РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 13.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 3580/2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.К.М. твърди, че на 12.03.2009г. сключила с
ответника И.А.М. договор за доверително управление на индивидуален портфейл от
финансови инструменти и/ или пари без нареждания от клиент, като по договора от
страна на ответника й е предадена за управление сумата в рзамер на 150 000евро.
Сочи че в договора не е постигната гаранция за доходност, нито е уговорено
задължение за периодично изплащане на доход при положителен резултат. Твърди че
малко след сключване на договора й станало ясно, че няма да има на разположение
необходимото спокойствие и оперативна свобода да изпълнява задълженията си по него
и преценила за безпредметно да направи на ответника регистрация при
инвестиционен посредник, с цел достъп до прага за търговия на Българската
фондова борса. Твърди, че М. й поставил норма на доходност и й изискал
ежемесечно отчитане на суми, което я поставило в невъзможност да изпълнява
договора с оглед мащабите и ликвидността на българския фондов пазар.
Същевременно ответникът постоянно й звънял и правел срещи с цел да я
„респектира“, поради което тя решила, за да осигури личното си спокойствие,
това на своите близки, колеги и партньори, да му изплаща свои лични
средства. До м. май 2009г. такива
предавала на ответника или на посочени от него лица на ръка, а след това по
банковата му сметка в „ЦКБ“ АД, като през целия период от сключване на
договора, през 2010г. и 2011г. била привиквана на почти ежедневни срещи, на
които да бъде „респектирана“ да изпълнява зададените от ответника цели. Сочи че
за да оправдае излъчването на пари от сметката си се наложило да изписва като
основание, че плащанията са за „доверително управление“. Ищцата твърди, че в
периода м. юни- м. август 2011г. вече не разполагала с парични средства и
спряла да извършва плащания на ответника, което било причината ответникът да
принуди нея и лицето, с което живее на съпружески начала- Д.И.Г., да сключат
под заплаха за жИ.та и здравето си антидатирани договори за заем от
01.02.2011г. и договор за ипотека в полза на „М.К.Г.“ ООД, с което дружество
ответникът сключил привиден договор за цесия. Също така твърди, че през 2011г.
била заставена от ответника, като управител на търговско дружество, да
прехвърли две моторни превозни средства на посочени от него лица, както и че
била заплашвана от ответника, че ако периодично не му предава определена сума
пари ще бъде малтретирана зверски, както и била заставена да подпише пълномощно
на лице, посочено от ответника, което да получава ежедневни извлечения от
банковата й сметка. Ищцата сочи, че в следствие на създадения у нея страх тя
извършила редица преводи по сметка на ответника в общ размер на 2 023
628,09лева, в периода 18.05.2009г.-20.01.2010г., от които част в размер на 150
000евро, по фиксинга на БНБ, представляващи връщане на получената по договора
за доверително управление сума; част в размер на 170 000лева, която не е
предмет на иска; както и сумата в общ размер на 1 545 253,59лева представляващи
платени без основание, поради внушаване на основателен страх от ответника суми,
за които предявява иск и които са
формирани, както следва /уточнителна молба от 14.04.2014г./ : 1. сумата от
29415,46лева, представляваща част от сумата от 105 000лева преведена от ищцата
на ответника с преводно нареждане от 10.11.2009г; 2. сумата от общо 185
655,71лева преведена от нея на ответника с преводни нареждания от 11.11.2009г.
за сумата от 73238,18лева, от 24.11.2009г. за сумата от 46218,53лева, от
15.12.2009г. за сумата от 21870,00лева, от 22.12.2009г. за сумата от
21514,00лева и от 20.01.2010г. за сумата от 22 815,00лева; 3. сумата от 17
770,18 лева , представляваща част от сумата от 24 955,18 лева преведена на
ответника с преводно нареждане от 25.02.2010г.; 4. Сумата от общо 1312 412,24
лева по преводни нареждания от дати, както следва- 23.03.2010г.- сумата от
24113,68лева; от 31.03.2010г.- сумата от 101 277,00лева; от 21.04.2010г.-
11585,00лева; от 22.04.2010г.- 13 491,85лева; от 05.05.2010г.- 30 874,20 лева;
от 31.05.2010г.- сумата от 9 011.46лева; от 01.06.2010г.- сумата от
11815,46лева; от 02.06.2010г.- 24 236,84 лева, от 10.06.2010г.- 45 149,85 лева;
от 11.06.2010г.-30000лева; от 18.06.2010г.- 12 040,84лева, от 30.06.2010г.-
20416,75лева; от 23.08.2010г.- 13216,00лева; от 24.08.2010г.- 23480лева; от
28.09.2010г.- 85 704,80 лева; 05.10.2010г.- 38322,05лева; от 18.10.2010г.- 94
522,50лева; от 19.11.2010г.- 18914,60лева, от 29.11.2010г.- 10 640,00лева; от
04.01.2011г.- 84 200,00лева; от 05.01.2011г.- 44 116,00лева; от 31.01.2011г.-
35218,00лева; от 01.02.2011г.- 39 959,18лева; от 01.03.2011г.- 23042,90лева; от
02.03.2011г.- 11521,45лева; от 14.04.2011г.- 18116,12лева; 27.04.2011г.-
18116,12лева; от 27.04.2011г.- 19086,73лева; от 15.06.2011г.- 58 857,96лева; от
09.08.2011г.- 49 716,18лева; от 10.08.2011г.- 79 516,98лева; от 11.08.2011г.-
20 000лева; от 17.08.2011г.- 5 562,50лева; от 22.08.2011г.- 34 799,12 лева; от
23.08.2011г.- 101 014,88лева и от 01.09.2011г.- 36 814,44лева. От общата суми
от 1312 412,24 лева, предявява частичен иск от 500 000лева. Претендира
разноски.
Ответникът И.А.М. оспорва иска, като твърди, че всички
процесни суми са изплатени от ищцата в изпълнение на сключения между тях
договор за доверително управление. С отговора на исковата молба отправя
предизвестие за прекратяване на договора, както и прави евентуално възражение
за прихващане с вземането си в размер на 150 000евро, равняващи се на 206
635,50лева- вземане за връщане на предадената по договора за доверително
управление сума, както и изявление за прихващане с преведените на ищцата в
последствие суми по същия договор в размер на 85 000лева- преведени й на
05.02.2009г. и сумата от 100 000лева, преведена й на 08.02.2009г., както и със
сумата от 21 625,50лева, представляваща част от общо предадената на ищцата на
15.06.2009г., по сключен на тази дата договор за доверително управление сумата
в размер на 425 000лева. Претендира разноски.
Ищецът оспорва съществуването на вземанията предмет на
направеното от ответника възражение за прихващане. Твърди, че както предадената
по договора за доверително управление от 12.03.2009г. сума от 150 000евро,
така е предадените й в последствие суми от 85 000лева и 100 000лева- на
извъндоговорно основание, е върнала на ответника, преди датата на подаване на
исковата молба, като първите са върнати във връзка упражнено от нея право за
едностранно прекратяване на договора. Оспорва сключването между страните на договор
за доверително управление на
15.06.2009г., както и предаването и получаването на сумата в размер на
425 000лева, за управление по него.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД предпоставя настъпило разместване на имуществени блага, чрез
пряко престиране между страните, без да е имало основание за това.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 12.03.2009г. между страните е сключен договор за доверително управление за
сумата в размер на 150 000евро, която е предадена от ответника на ищеца.
В тежест на ответника беше да
докаже при условията на пълно доказване наличието на основание за извършените
плащания, а именно с оглед конкретните твърдения в отговора на исковата молба-
да докаже, че по силата на процесния договор за ищеца е възникнало задължение
за заплащане на доходи по договора за доверително управление, както и че
процесните плащания представляват именно изпълнение на това задължение.
В тежест на ищеца, с оглед
доводите въведени в исковата молба и уточнителните молби, е да докаже, че
предаването на процесните суми на ответника е станало след прекратяване на
договора от нейна страна и поради упражнена от ответника заплаха, поради което
и посоченото в преводните нареждания основания е привидно.
При така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Процесният договор за доверително
управление, с оглед съдържанието на поетите от страните задължения,
представлява по естеството си договор за поръчка, по силата на който доверителят
се задължава да сключва от името /с оглед съдържащото се в настоящия договор
изявление за упълномощаване в чл. 12/ и за сметка на довереника определени правни
действия и/ сделки свързани с управлението на предоставените му парични
средства с цел извличане на печалба/ доходност. От съдържанието на процесния
договор се установява, че по силата на договора доверителят е имал право
свободно и без нареждане да определя сделките и финансовите инструменти, в
които да инвестира, като тази дейност може да извършва лично или чрез избран от
него инвестиционен посредник и изрично в чл.
7 от договора е посочено, че не са поставени ограничения на
инвестиционните цели. В тази връзка следва да се посочи, че в изпълнение на
договора доверителят е следвало да изпълнява задълженията си свободно, като се
съобразява изключително с интереса на довереника /чл. 14 и чл. 15 от договора/.
В договора не е уговорена гарантирана доходност. Същият е сключен за срок от 1
година, като е предвидена възможност за автоматичното му продължаване за срок
от още една година, както и за предсрочното му прекратяване от всяка една от
страните с едномесечно предизвестие.
Във връзка с твърденията на ищцата
за осъществявана по отношение на нея от ответника заплаха за плащане на
процесните суми по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите Д.И.Г.– доведен от ищеца и П.
С. Б., К. Ц.А. и Р.Д.И.- доведени от ответника.
Според показанията на свидетеля Д.Г.той
живее на съпружески начала с ищцата и се познава с нея от 2002г.. Както той,
така и ищцата се занимават с търговия с ценни книжа. Свидетелят сочи, че е
страна по дело с ответника с предмет иск за
унищожаване на ипотека. Ответника свидетелят познава покрай ищцата и за
отношенията й с него разбрал през м. август 2011г.. Тогава тя му се обадила по
телефона плачейки и му казала да отиде в някакъв офис. Отишъл на посоченото
място и това бил офис на дружество „М.К.Г.“ ООД , където му казали, че г-жа М.
дължала на И.М. големи суми пари и той трябвало да се задължи да плаща
остатъка, заедно с нея. След този случай няколко пъти ги викали в този офис или
в кафенета и им заявявали, че ако не плащат пари ще им се случат какви ли не
неща и на двамата. Свидетелят сочи, че след тази среща през м. август, бил
свидетел на няколко пъти на заплахи, отправяни на М. основно от ответника И.М.,
както и че последният на два или три пъти я е бил, както и че М. бил веднъж и
самия свидетел. Сочи че бил принуден да сключи договор за ипотека, за
притежаваната от него идеална част от апартамента, както и бил принуден да
продаде автомобил, собственост на фирмата му, на лице посочено от ответника- на
Р.. Според показанията на свидетеляГ.ищцата никога не е ползвала шофьор, като
през 2011г. се появил човек от обкръжението на М.- именно този Р., на който
било разпоредено да идва да я взима сутрин, по цял ден да е в офиса с нея и
вечер да я прибира, а колата оставала за през нощта при Р., който я държал на
паркинг на НДК. Според Г., през 2010г. С. се променила, станала по- потайна,
по- притеснена, променила отношението си към него и своите приятели, както и
начина си на жИ.т. След като разбрал за отношенията й с М., тя му разказала, че
е плащала на ответника недължими суми, тъй като била подложена на сериозен
тормоз. СвидетелятГ.сочи, че в края на 2011г. от ГД „БОП“ се свързали с тях и
им казали, че знаят за какво става въпрос, но трябва сами да предприемат
инициатива. Два дни след обаждането М. и дружеството знаели за това, като в
последствие разбрали, че те ги следели и знаели всяка тяхна стъпка и им дали да
разберат, че това е така. М. му споделяла, че е притеснена, че я следят, както
и от присъствието на Р. и че не знае какво ще се случи на другия ден.
Според показанията на свидетеля К.А.,
с ищцата той се запознал по повод търговия с ценни книжа с каквато тя се
занимавала, а той й бил довереник. Свидетелят сочи, че при съвместната си
работа работели при условя и начин определени от М., като тя оперирала с парите
и ценните книжа, а той очаквал формирането на дивиденти, без да е поставял
норма на доходност. Сочи че тя му се е отчитала, както „кеш“, така и по банков
път. Свидетелят сочи, че той запознал И.М. със С.М., тъй като М. искал да влага
пари. Сочи че ги запознал може би през 2008г. и често присъствал на техните
срещи, от които видял, че те двамата работят по същия начин, като тя му плащала
„дивиденти“, като в негово присъствие тя е предавала на И.суми от по 20, 30,
100, 200, 400 хиляди леви „на ръка“. Знае и за предаване между тях на суми по
банков път. Свидетелят сочи, че според него отношенията между И.и С. били
приятелски, както и че в едни момент, тъй като той нямал интерес от
инвестиране, спрял да присъства на тези срещи. Свидетелят сочи, че не знае С.
