№ 886
гр. Благоевград, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500739 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес гр.
С., чрез пълномощника им адвокат В. Г. против разпореждане № 2037/
26.07.2022 г. по ч. гр. д. № 1724/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград, с което
е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „„Й. Б.“ Е., ЕИК *, против А. Д. Д., с ЕГН **********, в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за следните суми: сумата от 296, 83 лв. /двеста деветдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2020 г. за мобилен номер
*, от които 99, 63 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 197, 20 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Blue, c отстъпка от
стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно,
защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ
на клаузата по договора. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
1
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 275
от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
Първостепенният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно
договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице
предвидена неустойка извън обезщетителната си функция.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната
цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена начинът на
формулиране на клаузата в тази й част, съдът е приел, че това не води до
несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на продажба на
устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е
сделката, предмет на договора за лизинг за същото устройство, за което се
иска неустойката за ползване. Това е така, тъй като клаузата визира
„случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно
посоченото в този договор, чийто срок не е изтекъл“, т.е. клаузата не визира
конкретно и по категоричен начин случаите на осъществена продажба на
устройство, респ. лизинг, а хипотеза на предоставяне на устройство за
ползване за срока на договора. Нещо повече в случая липсват твърдения
договора за лизинг да е прекратен предсрочно. Дори и да не бъде възприет
горният извод, то съставът на въззивния съд намира, че в тази част на
заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3
ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Тези изводи на РС - Благоевград са правилни. Съобразно разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът
прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна
клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС - Разлог,
за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание
на съда препраща към нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ
2
на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или
възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо
това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини
смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в
тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо
приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят
намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава
възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред,
като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В
казуса това не се изисква от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не
трябва да е индивидуално договорена. В случая, няма данни, клаузата да е
индивидуална уговорена, както и неустойката превишава пределите на
обезщетителната си функция – неустойката обезпечава изпълнение на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. В случая, неустойката е за прекратен договор, като
чрез нея се пролонгира действието на договора за три месеца, поради което е
извън обезщетителната си функция.
Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща
разликата между стандарната цена без отстъпка на устройството и
преференциалната цена. Чрез тази клауза за неустойка на практика са
променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна,
още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза. Това е явна
нееквивалентност на престациите, във вреда на потреблителя, поради което
клаузата е нищожна.
По така изложените съображения, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Относно възражението за неприсъдени разноски в производството,
съдът намира за неоснователно, тъй като са присъдени разноски съразмерно
уважената част от заявлението, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и
атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а
3
частната жалба да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане
на разноски следва да се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2037/ 26.07.2022 г. по ч. гр. д. №
1724/ 2022 г. по описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Й. Б.“ Е., ЕИК *,
против А. Д. Д., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 296, 83 лв. /двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 05.03.2020 г. за мобилен номер *, от които 99, 63
лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 197, 20 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Blue, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4