№ 205
гр. Варна, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100500020 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:29 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно и
своевременно призована, представлява се от прокурор Бухлева – Ван Каутер.
Въззиваемата страна Д.Д.ОВ М., редовно и своевременно призован, не се явява, не
се представяла.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№1892/26.01.2022г. от пълномощника на
въззиваемата страна – адв.А.А., с която не възразява по хода на делото, излага че поддържа
отговора и няма искания за нови доказателства. Излага становище по същество, както и с
молбата представя договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева.
ПРОКУРОР БУХЛЕВА: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
1
срещу Решение № 262684 от 26.10.2021г. по гр.д. № 1178/2021г. по описа на ВРС, XХХI-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД
въззивната прокуратура е осъдена да заплати на Д.Д.ов М. с ЕГН ********** сумата от 800
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на доброто име в обществото, тревожност, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, по което е водено ДП № 42-Рп/2020г. по описа на ВОП
– Сливен /ВДП № 17/2020г. по описа на РС „Военна полиция“ - Варна, образуваното
наказателно производство по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2021г. до
окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
недължимо, евентуално необосновано. При определянето му съдът не е съобразил, че ДП е
било прекратено на 18.11.2020г., като ищецът е имал качеството на обвиняем по-малко от
месец. От друга страна твърдяните неимуществени вреди не са доказани по категоричен
начин по делото – факта на понасянето им, както и пряката причинно следствена връзка
между вредите и наказателното производство, водено срещу ищеца. По делото не е
установено наказателното производство да е станало достояние на роднини и приятели на
ищеца вследствие действия на ответника, тъй като от показанията на свидетелите се
установява, че те са научили за делото от ищеца. В мотивите към решението не е посочено в
какво конкретно се изразява ограничаването на правата на ищеца и от кои доказателства се
установява същото. В същия период срещу ищеца се е водело и друго наказателно
производство, в което впоследствие бил признат за виновен по реда на чл. 78а от НК, а
съдът не е посочил как е разграничил притесненията на ищеца по всяко от наказателните
производства срещу него. От експертното заключение от друга страна може да се заключи,
че начинът на преживяване на събитията от действителността е продукт на личността, като
личната им интерпретация не може да се вмени в отговорност на ответната прокуратура при
отсъствие на обективни доказателства, установяващи действително понесени
неимуществени вреди. Съдът не се е произнесъл по искането за приложение на чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ, като не е отчел установеното в хода на наказателното производство съпричиняване
на вредоносния резултат – осъществено от ищеца изпълнително деяние на самоуправство.
Отправила искане поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
определяне на друг намален размер на обезщетението.
В отговор на жалбата, Д.М. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което моли да се
потвърди. Изложил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
поражда действие от влизането му в сила, поради което правилно в решението е отчетен
период до 16.01.2021г. Налице е на следващо място продължителност на периода на
ангажиране на наказателната отговорност на ищеца. Безспорен е факта, че наказателно
2
производство с повдигнато обвинение за умишлено престъпление дава негативно отражение
върху емоционалния живот, психиката и душевния мир на всяка лице. При незаконно
обвинение, без съмнение са налице претърпяни неимуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани. По делото не са налице данни за съпричиняване, доколкото ищецът е отворил
собственото си мазе, в което е въведен от ЧСИ, поради което доводите в тази насока са
несъстоятелни. В този смисъл отправил искане решението на ВРС в обжалваната част да се
потвърди.
ПРОКУРОР БУХЛЕВА: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба. Нямам доказателствени искания. Правя възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ следва да приеме представения от адв.А.А. списък и доказателства за
извършени разноски, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивника списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР БУХЛЕВА: Поддържам жалбата на Прокуратурата срещу решението
на ВРС. Освен изложеното вече считам, че решението е неправилно и Прокуратурата не
дължи обезщетение за причинени неимуществени, респективно имуществени вреди, тъй
като с оглед писмените доказателства по делото. Първо по жалбите на К.М. и Й.Д.Л. имаме
произнасяне на Районната, „цивилната“ прокуратура за това, че не са налице и данни за
извършени престъпления от общ характер. Същите лица ако не ме лъже паметта - г-н М. е
сезирал на следващия ден Военната прокуратура, която на свой ред на 18.12.2019г. е
постановила отказ за образуване от досъдебно производство. Отново г-н М. е обжалвал
отказа, след което Военната прокуратура е извършила допълнителна проверка и на
27.03.2020г. отново е постановила отказ от образуване на досъдебно производство. Този акт
отново е бил обжалван от г-н М. и на 24.07.2020г. е приключила поредната допълнителна
проверка на Военната прокуратура. Въпреки мнението, с което е изпратена преписката като
прокурор мога да го кажа от процесуална гледна точка, колегата е постъпил адекватно
3
образувайки досъдебно производство на 11.08.2020г. Това досъдебно производство
практически е приключило на 27.10.2020г. и освен ако не съм пропуснала някоя страница в
хода на това досъдебно производство процесуално -следствените действия с г -н М. са били
извършени на 27.10.2020г., тогава той е бил привлечен като обвиняем и едновременно
досъдебното производство не е било предявено. След което незабавно делото е изпратено до
Прокуратурата и в сроковете на НПК на 18-ти ноември прокурорът е постановил
досъдебното производство да бъде прекратено и казах, че е постъпил рационално добре,
защото вече актът му е бил обжалван пред съда и съдът на 30.12.2020 е потвърдил акта на
Прокуратурата. Изброих подробно по дати какво се е случило с това дело, защото
обективно няма представени доказателства г-н М. да е узнал, че на 24.07.2020 е образувано
срещу него досъдебно производство. Ако за него е имало някакви притеснения, допускам че
такива са били възможни то това е станало на 27.10.2020г., но за да има някакви
обезщетения, причинените неимуществени вреди съобразно съдебната практика трябва да
бъдат с по -висок интензитет от нормалното. В конкретният случай считам, че в пазител на
границите и суверенитета на Държавата ни да се претендират обезщетения за причинен
страх е най – срамното срамно, за който и да е човек, който претендира да е военен,
защитник на границите и суверенитета на Държавата. Освен това, не считам, че обективно и
житейски е възможно всичките тези увреждания, които счита съдебно – психиатричната
експертиза да бъдат причинени единствено и само от това досъдебно производство, като
имам предвид, че такива неприятни усещания би бил и фактът, че г-н М. не е могъл да
ползва избено помещение по принцип, че най- вероятно отношенията с г-н М. и с майка му
Й.Л. не са били блестящи, а това са почти ежедневни контакти. Освен това изпращането на
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство не може да представлява
увреждане на името и доброто реноме на един човек, а евентуално тълкуване на
разпоредбите на чл.213 и чл.243, ал.4 от НПК. На нещо друго искам да обърна внимание, че
на 05.11.2020г., т.е. по - малко от месец след като е бил привлечен като обвиняем по това
досъдебно производство г-н М. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№ 998/2017г., по което той е признат за виновен от съда и му е било наложено наказание с
оглед разпоредбите на чл.78 по административен ред. Така, че считам, че нямаме
категорични доказателства за това, че първо – това досъдебно производство да е
единствената причина за причиняването му на някакви неимуществени вреди и второ тези
неимуществени вреди ако въобще има такива, няма да са с някакъв по - голям интензитет.
Това, че се е водило друго досъдебно производство, това първо досъдебно производство не
е било отчетено от първоинстанционния съд. И понеже говорим за обезщетения, говорим за
справедливост, а справедливостта освен с логиката е свързана считам в по-голяма степен и с
морала, ако действително се водим от справедливостта до мен трябваше да има поне още
едно физическо лице - К.Н. М.. Считам, че в случая са предприети стъпки за неоснователно
обогатяване от този, от който могат да бъдат получени най-лесно и най – бързо с оглед
приетия закон за отговорност на Държавата и неговия чл.2. За това Ви моля да уважите
въззивната жалба, и да отмените присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а от
там и за имуществените вреди, и алтернативно оспорих днес представеното пълномощно за
4
500лева. Г-н М. е този, който е подал жалбата, а К.М. е този,който непрекъснато пише, след
като е получил отказа.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5