да е била следена през м. септември 2011г., както и сочи да не е делял пари с М..
Според показанията на свидетеля Б.
той познава И. М. от детството им, били съученици и са в приятелски отношения с
него. Свидетелят сочи, че познава ищцата от 2008-2009г.. Тогава той работел при
ответника, а тя с него. Работел за ответника от пролетта на 2006г. до есента на
2010г., първоначално като шофьор на ответника, а после бил назначен като
управител на фирма, тъй като се налагало да се внасят някакви документи в
общини. За отношенията между страните знае, тъй като е присъствал на техните
срещи, които се провеждали поне няколко пъти седмично в кафенета и заведения,
най- често в кафене на ъгъла на ул. Раковска и ул. В. Левски. Знае че
отношенията между И. М. и С.М. били свързани с покупка и продажба на акции,
като на тези срещи те вадели документи, обсъждали ги, виждал М. да дава пари на
М., като самият той няколко пъти е носил и предавал на ищцата парични суми от
десетки хиляди левове, опаковани в пакет. Сочи че и от ищцата е получавал пари,
които да предаде на М.. На срещите между страните, той стоял отстрани, като
отчасти чувал какво си говорят, но с И. разговаряли за отношенията му с М. и
той му споделял, че й е давал добър процент. Според показанията на свидетеля
впечатленията му са, че отношенията между М. и М. са добри, на срещите им не е
виждал да се карат, а се държали
приятелски. И.бил поканил ищцата по повод раждането на детето му през 2009г.,
търсел й специален подарък за рождения ден. Свидетелят не е виждал и не знае
някой да е заплашвал ищцата, като от И. знае, че с М. работят много добре.
Според показанията на свидетеля Р.Д.И.
той познава И. М. отдавна, а със С.М. я запознал И.. Свидетелят сочи, че
споделял на И., че си търси работа и веднъж той му се обадил и си уговорили среща
в заведение в центъра с госпожа, която си търси шофьор. Това се случило през
есента на 2011г.. Със С. започнал да работи, като уговорката им била
първоначално за пробен период, а след това да сключат договор. Работил за нея
около месец, месец и половина, след което един ден й звънял, тя не вдигала и от
медиите разбрал, че е задържана и след това нещата между тях приключили.
Задълженията му били сутрин да я взима, през деня да я вози и вечер да я
прибира до дома й обратно, като същите изпълнявал с автомобила, собственост на
ищцата- БМВ. Докато работел при ищцата той я е виждал да се среща с И.М. 1-2
пъти седмично в заведение, в близост до
нейния офис. Свидетелят сочи, че не е останал с впечатление ищцата да е
притеснена от срещите си с М., напротив прегръщали се и се целували приятелски.
На самите срещи той не присъствал, а седял на съседна маса, пред заведението
или в колата. Свидетелят сочи, че счита, че отношенията между страните са
бизнес отношения, тъй като С. го е пращала да взима пари за спешно записване на
борсата от М. и той ги е вземал в пликове и й ги е предавал. Свидетелят сочи,
че е имал пълномощно от С., за да проверява дали има движение по сметките й, но
не е бил упълномощаван никога от М.. Свидетелят сочи, че М. го помолила да му
прехвърли автомобила си марка „Крайслер“, тъй като имала проблеми и за това
щяла да му даде бонус и той приел. Това станало 20 дена, след като започнал
работа при нея. След като я задържали, С. или Д. му се обадили да отиде при
нотариус и да се срещне с купувач. Отишъл на посоченото място, сключил договора
и взел парите от продажбата. Свидетелят сочи, че на 03.12.2011г., докато М.
била задържана, мъжът й Д. му се обадил да му даде ключове от апартамента,
както и че е влизал в жилището, но не помни за какво. Със сигурност сочи, че не
е водил клиенти за продажба на апартамента.
Установява се от приетата по
делото справка от Служба по вписванията София на името на лицето С.К.М., че на
14.10.2011г. в полза на „М.К.Г.“ е вписана договорна ипотека върху собствения
на С.М. и Д.Г.поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. *********представляващ
ап. 11, на ет. 3, на две нива.
Видно от докладна записка от 03.12.2011г. при посещение на автопатрул на
адрес: ул. *********ет. 3 е установено, че на обекта има брокер с клиенти,
които искат да купят апартамента. Брокерът имал ключ, но не и код. След връзка
с отговорника за обекта било отговорено да не се пускат клиенти.
Установява се, че на 09.11.2011г.
С.К.М. е задържана в следствения арест в гр. Враца и при личния й обиск, било
констатирано, че в областта на кръста и бедрата има множество синини. Видно от
извършения й в ареста медицински преглед е посочено, че има видими белези от
стари лив. петна по гърлото, както и травми и наранявания в областта на гърба и
л. /не се чете/ с давност 10-15 дни.
На 23.05.2012г. ищцата е подала
жалба до директора на ГД „Борба с организираната престъпност“, в която същата
сочи как се е запознала и сключила с ответника процесния договор за доверително
управление, както и че М. още в началото й поставил норма на доходност и искал
отчитане на едномесечен период, както и започнал постоянно да й звъни и
респектира, на което тя се поддала и започнала да компенсира с лични средства.
Той започна да изисква все повече и повече, а тя да изпитва чувство на
обреченост, но не споделяла с никого, като същевременно било невъзможно да се
откаже. Ескалирането на напрежението достигнало своя връх през 2011г., когато
се появили и лицата В.Д., Р.И.и П.. През м. май 2011г.Д.я питал върху какво
работи и тя му обяснила, че сега е подходящо да се инвестира. Тогава решила, че
е възможно да работи наистина нормално и да „избива“ личните си загуби от работата
си с М., като му дава изкараното от комисионни. В последствиеД.заминал за
чужбина и М. й казал, чеД.е определил ресурс за инвестиране, който й бил
нареден от името на Д., като сключването на договор за доверително управление
било отложено да стане при връщането му от чужбина. При завръщането наД.му обяснила,
че трябва да подпишат договора, но той отказал, тъй като в него пишело, че
управлението е изцяло на негов риск, както и че пишело, че не му се дължи лихва
или друг фиксиран положителен доход за управлението. Тогава разбрала, че
историята с И. се повтаря. Обяснила, че за това няма механизъм и няма как да се
получи да работят заедно и те й казали да върне цялата сума, с непосилна за нея
лихва. Тя казала, че й трябва време и тогава в офиса на Д., в присъствието на И.
й било съобщено, че не разполага с време и че трябва да прави всичко, което й
наредят.Д.й подчертал, че има всякакви начини да я принуди да го направи и
тогава извикали и Д., защото той също трябвало да подпише документите. В
жалбата си М. сочи, че в същия или на другия ден тя и Д. били принудени да
подпишат пет договора за заем и пет записа на заповед с дати от м. януари
2011г. за И. и три броя за Денко с
реалните дати на преводите. Поискала екземпляри от договорите, ноД.не й дал, а И.
който я познавал от години и знаел, че няма да сподели на никого решил, че е
безопасно и й дал екземпляри на своите два договора. След това в продължение на
няколко седмици й искали хиляди левове, които представлявали наказателна лихва,
която предавала на И. или на Р., като й било разпоредено парите да се предават
само на ръка. От 05.09.2011г. ежедневно започнали да я следят различни коли, за
които в последствие разбрала, че И. и Р. наели детективска агенция. В този
период ежедневно била посещавана от И., вероятно за да разбере дали тя знае, че
я следят, а когато тя му споделила, че знае той й казал, че е дело на В.. И.често
започнал да се срещу и с Д., за да го накара да плащат. На 20.09.2011г. ги
накарали да си ипотекират жилището в полза на В.. През м. 10. 2011г. била
заставяна да прехвърли автомобил, собственост на фирма, на която е управител и
тя го прехвърлила на Р. И.. Сочи, че през м. 10.2011г. три пъти била бита от И.М.,
както и че през този месец Р.И.бил зачислен да я следи, както и й било наредено
да му подпише пълномощно да получава ежедневни банкови извлечения от личната й
сметка с цел всички суми, които получава по нея да й бъдат взимани. Скоро след
това с Д. били принудени под конвой да учредят ипотека върху собственият им
имот в полза на „М.К.Г.“ ЕООД, чиято основен собственик е В.Д.. В деня на
сключване на договора за ипотека им било дадено да подпишат и уведомление за
цесия за вземане на И.М. в полза на дружеството за сумата от 200000лева.. В
жалбата са сочи, че на 09.11.2011г. била отведена в следствения арест в гр.
Враца, както и че на 03.12.2011г., когато Д. бил при нея, Р. му се обадил да му
даде паролата на СОТ, тъй като той се включил, а влизал в апартамента. След
товаД.и М. постоянно пращали клиенти, които да оглеждат апаратамента. В периода
докато била в ареста имала възможност да обмисли ситуацията и решила да отказва
да подписват повече документи, малко след което получили уведомление, че дълга
им е нараснал от 200 000лева, на 539 000лева, а малко по- късно получили и
уведомление за публична продан на имота им.
По делото като веществено
доказателства е приет DVD диск със запис от предаването „На
светло“ с водещ Л.К., излъчено на 20.10.2013г., като според заключението на
приетата по делото фоноскопска експертиза мъжкият глас в предаването, касаещ
проведен разговор по телефона между водещата и лице, което тя съобщава като И.М.
е действително гласът на ответника. При анализ на проведения разговор между
водещата и М., в който тя му задава въпрос относно отношенията му с ищцата той
й отговаря, че освен дадените й 200 000лева в заем той е дал на ищцата и 150
000евро по договор за доверително управление, по които са „ги оправили“, а тези
200 000лева били отделни, други пари, които той й дал в заем и по отношение, на
които, както и апартамента, от октомври- ноември 2011г. няма нищо общо. На въпрос
на водещата, че жената била принудена да му преведе два милиона лева, мъжкият
глас казва, че за това е заведено дело, че няма как той да я е принуждавал. По-
късно в разговора той сочи, че за парите които й е дал всяка година се
отчислявали и тя е вземала процент. В край на разговора мъжкият глас казва на
водещата да провери що за човек е С.К.М..
От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза, се установява, че в периода
18.05.2009г.-01.09.2011г. от банковата сметка на ищцата по банковата сметка на
ответника са преведени суми в общ размер на 1 751 254,15лева, като от анализа
на всичките общо 54 превода се установява, че в почти всички от тях е посочено,
че са свързани с договор за управление – „по договор за управление“, „разчети
по договор за управление“, „възстановена сума по договор за доверително
управление“, „неизползван ресурс по договор за доверително управление“.
Платежните нареждания са приложени към експертизата. Установява се, че
плащанията са един, два, или три пъти месечно и преобладаващо касаят суми между
около 9000лева и 105 000лева, като шест от плащанията, направени в различни
моменти касаят „възстановена сума по доверително управление“ и са в общ размер
на 388027,02лева. Последното плащане е от 01.09.2011г.. Не са налице плащания
през м. май и юли 2011г., същевременно шест са извършени през м. август 2011г..
От анализа на събраните по делото
доказателства съдът прави следните фактически изводи. Установява се, а и не е
спорно между страните сключването между тях на
12.03.2009г. договор за доверително управление. Представените към
съдебно- счетоводната експертиза платежни нареждания са с автор ищцата С.М. и в
тях като основание е посочено, че представляват плащания свързани с договор за
управление между страните. Ето защо тежестта на доказване на основанието/
причината, поради която преводите са направени, различна от посочената, е у
ищцата, която следваше при условията на пълно, главно доказване да докаже, че
под въздействието на основателен страх за своя или на своите близки здраве или
жИ.т е извършила процесните преводи в полза на ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото не се доказват твърденията в исковата молба, че непосредствено след
сключване на договора между страните през м. март 2009г. ищцата е била
принуждавана, заплашвана или по друг начин против волята й мотивирана да
извършва изплащане на доходи или „глоби“ на ответника. В тази връзка не е
налице нито едно пряко и непосредствено доказателство. Единствено според
показанията на свидетеля Д. Г., М. се променила през периода 2010г.- 2011г.,
станала притеснена и променила отношението си към него и към приятелите й, като
той сочи, че след случката през м. август 2011г., когато бил принуден заедно с
ищцата да подпише документи в офиса на „М.К.Г.“ ООД, С. му споделила, че била
подложена на сериозен тормоз от ответника да му изплаща недължими суми.
Установява се несъмнено от събраните по делото
доказателства, както гласни, така и писмени, че отношенията между страните до
м. август 2011г. били добри бизнес отношения. Според показанията на свидетелите
Б. и А., които съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени и като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, и двамата свидетели са
наблюдавали бизнес отношенията между страните, те били добри, с добра
комуникация и свързани с доверие. От показанията на свидетеля А. се установява,
че той като клиент, който също работел с М., също получавал доходи, от нея от
направените от нея инвестиции с негови активи, при същите условия, които
наблюдавал, че работи М. с М.. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че през м. август
2011г. отношенията между страните се влошили- доказателство в тази
посока са показанията на свидетеля Г., посоченото от М. в нейна жалба до
директора на ГД „БОП“, писмените доказателства поделото обсъдени в тяхната
хронологичност и логическа връзка и косвено от показанията на свидетеля Р. И..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., независимо от неговата
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, тъй като същите са
пълни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал. Според тях,
през м. август С.М. му се е обадила от офиса на „М.К.Г.“ ООД и плачейки му
казала да отиде. Там му било заявено, че М. дължи на И.М. и на фирмата много
пари и му казали, че и двамата трябва да плащат някакви суми отсега нататък. В
тази посока е и изложеното от М. в жалбата й до директора на ГД „БОП“, където
тя сочи, че след завръщането на В.Д. след устната им уговорка
през м. май 2011г. и получаването от неговата сметка на парите му, които тя да
управлява, те не могли да постигнат споразумение за условията и се скарали в
присъствието на И.М. и тогава двамата й казали, че трябва да връща всичко,
както и че в същия ден били извикали Д.Г.и се подписали антидатирани договори
за заем в полза, както на дружеството, така и в полза на М., като той имайки й
доверие и предал копия от договорите с него. Именно през м. август 2011г.,
видно от извлеченията от банковата сметка на ищцата, са извършени повече от
обичаните- общо 6 /част от процесните/ преводи
с основание процесния договор за доверително управление, като последното
плащане от сметката на М. е от 01.09.2011г.. В този момент и свидетелят Р.И.се
появява в жИ.та на ищцата. Съдът не кредитира показанията на свидетеляИ.относно
договарянето му с М., както по повод трудовите му отношения, така и по повод
упълномощаването му и прехвърлянето на МПС на негово име и посещението в дома й
по времето докато тя е в гр. Враца. Това е така, тъй като съдът намира, че към
момента в който свидетелят сочи, че М. го е запознал с М., отношенията между
тях точно са се развалили, навлязли са и тези с дружество „М.К.Г.“
ООД, поради което нелогично е М. да търси услуги за такава доверена дейност
като намирането на личен шофьор от М.. На следващо място житейски нелогично е
да се търси услуга с цел прехвърляне на собственост и достъп до банкова
информация в големи размери от и на лице, което отчуждителят познава от 20 дни,
още повече, че ищцата е професионалист в управлението на активи и в случая е
изключено извършването на лекомислени сделки.
Предвид
показанията на свидетеля Г., събраните по делото писмени доказателства, съдебно- счетоводна експертиза и показанията
на свидетеля И., при посочените по- горе условия относно контекста, в който
същите не се кредитират, съдът намира за установено по делото, че от началото
на м. август 2011г. отношенията между доверител и довереник са влошени и макар
и неформално е започнала дейност по прекратяването им, чрез отчитане на
доверителя към довереника. В тази логическа връзка напълно естествено е
извършването на повече преводи на суми в полза на ответника на посоченото в тях
основание. Тук следва да се отбележи, че осъществяването на принуда- физическа
или психическа с цел да бъдат заплатени, както на недължими, така и на дължими
по договор суми, представлява престъпление и при условията определени от
наказателно- процесуалния кодекс
извършителят му носи наказателна отговорност. Извършването на плащане на
суми, които са дължими по силата на валидна облигационна връзка между страните,
независимо от факта, че е мотивирано протИ.правно и евентуално чрез
престъпление, не изключва наличието на основание за плащане и договорната
отговорност на страната да изпълни задълженията си по договора. В настоящия
случай съдът намира за недоказани твърденията на ищцата за формирания, още след
сключване на процесния договор, у нея, основателен страх, единствено мотивиращ
я да плаща на ответника ежемесечно суми като доходност по договора. В тази
връзка следва да се отбележи, че твърденията на ищцата на няколко пъти са
променени и „подсилени“ в хода на процеса, като същите не кореспондират и с
изложеното от нея в подадената две години преди подаване на исковата молба
жалба до директора на ТД „БОП“, касаеща оплакванията й във връзка със същата
дейност. Тази постоянна промяна в твърденията на ищцата, съобразена във връзка с
това, че ищцата към момента на сключване на процесния договор е била професионалист
с опит, води съда до логическия извод, че ищцата сама е взела решението си да
работи с ответника при уговорените между тях условия до м. август 2011г.. В
тази връзка следва да се отбележи, че абсолютно житейски нелогично е
превеждането без основание за период около година и половина на суми над един
милион лева без основание и при наличие на основателен страх, заплашеният или
принуденият да не сподели с никого, дори и с най- близкото си лице. Напротив
установява се, че по силата на договора ищцата е била свободна да инвестира
предоставените й средство, липсвала е изрична уговорка относно норма на
доходност и начин на изплащането й, а единствено относно нейното
възнаграждение- в размер на 15 %, което е достатъчно основание да мотивира
ищцата да генерира голяма доходност. При
тези уговорки между страните, експертно по делото не е доказано от страна на
ищцата, чиято е тежестта на доказване, невъзможността за генериране на
доходност в размерите, изплащани от нея на ответника по процесния договор за доверително
управление. При липса на преки доказателства за упражнена върху ищцата конкретна
принуда във връзка с посочване на привидно основание за превеждане на
процесните суми и изричното посочване от самата ищца на основанието за тяхното
плащане, свързано с действащ към момента между страните договор за доверително
изпълнение, съдът намира, че процесните суми се явяват платени с основание и
това е процесният договор за доверително управление от 12.03.2009г.. Горният
извод не изключва плащането от ищцата на други суми на ответника през процесния
период без основание, както и сключването на други договори между тях при
условията на принуда или заплашване, което обстоятелство е без значение по
настоящето дело.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, без да се разглежда направеното
при условията на евентуалност възражение за прихващане
По разноските.
Съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати на
ответника сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице в размер на 1250,00лева.
Така мотивиран, съдът на
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.К.М., ЕГН: ** ******* против И.А.М., ЕГН: ********** частичен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платени без основание
от ищеца по банкова сметка ***, предявен частично за сумата от 500 000лева, представляващи част от
сумата от 1 545 253, 59 лева, последните
формирани както следва: сумата от 29415,46лева, представляваща част от сумата
от 105 000лева преведена от ищцата на ответника с преводно нареждане от
10.11.2009г; сумите по преводни нареждания от 11.11.2009г. за сумата от
73238,18лева, от 24.11.2009г. за сумата от 46218,53лева, от 15.12.2009г. за
сумата от 21870,00лева, от 22.12.2009г. за сумата от 21514,00лева и от
20.01.2010г. за сумата от 22 815,00лева; сумата от 17 770,18 лева,
представляваща част от сумата от 24 955,18 лева, преведена на ответника с
преводно нареждане от 25.02.2010г.; сумите по преводни нареждания от дати,
както следва- 23.03.2010г.- сумата от 24113,68лева; от 31.03.2010г.- сумата от
101 277,00лева; от 21.04.2010г.- 11585,00лева; от 22.04.2010г.- 13 491,85лева;
от 05.05.2010г.- 30 874,20 лева; от 31.05.2010г.- сумата от 9 011.46лева; от
01.06.2010г.- сумата от 11815,46лева; от 02.06.2010г.- 24 236,84 лева, от
10.06.2010г.- 45 149,85 лева; от 11.06.2010г.-30000лева; от 18.06.2010г.- 12
040,84лева, от 30.06.2010г.- 20416,75лева; от 23.08.2010г.- 13216,00лева; от
24.08.2010г.- 23480лева; от 28.09.2010г.- 85 704,80 лева; 05.10.2010г.-
38322,05лева; от 18.10.2010г.- 94 522,50лева; от 19.11.2010г.- 18914,60лева, от
29.11.2010г.- 10 640,00лева; от 04.01.2011г.- 84 200,00лева; от 05.01.2011г.-
44 116,00лева; от 31.01.2011г.- 35218,00лева; от 01.02.2011г.- 39 959,18лева;
от 01.03.2011г.- 23042,90лева; от 02.03.2011г.- 11521,45лева; от 14.04.2011г.-
18116,12лева; 27.04.2011г.- 18116,12лева; от 27.04.2011г.- 19086,73лева; от
15.06.2011г.- 58 857,96лева; от 09.08.2011г.- 49 716,18лева; от 10.08.2011г.-
79 516,98лева; от 11.08.2011г.- 20 000лева; от 17.08.2011г.- 5 562,50лева; от
22.08.2011г.- 34 799,12 лева; от 23.08.2011г.- 101 014,88лева и от
01.09.2011г.- 36 814,44лева.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН: **
******* да заплати на И. А.М., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1250,00лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: