Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 19.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12491 по
описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: ....... седалище:***, срещу М.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 482.53лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение №3217/22.04.2019г., по ч.гр.д. №6054 по
описа за 2019г. на ВРС, 19 състав и иск
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да
бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 465.82лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода 16.09.2015г. до 15.07.2017г. при твърдение всички
суми да са дължими по
Договор за револвиращ заем
с номер ********** от 20.06.2013г. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се е породил
правният интерес да предяви установителния иск. Сочи
се, че на 20.06.2013г. е сключен посоченият договор за револвиращ
заем между ищеца като кредитор и Н.В.Д.П.и М.А.Х., като солидарни длъжници, при следните параметри: сума за изплащане 600лв.;
срок на заема 48 месеца; размер на вноската от 41лв; ГПР 106.28%; ГЛП 76.74%,
лихвен процент на ден 0.21%. Договорът бил подписан при Общи условия и при
предоставяне на разбираема преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр. Ищецьт
изпълнил точно задълженията си по договора, като на 26.06.2013г. превел парична
сума от 600лв. по банкова сметка ***. Крайният срок за погасяване на кредита
бил 15.07.2017г. Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба
погасената сума от длъжниците по договора за кредит,
е 1248лв. Непогасени останали претендираните суми. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
по делото разноски. В открито съдебно заседание с писмена молба ищецът поддържа
предявените искове и счита възраженията на ответницата за неоснователни.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.А.Х., чрез процесуален представител
– адв. Х.Р., с който се оспорват предявените искове
като недопустими. Оспорват се предявените искове и по основание, и размер.
Прави се възражение за нищожност на договора за револвиращ заем с номер **********, като противоречащ на Закона
за потребителския кредит, поради неспазване на изискуема форма и като
противоречащ на добрите нрави. Сочи се, че в параметрите на договора липсват
мерни единици. Записано е, че договорът е от дата 20.06.2013г., а едновременно,
че датата се попълва от кредитора при одобрение на заема. Липсват
доказателства, че ответницата е запозната с Общите условия, които са и с шрифт
по-малък от 12. Начинът, по който е оформен договорът се поддържа, че води до
основателни съмнения, че договорът не е подписван от двете страни едновременно,
а последователно са дописвани части. Възразява се, че размерът на договорната
лихва води до нееквивалентност на престациите, което
накърнява добрите нрави. Клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Поддържа се, че в случая нищожността на отделните клаузи влече нищожност на
целия договор, включително предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК. Сочи се, че с
влязла в сила заповед на Председателя на КЗП на ищеца е забранено да прилага
заблуждаваща нелоялна търговска практика. В депозираното възражение срещу
заповедта за изпълнение е направено и възражение за изтекла погасителна
давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
от ответницата разноски. В открито съдебно заседание ответницата, чрез
процесуалния си представител, поддържа наведените с отговора на исковата молба
възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №6054 по описа за 2019г. на ВРС, 19 състав, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е постъпило
възражение, и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства Договор за револвиращ
заем №**********/ 20.06.2013г., сключен между ищеца, като кредитор, Н.В.Д.–
Пехливанова, като клиент и М.А.Х., като солидарен длъжник. В договора са налице
два раздела – „параметри на искания револвиращ заем“,
които са следните: сума на заема до 2300лв., срок на заема 48; размер на
вноската до 155, ГПР 110.37 и ГЛП 76.74. Налице е и разделн
„параметри на одобрения револвиращ заем“, които са
следните: сума на заема 600лв.; срок на кредита от 48 месеца; размер на
вноската по кредита 41лв.; ГПР от 106.28% и ГЛП 76.74%; дължима сума по кредита
от 1992.32лв. Договорът е придружен от стандартен европейски формуляр, попълнен
от кредитен посредник, неносещ подпис на кредитополучателя и солидарния
длъжник, и в който ГПР е посочен като 110.37%.; декларация за обработка на
лични данни и карта на клиента. На л.55-60, са приети представените от ищеца
оригинали на описаните доказателства.
Към исковата молба
е представен погасителен план към Договор за револвиращ
заем №**********/ 20.06.2013г., като погасителният план не носи подписи на
кредитополучателя и солидарния длъжник и е с дата 27.06.2013г. /л.10/.
С платежно
нареждане от 26.06.2013г. „П.к.Б.“ ЕООД е превело на Н.В.Д.сумата от 600лв.
Представено е от ищеца извънсъдебно споразумение за
преструктуриране на дълг №********** от 27.11.2014г., сключено с кредитополучателяНадежда Пехливанова.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираната сума по установителния иск, срещу
която в срок е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение и които се претендират по осъдителния иск, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за револвиращ заем, включващ твърдяната клауза за дължимост на договорно възнаграждение, по силата на който
сумата по заема е усвоена от длъжниците,
изискуемостта на задълженията е настъпила и за ответницата е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните
размери.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи
възражения за недействителност на договора.
Съдът, в изпълнение
на задължението си служебно да следи за спазване на императивните норми, както
и по възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор
за револвиращ заем, намира следното: Съобразно
действалата редакция на чл. 22 ЗПК (Обн. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК в първоначалната му редакция, действала към датата
на договора, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг
траен носител, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. По силата на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, договорът следва да съдържа информация
за общия размер на кредита и условията за усвояването му, а по силата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК да съдържа и годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за
кредит. Т. 11 на чл.11, ал.1 ЗПК изисква договорът да съдържа условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването.
При преценка
съдържанието на процесния договор, съдът намира че той не отговаря на
цитираните изисквания. В договора е посочено, че датата му се попълва от
кредитора при одобрение на заема. В т.В от договора е посочено, че клиентът и
солидарният длъжник дават своето съгласие съществените условия по договора за револвиращ заем да се договорят по реда на чл.2 от Общите
условия, които декларират, че са им предоставени. Посоченият текст на чл.2 ОУ
от своя страна предвижда попълването на проектодоговор от клиента и последващо негово одобряване от кредитора чрез упълномощен
от него кредитен експерт и отпускане на заема в искания, или по-нисък размер,
за което клиентът дава съгласието си предварително. Попълненият и подписан от
клиента проектодоговор влиза в сила от момента на подписването му от страна на
кредитора, която дата е датата на сключване на ДРЗ. Посоченото съдържание на
чл.2 ОУ налага извод, че между страните не се подписва при едновременни
съвпадащи по време волеизявления двустранно съглашение, а сключването на
договора е двуфазна процедура, във втората част на която клиентът не участва,
респективно към момента на попълване от него на проектодоговора, за
кредитополучателя липсва ясна и разбираема информация за основните параметри на
договора. Също така, съдържанието на параметрите на одобрения заем настоящият
състав намира, че не дава категорична и ясна информация за задължението
доколкото сборът на погасителните вноски не отговаря по размер на посоченото
общо задължение. Наред с изложеното, от датите на документите е видно, че към
датата на сключване на договора – 20.06.2013г. погасителен план не е бил
изготвен и не е бил предоставен на клиента и солидарния длъжник, тъй като
погасителният план е с дата 27.06.2013г. и не носи подписите на
кредитополучателя и солидарния длъжник. В параметрите на одобрения револвиращ заем липсва информация за датите на плащане на
погасителните вноски и компонентите им. Поради липса на спазване на цитираните
по-горе императивни правила, съдът намира, че по силата на чл.22 ЗПК процесният договор за револвиращ
заем, е недействителен.
На осн. чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по
кредита.
Отделно от горното,
съобразно чл.24 ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат
и чл. 143 - 148 от Закона за
защита на потребителите.
Съгласно чл.143,
ал.1 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Въпреки липсата на установен горен праг на годишния процент на разходите
в редакцията на чл.19 ЗПК към момента на сключване на договора, клаузите,
предвиждащи ГПР надхвърлящ сумата по кредита и ГЛП 76.74 %, при получен заем от
600лв. и крайно задължение от 1992.32лв. водят до оскъпяване на кредита,
обуславящо извод именно за значително неравновесие на правата и задълженията на
търговеца и потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. В този
смисъл и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП съдът преценява клаузата за договорна
лихва за неравноправна, респективно нищожна и като такава непораждаща
права и задължения за страните по
заемното правоотношение. При гореописания механизъм на сключване на договора по чл.2 от Общите
условия не може да се приеме клаузата да е индивидуално договорена.
Отчитайки
горните мотиви и признатото с исковата молба получено
плащане от кредитора в размер на 1248лв. при чиста
стойност на кредита от 600лв., съдът достига до извод, че валидно възникналото задължение
по договора е изцяло погасено преди завеждане на настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът намира, че предявените
искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този извод, не
подлежи на обсъждане направеното възражение за изтекла погасителна давност.
По разноските в
процеса:
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените по делото
разноски от 350лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„П.К.Б." ЕООД, ЕИК: .......
седалище:***, срещу М.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 482.53лв. /четиристотин осемдесет и два лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение
№3217/22.04.2019г., по ч.гр.д. №6054 по описа за 2019г. на ВРС, 19 състав и иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 465.82лв.
/четиристотин шестдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
договорно възнаграждение за периода
16.09.2015г. до 15.07.2017г. при твърдение всички суми да са дължими по Договор за револвиращ заем с номер **********
от 20.06.2013г.
ОСЪЖДА „П.К.Б."
ЕООД, ЕИК: ....... седалище:***, да заплати на М.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени
в исковото производство разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: