Решение по дело №159/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700159
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 100                                         14.09.2021 година                               град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                            първи състав

На  седемнадесети август                                                                       2021 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар:  ГЕРГАНА БАЧЕВА

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 159  по описа за 2021 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Делото е образувано по жалба на - ЕТ „М.-П. М.“ представляван от П. Ст. М., чрез адв. А.М., против   Уведомително писмо за извършена оторизация и  изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 на ДФЗ, Изх.№02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.  В жалбата си оспорващият твърди, че уведомителното писмо е незаконосъобразно.  Позовава се на влезли в сила решения. Излага съображения, че липсват фактически и правни основания в оспорения акт. Допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила, както и актът е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. Счита, че неправилно е отказана сума за оторизация, тъй като са налице всички законови предпоставки и заявените парцели отговарят на изискванията за финансово подпомагане. На сочените основания жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Уведомително  писмо Изх.№02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г.   Претендира направените по делото разноски  само досежно внесената д.такса.  В с.з. жалбата се  поддържа.  

Ответната страна, чрез ст.ю.к. Ст.  оспорва  жалбата. Намира  същата за неоснователна. Претендира разноски.

Административен съд, като съобрази представените доказателства, приема за  установено от фактическа страна следното: 

Като доказателство по делото е приета  административната преписка,  постъпила с придружително писмо с вх. № 1263/21.06.2021  г. на Адм. съд-   Търговище.   Подадено е било Заявление за подпомагане с УИН:25/170518/07306 за кампания 2018 г. 

Към доказателствата по делото са приобщени  АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище и АД № 11364/2020 г., по описа на Върховния административен съд на Република България, 5 отделение на ВАС.

 Видно от първоначално обжалваното Уведомително писмо  и приетата от съда фактическа обстановка в Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище   за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. Изх.№02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“   за кампания 2018 г.  е бил постановен отказ. След извършване на административни проверки е било установено, че кампания 2018 г. е четвърта поредна година от поетия от ЕТ "МАТЕЕВ - Петко  Матеев" петгодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направления „Биологично растениевъдство" и „Биологично животновъдство". По заявление за подпомагане с УИН 25/170518/07306 са  били извършени  административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗИЗП), резултатите от които са   отразени в атакувания акт. Заявлението на кандидата е попаднало в извадката на Риск анализа за проверка на място и на кандидата е извършена проверка на място от отдел „Технически инспекторат" на Държавен фонд „Земеделие" - РА на основание чл. 37 от ЗПЗП. ОПМ 214/2007-2013, М10 и М11 /2014-2020/ДДП. След извършване на необходимите кръстосани проверки от Интегрираната Система за Администриране и Контрол (ИСАК) на заявление за подпомагане с УИН 25/170518/07306 са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. За решаване на застъпванията са приложени чл. 17, ал. 7 и ал. 8 (отм. ДВ бр. 20 от 08.03.2019 г., но действал и приложим по отношение на реда за изясняване ползването на застъпените площи по подадените заявления за кампания 2018) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За тези площи кандидатът е информиран с Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2722 от 14.08.2018 г, връчено на 17.08.2018 г.  След извършване на всички административни проверки и проверки на място, по заявлението на бенефициента е установена недопустима за подпомагане площ.

За БР 10 е в размер на 1.11 ха, която се явява 0.46 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (239.41 ха). Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 6040/2014, при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 390 и до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ).

За БР 11 е в размер на 0.94 ха, която се явява 3.72 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (25.28 ха). Съгласно разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 390 или над 2 ха, но не повече от 20 00 - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ).

За БР 12 няма установена недопустима за подпомагане площ.

За БЖ 16 е в размер на 0.18 ха, която се явява 0.77 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (23.28 ха). Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) №040/2014, при процентно отношение на недопустимата площ.

Към установената площ в рамките до 390 и до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ); за БЖ 17 - няма установена недопустима за подпомагане площ; за БЖ 18 е в размер на 0.35 ха, която се явява 1.26 % наддекларирана спрямо установената допустима площ (27.88 ха). Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 390 и до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ).

  В ДФ „Земеделие" е постъпила информация с писмо   вх. № 07-0400/1526#1 от 13.5.2019 г. от дирекция „Растениевъдство и биологично производство" към МЗХГ за наложена мярка 5.2 на оператора ЕТ "МАТЕЕВ - П.  М." за кампания 2018, въз основа на получено писмено уведомление от контролиращото лице „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН"ЕООД. Мерките са наложени  при установено нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008. Съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от Г1РСР 2014-2020" буква „а" Направление „Биологично растениевъдство", буква Б) 11„Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020", утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г. от Министъра на земеделието, храните и горите, при констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 27 юни 2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г., установената сума се намалява със 100 %. Във връзка с установеното нарушение от ЕТ "МАТЕЕВ - П.  М."е наложена   санкция от 100 % за неспазване на изисквания по управление за дейностите с код БР 10, БР 11 и БР 12.

Приети като доказателства по делото са Писмо с изх.№91-393 от 10.05.2019 г. относно обобщена информация, Писмо с изх.№70-3794/30.07.2019г. на МЗХГ относно предоставяне на информация във връзка с наложени мерки, Писмо от МЗХГ с №9-24/30.07.2019 г., ведно с разписка относно предоставяне на информация във връзка с наложени мерки, Писмо от МЗХГ с вх.№07-400/1526#6 от 31.07.2019 г. относно предоставяне на информация във връзка с наложени мерки, писмо към МЗХГ с изх.№70-400/1526 от 13.09.2019г. относно предоставяне на информация във връзка с наложени мерки, писмо с от МЗХГ с изх.№70-3761/25.03.2020г. и Доклад за проверка на място.

Прието като доказателство по делото е Решение от заседание на УС, съгласно Протокол №178/10.06.2021г.

 Относно компетентността на органа е приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. за делегиране на правомощия.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и степен орган, а именно от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В изпълнение на правомощията по чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" Директорът на ДФ "Земеделие" е издал приложената по делото заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2017 г., с която е делегирал на издателя на акта - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, в чиито предметен обхват  попада и процесното оспорено УП.  УП е в изискуемата писмена форма, но не е спазено изискването за мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

С влязло в сила Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище е отменено Уведомително писмо с изх.№ 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, а преписката по делото е върната за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на посоченото съдебно решение. В мотивите си от правна страна съдът е приел, че:   „Представените писмени доказателства, разгледани поотделно и в тяхната цялост сочат, че сертифициращият орган и МЗХГ от една страна и ДФ „Земеделие“ са провели кореспонденция помежду си, но обстоятелствата не са били изяснени, Цялата тази кореспонденция е достигнала до знанието на административния орган преди да бъде издаден индивидуалния административен акт. Видно от заключителното становище на МЗХГ, на зам. министъра, с вх. № 70-3794/05.12.2019 г, е, че няма данни които да показват несъответствие на дейността на жалбоподателя като биологичен оператор с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008.” .

Решение № 97/18.09.2020 г., постановено по АД № 144/2020 г. по описа на Административен съд-Търговище е оставено в сила с Решение № 2736/26.02.2021 г., постановено по АД № 11364/2020 г., по описа на Върховния административен съд на Република България, 5 отделение на ВАС. Прието в мотивите на последния акт е, че контролиращото лице "Био Сертификейшиън" КООД, с което ЕТ "Матеев - П. Матеев" е имал валидно сключен договор към момента на подаване на заявлението за кампания 2018 г. и Министерството на земеделието, храните и горите от една страна и ДФ "Земеделие" от друга, са провели кореспонденция помежду си, във връзка с получено в дирекция "Биологично производство" писмо с вх. № 70-3794 от 15.11.2019 г. от контролиращото лице "Био Сертификейшън" ЕООД. С писмото са предоставени доказателства за закрито несъответствие, установено през 2018 г. на оператора ЕТ "Матеев - П. Матеев". Липсата на несъответствия е отразена и в становище с изх. № 70- 3794/05.12.2019 г. на Зам, министъра на МЗХГ, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев - П. Матеев" като биологичен оператор с изискванията на Регламент  № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Информацията съдържаща се в горепосочената кореспонденция е достигнала до знанието на административния орган преди да бъде издадено процесното уведомително писмо, но същата не е взета предвид при произнасянето на органа. Неотразяването на действителните данни е причина при административната проверка да се установят несъответствия, които не са налице в обективната действителност, поради което   е прието от административния съд, че ако беше изпълнил задължението си по чл.35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод.

  ТАС и ВАС приемат за доказано, че не са налице несъответствия с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008, както и че ако беше изпълнил задължението си по чл.35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод, тоест би оторизирал и платил поисканата субсидия по мярката.

От съдържанието на обжалваното УП с изх. № 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. на ДФЗ е видно, че това съдържание не се различава съществено от съдържанието на предходното отменено от съда УП с изх.№ 02-250- 2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ. Разликата е на стр.4 от обжалваното УП, където от една страна правното и фактическото основание за отказа за плащане е  същото като в УП с изх.№ 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ и е посочено , че на територията на цялото стопанство не са спазени изискванията по управление по направление „Биологично растениевъдство”, посочени в Регламент №  834/2007 и Регламент № 889/2008. В процесното УП е добавена легенда, съдържаща фактически основания. Тези основания са същите фактически основания като основанията, които са уточнени от процесуалния представител на ответника по време на разглеждането на делото по отмяна на предишното УП с изх. № 02-250- 2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ.  

С Писмо с вх.№ 07-0400/1526 от 31.07.2019 г. дирекция „Растениевъдство и биологично производство”  на МЗХГ е информирала ответната страна, че констатираните несъответствия през 2018 г. са  навременно отстранени в определените срокове. След като несъответствията са отстранени своевременно и мярка 5.2. е закрита, което означава, че са спазени изискванията по управление по направление „Биологично растениевъдство”, посочени в Регламент №2834/2007 и Регламент №889/2008  ДФЗ  твърди, че изискванията по управление по направление „Биологично растениевъдство”, посочени в Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008 не били спазени.

Писмо с изх.№ 70-3794/05.12.2019 г. на зам.  министъра на земеделието, храните и горите, в което ясно е посочено, че „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН” КООД правомерно е закрил несъответствието, въз основа на което на жалбоподателя му е била наложена мярка 5.2. по Приложение № 3 от Наредба № 1 от 2013 г., както и че представените данни, че за жалбоподателя няма действаща и незакрита мярка.

На стр.4 от обжалвания акт се твърди, че била извършена „редакция” по направление Биологично животновъдство” като е прието, че наложената мярка 5.2  касаела само направление „Биологично растениевъдство”, поради което видите ли ДФЗ приел, че изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008 били изпълнени по отношение на направление „Биологично животновъдство”, тоест по това направление ще се плати субсидията. Субсидията по направление  Биологично животновъдство” за кампания 2018 в размер на 8598,2 лв. е оторизирана и изплатена още с УП с изх.№ 02-250-2600/545 от 02.06.2020 г. на ДФЗ. По отношение на нея   не е имало спор. В този смисъл всички фактически основания на стр.4 от обжалвания акт, които касаят тълкуването на Писмо с изх.№ 07-0400/1643 от 25.03.2020 г. на МЗХГ и съответно плащанията по направление „Биологично животновъдство” за кампания 2018 в размер на 8598,2 лв., са   ирелевантни относно същинския спор по настоящото дело, който касае   незаконосъобразността на обжалвания акт на ДФЗ в частта му относно плащанията по направление „Биологично растениевъдство”за кампания 2018 г. в размер на 129018,89 лв.

Относно твърдяното противоречие с материалния закон, то обжалвания акт на ДФЗ се намира в противоречие с разпоредбите на действащите материални нормативни актове, уреждащи материята - Регламент № 834/2007 г., Регламент № 889/2008 г., Наредба № 5/03.09.2018 г., издадена от МЗХГ, Наредба № 4/24.02.2015 г. по мярка 11 „Биологично земеделие”. Това е видно от съдържанието на Писмо с изх.№ 722/19.07.2019 г. на „Био Сертификейшън” ЕООД-Пловдив, Писмо с изх.№ 729/22.07.2019 г. на „Био Сертификейшън” ЕООД-Пловдив, Писмо с изх. № 920/04.11.2019 г. на „Био Сертификейшън” ЕООД-Пловдив, Становище с изх.№ 70-3761/05.12.2019 г. на зам.- министъра на МЗХГ, Писмо с изх.№ 1048/28.02.2020 г. на „Био Сертификейшън” ЕООДПловдив. От тези писмени доказателства става ясно, че към момента на издаване на обжалвания акт на ДФЗ спрямо всички заявени по мярката парцели от жалбоподателя е бил налице действащ договор за контрол, подписан с контролиращото лице „Био Сертификейшън” ЕООД-Пловдив, спрямо жалбоподателя  не е била налице действаща мярка по забрана за извършване на търговия на продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичен метод на производство, както и не е била налице действаща друга ограничителна мярка (чл.30, § 1 от Регламент № 834/2007 г.), нито са били наложени санкции, касаещи използването на семена или вегетативни размножителни материали, които да не са били произведени по метода на биологичното производство (Регламент № 889/2008 г.), нито са били налице открити (тоест незакрити)мерки съгласно Приложение № 3 от Наредба № 1/07.02.2013 г. на МЗХ (отм.) или от Приложение № 3 от Наредба № 5/03.09.2018 г., издадена от МЗХГ, касаещи биологичното производство. В Становище с изх.№ 70- 3761/05.12.2019 г. на зам.-министъра на МЗХГ изрично се казва, че не са налице данни, които да показват несъответствия на дейността на доверителя ми като биологичен оператор към 2018 г. с изискванията на Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г. На титулните страници на всички гореописани писма и становища ДФЗ е описан като адресат и същите са били известни на ДФЗ преди издаването на обжалвания акт, но за втори път не са взети предвид.

Относно твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила: Липсата на несъответствия е отразена  в становище с изх. №70-3794/05.12.2019 г. на зам. министъра на МЗХГ, със заключение, че няма данни, които да показват несъответствия на дейността на ЕТ "Матеев - П. Матеев" като биологичен оператор с изискванията на Регламент № 834/2007 и Регламент № 889/2008. Информацията съдържаща се в кореспонденцията между ДФЗ, МЗХГ и сертифициращия орган е достигнала до знанието на административния орган (ДФЗ) преди да бъде издадено процесното уведомително писмо, но същата не е взета предвид при произнасянето на органа. Неотразяването на действителните данни е причина при административната проверка вече за втори път да се установят несъответствия, които не са налице в обективната действителност, поради което, ако беше изпълнил задължението си по чл.35 от АПК и беше изяснил всички факти и обстоятелствата от значение за случая, административният орган би достигнал до противоположен извод, което прави нарушението на административнопроизводствените   правила съществено, а обжалвания акт незаконосьобразен.

Относно неспазването на установената форма. В таблицата на стр.2 от УП и легендата към нея /стр.3/ административният орган не е посочил на какво се дължи пълния отказ за финансово подпомагане на жалбоподателя. От колона 4 се вижда, че площите на заявените парцели остават същите, както са заявени, след разрешаване на двойно заявени площи. От колона 5 е видно, че при извършена проверка на място (ПнМ) допустимите площи за подпомагане са намалени, но не в размер да се направи пълен отказ за плащане. В колона 9 се виждат недопустимите площи след ПМ, които са в незначителен размер спрямо декларираните за подпомагане, което означава, че тези малки наддекларирани площи не са причината за пълния отказ от субсидиране. От колона 11 е видно, че площите на парцелите остават такива, каквито са установени от ПнМ (колона 5) и не се правят намаления в плащането за неспазени изисквания по управление. В   таблица на стр.4 от УП, озаглавена „Площи с неспазени изисквания по управление” е записано, че на територията на цялото стопанство на жалбоподателя не били спазени изискванията по управление, посочени в Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г., поради което установената сума се намалява със 100 %.Във въпросната таблица на стр.4 от УП (въпреки наличието на легенда към нея) въобще не е посочено кое/кои конкретно/и изисквания по управление респ. биологични изисквания на Регламент № 834/2007 г. и Регламент №е 889/2008 г. жалбоподателят не е спазил, а в същото време двата регламента не уреждат едно единствено изискване по управление към производителите на биологична земеделска продукция (растениевъди, животновъди, пчелари и прочие стопани). Липсва конкретно посочен член, параграф, буква от който и да било от двата посочени регламента, тоест липсва правно основание за издадения отказ. Липсва и точно описание на допуснатото неспазване на изискванията по управление, тоест липсва фактическо основание за отказа. Липсва фактическо основание, защото от една стана се твърди, че е била наложена мярка 5.2. за кампания 2018, съгласно Приложение № 3 от Наредба № I  от 2013 г. (отменена) и Приложение № 3 от Наредба № 5 от 2018 г., а от друга страна се твърди, че мярка 5.2. е закрита и констатираните несъответствия през 2018 г. са „навременно отстранени в определените срокове”, за което ДФЗ е уведомен от МЗХГ с още с Писмо с вх.№ 07-0400/1526 от31.07.2019 г. на дирекция „Растениевъдство и биологично  производство“ при МЗХГ.

 От легендата под таблицата на стр.7 от УП също не става ясно какви са конкретните правни и фактически основания за издаване на оспорения акт.

Методиката представлява акт от процесуалноправно естество и няма за цел и обхват да предвиди самите изисквания по управление по мярката респ. самите правни и фактически основания за намаления и отказ на   плащания по мярката, които са уредени изчерпателно в  съответните регламенти и приложимата наредба.  

            Съдът приема, че Актът не отговаря на изискванията за форма, тъй като в частта на отказа за подпомагане на площи, поради твърдени неспазени изисквания по управление, фактическите констатации са взаимно противоречиви. Посочени са площи на парцелите след намаляване за неспазване на изискванията за управление. В Таблицата с изчисление на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ в колона 11 – санкционирана площ за неспазени изисквания за управление, е посочено 0 ха, а в същото време е наложена санкция за неспазени изисквания за управление спрямо всичките установени като допустими за подпомагане площи (остатъка след редукцията с двойно заявените). Наред с това основанията за отказ в тази част на оспорения акт са изключително неясни, доколкото липсва конкретизация кои изисквания по управление не са спазени и дали това засяга цялото стопанство.  Липсва конкретизация и в какво точно се е изразило неспазването на базовите изисквания – каква е установената дейност, наместо заявената и каква земеделска култура е установена, наместо заявената.  

            На следващо място съдът приема, че актът е издаден при съществено процесуално нарушение – такова, че ако не беше допуснато щеше да доведе до друг резултат в частта на отказа, основан на констатирани  нарушения на базови изисквания и на изисквания за управление. Въпреки, че преди издаването на акта административният орган е бил уведомен за изпълнението на предписаните от контролиращото лице действия от страна на жалбоподателя и извършените корекции от контролиращото лице в подадената информация в системата за въвеждане на данни от външни институции, касаещи заявлението на жалбоподателя, административният орган е постановил акта си без да вземе предвид тези обстоятелства. По този начин административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 7 от АПК да постанови акта си въз основа на действителните факти от значение за случая.

По изложените мотиви жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспореното УП като незаконосъобразно следва да се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се върне на органа за продължаване на производствените действия и постановяване акт по подаденото   Заявление за подпомагане за 2018 г.  При произнасянето си органът следва да се съобрази с мотивите на настоящето съдебно решение, като изложи фактите и обоснове приложимостта на съответните правни норми.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя относно заплатената държавна такса в размер на 50 лв. По отношение претендираният адвокатски хонорар в размер на 1600 лв,  то същият следва да се редуцира към минимума т.е. в размер на 500 лв. предвид претенцията за прекомерност.  

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  по жалба на ЕТ „М.-П. М.“, представляван от Петко  Матеев Уведомително писмо изх.№ 02-250-2600/545#6 от 12.05.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

ВРЪЩА делото като преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция –гр.София да заплати на ЕТ „М.-П. М.“, представляван от Петко  Матеев ЕИК *********,  деловодни разноски общо в размер на 550 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: