Решение по дело №515/2019 на Районен съд - Търговище

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 665                                               11.11.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На тридесет и първи октомври                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 515 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

          Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 31.10.2017г.( Приложение № 1 от 31.10.2017г.), кредиторът „Сити кеш” ООД,ЕИК ********* цедирал на ищеца вземането си по Договор за паричен заем от 26.01.2017г., сключен с ответника Й.И.М. с ЕГН ********** ***. Твърди още, че тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 23.03.2017год., като длъжникът и до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница в размер на 473,72 лв. за периода 02.03.2017 год. – 01.06.2017 год., по отношение на която на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017 год., договорна лихва в размер на 27,75 лв. за периода 02.03.2017 год. – 01.06.2017 год., по отношение на която на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017 год., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 201,12 лв. за периода 02.03.2017 год. – 01.06.2017 год., по отношение на която на осн. чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 23.03.2017 год., неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 140,52 лв., начислена еднократно на 23.03.2017 год. и лихва за забава в размер на 77,54 за периода 24.03.2017 год. – 02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на главницата, за които суми съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1099/06.11.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1957/2018г. по описа на РСТ, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производства.Направено е искане уведомлението за извършената цесия да се връчи на ответника с преписа от исковата молба. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици, като по подробни съображения се оспорват доводите на процесуалния представител на ответника изложени в писмения отговор, иска се уважаването на предявените искове изцяло, претендират се разноски.

           В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК,  в писмен отговор от адв.К.П.-ТАК-назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни, въведени са възражения за нищожност на клаузите на неустойка на осн. чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД, за липса на яснота как е формиран размерът на всяка от претенциите, за противоречие на договора за заем с разпоредбите на чл. 11,ал.1,т.9,10 и 11 от ЗПК и за липса на валидно съобщена цесия на длъжника; излагат се подробни съображения.В съдебно заседание адв. К.П.-ТАК поддържа възраженията си, като пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за паричен заем от 26.01.2017г., представен по делото се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 600лв. с размер на седмичната погасителна вноска от 35,82лв., със срок от 18 седмици(съобр. осемнадесетте седмични вноски) и последна вноска на 01.06.2017г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 40,08%, общ размер на всички плащания в размер на 644,75лв. и ГПР 49,07%-чл.3; в чл. 4 е уговорено, че с подписването на договора заемателят удостоверява получаването на сумата. В чл. 6 е уговорено, че заемателят се задължава да обезпечи вземането с две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, б. гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл. 9,ал.2 от ОУ, а в чл. 8 е уговорено, че ако заемателят не предостави посочените обезпечения в тридневен срок от подписване на договора, ще дължи на заемателя неустойка в размер на 258,84лв., която се изплаща на разсрочено плащане по описан в приложение 2 начин; в чл.7,ал.3 е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на четири седмични вноски, без нужда от уведомяване на длъжника от страна на заемателя, като последният има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата за пълно погасяване сума(включваща главница, договорна лихва и неустойка по чл.8. Към договора са приложени погасителен план с включена неустойка по чл. 8 и погасителен план с включена неустойка при липса на обезпечение; приложени са и общите условия към договора, както и стандартния европейски формуляр на длъжника, като всички посочени документи са подписани от страните. Представени са и договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец от 31.10.2017г., както и приложение № 1/01.12.2017г., в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че ответникът е изплатил три вноски по договора( а именно- по 31,21лв. главница, по 4,61лв. договорна лихва и по 14,38лв. неустойка по чл.8), като останалата дължима главница е в размер на 473,72лв., договорната лихва за периода от 02.03.2017г. до 01.06.2017г. е в размер на 27,75лв., неустойката за непредоставено обезпечение е в размер на 201,12лв. ,  неустойката за предсрочна изискуемост е в размер на 140,52лв., а обезщетението за забава върху главницата е в размер на 77,77лв. за периода от 24.03.2017г. до 05.11.2018г. (от която ищецът е претендирал 77,54лв. от 24.03.2017 год. – 02.10.2018 год.).

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на дължимите седмични вноски, при което задължението е обявено за предсрочно изискуемо и се претендират неизплатените суми, цедирани на настоящия ищец, за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е неприложима регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален представител на ответника. Съдът, преценявайки договора съобразно императивните изисквания на ЗПК, приема, че същият съдържа конкретни данни за параметрите на задълженията, лихвеният процент е фиксиран, а ГПР е посочен, като към договора са налице и общи условия, подписани от ответника, както и погасителен план в два варианта, също подписани от ответника, поради което възраженията на ответната страна за противоречие на договора с изискванията по чл. 11,т.9-11 от ЗПК са неоснователни. Що се отнася до съобщаването на цесията, това е направено с исковата молба, като възражението на ответника за това, че съобщаването на особен представител не е постигнало целените правни последици е принципно основателно, доколкото връчването на исковата молба на особения представител на ответника по чл.47, ал.6 от ГПК не е надлежно уведомяване на длъжника, тъй като особеният представител няма връзка с представлявания, а оттам- и възможност да го уведоми за промяната на кредитора, но съдът приема, че нередовното съобщаване на цесията не освобождава длъжника от отговорност и възражението би било противопоставимо на новия кредитор, само ако длъжникът вече е платил на цедента, какъвто не е настоящия случай. Относно възражението, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора, съдът приема същото за основателно, поради следното: Настоящият съдебен състав се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче,  не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение( в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.).Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. В този смисъл, за неоснователни приема съдът доводите на ищеца, че доколкото кредиторът не е б. институция, то спрямо него са неприложими разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдът приема, че  необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции-  така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о. на ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че такава не е настъпила. Съдът, обаче следва да съобрази обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно- на 01.06.2017г., поради което задължението е изискуемо на краен падеж. Що се отнася до претенцията за неустойка за предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че доколкото такава не е настъпила, то и неустойката е недължима, обстоятелство, обуславящо неоснователността на иска за заплащане на сумата от 140,52 лв., за окято е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК и отхвърлянето му като неоснователен.

          Относно предявения иск за установяване съществуването на вземане за неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 201,12 лв. за периода 02.03.2017 год. – 01.06.2017 год., и като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, съобр. която ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност, съдът приема следното: В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити.Разгледана в този аспект, клаузата в чл. 6 от договора, касаеща обезпеченията и отговорността, предвидена в чл. 8 при неосигуряване на тези обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за кредит.В конкретния случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е изисква да  представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения,  с оглед нищожността по чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД на клаузата по чл.3 от договора съдът намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 201,12 лв., за която сума е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето на иска като неоснователен.

          Относно претенциите са дължима главница, договорна лихва и обезщетение за забава, съдът приема следното: Доколкото е установено по делото, че сумите са изискуеми на краен падеж с изтичане срока на договора, както и предвид заключението по назначената СИЕ съдът приема за установено, че останалата част от тези задължения е съотв. дължима главница в размер на 473,72лв., договорна лихва за периода от 02.03.2017г. до 01.06.2017г. в размер на 27,75лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 77,77лв. за периода от 24.03.2017г. до 05.11.2018г. (от която ищецът е претендирал 77,54лв. от 24.03.2017 год. – 02.10.2018 год.), като изплатените суми от длъжника са 150,69лв (от които 93,63лв. главница, 13,83лв. договорна лихва и 43,23лв. неустойка  за непредоставено обезпечение). Доколкото е установено, че клаузата за неустойка е нищожна, то платената от ответника сума в размер на 43,23лв. следва да се приспадне от главницата, при което останалата дължима част от главницата е в размер на 430,49лв., до който размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 473,72лв. следва да се отхвърли, като неоснователен. С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че и предявените искове за заплащане на договорна лихва в размер на 27,75лв. да периода от 02.03.2017г. до 01.06.2017г. и за обезщетение за забава в размер на 75,02лв. от 24.03.2017 год. – 02.10.2018 год., са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

       По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, от които в заповедното производство има право на разноски в размер на 58,10лв., а в исковото-на разноски в размер на 624,57лв., определени по съразмерност, които ответникът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Й.И.М. с ЕГН ********** ***, за сумата от 430,49лв., главница по Договор за паричен заем от 26.01.2017г., Договор за паричен заем № 3020464/22.08.2017г., сключен между длъжника  и „СИТИ КЕШ “ ООД ЕИК *********, цедирано на настоящия ищец, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до окончателното плащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1099/06.11.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1957/2018г. по описа на РСТ, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 473,72лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Й.И.М. с ЕГН ********** ***, за сумата от 27,75лв. договорна лихва в за периода от 02.03.2017г. до 01.06.2017г. и за обезщетение за забава в размер на 77,54лв. за периода от 24.03.2017 год. до  02.10.2018 год., дължими по Договор за паричен заем № 3020464/22.08.2017г., сключен между длъжника  и „СИТИ КЕШ “ ООД ЕИК *********, цедирано на настоящия ищец, за които  суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1099/06.11.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1957/2018г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., против Й.И.М. с ЕГН ********** ***,  установителни искове за съществуване на вземане за сумата от 201,12 лв., неустойка за непредоставено обезпечение и за сумата от 140,52лв. неустойка за предсрочна изискуемост, двете претендирани по Договор за паричен заем № 3020464/22.08.2017г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт “ АД, цедирано на настоящия ищец, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1099/06.11.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1957/2018г. по описа на РСТ,  като неоснователни, на осн.  чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК.

           ОСЪЖДА Й.И.М. с ЕГН ********** ***,  да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25 офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Н.С. и М.Д., действащи чрез юрисконсулт И.Н., разноските в заповедното производство в размер на 58,10лв., както и разноските в исковото производство в размер на 624,57лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Съдия: