Номер
/20.07.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2762 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда начл.78 ал.7 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Образувано е по
искане изх.№ВН-3642-Р/30.10.2019г от председателя на Националното бюро за
правна помощ, с което на основание чл.189 от НПК и чл.81 от вр.чл.78 ал.7 от ГПК и чл.27а от Закона за правната помощ се иска в полза на Националното бюро
за правна помощ да бъдат присъдени разноски, в размер на 450 лева, изплатени на
адвокат, предоставил правна помощ по настоящото адм.д. № 2762/2018г. по описа
на АС – Варна. Към искането е приложено решение № ВН-3642-Р/30.10.2019г на
председателя на НБПП да се изплати на адв.Д.Д., вписана в Националния регистър
за правна помощ под № 6117, сумата от 450 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Заявено е искане след влизане в сила на съдебния акт за
присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на
Националното бюро за правна помощ.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по настоящото
адм.д.№2762/2018г е образувано по предявена от Г.С.Б. искова молба против ГД
„ИН“ за присъждана на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
50000лв. в резултат на условията в сектор „Арести“ към ОС „ИН“ – Добрич през
периода 16.12.2016г – 05.06.2017г. По молба на ищеца с определение
№11230/23.10.2018г на осн.чл.83 ал.2 и чл.95 ал.2-5 от ГПК вр.чл.144 от АПК и
чл.25 ал.1 и ал.3 от ЗПП, на ищеца е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство
по делото. С уведомително писмо от 02.11.2018г. председателя на Адвокатски
съвет – Варна е уведомил съда, че за осъществяване на правна помощ по делото е
определена адвокат Д.Д., вписана под № 6117 в Националния регистър за правна
помощ. С определение №11463/14.11.2018г адв.Д. е назначена за служебен защитник на Г.Б..
С решение № 1733827.09.2019г по настоящото
дело съдът е уважил изцяло така предявените от Б. искове – общо четири в размер
на 12 500лв. всеки. Касационното обжалване на този акт е приключило с
решение №792/26.06.2020г по к.адм.д.№514/20г на тричленен състав на настоящия
АС – Варна, с което решението е отменено, след което са намалени размерите на
присъденото обезщетение по три от исковете от по 12 500лв. съответно на
1000лв, 1000лв. и 2000лв, апоследният иск е отхвърлен изцяло.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна
помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която съгл.чл.6 ал.2 от ЗПП организира
и заплаща предоставената правна помощ на осн.чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а от ЗПП в определените със
закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на
Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Административнопроцесуалният кодекс не
съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена
правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят – доколкото е
възможно – разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Според чл.94 ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97
ал.1 от ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Друга относима към възстановяването на
разноските за получена правна помощ разпоредба на ГПК е тази на чл.78 ал.2. В
първата хипотеза на този текст, когато претенцията на лицето, което е получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на НБПП. В настоящия случай предявените от ищеца претенции за изплащане на
обезщетение в размер на 50 000лв. са частично уважени – до размер от
4 000лв, а в останалата част са отхвърлени с окончателното касационно
решение. Т.е. претенцията на НБПП за присъждане на разноски в това производство
е принципно основателна. Липсата на доказателства за действително изплащане на
възнаграждението на адвоката обаче прави това искане недоказано и налага
отхвърлянето му на това основание.
Така мотивиран и на осн.чл.78 ал.7 от ГПК
вр.чл.144 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане с.д.№18480/13.12.2019г на
председателя на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноски в
тяхна полза по адм.д.№2762/2018г на АС – Варна, представляващи възнаграждение
за предоставена правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис да се връчи само на молителя.
СЪДИЯ: