИ
Н.Денчева и подаване от процесуалния представител на молба от 22.01.2018г. е ирелевантно по спора, доколкото последното извършено по
изп.д. действие е било извършено през 2011г. и изп.д. е прекратено по силата на
закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а не по искане на страната.
Подадената от банката молба вх. № 239/11.01.2017г. за извършване справка на
трудовите договори на длъжника и налагане на запори е без правно значение,
доколкото е извършено по прекратено изпълнение. Наложеният запор на трудовото
възнаграждение от от ЧСИ Н.Денчева е действие също по
прекратено изп.д. и е недействително. Погрешен е и извода на ВРС, че изп.д. е
прекратено по молба на длъжника. Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.П.И.,
чрез адв. Кр.Т., , в който
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Взискателят,
чрез своя процесуален представител е увредил длъжника, искайки налагането на
запори по перемираното изп.д., вместо да поиска
прекратяването му. Едва след подаване на молба до ЧСИ, той е постановил
прекратяване на изп.д. и е вдигнал наложените запори и възбрани. Освен това при
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8, вр. чл. 79,1 ал.
1, т. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя. При
прекратено изп.д. единственият път за защита е исковият такъв. Моли се да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, ведно с
присъждане на псторените разноски.
Въззивната жалба е допустима за
разглеждане. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито с.з.
Воден от горното,
съдът:
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
за 01.10.2019г. от
14.00ч. Да се призоват страните.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: