№ 3485
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5025 от 30.03.2023 год. по гр.д. №57519 по описа за 2021 год., 159 –
ти състав на СРС са уважени предявените от Етажната собственост с адрес гр. София, ул.
****, представлявана от управителя А.Л.И., чрез адв. Л.Е.А., със съдебен адрес: гр. София,
ул. ****, за осъждане на ответника Л. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, Търговски дом, кантора 138 с правно основание чл. 38, ал.1 вр.
чл.50, ал.1, т.1 ЗУЕС вр. чл.86 ЗЗД и ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от
371,70 лева, представляваща дължима годишна вноска за 2021 год. за фонд „Ремонт и
обновяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 06.10.2021
год. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 0,62 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 год. до 05.10.2021 год., като е ОТХВЪРЛЕН
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 0,72 лева, и да извади от жилището си всички домашни животни, в изпълнение на взетото
на 20.07.2021 год. решение на ОС на ЕС в точка пета. Ответницата е осъдена да заплати на
ищеца на основание чл. 78,ал.1 от ГПК сума в размер на 1350 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Срещу така постановеното определение е постъпила в срок въззивна жалба,
подадена от ответницата, в която са изложени съображения за неправилност, недоказаност и
1
незаконосъобразност на постановеното решение. Възразява, че съдът не е компетентен да се
произнесе по въпроса за осъждане на ответницата да извади от жилището си всички
домашни животни, доколкото това е в компетенциите на Регионална здравна инспекция.
Възразява, че не е установено по делото видът на увреждащите действия и видът и броя на
животните, които са причинили имуществените вреди на етажната собственост. Оспорва да
е установен размера на сумите, които следва да се заплатят на етажната собственост. Моли
съда, да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което отхвърли
изцяло претенциите спрямо нея. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна, недоказана и необоснована, а първоинстанционното
решение се кредитира като правилно и законосъобразно. Моли се съда да остави жалбата без
уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Излага
подробни съображения относно обвързаността на ответницата – въззивник от решението на
общото събрание на етажната собственост, както и за законосъобразното и валидно вземане
на същото, както и че ответницата е гласувала, че е съгласна по всички точки от дневния ред
на проведеното общо събрание, респ. по всички взети решения. Оспорва възраженията за
недоказаност на размера на дължимите вноски. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, ГО, II- Г въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в
частната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са искове от Етажната собственост с адрес гр. София, ул. ****,
представлявана от управителя А.Л.И., чрез адв. Л.Е.А., със съдебен адрес: гр. София, ул.
****, за осъждане на ответника Л. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. ****, Търговски дом, кантора 138 да заплати на ищеца сумата от 371, 70 лв.,
представляваща дължима годишна вноска за 2021 г. за фонд "Ремонт и обновяване", ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 06.10.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, сумата от 0, 72 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.09.2021 г. до 05.10.2021 г., както и искове за осъждане на ответника за
изваждане от жилището му на всички домашни животни в изпълнение на взетото решение
на ЕС по т. 5, от проведено ОС на 20.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда – е. т, а именно един обект на етаж 1 и гараж № 1. На 20.07.2021 г. се
провело Общо събрание на е. т, като съобразно взетите на него решения по т. 3, ответника
дължал сумата от 371, 70 лв. за вноска за фонд "Ремонт и обновяване" за 2021 г. Твърди се,
че падежът на плащането бил 30.09.2021 г., като не бил спазен от ответника.
Отделно от горното се посочва, че на проведеното на 20.07.2021 г. ОС на ЕС, се взело
решение етажният собственик Л. С. В. да няма право да гледа домашни животни, което
решение също не било изпълнено.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв. Оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Т., който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Г., която поддържа отговора на исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
2
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно Протокол от проведено на 21.04.2008 г. открито съдебно заседание по гр. д.
№ 7908/2005 г. по описа на СРС, ответника е изключителен собственика на жилище на
първи етаж в ЕС, заедно с 24, 78% ид. ч. от общите части на сградата, склад № 1, ведно с 0,
38% ид. ч. от общите части на сградата и гараж № 1, заедно с 4, 03% ид. ч. от общите части
на сградата.
От приетия като доказателство Протокол на ОС на ЕС, находяща се в адрес от
20.07.2021 г., ведно с присъствен списък, е видно, че на 20.07.2021 г. е проведено ОС на ЕС,
като по т. 3 е взето решение размерът на вноската във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС да
бъде по 15 лв. на всеки % ид. ч. на година, като по т. 4. 2 е прието сумата да се плаща в срок
от о1. 08 до 30. 09 за текущата календарна година. ОС на ЕС е взело и решение по т. 5 никой
етажен собственик да няма право да отглежда животни, като е даден срок до 15.08.2021 г. на
собственика и ползвателите на ет. 1 от ЕС да изведат всякакви животни от обекта.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че въззивната жалба е процесуално допустима и разгледана по
същество същата е основателна. Обжалваното решение е валидно, но недопустимо.
Съображенията за това са следните:
Режимът на етажната собственост е регламентиран в ЗУЕС. Характерната особеност
на ЕС, че тя е неперсонифицирано образувание без призната правосубекност. Чл. 23, ал. 4 от
ЗУЕС сочи, че собствениците в етажната собственост се представляват от управителя пред
съда по искове срещу собственик, ползвател или обитател ЕС е ограничена само в случаите
на процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда само по
споровете, възникнали само във връзка с общите части съгласно уредбата им и обхвата им
по ЗУЕС, но не и по спорове, излизащи извън предмета и обхвата на правата и
задълженията, уредени с този закон. Във всички случаи надлежни страни по материалното
правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за
тяхна сметка. Съобразно практиката на ВКС- ако управителят не може да осъществява
процесуално представителство защото се касае за спор извън категорията на посочените в
ЗУЕС, тогава съдът следва да даде срок да се посочат имената, адресите и ЕГН на етажните
собственици. В този смисъл за да се приеме, че е налице активна процесуална легитимация,
то в случая като надлежни ищци в производството следва да бъдат собствениците,
притежаващи обекти в етажната собственост с конкретизиране на процентното им
притежание на идеални части. Собствениците на обекти в сградата в режим на ЕС са
надлежните ищци в процесния случай.
Както е изяснено в решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО,
процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба
за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на
процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни
по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. Когато
исковата молба е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се
приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. По искове на
собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и
по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява
решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4
ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда на чл.
19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ
възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички
случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а
представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. В заключение, управителят
3
или представителят по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по
дела във връзка с общите части на етажната собственост и изпълнение на решение на
общото събрание или задължения по ЗУЕС. Постановеното решение поражда присъщите си
правни последици спрямо етажните собственици.
Ищци по иска обаче са етажните собственици, а не етажната собственост - същата е
неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални
правоотношения. В случая това не е било съобразено от районния съд с атакуваното
решение. Поради това процесната претенция не може да се предявява от ЕС, а от отделните
собственици – за размера на внесените от тях суми. Изискванията са от рода на абсолютните
процесуални предпоставки и не биха могли да бъдат отстранени по реда на чл. 129, ал. 2 от
ГПК.
Предвид констатираната недопустимост на обжалваното решение, останалите
възражения не следва да се разглеждат по същество. За пълнота, за да бъде уважена
претенцията по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, ищецът следва да докаже наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост; 2) че надлежно са взети решения за определяне
размера на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и 3) размерът на частта от
разходите, дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. В § 1, т. 8 и т.9 ДР на ЗУЕС е направено разграничението между необходим
ремонт и неотложен ремонт, като съгласно цитираните разпоредби, „необходим ремонт“ е
дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в
съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и
инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или
неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, а
„неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване
на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на
околната среда и на близкостоящи сгради. Обхватът, за който се разходват средствата от
фонд „Ремонт и обновяване“ се урежда от разпоредбата на чл.50, ал.4 вр. чл. 48 и чл.49 от
ЗУЕС, където са очертани дейностите, услугите и оборудването, за което е допустимо да се
отделят средствата от фонда. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС в
правомощията на общото събрание е възложено определянето на размера на паричните
вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Веднъж определен от общото събрание, размерът
на вноските обвързва всички собственици на обекти в сградата в режим на етажна
собственост и освобождава етажната собственост от процесуалното задължение да доказва
конкретните суми, които са били необходими за покриване на разходите за ремонт и
обновяване за конкретния период.
По отношение на разходите за поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно
чл. 6, ал. 1, т. 9. и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС вноските за фонд "Ремонт и обновяване" се дължат
съразмерно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
4
Основанието на претенцията по чл. 50, ал. 2, т.1 ЗУЕС обхваща както собствеността върху
обект в сградата в режим на етажна собственост, така и приетото решение на ОС на ЕС за
определяне размера на вноските за управление и поддържане на общите части.
Нормата на чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС не предоставя възможност за тълкуване, като
същата има императивен характер. В разглежданата разпоредба не е предоставена
възможност етажните собственици да предвиждат друг начин за определяне размера на
вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Извод в тази насока може да се обоснове и при
тълкуване на чл. 11, т. 7 ЗУЕС, в която е предвидено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване". Последният е
изрично регламентиран в чл. 50, ал. 1, т.2 от ЗУЕС - съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата за страната. Първоинстанционният съд не е установил
отклонение в начина на разпределяне на разноските по поддържане на фонд „Ремонт и
обновяване“, които изводи въззивният съд изцяло споделя, поради което и не счита за
необходимо да възпроизвежда отново мотивите на първоинстанционното решение, а
направо препраща към тях.
Следователно, възраженията на ответницата в насока, че не е установен размера на
паричните вноски се явяват неоснователни. По делото са представени и събрани достатъчно
писмени доказателства, които показват, че ответницата е присъствала, взела участие и
гласувала на общото събрание, на което е определен размера на паричните вноски, като по
въпросното решение е гласувала „за“ и то е прието с единодушие. Ответницата е запозната
със сумата, която следва да заплати за поддържане на фонд „Ремонт и обновяване“ и е
изразила изричното си съгласие със заплащане на така определената сума.
Предвид гореизложеното и доколкото настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първата инстанция и констатираната недопустимост първоинстанционното,
последното следва да бъде обезсилено като недопустимо.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответницата следва да се присъдят направените в хода на
делото разноски. Представен е списък с разноски по чл.80 от ГПК, договор за правна защита
и съдействие с уговорен размер на възнаграждението и начин на плащане, като е посочено,
че е заплатено в брой в деня на подписването, поради което и служи за разписка за
извършеното плащане. Предвид, че е доказано реално заплащане на сумата от 600 лева, за
което е издадена и фактура, като се взема предвид действията осъществени от процесуалния
представител на ищеца, броя проведени заседания и сложността на делото, съдът намира, че
на въззиваемия следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер.
При тези мотиви, Софийски градски съд, II – Г въззивен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5025 от 30.03.2023 год. по гр.д. №57519 по описа за 2021
год., 159 – ти състав на СРС са уважени предявените от Етажната собственост с адрес гр.
София, ул. ****, представлявана от управителя А.Л.И., чрез адв. Л.Е.А., със съдебен адрес:
гр. София, ул. ****, за осъждане на ответника Л. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
5
гр. София, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, Търговски дом, кантора 138 с правно основание чл. 38,
ал.1 вр. чл.50, ал.1, т.1 ЗУЕС вр. чл.86 ЗЗД и ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 371,70 лева, представляваща дължима годишна вноска за 2021 год. за фонд
„Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
06.10.2021 год. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 0,62 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 год. до 05.10.2021 год., като
е ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 0,72 лева, и да извади от жилището си всички домашни животни, в
изпълнение на взетото на 20.07.2021 год. решение на ОС на ЕС в точка пета.
ОСЪЖДА етажните собственици на Етажната собственост с адрес гр. София, ул.
****, представлявана от управителя А.Л.И., чрез адв. Л.Е.А., със съдебен адрес: гр. София,
ул. **** да заплати на Л. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****,
действаща чрез процесуалния си представител адв. А. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, Търговски дом, кантора 138, сумата от 600 лева, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6