№ 274
гр. С., 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. И.а
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500346 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 85/08.02.2024г. по гр.д. №
3747/23 г. на СлРС, с което е:
- признато за установено по отношение на Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр.С., п.к. 1421, район Л., ул.Д.Х. №52-54 и Х.
А. Б., ЕГН **********, от гр.С., ул. Г.Д. №63, че договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 23.11.2018 г., е нищожен, тъй като
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
- осъдено Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр.С., п.к. 1421, район Л., ул.Д.Х. №52-54 ДА ЗАПЛАТИ на Х. А. Б., ЕГН
**********, от гр.С., ул. Г.Д. №63 на основание чл. 55, ал.1, предложение
първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 1120,16 лв. ,
представляваща, получена, без основание от Т.Б.А.Б. ЕАД, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
25.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и на адвоката на
ищцата са присъдени разноски по делото по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА в
размер на 994, 39 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на съда
д.т. в размер на 162, 95 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува цитираното решение изцяло, като твърди, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Счита, че съдът неправилно е приел за недействителен процесния
договор на осн. чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и
неоснователно и неправилно е приел, че е ГПР възлиза на 72, 93%. Заявява, че
всички изисквания на ЗПК в чл. 10 са спазени, ГПР е 43, 93% и е в рамките на
законовия лимит. Посочена е общата дължима сума от потребителя от
2 823, 74лв. лв., описани са всички взети предвид допускания, липсват
неясноти. Твърди, че начинът на формиране на ГПР е ясен и съобразен със
законовите изисквания и в разходите по кредита не следва да се включва
застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска, тъй
като сключването на договор за застраховка не е задължително условие за
получаване на кредита. Позовава се на пар 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, буква "ж"
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Заявява, че неправилно съдът
определя отношенията между банката, като кредитор и застрахователен
агент и потребителя като едностранни и декларативни, сочи че
потребителят е обективирал писмено съгласие в заявление-декларация за
установяване на договорни отношения съгласието си за включване в някоя от
застрахователните програми. Неправилно е и приетото от съда, че
клаузата за заплащане на премия е нищожна сама по себе си, като водеща до
неправилно изчисление на ГПР. Въззивникът се оплаква и че съдът не е
съобразили и нтерпретирал правилно заключението на експертизата.
Развива подробна аргументация, с която обосновава твърденията си,
цитира съдебна практика.
Поради всичко изложено моли да се отмени атакуваното решение и да
се постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за всички инстанции. Прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
2
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива
подробни доводи, с които оборва релевираните с нея оплаквания, като
заявява, че решението на страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
Заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
процесният ДПК е нищожен и оспорва доводите по повод
застрахователната премия е незадължителна услуга и е желана от
потребителя, като се има предвид размерът на заетата сума от 1 700 лв.
Счита, че уговорката за заплащане на застрахователната премия и такса за
оценка на риска е нищожна. Сумите са включени в главницата по кредита и
въпреки, че потребителят усвоява 1 700 лв., следва да върне главница от
2 208, 61 лв. и да заплаща лихва върху нея и така се заобикаля изискването на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК, според който ГПР не може да надвишава 50%. Твърди, че
ако тези суми не са били причислени към главницата по кредита,
действителният размер на ГПР би бил 72, 93% и потребителят е заблуден,
че той е 43,93%. Нарушен е и принципът за добросъвестност в
гражданските отношения и принципът за справедливост – да се
предотврати облагодетелстването на едната страна за сметка на другата.
Развива подробна аргументация за допуснати нарушения на изискванията на
чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20, чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като намира за
правилни изводите на решаващия съд в тази насока. В обобщение заявява, че
горните нарушения правят нищожен целия договор на основание чл. 22 от
ЗПК и съдът правилно го е признал за такъв и е уважил иска по чл. 55 ал. 1
от ЗЗД.
Моли да се потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски за тази инстанция.
В отговора не са направени нови доказателствени искания.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
В с.з. въззиваемата, нередовно призована, не се явява и не се
представлява. С писмена молба процесуалният й представител по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК изрично заявява, че не се противопоставя
на даване ход на делото въпреки нередовното призоваване, поддържа
3
отговора на въззивната жалба на изложените основания, няма
доказателствени искания. Представя писмени бележки по същество, с които
подробно доразвива доводите, наведени с отговора. Моли да се потвърди
обжалваното решение и претендира присъждане на разноски, като
представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерностна
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима,
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че атакуваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Предявени са осъдителен иск за връщане на платено без основание и
обуславящ го установителен иск за обявяване недействителността на
договор за потребителски кредит.
Главният правопораждащ факт, от който ищцата черпи основанията
си, а ответникът – възраженията си, е сключването на 23.11.2018г. на
договор за потребителски кредит № ********** между нея и ответника
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, по силата на който вторият, в качеството си на
кредитодател, е предоставил на първата потребителски кредит в размер
на 1 700 лв. до 25.11.2020г., при уговорен ГЛП 24, 8 %, към който били
включени застраховка Комбо живот на стойност 134, 64 лв., застраховка
Комбо безработица на стойност 137, 33 лв. и еднократна такса за оценка на
риска от 236, 64 лв., или общ размер на кредита – 2 208, 61 лв., с месечна
погасителна вноска от 117, 66 лв. ГПР бил посочен на 43, 93 %
Ищцата е дала потвърждение за приемане и съгласие за сключване на
застрахователен договор за застраховки Живот и Нежелана
безработица/хоспитализация, за които е подписала застрахователна полица.
С атакуваното решение съдът е счел, че ДПК е нищожен поради
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ичл. 19 ал. 1 и 2 от ЗПК и е осъдил ответната
банка на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК да върне на
4
ищцата сумата 1120, 16 лв., получена без основание, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба.
Ключовият правопрепятстващ довод на въззивника се състои в
отричане недействителността на договора, поради нарушение на чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК, като заявява, че погрешно първоинстанционният съд е приел,
че ГПР е неправилно посочен в договора и в действителност е в размер от 72
%.
Точката на противопоставяне между страните е дали сумите за
заплащане на застрахователни премии следва да се включат при изчисляване
на ГПР и съответно – дали последният действително надвишава законовия
максимум от 50%.
Въззивникът-ответник счита, че посоченият в ДПК процент ГПР е
действителен, получен при спазване на законовите изисквания и е в рамките
на допустимия – 43, 93% и при изчисляването му не следва да се включват
застрахователните премии. Въззиваемата-ищца поддържа тезата, че в
посочения ГПР не са включени всички действителни разходи, поради което е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, което влече след себе си последицата на чл. 23 ЗПК и съответно дължи
само чистата стойност на кредита, а останалото платено от нея е без
основание и подлежи на връщане.
Установено е, че едновременно с договора за потребителски кредит
ответницата е избрала да сключи и застраховки „живот“ и
„безработица/хоспитализация“, като застрахователните премии в общ
размер на 271, 97 лв са включени в общия размер на главницата, както и
еднократната такса за оценка на риска, като при това положение ГПР се
изчислява съгласно законовата методика на 43, 93%.
Точка 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК предвижда, че в ДПК се посочва
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Член 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК императивно забраняват на кредитора
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
5
на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както
и че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая не са отразени като разход по кредита застрахователните
премии и те не са взети предвид при калкулацията на ГПР.
При преценката дали по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е трябвало да бъде
включен този разход, доколкото ГПР изразява общите, преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, следва да се държи
сметка за съдържанието на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“
Легалната дефиниция за него се намира в пар 1 на ДР на ЗПК и чл. 3,
буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В случая категорично се установява от представените в оригинал по
делото документи, че в ДПК, чл. 19, изрично е посочено, че „при сключването
на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое
желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя
от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен
агент, без това да е задължително условие за сключването на самия
договор.“
Потребителят е подписал потвърждение за приемане и съгласие за
сключване на застраховка с покритие застраховки Живот и Нежелана
безработица/хоспитализация.
6
Следователно, щом сключването на договор за застраховане не е било
условие за получаването на кредита, то застрахователните премии не
представляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Поради
това последният се изчислява в размер на 43,93% и не надвишава предвидения
от ЗПК лимит от 50 %. Договорът за потребителски кредит не е
недействителен поради нарушения на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 от
ЗПК.
Следва да се посочи още, че в представения от ищцата договор за
потребителски кредит са описани размерът на кредита, размерът на
застрахователните премии, видовете застраховки, и така формираният
общ размер на кредита. Инкорпориран е и погасителен план, в който са
описани размерът на вноските, съставът им от главница и лихва и
падежът. Посочени са лихвеният процент и годишният процент на
разходите и начина на изчисляване. Потребителят е имал пълна
информираност и яснота относно вида и характера на договорните
отношения, условията, размера на задължението и отделните права и
задължения, породили се за всяка страна. Получил е подробна предварителна
информация и разяснения за абсолютно всички аспекти на договора,
включително и относно пожеланите застраховки и тяхното отражение в
имуществената му сфера, и следователно е могъл да прецени в резултат на
разясненията, дали предлаганите продукти съответстват на неговите
възможности и финансово състояние. Аргументът на въззиваемата-ищца,
че при кредит от 1 700 лв. не е необходимо да се сключват застраховки и
това е направено с цел обогатяване на кредитодателя, е неоснователен, тъй
като от една страна, рискът за кредитора не е субективен, а обективен
обективен фактор който не зависи от размера на сумата, а от друга - като
абсолютен размер застрахователните премии не са прекомерни и както се
посочи – кредитополучателят не е бил длъжен да дава съгласие за
сключването на застраховките.
Поради всичко изложено въззивният съд счита, че няма основания за
обявяване на недействителността на ДПК и не може да се активира
правилото на чл. 23 от ЗПК, съгласно което потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава.
Това означава, че установителният иск за обявяване на ДПК за
7
недействителен и осъдителният иск за връщане на платено без основание са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Като е стигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени и да се постанови ново решение, с което исковете бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски за
първоинстанционното производство и решението следва да бъде отменено и
в частта за разноските. На ответника следва да се присъдят изцяло
направените от него такива за юрисконсултско възнаграждение което
съдът определя в размер на 200 лв. съобразно вида и сложността на спора,
характера и цената на исковете и обема на извършените процесуалните
действия.
Отговорността за разноски за тази инстанция също следва да се
възложи на въззиваемата, която следва да понесе направените от нея и
заплати на въззивника такива в размер на 225 лв. – 25 лв. внесена държавна
такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност, доколкото, от една страна –
то се определя от съда, а не от страната, а от друга - въззивникът се
представлява от юрисконсулт и размерът на възнаграждението се определя
от съда, при съобразяване със законовите разпоредби, с вида, сложноста и
характера на спора, обжалваемия интерес и кореспондира с вложените
процесуални усилия на представителя.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 85/08.02.2024г. по
гр.д. № 3747/23 г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. Б., ЕГН **********, от гр.С., ул. Г.Д.
№63 против Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С.,
8
п.к. 1421, район Л., ул.Д.Х. №52-54 искове за признаване за установено
между страните, че договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 23.11.2018 г., е нищожен, поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и за заплащане на основание чл. 55, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК, на сумата от 1120,16 лв.,
получена без основание от Т.Б.А.Б. ЕАД, заедно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва от предявяване на исковата молба 25.09.2023 г.
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Х. А. Б. да заплати на „Т.Б.А.Б.“, гр. С. направените
разноски по делото в първоинстанционното производство в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Х. А. Б. да заплати на Т.Б.А.Б. ЕАД, гр. С. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на общо 225 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9