Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.07.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 1239 по описа за 2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано по жалба, вх. № 20180611102834 на „Т.С.“ ЕООД
– в ликвидация, ЕИК ******, срещу отказ № 20180601112511/07.06.2018 г. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление Г1, вх. № 20180601112511/01.06.2018
г., за обявяване на покана до кредиторите на дружеството, с която им е предоставен
1-месечен срок за предявяване на вземанията.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ и се
претендира неговата отмяна, като се твърди, че заявлението за обявяване на
поканата до кредиторите за предявяване на вземанията към „Т.С.“ ЕООД съответствало на изискванията на закона,
който не установявал 6-месечен срок за това и имал дисциплиниращ ефект. Искането
е за отмяна на постановения отказ и за обявяване на поканата до кредиторите по
партидата на дружеството.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление Г1, вх. № 20180601112511/01.06.2018 г., е поискано обявяване в ТРРЮЛНЦ
на покана до кредиторите на „Т.С.“ ЕООД – в ликвидация да предявят вземанията
си в 1-месечен срок. Длъжностното лице приело, че предоставеният с поканата
1-месечен срок противоречи на закона, тъй като в 6-месечен срок от датата на
обявяване на поканата известните и писмено поканени кредитори имали възможност
да предявят вземанията си, като законът не правел разлика между известни на
дружеството и други кредитори, с изключение на задължението на ликвидатора да
уведоми писмено първите. За да отговаря на изискванията на закона, поканата
следвало да предоставя 6-месечен срок за предявяване на вземанията на кредиторите.
Представената покана не била съобразена с това, поради което по заявлението
длъжностното лице постановило постановило обжалвания в настоящото производство
отказ.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ от надлежна страна и по същество е основателна.
В
решение № 5 от 01.06.2017 г. по т. д. № 3674/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че чл. 267 ТЗ задължава ликвидаторите, след обявяване прекратяването
на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си.
Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския
регистър. Обявяването на поканата за предявяване на вземания в търговския
регистър законът обвързва с последващ 6-месечен срок, в който не може да се
пристъпи към разпределяне на имуществото - чл. 272, ал. 1 ТЗ. Когато кредитор,
който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на
негово име - чл. 272, ал. 2 ТЗ. Ако някое задължение е спорно, имуществото се
разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора - чл. 272, ал. 3 ТЗ.
Целта
на производството по ликвидация е извънсъдебно, по правило доброволно,
прекратяване на търговското дружество, с разпределяне на имуществото му, но
само след удовлетворяване на неговите кредитори, в което производство законодателят
установява стандарт на дължимата от ликвидатора в производството грижа - на
добрия търговец /чл. 269 ТЗ/. Грижата на добрия търговец е по-засилена спрямо
грижата на добрия стопанин грижа - това е онази грижа, която добрият, почтен и
опитен търговец обикновено проявява по отношение задълженията си, грижа,
отчитаща добрите професионални стандарти, мярка за която не е всеки, а добрият
представител на професията. Същевременно подлежи на съобразяване и принципа за
дължимо добросъвестно упражняване на права и задължения от всички правни
субекти, както и за равнопоставеност на същите.
Безспорно
„известни“ са всички кредитори, чиито вземания фигурират в търговските книги на
дружеството в ликвидация или за които ликвидаторите обективно са могли да
узнаят /напр. от разменена търговска кореспонденция, влезли в сила съдебни или
арбитражни решения, независимо от неотразяването им в търговските книги и др./.
Тези кредитори ликвидаторите трябва поканят писмено. Доколкото се визират
„известни кредитори“ и по аргумент от последиците на чл. 272, ал. 2 ТЗ,
предвидени за „уведомените“ кредитори, очевидно законодателят има предвид
безспорни кредитори на длъжника - такива на които престация със сигурност се дължи.
Това следва и от съдържанието на дължимото по чл. 267 ТЗ уведомяване - покана
за предявяване на вземанията. По своята същност поканата за определено действие
предполага съгласие за съответно поведение на насрещната (канещата) страна,
каквото поведение оспорването на вземането от длъжника изключва. Разпоредбата
на чл. 267 ТЗ изисква изрично писмено уведомяване на известните безспорни
кредитори на длъжника в ликвидация, като безспорност може да е налице и само
досежно основанието на вземането, респ. да е налице спор относно конкретния му
размер, обезпечения или привилегии или незнание на длъжника за размера му. Във
всички тези случаи, добросъвестният ликвидатор, действащ с грижата на добрия
търговец, дължи писмено уведомяване на кредитора. Във всички останали случаи -
неизвестните и изцяло спорни за длъжника в това им качество - кредитори следва
да положат дължимата грижа за собствените си работи, респ. търговците - грижата
на добрия търговец, като следят състоянието на длъжника и предявят вземанията
си в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, след обявяване на поканата в търговския регистър.
Целта
на поканата, вкл. обявяването й в търговския регистър, е единствено довеждане
до знанието на дружеството наличието на вземане. Глава ХVІІ на ТЗ не обвързва
изтичането на 6-месечния срок от обявяване поканата в търговския регистър,
съгласно чл. 272, ал. 1 ТЗ, с преклузия за удовлетворяване на вземанията /за
разлика от производството по несъстоятелност - чл. 739, ал. 1 ТЗ /. Аргумент за
това е както липсата на съответна изрична разпоредба с тези последици, така и
нормата на чл. 272, ал. 2 ТЗ, според която уведомените кредитори, непредявили
вземанията си, не губят правото да ги получат, а ликвидаторът се задължава да
вложи в банка, на тяхно име, дължимите суми. Доколкото правните субекти следва
да бъдат равнопоставени, непогасяването на правото на удовлетворяване за
известните и безспорни кредитори / които именно визира чл. 272, ал. 2 ТЗ /
следва да се предостави реципрочно и на останалите, при липса на изрична правна
норма в противен смисъл. Оттук следва, че и да не е предявил вземането си даден
кредитор, доколкото претендирането му е станало известно на длъжника в
ликвидация, респ. ликвидатора преди разпределението на имуществото - вкл. чрез
междувременно или предходно заведено съдебно или арбитражно производство,
същият би могъл да участва в разпределението, стига вземането му да би било
признато от длъжника, респ. скрепено със сила на прeсъдено нещо.
Писмена
покана за предявяване на вземанията ликвидаторът дължи на известните му
безспорни кредитори, каквито са и кредиторите, чието вземане не се оспорва по
основание, макар да е спорно по размер, обезпеченост или привилегии. Водещо в
очертаване кръга на уведомяваните е качеството „кредитор“, не и обективното
съдържание на вземането и идентичност на същото с представата на длъжника.
Всички останали - неизвестни на длъжника или спорни по основание - оспорвани
изобщо като възникнали или все още съществуващи - вземания, кредиторите следва
да предявят в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ. Дори, обаче, да не са предявени
спорните вземания в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, ако е налице висящо съдебно или
арбитражно производство за установяването им, за което длъжникът в ликвидация,
респ. ликвидатора са в известност, тези кредитори участват в разпределението,
съгласно предвиденото в чл. 272, ал. 3 ТЗ - със заделяне на имущество в
обезпечение на вземането им до установяването му със сила на прeсъдено нещо.
Ако спорно вземане не е предявено в срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, нито е станало
известно на длъжника в ликвидация, респ. ликвидатора до извършване
разпределение на имуществото, вкл. като предмет на висящ съдебен или арбитражен
спор, кредиторът - непроявил достатъчна дължима грижа за собствените си работи,
респ. грижата на добрия търговец - следва да понесе последицата да се
удовлетвори от остатъчно имущество, ако такова изобщо е налице, след
удовлетворяване на всички кредитори и преди заличаване на търговеца, в случай
че до този момент вземането му би било установено със сила на пресъдено нещо,
респ. от възможност за възобновяване на производството, при откриване на ново
имущество след заличаване на търговеца (чл. 273, ал. 2 ТЗ). В решение № 45 по
т.д. № 4/2011 г. на І т.о. на ВКС се приема, че обективната липса на
предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл.
273, ал. 1 ТЗ - уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото
на дружеството, независимо от оповестяване съществуването им в доклада на
ликвидатора, предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно
- вписване на несъществуващо обстоятелство - заличаването на търговеца, като
обективно реализирана цел на производството по ликвидация.
Образувано
съдебно /или арбитражно/ производство с предмет спорно вземане на кредитор, би
било достатъчно за съобразяването му при разпределение имуществото на
ликвидиращото се дружество, със заделяне на имущество, в обезпечение на
вземането, съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ, дори и без предявяване на вземането в
срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ, ако дружеството в ликвидация, респ. ликвидаторът са
били в известност за образуването на производството до извършване разпределение
на имуществото.
Следователно,
предоставянето на 1-месечен срок за предявяване на вземанията не препятства
упражняването правата на кредиторите. Срокът за предявяване на вземанията не е
преклузивен, предявяване е възможно и в следващ момент. ТЗ изисква да не се
извършва разпределение в рамките на 6-месечен срок от обявяване на поканата, а
не постановява с поканата да бъде предоставен такъв срок за предявяване на
вземанията. След като определеният в поканата 1-месечен срок не ограничава
правата на кредиторите на дружеството в ликвидация, същият сам по себе си не
може да обуслови отказ за обявяване на поканата по партидата на дружеството.
В
регистърното производство преценката на длъжностното лице се свежда до формалната
проверка (от външна страна) представени ли са необходимите документи,
обосноваващи исканото обявяване на поканата, без да се изследват евентуалните
последици от допуснато нарушение на чл. 272, ал. 1 ТЗ. Предявяване на вземане
след 1-месечния срок и поради това неудовлетворяването му от ликвидатора би
имало съвършено различни последици. Абсолютно недопустимо е да бъде постановен
отказ по искането за обявяване покана за предявяване на вземанията, обоснован със
съображения за неспазен 6-месечен срок, който се отнася до началния момент на
разпределението на имуществото и не е предмет на преценка в настоящото
производство, образувано по заявление Г1, вх. № 20180601112511/01.06.2018 г.. Длъжностното
лице по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва
единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай
са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват
основателността на заявеното искане. А в конкретния случай със заявлението са
представени редовни от външна страна документи, които обосновават
основателността на предявеното искане. Затова незаконосъобразния отказ следва
да бъде отменен, като съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, съдът дължи задължителни
указания на агенцията за извършване на исканото вписване, заличаване или
обявяване.
Така
мотивиран Софийски градски съд,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба, вх. № 20180611102834 на „Т.С.“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК ******, отказ № 20180601112511/07.06.2018 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление Г1, вх. № 20180601112511/01.06.2018 г., за
обявяване на покана до кредиторите на дружеството, с която им е предоставен
1-месечен срок за предявяване на вземанията.
УКАЗВА
на АВ-ТРРЮЛНЦ да обяви по партидата на „Т.С.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ******,
със седалище ***, покана до кредиторите на дружеството да предявят вземанията
си, съгласно заявление Г1, вх. № 20180601112511/01.06.2018 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: