№ 696
гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220201567 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. М., ЕГН **********. от гр. Пазарджик, ул. ,.***" № 26,
ет.6. ап.23 чрез адв. К.У., против Наказателно постановление (НП) № 21-1006-001752
/20.07.2021г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик,
с което на жалбоподателя са наложени по :
1) чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
2) чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв. лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника, настоява да се отмени НП по
изложените в жалбата съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител,
претендира неоснователност на жалбата и разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, Съдът установи:
На 24.06.2021 г., след 15:30 часа жалбоподателят поел управлението на лек автомобил с
peг. № ***. Тъй като бил паркирал на паркинг, находящ се по протежението на ул.“Иван
Вазов“ в гр. Пазарджик , излязъл от там с десен завой. Изпълнявайки тази маневра странично
с предна лява част на управлявания автомобил зажулил паркирания на посочената улица лек
1
автомобил Тойота „***“, с ДКН *** в предения му десен калник и предната му дясна врата.
Тъй като не възприел съприкосновението на двете МПС, продължил движението си и се
прибрал вкъщи. Водачът на пострадалия автомобил обаче подал сигнал и на място
пристигнал дежурен автопатрул , в състава на който бил св. М.. След като събрал
информация за другия участник в ПТП , той открил жалбоподателя по телефона и
впоследствие му съставил процесния акт за две нарушения – по чл. 23, ал.1 от ЗДвП и по чл.
123, ал.1 т.3 б.“А“ от ЗДвП .
Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис, а въз основа него - издадено
обжалваното НП.
Възраженията против постановлението са развити на базата на
атакуваната процесуално-правна и материално-правна порочност на акта и на
НП.
В акта, както правилно е настоява от защитата, има разминаване
между описаното и квалифицирано нарушение по т.1. Отразените в акта и в
НП обстоятелства, при които е извършено нарушението по т.1 са дословно:
„излизайки от паркинга … извършва маневра завой надясно като не оставя
достатъчно странично разстояние от паркиралия на ул.„Иван Вазов" л.а.
Тойота *** с посочен рег. номер , вследствие на което го блъска и настъпва
ПТП с материални щети по двете МПС-та.“. При това идентично в двата акта
описание, нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл. 23, ал.1
от ЗДвП и от наказващия орган – по чл. 25, ал.1от с.з. Така в НП е постигнато
съответствие между описанието и квалификацията на нарушението, но не и в
акта. АУАН не създава яснота нито за упражняване правото на защита, нито
за съдебния контрол, доколкото освен, че в него е отразено, че
квалификацията е по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, тази норма е възпроизведена и като
съдържание . По този начин не става ясна волята на контролния оран какво
нарушение вменява : ПТП , настъпило при маневра, неправилно изпълнена
поради неспазено странично разстояние между управлявания и паркирания в
насрещната пътна лента автомобил ( отразено в горната част на акта и по чл.
25, ал.1 от ЗДвП) или ( отразеното по-долу в акта) неспазено странично
разстояние спрямо насрещно движещо се пътно превозно средство ( по чл. 23,
а.1 от ЗДвП). Вярно е, че в НП това несъответствие е преодоляно, но това не
санира същественото процесуално нарушение, допуснато в акта, с който се
подвига административно-наказателното обвинение. Правото на защита
против акта ( (с възражението в самия него и в тридневен срок от
2
предявяването му) е било засегнато, което обосновава съществена
процесуална порочност като директно основание за отмяна на издаденото
въз основа на порочния акт НП – по т.1 от същото..
Неоснователни са претенциите, че ползваното при описанието в
първата ( горна) част на акта понятие „странично разстояние“ „навеждало“
към чл. 44, ал. 1 ЗДвП, тъй като описанието в тази частна акта е съвсем ясно и
разбираемо и покрива състава тъкмо на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Ако актът бе процесуално изправен досежно нарушението по т.1, щяха
да следват изводи за законосъобразност на НП в тази му част – по т.1,
доколкото показанията на М. и съставения от него протокол за ПТП (
подписан и от жалбоподателя) категорично доказват, че именно при
осъществения завой на ляво за навлизане в ул. „Иван Вазов“ жалбоподателят
не е осигурил достатъчно странично разстояние между предна лява част на
управлявания от него и паркирания в лентата за насрещно движение
автомобил, който ударил в предна дясна част ( виж в протокола за ПТП) .
Нарушението е по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и предвид несъмнения факт на
настъпилото ПТП е санкционирано основателно по ал.2 на чл. 179 вр. ал.1 ,
т.5.
Констатираната горе непреодолима процесуална порочност на акта по
т.1,въз основа на който е издадено НП обаче препятства потвърждаването на
последното в същата част и то следва да се отмени по т.1.
Такова е решението на Съда и относно нарушението по т.2 . В тази си
част – по т.2- актът и НП са процесуално изправни. Описаното с достатъчно
по обем и яснота факти нарушение е съответно на възприетата квалификация.
Спазени са били процедурите по издаване, връчване, предявяване на актовете,
издадени от материално и териториално компетентни органи.
Приписаното по т.2 нарушение е чрез бездействие по отношение
задължението по чл. 123, ал.1,т.3 б.А от ЗДвП, а именно при ПТП само с
имуществени вреди, водачът – участник в него да окаже съдействие за
установяването им. В случая безспорно е установено от гласните
доказателствени средства ( виж показанията на самия актосъставител) , че
жалбоподателят въобще не разбрал за настъпването на ПТП. Тоест - нему не
са били известни факти от състава на вмененото му нарушение и е налице
извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Липсата
3
на субективна съставомерност на нарушението по т.2 води до
незаконосъобразност на НП в тази му част.
Решението е за цялостна отмяна на НП и то влече основателност на
претенцията на жалбоподателя за разноски. Тя е в размер на платения
хонорар 300 лева ( л. 6 и 7). Подлежи обаче на корекция при надлежно и
основателно(предвид проведеното само едно съдебно заседание и обема на
относимия доказателствен материал) възражение за прекомерност ( л. 35 и
36) и следва да се редуцира до 150 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 21-1006-001752
/20.07.2021г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна
полиция – Пазарджик, издадено на Г. Д. М., ЕГН **********, от гр.
Пазарджик, ул. ,.***" № 26, ет.6. ап.23
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на Г. Д. М., ЕГН **********
сума в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4