Решение по дело №541/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260079
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20205630100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Харманли  21.V.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Харманли в открито заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

при секретаря Емилия Рикова с участието на прокурора ....................., като разгледа докладваното от Председателя  Гражданско дело  № 541 по описа на съда за 2020г. за да се произнесе взе предвид :

 

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове намиращи правно основание в чл. 200 ал.1 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД .

 

В исковата молба се твърди, че на 11.ІV.2017г. във ферма находяща се в гр. Кърджали  Промишлена зона, собственост на ищеца Р.Н.Р. , с ответ-ника В.М.В. бил сключен неформален, устен договор за покупко-продажба на движими вещи - стадо животни с общ брой -100, от които: 66 овце - майки, 3 коча и 31 агнета. Договорена била цена в общ размер от 16 250лв.  

На същата дата ищецът предал животните, част от които (66 овце –майки) и индивидуализирани с ушни марки, а купувачът заплатил само 4 250 лв. от договорената продажна цена.  Било уговорено остатъкът, възлизащ на 12 000лв. да бъде заплатен най-късно до 01.VІІІ.2017г.

Твърди се, че в деня на сделката купувачът - ответник по делото, бил придружен от двама души, с които работел съвместно : В.Д.Д. и А.Г.М.. За да се гарантира плащането на сумата от 12 000 лв., с В.Д.Д.  били сключени 2 договора за паричен заем - първият за сумата от 3 000 лв., с падеж до 01.VІ.2017г., а вторият за сумата от 9 000 лв. с падеж до 01.VІІІ.2017г.

На 11.ІV.2017г. било издадено и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № ВG2017-016424/11.ІV.2017г. за 37бр. овце индивидуализирани с ушни марки и ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/ транспортиране на животни № ВG2017-016425/11.04.2017г. за 29бр. овце индивидуализирани с ушни марки. И в двете свидетелства било отразено, че животните са клинично здрави.

Твърди се, че през месец септември 2017г. с ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № ВG 2017-022115 - същите тези 66бр. овце с ушни марки са били предадени, респ. продадени на И. С. Б. от В.М.В..

Сочи се, че договорът за покупко-продажба е неформален, консенсуален, двустранен и комутативен /с определени още при сключването насрещни престации, пораждащ насрещни, конекситетни задължения за всяка една от договарящите страни. В момента на фактическото предаване на стоката, на основание чл.200 ЗЗД в тежест на купувача възниквало задължението за заплащане на уговорената цена, респ. с предава-нето й, а продавачът като изправна по договора страна имал право да получи тази насрещна престация.

Твърди се, че 01.VІІІ.2017г. ответникът не е изплатил изцяло договорената продажна цена от 16 250 лв. – заплатил е само сумата 4 250лв, като неиздължена оста-вала разликата в размер 12 000лв.

До този срок - 01.VІІІ.2017г. и след отправени неколкократни покани, както и до датата на предявяване на иска, задължението на ответника не било погасено, чрез плащане и това обосновавало  правния интерес у ищеца от предявяване на иска .

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника на основание чл. 200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца дължимият остатък, а именно сумата от общо 15 459.99лв., от които 12 000лв. остатък за плащане от продажната цена на закупените животни, както и мораторната лихва за периода от 01.VІІІ.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.VІ.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 12 000лв., считано от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното издължаване на сумата.

Претендира присъждане на разноски .

 

В срока по чл.131 от ГПК, ответника В.В. , чрез адв. Т.Н. *** е депозирал отговор на исковата молба в който е изразено становището, че предявения е недопустим , неоснователен и недоказан по размер.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца, че е сключен неформален,устен договор с ищеца за покупко-продажба на стадо животни от кои-то 66 овце ,3 коча и 31 агнета за сумата от 16 200лв.  От приложеното към исковото молба, Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП Кърджали било видно, че В.Д. е лицето, което се е договаряло с Р.Р. за закупуването на животни, той му е предал 4 250лв. първоначално във връзка с този до-говор, той се е задължил и за останалата сума от 12 000лв. чрез сключване на два договор за заем, като  впоследствие той е продал на И. Б. същите тези овце. 

Твърди се, че присъствието на ответника и участието му се състояло в това, че съдействал на В.Д. при транспортирането на овцете ,както от животновъдния обект на Р. до собствения му животновъден обект, така и впоследствие от неговия обект до обекта на И. Б.. В.Д. помолил ответника за услуга и съдействие , защото той имал транспорт и регистрация , като животновъден обект, а животни не можели да се транспортират без ветеринарномедицинско свидетелство за транспортиране на животни от един до друг животновъден обект съгласно изисквания-та на закона и БАБХ. Именно в тази връзка били издадени свидетелствата за транспортиране от ветеринарни лекари приложени към исковата молба.

С отговора е направено възражение, че съгласно и разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК не се допускат свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000лв. , а в случая стойността на договора била 12 000лв. , с оглед на което искането на ищеца за доказване на този договор със свидетелски показания било недопустимо, а исковата му претенция се явявала недоказана.

С оглед цялостното оспорване на главния иск , се оспорва и предявения иск за лихви.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявеният иск срещу него ,като недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер с всички законни последици от това.

Претендира присъждане на разноски.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

От приобщените по делото Договори за паричен заем от 11.ІV.2017г. – неоспорени от ответника се установява , че на посочената дата между ищеца Р.Р. и В.Д. е постигнато съгласие, по силата на което ищецът е предал в заем на Д., суми в размер съответно от 3000лв. и 9000лв. Договорен е и срок за връщане на заетите суми – съответно 01.VІ.2017г. и 09.VІІІ.2017г. 

От приобщените като доказателства по делото Ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни издадено от информационната система № BG 2017-016424 и № BG 2017-016424 издадени на 11.ІV.2017г., се установява че посочените в тях животни със съответните  идентификатори (овце – 37бр. и овце 29бр.) са транспортирани от животновъдния обект на ищеца Р. ***, до животновъден обект на ответника В. *** – обстоятелство което не е оспорено от ответната страна. 

От Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издадено от информационната система № BG 2017-022115 издадено на 13.V.2017г., се установява че посочените в тях животни със съответните  идентификатори (овце 66 бр.)- описани в посочените по-горе свидетелства ,  са транспортирани от животновъдния обект на ответника В. ***, до животновъден обект на И. С. в гр. Златоград .  

От показанията на разпитания по делото свидетел В.Д. се установя-ва, че той се познава с ответника В. от времето когато имал фуражен завод и отглеждал животни – крави. Ответника също се занимавал със животновъдство и отграждал овце и кози, като купувал от свидетеля царевица , трици , брашна и друго каквото му е нужно.

На 11.ІV.2017г. св. Д. се свързал с ищеца Р. , който имал публикувана обява в интернет за продажба на овце. Двамата разговаряли както за бройката на животните, така и за цената. В разговора свидетеля заявил че не разполага с цялата сума за да закупи животните, като ищецът му казал да отиде на място и че ще се разберат – ще сключат договор за разсрочено плащане. След това уговорили ден и час за среща. На уговорената дата, свидетеля заедно с ответника В. и св. А. М. отишли в гр.Кърджали. Тъй като преди това св.Д. не се бил занимавал с такива животни (овце), поискал от отв.В. да го придружи като „консултант“, за да си каже мнението относно животните. Св.М. използвал това че Д. и В. ще ходят до Кърджали, поискал от тях до го откарат до с.Тополово.    

Съгласно предварителна уговорка тримата се срещнали с ищеца до автогарата в гр. Кърджали, след което Р. ги завел до животновъдния си обект. Там Р. и Д. продължила да се договарят, като накрая се споразумели за закупуване-то на животните. Тъй като свидетеля не разполагал с цялата сума изплатил на ищеца само част от нея: 4000-5000лв.- като първоначална вноска. За останалата част от договорената сума двамата се разбрали, че ще се издължава на вноски. За да се оформи до-говора межда двамата, св. Д. посетил офиса на съпругата на ищеца - св. М. Р. , където тя подготвила документи, които свидетеля подписал. Според твърденията на свидетеля той подписал няколко документа , сред които: договор за продажба на животни в който той фигурирал като купувач и договори за заем - за остана-лата неизплатена част от договорената сума. Свидетеля изрично заявява, че по догово-рите за заем, пари не е получавал, а стока . Те били подписани от него като гаранция за бъдещите му плащания     

Междувременно докато Д. и Р. оформяли документите, бил повикан лицензиран превоз за животните и ищеца Р. се снабдил с Ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни. Още при първоначалните разговори св. Д. заявил на ищеца, че животните ще отидат в животновъдния обект на ответника В., тъй като свидетеля нямал регистриран обект. Поради тази причина в посочените удостоверения , като място за разтоварване било посочено - животновъден обект на ответника В. ***.

След като документите били оформени от Рангелово и подписани от Д., животните били натоварени на камион, в който били натоварени: овце, агнета и телета.  Самите телета не фигурирали в удостоверението тъй като те трябвало да навършат определена възраст, за да се впишат в регистъра на животновъдния обект.

Закупените от Д. животни били превозени и оставени в обекта на ответ-ника, където били отглеждани от наети за тази цел  работници. 

 

В показанията си св. А. М. потвърждава заявеното от св. Д., като заявява, че случайно е присъствал на срещата в гр. Кърджали с ищеца. Твърди, че след като разбрал за пътуването на В. и Д. до гр. Кърджали, поискал от тях до го закарат до с.Тополово. Първоначално дори не знаел защо двамата ще ходят до Кърджали, като по време на пътя в разговора разбрал, че се касае за закупуване на животни.  Свидетеля заявява, че разговора (пазаренето) за животните се е водил между Р. и Д., като ответника В. и самия той били настрани. Самият той останал с впечатлението, че животните се закупуват от св. Д..

 

От показанията на св. М. Р. – съпруга на ищеца, се установява , че преди време съпругът и е отглеждал агнета, който решил за продаде за „Велик ден“. На 11.ІV.2017г. късния следобед в офиса и пристигнали съпругът й и св. Д. , за когото свидетелката разбрала, че кандидат да закупи цялото стадо. Р. разбрала, че купувача не разполага с цялата сума и поради тази причина следва да се издаде документ който да гарантира последващото изплащана на цялото задължение. Пред нея били договорени и конкретни датите на които следва да стане плащаното.   

Тъй като не била юрист свидетелката предложила да се изготвят договори за заем и св. Д. се съгласил . След като документите били изготвени от нея , В.Д. ги подписал лично. Рангелова разбрала от съпруга си, че една част от парите са му дадени, но не разбрала от кого. Твърди, че при сделката били взети всичките налични животни отглеждани от съпруга и.

В последствие, когато наближило времето за плащане, от съпруга си свидетелката разбрала , че се е свързал и разговарял с В.Д. и В.В.  относно плащането. При този разговор те започнали да увъртат и не дали конкретен от-говор , като ще се изплати останалата част от договорената сума. Това наложило двама-та да пътуват до гр. Харманли където се срещнали с ответника и свидетеля.  При срещата Д. и В. заявили, че в момента не могат да платят, но щели да направят това по-късно. Свидетелката твърди, че лично тя многократно е търсила двамата с молба да си уредят отношенията, но винаги и било отговаряно, че в момента не могат да се издължат.

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящия съдебен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 200 ал.1 вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, е необходимо да се установи на първо място, че между него и ищеца e възникнала валиднa облигационна обвързаност по силата на претендираното съглашение.

 

При направения анализ на събраните в хода на настоящото производство както гласни така и писмени доказателства състава на съда счита, че между страните по делото не е постигната договореност и не съществува договор за покупко-продажба на животни, както се претендира в исковата молба.

Не се спори, че ищецът е притежавал животновъден обект, където е отглеждал животни, който желаел да продаде. Безспорно е, че на 11.ІV.2017г.  в гр. Кърджали, са водени разговори във връзка с покупко-продажбата на животните на ищеца, като е постигната договорка. Не се спори също така, че животните са продадени, предадени са от ищеца и са превозени до животновъдния обект на ответника В..  Не се спори, че договорената цена за закупуването на животните не е заплатена изцяло.

Спорен по делото е единствен въпроса на кого ищецът е продал животните и кой дължи изплащане на остатъка от договорената сума.

Анализирайки събраните гласни доказателства, състава на съда стига до из-вода, че лицето с което ищецът е водил преговори и е постигнал договореност е свидетеля В.Д., а не ответника В.В..  Според съда именно с Д., ищецът Р. е сключил неформален, консенсуален, двустранен и комутативен договор за покупко-продажба на процесните животни.

При водените между Р. и Д. разговори не се установи участие на ответника В. - освен като „консултант“ , обосноваващо извода, че той е желаел да закупи животните.

  Именно В.Д. поради невъзможност да заплати цялата договорена сума се е задължил към ищеца, като е подписал два договора за заем съответно за суми-те от 3000лв. и 9000лв. , сбора от които в крайна сметка съответстват на оставащото му задължение.

Обстоятелствата, че закупените животни са превозени, оставени и отглежда-ни в животновъдния обект на ответника, а в последствие и извозени от този обект до друг такъв,  не могат да обосноват извода, че собственик на продадените от ищеца животни е станал ответника В..  

С оглед изложеното съда считаq че от страна на ищеца не се доказа наличие-то на предпоставката за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно съществуването на валиднa облигационна обвързаност, поради което предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлижи на отхвърляне.   

С оглед извода на съда по главния иск, следва да се отхвърли и предявения акцесорен иск за лихви.

 

При този изход на делото и претенцията на ответника за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 2000лв. съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.Р.  ЕГН ********** ***, действащ чрез адв. Т.Ч. ***, иск намиращ правно основание в чл. 200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на  В.М.В. ЕГН ********** ***, да заплати сумата от общо 15 459.99лв., от които 12 000лв. остатък за плащане от продажната цена на закупените животни, както и мора-торната лихва за периода от 01.VІІІ.2017г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.VІ.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 12 000лв., считано от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното издължаване на сумата, като НЕОСОВАТЕЛ и НЕДОКАЗАН .

 

ОСЪЖДА  Р.Н.Р.  ЕГН ********** ***, действащ чрез адв. Т.Ч. *** да заплати на В.М.В. ЕГН ********** ***, сумата от 2000.00лв. разноски по делото - адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните .

 

                           

 

                                                                         Районен съдия: ........................