Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2020 Град В.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
На дванадесети февруари Година две хиляди
и двадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 5309 по
описа за 2019 г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “Е.Е.Д.К.”ООД, против НП № В-0050469 от 03.10.2019
г. на Директора на Регионална дирекция - за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С.
към ГД КП при КЗП , с което за нарушение на чл. 114 г.2 от ЗТ на осн. чл.208 от ЗТ,
на “Е.Е.Д.К.”ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, при наличие на представителна власт,
поради което е допустима и приета за разглеждане от съда.
В
жалбата си въззивникът моли отмяна на
НП. Нарушението не било писано от фактическа страна по дата и място на
извършване. Не била попълнена бланкетната норма на чл.
114 т.2 от ЗТ.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, се представлява се от адв. С., която
пледира отмяна на НП. Било
им наложено наказание за нарушение по чл. 114 т.2 от Закона за туризма,
която била бланкетна и следвало да се допълни от
други норми. В обжалвания акт било посочено, че нарушението
на чл. 114 се изразява в това, че имало помещение, което
не функционирало и също не съответствало на приложение 2
към чл. 17, без да е указано обаче чл. 2, т.2 и
т.н коя точно наредба касае. По същество не се установило допуснатото
нарушение. В обекта имало функциониращо заведение за
развлечение. В бележките от касовата книжа било ясно,
че б. „а“ означава данъка, който се плаща за заведението, а б.
„б“ било "бар". Отражението на „б“ си има консумация за
периода, не само за процесния, но и за предходни
такива.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Недева, която
пледира за потвърждаване на НП. Не
били допуснати твърдените във въззивната
жалба съществени процесуални нарушения. Нямало доказателства за
функциониращо заведение. За да може да бъде наречен един обект заведение за
хранене и развлечение, той трябвало да има съответната
категоризация. Приложените от ответната страна доказателства не установявали работа
на процесния обект. Фактурите се
касаели един месец преди датата на проверката. Не ставало ясно за
какви стоки са приложените финансови отчети . Прави искане за разноски.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21 юни 2019 г. била
извършена проверка в семеен хотел „Б.“,в град В., местност „С. Н.“, стопанисван
от Е.Е.Д.К. ООД. Туристическият обект бил
категория три звезди и функционирал. При проверката служителите на
КЗП преценили, че нямало заведение за хранене и
развлечение. Имало изградено помещение, но същото не
функционирало. То представлявало заведение за хранене и
развлечение, с маси и столове, но не работело. Имало бар с плот,
имало хладилни витрини. Кухните не били проверени. Извод, че не
работи бил направен от това, че нищо не работело зад
бара- хладилни витрини, кафе машини,
всичко било тъмно. Нищо не светело. Нямало
персонал. Имало настанени двама или трима туристи.
При проверката присъствал св. Д., който бил сервитьор. Той разяснил, че навън има заведение, което е част от
ресторанта. Въпросния ден имало консумация на храна и напитки и те били
отразени в касовия апарат, който бил един. Към басейна имало малък бар с две витрини с
безалкохолни, вода. Там имало и около десетина маси.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по
реда на НПК доказателства и доказателствени средства:
от приобщените в хода на съд. заседание констативен
протокол № 57/29.08.2019 г., трудов договор № 00000001/30.04.2019 г., фактура
от 20.05.2019 г., фактура от 10.05.2019 г., копие от касовата книга – 4 л.,
както и от материалите по АНП - АУАН, удостоверение за категоризация и др.
Показанията на св. Д. съдът кредитира като конкретни добросъвестни
и логични. Показанията на св. Г. им противоречат частично, доколкото същата
твърди, че навън не е имало заведение за хранене. В същото време самата тя ,
обаче обяснява, че и имало част от пространството навън, покрай което те не са
минавали и което не се е виждало през прозорците. Поради това, съдът кредитира
показанията на св. Г., в частта им, в която описва фактите, на които е станала
очевидец и не кредитира заключението й, че в обекта не е имало поставени и
обслужвани маси за хранене и развлечение.
С
оглед становището на страните и предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен
с приложената по делото заповед на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. АУАН е издаден в сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН и е спазен е
шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 за
издаване на НП.
Описани
са всички съставомерни признаци на нарушението и
всички факти, относими към тях. Обстоятелствената
част на НП отговаря на разпоредителната, вкл. и на направената правна
квалификация. Описани са и доказателствата, въз основа на които е издадено
Наказателното постановление.
От
фактическото описание на нарушението става ясно в какво се изразява то и без да
е налице цифровата му конкретизация, за която претендира въззивната
страна. Става ясно и че датата на нарушението е идентична с датата на
проверката, посочено е и мястото на извършване.
Предвид горното, нарушението е описано
по начин, че на въззивника е могло да му стане ясно в
какво се изразява то и срещу какво се защитава.
Съдът обаче
намира, че дружеството е наказано за нарушение, което не е безспорно доказано
да е извършило.
Не
се установява по категоричен начин, че в обекта не е имало заведение
за хранене и развлечение. Помещението, предназначено за ресторант не
функционирало, но според показанията на св. Добрев, имало маси откъм
басейна. Проверяващите били поканени да излязат, но те не го на правили. Св.Г.
потвърждава, че още на място им било казано, че отвън имало бар- басейн, но че
не знае дали наистина е имало.
Действително
няма данни бар- басейнът да има съответната категоризация за заведение за
хранене и развлечение, но в това производство въззиваемата
страна не ангажира доказателства за това какво заведение е имало на открито.
Дали то е самостоятелен категоризиран, или некатегоризиран обект, или там са били разположени масите на
открито, визирани Констативен протокол за категоризация
№57/29.08.19г., който е приложен по делото. Видно от този протокол, ресторантът
разполага с 80 места на открито и 60 на закрито.
Предвид
презумпцията за невиновност, в тежест на АНО е да докаже извършването на
нарушението. Налагането на наказание, за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършено е нарушение на материалния закон и НП следва да бъде
отменено.
От въззивната страна не е направено искане за присъждане на
разноски.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № В-0050469
от 03.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция - за
областите В., Д., Ш., Т., Р. и С.към ГД КП при КЗП , с което за нарушение на
чл. 114 г.2 от ЗТ на осн. чл.208 от ЗТ, на
“Е.Е.Д.К.”ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: