Р Е Ш Е Н И
Е №96
гр.Силистра, 12.10.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година,в състав:съдия М. Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на
прокурор.…................,като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №22 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
Д.Г. ***, подадена срещу Решение
№1040-18-1/05.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е
потвърдено Разпореждане №181-00-419-6/ 07.12. 2020г.,издадено на основание
чл.54ж ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра, изменящо Разпореждане №181-00-419-1/19.04.2018г., в частта относно
периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) по
чл.54а КСО на оспорващия.В съдебния процес последният участва чрез упълномощен
представител адв.Тр.С. ***, който поддържа доводите
от жалбата.С оспорването се твърди, че атакуваният контролен административен
акт,ведно с потвърденото разпореждане, били постановени при неотносимост на
посоченото в тях правно основание,т.е. в нарушение на закона.Това било така,
защото нормативното изискване за наличие на „нови документи или доказателства“
по разума на чл.54ж КСО, не било осъществено.Възражението е релевирано
под условие,че поначало правното основание за издаване на ос порения акт не се
намирало в посочения общ чл.54ж ал.1 КСО, защото материалните предпоставки за
уредената с него компетентност,били разписани в две самостоятелни хипотези на
ал.2 на същия чл.54ж КСО.Поддържа се и оплакване,че осигурителните органи били
приели безкритично констатациите от извършена проверка на осигурителя
„Агроспектър Инвест“АД,във връзка с която били
издадени задължителни предписания и, след влизането им в сила, били заличени
подадени данни по чл.5 ал.4 КСО в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) за жалбоподателя,
което променило базовите данни за изчисляване на размера и периода на ПОБ.
Освен при проверения осигурител,
жалбоподателят имал осигурителен стаж и доход при други двама, което е довело
до съхраняване на правото му изобщо на ПОБ, съгласно чл.54а КСО,но в различни
параметри.Последното засегнало съществено правната му сфера,тъй като се
стигнало до редуциране на осигурителния стаж и среднодневния
осигурителен доход,представляващи материални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на парично обезщетение по чл.54а ал.1,вр. чл.54б и чл.54в
КСО.Релевиран е и довод за нарушение на
законоустановената форма, поради отсъствие на мотиви (арг.чл.59
ал.2 т.4 АПК) относно приетите за осъществени правнозначими факти,послужили за постановяването на процесните
актове- първоначалният и контролният.Отделно от това се счита,че решаващите
изводи на ответника би-ли неверни, защото приетото за отсъстващо качество на
„осигурено лице“ при „Агро-спектър Инвест“АД, в ракурса на чл.54ж ал.1 КСО,несъответствало на
действителното положение. Жалбоподателят твърди, че е изпълнявал ефективно
задълженията си като член и председател на Съвета на директорите (СД), вписан в
Търговския регистър за „представляващ дружеството“, по силата на договор за
управление и контрол (чл.224 ал.7 ТЗ), който бил прекратен с решение на Общото
събрание на акционерите от 18.03.2018г.Ето защо бил от категорията задължително
осигурени лица по смисъла на чл.4 ал.1 т.7 КСО; получавал регулярно
възнаграждение за периода м.10.2016г.-м. 03.2018г., върху който доход били
начислявани осигурителни вноски,вкл. за риска „безработица“; имал надлежно
оформена трудова книжка (непредставена по делото) за целия обсъждан период и,
следователно не можел да носи неблагоприятните последици от евентуалното
невнасяне на задължителните осигурителни вноски от осигурителя (независимо,че
той е бил негов законен представител),нито от недобре свършената работа от
длъжностните лица в осигурителния орган, какъвто бил и духът на закона.Ето
защо, поради отсъствие на фактическо основание за издаване на оспореното
Решение, настоява за неговата отмяна и връщане на преписката за ново
произнасяне, с изрични указания от съда - какви процесуални действия да бъдат
осъществени за да бъде приключено контролното производство по КСО,засягащо
придобити и упражнени права от оспорващия, възникнали вследствие на настъпилия
риск „безработица“. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата-Директорът на Териториално поделение на НОИ
гр. Силистра, първоначално участва в производството чрез
представител по пълномощие гл.юрисконсулт М.Ж., на която в хода на делото, със
Заповед №3282/30.03. 2021г. на Управителя на НОИ, е възложено да изпълнява
задълженията на „Директор на ТП на НОИ гр.Силистра“, поради което в една
личност са се слели двете качества, след което ответният едноличен орган е
участвал лично в съдебните заседания. Изразява становище за неоснователност на
оспорването.Счита,че е установено основанието от чл.54ж КСО (не посочва
конкретната алинея),в какъвто смисъл били изложените мотиви в оспорения
контролен акт.Освен обсъдените задължителни предписания (л.36) довели до
фактическото заличаване на данни по чл.5 ал.4 КСО за жалбоподателя в РОЛ за
периода м.10.2016г.-м.04.2018г. (като част от предписания:11.03.2015г.-15.04.2018г.,с
код на осигурен 10 - управители на търговски дружества), се позовава и на
Протокол №П-22221419074592-073-001/24.01.20г. на ТД НАП гр.София (л.38-л. 43), както
и на Доклад на инспектор по приходите (л.44-л.50), съгласно чиито констатации,не
могат да бъдат установени реално извършвани дейности от осигурителя„Агроспектър
Инвест“АД,нито някаква връзка между работодателя и
физическите лица, за които е подавана информация за ТПО,осигурителен стаж и
доход. Оспорва централния аргумент в жалбата, че горните документи не били
„нови“, защото същите били създадени от орган, различен от осигурителната
администрация - компетентната ТД на НАП,съгласно регистрацията на
осигурителя,вкл. по чл.8 ДОПК; постъпили при ответника с вх.
№1029-18-726/11.02.2020г.(л.37),т.е. значително след отпускането на ПОБ и неговото
изплащане,което ги правело обективно нови за административния орган, разполагащ
с нормативно възложена му компетентност, при тяхното наличие, да постанови акт
от вида на процесния по делото - да измени влязло в сила разпореждане за
отпускане на ПОБ.Контролният орган на НОИ е приел, че дружеството съществува
само формално; няма следа от извършвана икономическа дейност и следователно,
липсва действително упражняване на труд от фиктивно наетите, респ. водени по
ведомост лица.Ето защо поддържа,че правилно, на основание чл.108 ал.1 т.3 КСО,
са издадени Задължителните предписания, като след влизането им в сила, са били
изпълнени чрез премахване на конфликтния осигурителен стаж от м.10.2016г. до
м.04. 2018г. за жалбоподателя при „Агроспектър Инвест“АД
София,което е редуцирало в частта за размера и периода, правото му на ПОБ,
поради липса на осигурителен стаж при същия осигурител.
Поддържа,че е провел успешно доказване относно оспорената истинност на
разплащателните ведомости на дружеството за периода
м.10.2016г.-м.04.2018г.,позовавайки се на заключението на приетата
Съдебно-графическа експертиза, в рамките на откритото производство по чл.193 ГПК.Експертизата, обсъдена ведно с допълнително представени доказателства по
делото (л.114-л.118), съставени от други органи- ТД НАП София,ОД МВР Силистра и
Протокол за извършена физическа проверка на място на 03.05.19г. от служители на
НОИ в Свинекомплекс, с.Ситово, посочен от „Агро-спектър Инвест“АД за основна
производствена база (предвид и декларирания предмет на икономическа дейност
„отглеждане на свине“),където са намерени полуразрушени сгради, видимо
неизползваеми; представител на дружеството не е бил открит; а няколко лица в
базата са извършвали ремонт на част от сградите - закупени от собственика на
мандрата в с.Ситово,сочело на категоричен извод за липса на стопанска
дейност,осъществявана от дружеството през въпросния период.Ето защо настоява съдът
да изключи от доказателствата процесните разплащателни ведомости и, при условията
на чл.194 ал.3 ГПК, да ги изпрати на прокурора. В този контекст заявява искане
да отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на съдебни разноски.
Производството
е по реда на Глава Х от АПК,във вр.с чл.118 и чл.117
ал.1 т.2 б. “б”КСО, в отклонение от правилото по чл.145 ал.2 т.1 АПК.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и след преценка на доказателствата
по делото,прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена от активно легитимирано лице,при
спазване на срока по чл.118 ал.1 КСО,срещу подлежащ на обжалване валиден
административен акт.Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Решение №1040-18-1/05.01.2021г.
на Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което е потвърдено Разпореждане
№181-00-419-6/07.12. 2020г., издадено на основание чл.54ж ал.1 КСО от
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Силистра,изменящо Разпореждане
№181-00-419-1/19.04. 2018г., в частта относно размера и периода на отпуснато
парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а КСО на жалбоподателя.
От представената административна
преписка се установява,че производството е поставено в ход със Заявление
вх.№181-00-419/16.04.2018г. (л.5-л.6),подадено от жалбоподателя с искане за
отпускане на парично обезщетение за безработица,съпътства-но от Заповед
№1/16.04.2018г. за прекратяване на Договор за управление и контрол с
„Агроспектър Инвест“АД София,на основание чл.221 т.4
от Търговския закон и Решение на Общото събрание на акционерите на дружеството
от 18.03.2018г. (л.10-л. 13). С Разпореждане №181-00-419-1/19.04.2018г. (л.20)
длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО, е отпуснало ПОБ, считано от 13.04.18г. до
12.02.2019г. в размер на 74.29 лева дневно. След изтичане на срока по чл.54в
ал.1 КСО, но преди последното плащане, с Разпореждане
№181-00-419-4/28.02.2019г., на основание чл.54г ал.4 т.2 КСО,е спряно
производството по изплащане на обезщетението, във връзка с получен сигнал и протичаща
проверка на дейността на „Агроспектър Инвест“АД,
както от контролен орган на НОИ, така и от НАП. Същото е било оспорено и
оставено в сила с Решение № 1040-18-28/12.04.19г. на Директора на ТП НОИ
Силистра. За извършената проверка от главен инспектор по осигуряването в ТП НОИ
Силистра (контролен орган, съгласно чл.107 ал.2 т.1 КСО) е съставен Констативен
протокол №КВ-5-18-00616246/13.08. 2019г. (л.32-л.35) и издадени Задължителни
предписания №ЗД-1-18-00616258/13.08. 2019г. по чл.108 ал.1 т.3 КСО, предписващи
по т.3 (л.36) заличаване на Декларация обр.№1 за
периода от 11.03.2015г. до 15.04.2018г., с код за вид осигурен 10 - управители
на търговски дружества, за Д.Г.И..След влизане в сила на същите, са заличени
служебно въпросните данни за жалбоподателя,съгласно чл.3 ал.13 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието,сроковете,начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и самоосигуряващите
се лица (Обн.ДВ,бр.1/03.01.06г.),отменена с
ДВ,бр.1/ 03.01.20г., но приложима към спорните правоотношения.С Разпореждане
№181-00-419-5/09.11.2020г. е възобновено производството по изплащане на ПОБ на
жалбоподателя (л.53) и след преценка на допълнително събраните доказателства, е
постановено процесното Разпореждане №181-00-419-6/07.12.2020г.,с което е
определен нов размер на ПОБ:30.14 лева дневно и нов период:16.04.2018г.-09.12.2018г.По
повод обжалване на последното е произнесено релевираното по делото Решение на
органа по чл. 117 ал.3 КСО. В хода на съдебното производство са представени
допълнително: Заповед №ЗР-5-18-0054 5557/01.04.2019г. за възлагане на проверка
по разходите на ДОО на „Агроспектър Инвест“АД на
контролен орган при ТП НОИ Силистра, както и получени официални писма от
приходни органи със съответната функционална и териториална компетентност
(л.114-л.116),удостоверяващи,че последните данни за извършени продажби от ФУ на
проверяваното АД са от 09.10.2012г. и 16.03.2016г.,като същото регистрирано
фискално устройство е дерегистрирано на 10.05.2016г.;
както и, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС,
считано от 21.09.2012г.Представена е и справка от ОД МВР гр.Силистра,
удостоверяваща, че последното излизане от България на О.П.(гражданин на
Украйна-л.117 и л.120) е от 25.03.2015г. през ГКПП Аерогара София. Депозиран е
и Протокол №1029-18-1259#5/07.05.2019г.
за из-вършена проверка на място в Свинекомплекс
с.Ситово на 03.05.2019г.
Преди да се произнесе, ответният
орган е разполагал освен с влезлите в сила Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00616258/13.08.19г. (л.36), издадени от главен експерт по
осигуряването в ТП НОИ Силистра, още и с Протокол №П-222214190745
92-073-001/24.01.20г. на приходен орган при ТД НАП гр.София (л.38-л.43), както
и с Доклад на инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при отдел „Проверки“,
Офис „Изток“ на ТД НАП гр.София (л.44-л.50),от които се установява, че след
2015г. не е осъществявана реална делова дейност в предприятието на осигурителя.
В този контекст ответникът е приел,че последният факт е установен от друг
орган,с различна функционална компетентност, в автономно производство по ДОПК,
поради което се явява нов, по хипотеза, за осигурителните органи и
следователно, годно основание за изменение на влязъл в сила административен
акт, от процесния вид, като е без значение посочването или не на приложимия
нормативен текст.В резултат на това е приел, че дейността на
дружеството-осигурител е фиктивна и следователно,липсва действително
упражняване на труд от наетите лица,вкл.от жалбоподателя по силата на Договор
за управление и контрол, за посочения период.Последният факт обаче,е определящ
за качеството му на „осигурено лице“ при „Агроспектър Инвест“АД
на което, при условията на чл.54а ал.1 КСО,вр. с
чл.54б и чл.54в КСО, се дължи парично обезщетение за безработица, в определен
размер и срок,съгласно нормативния регламент.
С Разпореждане от 04.02.2021г. по делото, на
жалбоподателя са дадени указания,че носи доказателствената тежест,в хипотезата
на чл.170 ал.2 АПК,за установява-не на спорния главен факт в производството- че
е бил осигурено лице при „Агроспектър Инвест“АД, за
което са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването,съгласно приложимите разпоредби към периода на възникване и упражняване
на правото на ПОБ, както и че за отречения осигурителен период с оспорения
акт,е полагал действително труд,за което е подлежал на задължително
осигурява-не,вкл. за риска „безработица“,въпреки което, доказване в горния
контекст, не е проведено от страната.
След
влизане в сила на Задължителните предписания по чл.108 ал.1 т.3 КСО,
разпореденото с тях заличаване на данни по чл.5 ал.4 КСО,е било извършено
служебно. Длъжностното лице по чл.54ж КСО е извлякло нова подробна справка от
РОЛ за жалбоподателя (л.51-л.52; л.57-л.60) и е установило,че същият макар и да
отговаря на изискването от чл.54а ал.1 КСО за получаване на ПОБ, последното
подлежи на преразглеждане, тъй като установения му осигурителен статус към
момента на отпускане на обезщетението, е променен вследствие на представени
нови документи,които не са били известни на осигурителната администрация.В
хипотезата на чл.54ж ал.2 т.1 КСО, макар и непосочена, е издало Разпореждане
№181-00-419-6/07.12.2020г., изменящо първоначалното.
С процесния по делото контролен
административен акт ответният орган е при-ел, че ръководителят на осигуряването
за безработица се е позовал на издадени от контролен орган на ТП НОИ Силистра
задължителни предписания,след изпълнението на които,за жалбоподателя е бил заличен
период на осигуряване за безработица:11.03. 2015г.-15.04.18г. при „Агроспектър Инвест“АД,което е променило съществено данните в РОЛ, въз
основа на които е признато правото за ПОБ за период от 16.04. 2018г. до
09.12.2018г., съгласно регламентацията от чл.54в ал.1 пр.3 КСО.
Както контролният орган на НОИ (чл.107 ал.2 т.1 КСО),така и директорът на ТП НОИ Силистра,са приели,че
дружеството съществува само формално; няма данни за извършвана икономическа
дейност след 2015г. и следователно,липсва действително упражняване на труд от
фиктивно наетите лица,вкл. оспорващия,което опровергава и съдържанието на
подаваните уведомления по чл.62 КТ,респ.декларации по Наредба №Н-8/2005г. за съдържанието,сроковете,начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите,осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (Обн.ДВ,бр.1/06г.,посл.изм.ДВ,бр.9/19г.)-
отменена с §4 ПЗР на Наредба №Н-13/17.12.19г. (Обн.ДВ,бр.1/20г.), но приложима
към правнозначимия период.
С оглед на горните фактически
установявания,при условията на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК,настоящият
състав приема от правна страна следното: Обжалваният контролен административен
акт е издаден от компетентен орган - директор на ТП на НОИ гр.Силистра,съгласно
изричния регламент от чл.117 и чл.118 ал.1 КСО. Спазени са
административнопроизводствените правила,както и законоустановената писмена
форма с изложени фактически основания за неговото издаване.Спорът е съсредоточен
на терена на материалния закон.
Въпреки
принципно вярното възражение, че поради неучастие в контролното производство по
чл.108 КСО,жалбоподателят е бил лишен от възможността да оспори Задължителните
предписания,които го засягат,поради което и същите са му непротивопоставими,настоящият
състав приема,че доколкото не те са единственото основание за постановяване на
оспорения резултат, възражението следва да бъде отклонено.Вярно е,че И. е
останал извън специфичното административно правоотношение между контролния
орган и осигурителя - адресат на предписанията,но при дадената му широка
възможност да докаже в съдебния процес главния факт - че е полагал реално труд
през конфликтния период в дружеството,изпълнявайки конкретна трудова функция, с
определено работно място, време и т.н., същият е бездействал, поради което и не
са разколебани изводите на осигурителната администрация за липса на
действително правоотношение между него и АД през процесния период.
Освен това, заличаването на данните при
последния работодател не изключва автоматично правото по чл.54а КСО, защото няма
нормативно изискване осигуряването да е било налице непосредствено преди сезирането
на административния орган, нито да е непрекъсвано.В изпълнение на указания на
съда,ответникът е представил съкратено извлечение от РОЛ за жалбоподателя за
период:09.07.2016г.-08.01.18г. при осигурител „АЯКС 1“ЕООД (л.79).Съгласно
същото е установил,че оспорващият има право на ПОБ при общ осигурителен стаж за
безработица от 10 години 5 месеца и 20 дни, което съгласно чл.54в ал.1 КСО
намалява срока на изплащането му на 8 месеца (първоначално определеният е бил
10 месеца); както и среднодневният осигурителен доход
е определен на 50.24 лева (първоначално същият е бил 124.61 лева), а размерът
на ПОБ,съгласно ЗБДОО за 2018г. е определен на 30.14 лева, вместо първоначалният
от 74.29 лева дневно.Нормативното изискване обхваща времето от 01.10.
2016г. до 15.04.2018г.,за което се
установява полаган труд,респ.
осигурителен стаж при друг осигурител -„АЯКС 1“ЕООД,за който са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“, които факти са вярно
преценени и отчетени от длъжностното лице по чл.54ж ал.1 КСО. Ето защо, в
съответствие с тях и закона, е издало изменителното
Разпореждане, определящо по-нисък размер на ПОБ и по-кратък период на
изплащането му.
При пълното отсъствие на доказателства,
оборващи горните изводи, следва да се приеме, че жалбоподателят не е упражнявал дейност от кръга на
визираните в чл.4 ал.1 т.7 КСО при осигурителя „Агроспектър Инвест“АД,съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.1 КСО и не е бил осигурено лице,вкл.за риска „безработица“,за
повече от 12 месеца през релевантните 18 месеца,преди прекратяване на
осигуряването, по аргумент от чл.54а ал.1 КСО. С оглед на горната регламентация
абсолютно задължително условие за възникване на спорното право (в претендирания и първоначално признат обем) е лицето реално
да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни
права, които реално са възникнали и съществували. Процесното
по делото разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на ответника, е
издадено след заличаване на подадени данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО и след събиране
на достатъчно убедителна информация,даваща основание за извод, че оспорващият Д.Г.И.
в периода:01.10.2016г.-01.04.2018г. не е полагал труд в акционерното дружество
„Агроспектър Инвест“ София, което изключва, съгласно
чл.54а ал.1 КСО,правото му да получи ПОБ при прекратяване на осигуряването при
този осигурител. (Вж.Решение №17639/23.12.19г.,адм.д.№ 3681/19г.,VI
О на ВАС).
Разпоредбата на чл.54а ал.1 КСО регламентира правото на осигурените лица
за безработица на парично обезщетение вместо възнаграждение за период,определен
съгласно чл.54в КСО,при посочените в същия условия. Следователно, осигурителното
обезщетение за „безработица“ цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното
лице,което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск. Тук
именно е концентриран конфликтният момент по делото - бил ли е осигурено лице
при осигурителя „Агроспектър Инвест“АД
жалбоподателят, съгласно чл.54а ал.1 КСО? Въпреки дадените му указания по реда
на чл.171 АПК, същият не е представил доказателства за извършвана конкретна
дейност от дружеството, чиито изпълнителен член на СД и представляващ, е бил
именно той през релевантния период,поради кое-то следва да се приеме,че такива
не съществуват.Възраженията му са съсредоточени върху довод, че са изготвяни
разплащателни ведомости, които са предадени на контролния орган на НОИ и които
са били подписвани от оспорващия като „ръководител“ и като „получил“
съответната сума за всеки месец поотделно.Нещо повече, изслушан при условията
на чл.176 ГПК (в първото съдебно заседание на 10.03.2021г.- л.80-л.89),дори и
устно не твърди,че дружеството е извършвало стопанска дейност,а говори за
изискана и предадена първична документация на ответния орган.Макар и годно
доказателствено средство,тези обяснения не са в състояние да променят извода,базиран
на обсъдените по-горе доказателства,макар и насочени към установяване- то на
отрицателни факти, главно - че дружеството не е осъществявало икономическа
дейност, което означава, че и жалбоподателят не е бил „осигурено лице“.
Относно истинността на същите тези
разплащателни ведомости: По оспорване от страна на ответния орган, е открито
производство по чл.193 ГПК,вр. с чл.144 АПК, в
съдебно заседание на 26.05.2021г. От приетата без възражения на страните Съдебно-графическа
експертиза, се установява, че няма нито една ведомост от намиращите се в том V от приложените оригинални документи (за периода
м.01.2018г.-м.04. 2018г.); том VI- за цялата
2017 година и том IХ- за периода м.10.2016г.-м.12.2016г.,
която да отговаря на изискванията на ЗСч и да е подписана от посочените в нея
лица, в обема на възложеното изследване на графолога, имащ значение за
настоящия спор. Ведомостите за 2016г. са
подписани от Д.И. като „ръководител“,но подписът на получилия възнаграждението,
не е негов, според вещото лице.След справка в Търговския регистър се
установява,че жалбоподателят е вписан като представляващ дружеството на
09.03.2015г., когато е заличен като такъв украинският гражданин О.П.(л.18-л.19).Видно
от писмо рег.№342000-10204/18.05.21г. на ОД МВР Силистра (л.117-л.120),
последните данни за пребиваване в страната на същия са отнесени към
25.03.2015г.,когато е излязъл през ГКПП Аерогара София, а в разплащателните
ведомости за цялата 2017г., той присъства като ръководител, със съответен
подпис, чието авторство е отречено от вещото лице. От заключението по т.2 на
експертизата се установява,че подписите,положени в графи „ръководител“ за
месеците: януари, февруари, март, април, май, ноември и декември на 2017г. са
изпълнени от жалбоподателя, макар и да фигурира името на О.П.в тези графи и да
е безспорно изяснено по делото, че след м.март.2015г. единственият
представляващ дружеството е жалбоподателят. Вещото лице не може да даде
еднозначен отговор на въпроса- подписите за останалите месеци на 2017г.- юни,
юли, август, септември и октомври, дали са изпълнени от Д.Г.И., но е
категорично, че на нито една ведомост за 2017г., подписът срещу неговото име с
изрично посочване „управител“,за начислените и изплатени суми за работна
заплата, не е изпълнен от жалбоподателя, което ги опорочава изначално (дори да
се приеме,че погрешно е записан за„ръководител“ О.П.,щом подписът срещу
неговото име е на вписания изпълнителен член на СД в ТР-Д.Г.).Обратно е
положението с верността (авторството) на подписите на 4-те изследвани ведомости
за 2018г.,намиращи се в том V от приложените
10 папки, съдържащи оригинални документи, предоставени на контролните органи на
НОИ от „Агроспектър Инвест“АД. Жалбоподателят се е
подписал срещу „подпис“ на лицето („управител“), на което е начислено трудово
възнаграждение със съответните удръжки, но за „ръководител“ не се е подписал
същия този управител, съгласно категоричното заключение на графолога.Освен
това, дори и през 2018г. за„ръководител“ е посочван О.П., което няма връзка
нито с вписаните обстоятелства в Търговския регистър, нито с действителното
положение, защото сам оспорващият е представил Протокол от общо събрание на
акционерите на „Агроспектър инвест“АД от 18.03.2018г. (л.10-л.13),видно от
който е, че той именно е освободен като член и председател на Съвета на
директорите.Това обстоятелство е вписано в ТР на 13.04.2018г. и е издадена
представената Заповед №01/16.04.2018г. за прекратяване на договора за
управление и контрол,сключен с него (л.7).
Следователно, не се установява нито една
от изследваните ведомости за работни заплати за релевантния за спора период:
м.октомври.2016г.-м.април.2018г., която да е съставена по нормативно
установения ред и форма и, най-вече да е подписана от лицата, за които е
придаден вид, че са се подписали,удостоверявайки правно значими факти - в
случая регулярното получаване на възнаграждение. Така формираното заключение,
обсъдено ведно с коментираните по-горе доказателствени източници, свидетелстващи
за същия факт (макар и отрицателен), че през релевантния за спора период,
„Агроспектър Инвест“АД не е осъществявало
икономическа дейност,което означава само това, че стопански неоправдано е било
както наемането на работници и регистрирането на трудови договори по чл.62 КТ;
така и подаването на Декларациите Обр.1 и Обр.6 за тяхното осигуряване, щом не е установено
действително изплащане на трудови възнаграждения на същите (неясно откъде би
бил осигурен финансов ресурс за това). Ето защо проверените ведомости за
работни заплати настоящият състав приема за неистински документи,като ги
изключва от доказателствената съвкупност. Съгласно регламентацията от чл.194
ал.3 ГПК, същите следва да бъдат изпратени, ведно с препис от настоящото
решение, на Районна прокуратура гр.Силистра, независимо от представеното писмо
рег.№651800-2856/01.06.2021г. на ОД МВР гр.Силистра (л.163) за водено досъдебно
производство №6518ЗМ-30/2021г., в рамките на което подлежат на проверка
изследваните в настоящото административно дело разплащателни ведомости.
При така
формираните изводи за относимите фактически обстоятелства по делото, настоящият
състав приема, че е съответно на тях заключението на ответния орган за квалифициране
на „Агроспектър Инвест“АД като „фиктивен
осигурител“,което влече своите последици и за претендираните
права от оспорващия по чл.54а и сл. КСО. Съгласно легалната дефиниция от §1
ал.1 т.3 ДР КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и,
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10 ал.1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до
прекратяването й.Тоест, лицето следва добросъвестно да участва в осигурителното
правоотношение и обуславящото го такова (в случая не типично ТПО, а съгласно
чл.4 ал.1 т.7 КСО- работещ по договор за управление и контрол член на Съвет на
директорите на АД), за да придобие право на парично обезщетение.При липсата на
каквито и да е доказателствени източници относно обстоятелството- пола-гал ли е
труд оспорващият и при какви условия,в полза на „Агроспектър Инвест“АД, за да се приеме,че е „осигурено лице“, съгласно
регулацията от чл.54а ал.1 КСО, нормираща материалните условия за възникване на
субективното право на парично обезщетение за безработица, правилно ответният
орган е приел, че следва да изключи изцяло декларираните осигурителен стаж и
доход за периода:м.октомври.2016г.-м.април.2018г. от този осигурител,при
преценка на законовите условия за упражняване на правото от чл.54а ал.1 КСО от
оспорващия и неговия обем.
В този контекст, развитите тълкувателни
съображения в жалбата, макар и логически издържани, следва да бъдат отклонени
като ирелевантни за спора, още повече, че става
въпрос за редуциране от осигурителната администрация на определено и упражнено
право на парично обезщетение за безработица,а не за неговото отричане.Същото
може да бъде преодоляно с активните действия именно на жалбоподателя, който е
притежавал пълната представителна власт по отношение на дружеството-осигурител
и е бил в състояние да представи убедителни доказателства за обратното - че АД
е осъществявало реално стопанска дейност, а той е полагал регулярно труд, за което
е получавал трудово възнаграждение, чието заместване е нормативно регламентирано
с обезщетението по чл.54а ал.1 КСО (Вж.Решение №17639/ 23.12.2019г.,адм.д.
№3681/2019г.;Решение №2439/19.02.19г. по адм.д.№4887/18г.; Определение №1506/
11.02.16г. по адм.д.№157/16г. и други на ВАС, VI Отделение).
Възражението за неправилно посочено
правно основание, което действително не се намира в ал.1 на чл.54ж КСО, е
основателно, но не може да обоснове очаквания от оспорващия резултат. Това е
така, защото неправилно посоченото нормативно основание (за разлика от
фактическото), не е отменително основание, тъй като
съдът не е обвързан от правната преценка на органа. (Вж.“Административнопроцесуален
кодекс, Коментар“, авт.к/в-К.П,Ив.Т,Г.А и Б.Й, София,2006г.,
изд.“Сиела“,стр.301) .
В
обобщение съдът приема, че Решение №1040-18-1/05.01.21г. на директора на ТП НОИ
Силистра, потвърждаващо Разпореждане №181-00-419-6/07.12.2020г. на длъжностното
лице по чл.54ж ал.1 КСО,с което е изменено Разпореждане
№181-00-419-1/19.04.2018г.,в частта относно размера и периода на отпуснато ПОБ
на Д.Г.И., е издадено от компетентен едноличен
административен орган,в законоустановената писмена форма.Актът е
достатъчно ясно мотивиран с посочване на фактическото основание за неговото
издаване,поради което не се установяват пороци от категорията на тези от чл.146
т.1-т.3 АПК.А това,че същият е в съгласие с действащото позитивно право и с
нормативната цел, е извън съмнение, предвид изложените по-горе съображения.
Разноски са поискали своевременно и
двете страни, каквито с оглед изхода на процеса следва да присъдени в полза на
ответния орган. Последният е поискал юрисконсултско възнаграждение,въпреки
наличието на данни за осъществено процесуално представителство само в първото
съдебно заседание по делото, което се е развило още в пет открити такива,поради
активната процесуална дейност и на двете страни, вкл. с откритото производство
по чл.193 ГПК относно истинността на ведомостите за изплащане на работни
заплати за целия процесен период:м.10.16г.-м.04.18г.
и приета- та съдебно-почеркова
експертиза.Обстоятелството,че със Заповед №3282/30.03.2021г. на Управителя на
НОИ, е възложено на М.Ж. да изпълнява задължения- та на Директор на ТП НОИ
гр.Силистра, считано от 31.03.2021г., която е с юридическо образование и заема
длъжността „главен юрисконсулт“,не променя извода,че ответният орган лично е
упражнил процесуалните си права пред съда в преобладаващата част от
процеса,поради което не му се следват разноски за процесуално представителство.Основателно
е искането за присъждане на сторените такива за вещо лице в размер на 200 лева
(л. 140),в какъвто следва да бъде уважено.Съгласно чл.119 КСО, решенията на
административния съд по чл.118 КСО,подлежат на касационно обжалване по реда на
АПК,с изключение на постановените по жалба срещу актовете по чл. 117 ал.1 т.1 и
т.2, б.“б“; б.“д“-за суми до 1000 лв., букви „е“ и
„ж“.В чл.117 ал.1 т.2 б. “б“ КСО са посочени съдебните производства с процесния
предмет- за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на
обезщетенията за безработица, което ги поставя извън полето на подлежащите на касационен
контрол.Воден от горните съображения и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г. ***, срещу Решение №1040-18-1/05.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Силистра, с което е потвърдено Разпореждане
№181-00-419-6/07.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП НОИ гр.Силистра, изменящо Разпореждане №181-00-419-1/19.04.2018г., в
частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за
безработица по чл.54а КСО на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Д.Г.И., с
ЕГН:**********,***, да заплати на
Териториално поделение на НОИ гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра,ул.“Цар
Шишман“ №5, сумата от 200 (Двеста) лева
- съдебни разноски.
След влизане в
сила на настоящото решение, приложените оригинални документи в 10 папки към
делото, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна
прокуратура гр.Силистра, съгласно чл.194 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: