М О
Т И В И
По решение №180/13.05.2019 година по А.Н.Д. №506/2019
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е по реда на чл.375 от НПК и е
образувано по предложение на Районна прокуратура - гр.Добрич за освобождаване
на обв. А.Р.А., с ЕГН ********** ***, **** от наказателна отговорност и
наказването му по административен ред на основание чл.78А от НК, предвид извършено
престъпление, а именно:
За това, че на 17.12.2018г. в гр.
Добрич, по бул. „Добруджа", в посока на гр.Балчик,
управлявал моторно превозно средство - „Опел Астра" с per. № ****, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена със ЗППАМ №17-3394-000033/28.03.2017г. на Началника на РУ Албена,
влязла в законна сила на 18.06.2017 год. - престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 НК.
Районна прокуратура гр.Добрич редовно призована за съдебното заседание
не се представлява от процесуален представител.
Обвиняемият А.Р.А. редовно призован за
съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител - адв.С.Д. *** / договорен защитник/.
Съдът намери, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото при условията на чл.378, ал.1 от НПК, след като съобрази редовното
призоваване на страните за съдебното заседание и неявяването на
представител на РП-Добрич.
Разпитан в хода на съдебното следствие обвиняемият
А.А. признава вината си по повдигнатото му обвинение и дава обяснения. В
предоставената му от съда „последна дума” по реда на чл.297 от НПК изразява
съжаление и разкаяние за извършеното престъпление, като отправя молба за
налагане на адм. наказание „глоба” в минимален размер. Моли също, да не му бъде
налагано адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС „ за определен срок.
Със защитната
си реч пред съда адв.С.Д. не оспори изложената в постановлението на РП-Добрич
фактическа обстановка и развита обвинителна теза, от които може да се съди за авторството
на обвиняемия в процесното деяние. Изрази становище, че са налице всички законови
предпоставки за освобождаване на обв.А. от наказателна отговорност по реда на
чл.78А от НК, при което на същия да бъде наложено адм. наказание „глоба”. По
отношение размера на адм.наказание пледира да бъде индивидуализирано в предела
на законовия минимум, като се съобрази с не доброто финансово състояние на
семейството на дееца, който към момента е безработен. Изрично пледира съдът да
не налага предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от правото да
управлява МПС”, с оглед на факта, че за в бъдеще на обвиняемия ще се налага
ежедневно да управлява автомобил при изпълнение на професионалните му
задължения.
Съдът,
след като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият А.Р.А. е роден на ***
***, *******/, с ЕГН **********.
Обвиняемият А. като
водач на МПС притежавал валидно издадено
на 30.06.2009 год. свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
с бл.№********* за категориите „В” и „АМ”
със срок на валидност до 30.06.2019 г. От представената по делото „справка за
нарушител/водач” /л.10-л.15 от ДП/ получаваме информация, че А. е бил санкциониран
по административен ред многократно за извършени различни нарушения по Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/. Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №17-3394-000033/28.03.2017
г. издадена от Началника на РУ-Албена към ОД на МВР-Добрич на основание чл.171,т.1,б.”д”
от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство му е отнето
временно, до заплащане на дьлжима „глоба” във връзка с друго предходно
нарушение по ЗДвП. Посочената ЗППАМ е била връчена лично на обвиняемия на
04.06.2017 г. и е влязла в сила на
18.06.2017 година, с което фактически той е бил лишен от правото да управлява
временно МПС до заплащане на наложената му глоба.
На инкриминираната дата 17.12.2018 г. през
деня, въпреки че съзнавал, че е лишен временно от правото да управлява МПС с
цитираната по-горе ЗППАМ на Началника на
РУ – Албена, и на практика не е разполагал със СУМПС, което му е било отнето, обвиняемият
А. поел управлението на лек автомобил „Опел Астра", с per. № ТХ 9554 АН и
го привел в движение. От обясненията му съдим, че същият ден в семеъството му
имало празненство- рожден ден на сина му. Намеренията на А. са били да може да се
придвижи с автомобила в чертите на град Добрич.
Около 18.22 часа обвиняемият се придвижвал
по бул.„Добруджа" в гр.Добрич, в посока на гр.Балчик, наближавайки
кръстовището, образувано с ул. „Отец Паисий". Последното се регулирало със
светофарна уредба, която към момента била в работен режим. По отношение на този
пътен участък от булеварда следва да се отбележи, че платното за движение е било
разделено на три пътни ленти, видимо разграничени една от друга и обозначени с
пътна маркировка. В този смисъл, дясната пътна лента е била предназначена за извършване
на маневра „завой надясно”, средната лента за движение само направо по бул.
„Добруджа"/ респ. в посока на гр.Балчик/, а лявата пътна лента за извършване
„завой наляво”, както и за маневра
„обратен завой”.
След като наближил кръстовището деецът се престроил с управлявания от
него лек автомобил „Опел Астра” в крайната дясна лента, при което спрял и преустановил
движението си, изчаквайки светването на зеления светлинен сигнал на светофарната уредба. Непосредствено до него, в
средната пътна лента се
установил и спрял полицейски патрулен автомобил на ОД на МВР-Добрич, в който пътували
св.Г.К.М. и св.Д. С. И.
/ служители на СПП към ОДМВР-Добрич на длъжност
”мл.автоконтрольор”/. По същото време те изпълнявали редовно дежурство по наряд
за времето от 07:00 часа до 20:00 часа на горепосочената дата, придвижвайки се с
патрулния автомобил ОД на МВР – гр.Добрич.
След подаване на зеления светлинен сигнал на светофарната уредба полицейският
автомобил, който бил установен в средната пътна лента потеглил направо и
продължил движението си по бул. „Добруджа" в посока гр.Балчик. В същият момент,
обвиняемият, който се намирал в крайна дясна пътна лента, вместо да извърши задължителна
маневра „завой надясно”, потеглил и продължил движението си направо по бул.
„Добруджа", изпреварвайки полицейския автомобил. Неправомерното поведение
на водача, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата веднага
направило впечатление на пътуващите в полицейския автомобил длъжностни лица. Съобразно
предоставените им властнически правомощия полицаите подали своевременно светлинен
и звуков сигнал от полицейския автомобил на управлявания от дееца лек
автомобил, който отбил вдясно на булеварда, непосредствено след кръстовището с
ул.„Отец Паисий", в близост до „Холандския Университет”. При извършената порверка
на място служителите на СПП-КАТ установили самоличността на обв.А.Р.А., след
което му поискали да представи СУМПС и контролен талон, удостоверяващ валидността
му. А. така и не могъл да представи исканите документи, което мотивирало
полицаите да извършат допълнителна проверка чрез ОДЧ в информационния масив на
МВР за правоспособността на водача. От извършената справка длъжностните лица получили
информация, че обвиняемия в
действителност има издадено СУМПС като
водач за категории „В, АМ”, което е със срок на валидност до 30.06.2019 год., но
същото му е било временно отнето, въз основа на издадена ЗППАМ№17-3394-000033/28.03.2017
г. на Началника на РУ Албена към ОД на МВР- гр.Добрич. Данните от справката
сочели, че процесната ЗППАМ е
връчена на А. на 04.06.2017 г. и е влязла в законна сила на 18.06.2017 година.
Същата е била наложена на правно
основание чл.177, т. 1,б.„д"
ЗДвП и е била с действие - до заплащане от водача на дължима „глоба”,
наложена във връзка с предходно извършено нарушение по ЗДвП. Наказанието „глоба”
е наложено с НП №15-0851-001707/08.09.2015г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР Добрич /л.24 от ДП/, което е влязло в законна сила
на 16.12.2016 г. При проверката е получена информация, че към дата 17.12.2018 г.
дължимата „глоба”, наложена с горепосоченото НП на
Началника на СПП-Добрич все още не е била заплатена, поради което и наложената принудителната
адм.мярка към този момент е имала действие, с всички произтичащи от нея за водача негативни последици.
След като съобразил фактическите
обстоятелства от проверката св.Г.К. М., в качеството си на
дл.лице, притежаващо съответните властнически правомощия съставил на място Акт
за установяване на административно нарушение с бл.№0699312/17.12.2018 година
/л.8 от ДП/, с който привлякъл
отговорността на
обвиняемия А. за извършено
адм.нарушение по чл.150А от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са отнети
свидетелството за регистрация на моторно превозно средство и 2 броя рег.
табели, които са
били поставени на автомобила. Към
момента на съставяне на АУАН и предявяването обвиняемият не е възразил във връзка с вмененото му във
вина нарушение. Следва да се отбележи, че с АУАН са установе и други две нарушения - чл.139,ал.5 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, които са описани от
актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка на извършеното от дееца
престъпно деяние по чл.343в, ал.3
във вр. с ал.1 от НК се установява по безсъмнен и категоричен начин от направеното
самопризнание от обв.А.Р.А. пред съда, показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – Г. К. М., св.Д.С. И.и М. Т. К., както и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред, а именно: АУАН
Серия Д, бл.№ 0699312/ 17.12.2018г.; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-3394-000033/28.03.2017г.; Справка за нарушител/водач
А.Р.А.-5л.; Справка от УИС на Прокуратура на Република България към дата
07.01.2019г.; писмо от РУ на МВР Албена
с рег.№ 3394р-603/30.01.2019г.; НП № 17-3394-000053/04.04.2017г.; АУАН серия Г,
бл.№ 162444/28.03.2017г.; АУАН серия Т,бл.№ 999524/13.08.2015г.; НП №
15-0851-001707/08.09.2015г.; Справка за съдимост с рег. № 850/27.03.2019г. за А.Р.А.-3л.;
Характеристика на А.Р.А. от 01.04.2019г.; Протокол за разпит на свидетел Г. К. М. от 27.02.2019г.; Протокол за разпит на свидетел Д. С. И. от 03.04.2019г.; Постановление за възлагане на действия по разследване
по делегация от 11.03.2019г.; Протокол за разпит на свидетел М. Т. К. от 1.03.2019г.; Сведение от М. Т. К. от 29.01.2019г.; Справка от УИС на Прокуратура на
Република България към дата 08.04.2019г.
Съдът, при анализ и преценка на
доказателствата и доказателствените средства, за да формира вътрешното си
убеждение на осн.чл.14 от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани
и установяващи фактите по делото относно повдигнатото обвинение на дееца. От представените доказателствени източници по делото, събрани и
проверени по реда и със средствата , предвидени в НПК, може да се заключи по
несъмнен и категоричен начин за осъщественото от дееца престъпно деяние,
предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, времето на
извършване, мястото и други фактически обстоятелства от значение за предмета на
спора. Съдът намира за необходимо да посочи, че в хода на проведеното съдебно
следствие не се спори, че на инкриминираната дата 17.12.2017 год. обвиняемият А.
е управлявал л.а.”Опел Астра” , с рег.№***, с което се е придвижвал в
гр.Добрич. По отношение на това обстоятелство не се води спор и съдът го намира
за безспорно установено и от представеното писмено доказателство - АУАН с
бл.№0699312/ 17.12.2018 година /л.8 от ДП/, с който е привлечена отговорността
на обвиняемия за нарушение по чл.150А от ЗДвП. В хода на съдебното следствие не
се оспорва и друг доказателствен факт, че деецът е управлявал описаното по-горе
МПС в срока на изтърпяване на наложена спрямо него ЗППАМ№17-3394-000033/28.03.2017
г. , издадена от Началника на РУ Албена към ОД на МВР- гр.Добрич. За това
релевантно фактическо обстоятелство съдим най-вече от безпротиворечивите
показания на свидетели – Г. М. и Д. И. дадени пред разследващия орган. В тях
свидетелите са изложили подробно и безпротиворечиво фактически обстоятелства, относно
времето и мястото, където е установено нарушението, данните на управляваното от
дееца МПС /марка, модел и рег.номер/, както и за действията по извършената проверка
и получена информация от АИС на МВР за временната неправоспособност на водача. От
показанията им съдим също и за обстоятелството, че към момента на съставяне на
акта водачът не е възразил и оспорил вмененото му във вина нарушение по
чл.150А,ал.1 от ЗДвП. А колкото до поднесените сведения от св. М. Т. К., същите имат значение относно конкретен факт - установеното с
АУАН №162444/28.03.2017 год. преди това нарушение, за което е бил санкциониран
обвиняемия.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът прие за безспорно установено, че след като на 17.12.2018г. в гр.
Добрич, по бул. „Добруджа", в посока на гр.Балчик е управлявал моторно
превозно средство - „Опел Астра" с per. № ***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ
№17-3394-000033/28.03.2017г. на Началника на РУ Албена, влязла в законна сила
на 18.06.2017 год., обвиняемият А. с
волепроявлението си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 343в, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна за съставомерността на престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК е необходимо
да се установи, дали са осъществени въздигнатите от законодателя признаци на
състава, а именно: да има издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка
от овластен държавен орган, с която да е отнето СУМПС на водача и той да е бил
лишен временно от правото да управлява МПС, както и да е установено безспорно,
че последният е управлявал моторно превозно средство в срока на лишаване от
правото да управлява. В конкретния случай, от събраните по делото доказателсва
съдим, че спрямо обв.А. е била издадена ЗППАМ с №17-3394-000033 от 28.03.2017
г. на Началника на РУ – Албена към ОД на МВР - Добрич на основание
чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП, с която свидетелството за управление на МПС му е
отнето временно и той практически е бил лишен от правото да управлява МПС до
заплащане на дължимата „глоба”. Процесната ЗППАМ №17-3394-000033/28.03.2017
год. е връчена лично на дееца на 04.06.2017 год. и е влязла в сила на
18.06.2017 год. СУМПС на водача е отнето със съставянето на АУАН с
бл.№162444/28.03.2017 година /л.17 от ДП/, при установяване на нарушението по
чл.157,ал.8 от ЗДвП. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено
на 17.12.2018 година, т.е. в срока на изтърпяване на постановената ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до
заплащане на дължимата глоба”, наложена със ЗППАМ на Началника на РУ – Албена към ОД на
МВР - Добрич.
А колкото до суб. страна на
състава на чл.343в,ал.3 във вр. с ал.1 от НК следва да се отбележи, че престъплението
е от категорията на тъй нар. ”формални”, „безрезултатни” престъпления, поради
което извършването му е възможно само при наличие на проявен „пряк умисъл”.
Интелектуалният момент на дееца следва да включва съзнаване на всички елементи
от обективната страна на състава на престъплението, а именно, че свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е било временно отнето с издадена
ЗППАМ. Или с други думи, за съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от НК е необходимо винаги
знание от страна на извършителя, че управлява моторно превозно средство в срока
на изтърпяване на наложена ПАМ, с която временно му е отнето СУМПС. Липсата на
знание, за който и да е от изброените обективни признаци на състава на
престъплението, изключва умисъла за извършването му, поради фактическа грешка
на дееца, съобразно разпоредбата на чл.14,ал.1 от НК. В разглеждания случай, обв.А.
е съзнавал, че е поема управлението на автомобила в срока на наложена ЗППАМ с
№17-3394-000033/28.03.2017 г. на Началника на РУ – Албена към ОД на МВР –
Добрич, с която на осн. чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП му е отнето временно СУМПС и
той е бил лишен от правото да управлява МПС, до заплащане на дължимата „глоба”.
Изложеното налага еднозанчен извод, че престъплението е осъществено при
условията на „пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, доколкото деецът
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици от неправомерното си поведение и е искал тяхното настъпване.
Като причини за извършване на посоченото деяние, съдът отчита незачитането на установения в страната
законов ред и в частност правилата за движение, нормативно регламентирани с
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът прие, че в разглеждания случай
са налице всички материално - правните предпоставки за освобождаване на обв.А.Р.А.
от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, като му се наложи
административно наказание „глоба”, в указаните от законодателя предели.
Предпоставка за приложението на института „Освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на административно наказание”, застъпен
в глава двадесет и осма от НПК се явяват чистото съдебно минало на обвиняемия, предвиденото
наказание за престъплението по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК е „лишаване
от свобода” до три години и глоба от двеста до хиляда лева, обстоятелството, че
деецът до момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел от НПК, както и че от престъплението няма причинени и невъзстановени
имуществени вреди.
Предвиденото в чл.78А от НК административно наказание „глоба” в размер
от хиляда до пет хиляди лева, съдът намира, че следва да бъде съобразено с ниската степен на обществена опасност на обвиняемия
и сравнително по-високата степен на опасност на противообществена проява, както
и при съблюдаване на не доброто имотното състояние на извършителя. При индивидуализиране
размера на адм.наказание от съществено значение е наличието на смекчаващите
вината обстоятелства, при които е осъществено деянието. За смекчаващи
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на дееца /настъпили последици
от реабилитация по право/, направеното самопризнание пред съда, липсата на
други водени и незавършени досъдебни производства и сл.дела, както и
балансираните характеристични данни по местоживеене, от които съдим, че обвиняемият
няма други противообществени прояви.
Воден от изложените съображения,
съдът прие, че справедливо и съответно обществена опасност на дееца и
извършеното от него престъпление, предвиденото в НК адм.наказание „глоба” следва
да се индивидуализира в самия законов минимум, а именно – 1000 /хиляда/ лева. Съдът
счита, че така определена по размер адм.санкция би могла да изиграе своя
възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца към спазване на
законите и добрите нрави, а едновременно с това да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове от обществото – в каквато насока са
и целите в разпоредбата на чл.36 от НК.
В настоящия случай, съдът счита, че
не следва да извършва преценка относно приложението на чл.78а, ал. 4 от НК, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал.1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаването от такова право е предвидено за съответното престъпление. По
отношение вида и размера на наказанието чл. 343в, ал.3 от НК препраща към
алинея първа на същата разпоредба, която предвижда наказание лишаване от
свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. В разпоредбата чл.
343в, ал.3 от НК законодателят не предвижда правна възможност за извършителите на
това по вид престъпление да се налага адм. наказание „лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство”. И доколкото в разпоредбата на чл. 343г от НК конкретно са изброени престъпните състави, за които може да се постанови адм.наказание
„лишаване от право да се управлява МПС”, сред тях не е посочено престъплението
по чл. 343в,ал.3 от НК. Без съмнение, че волята на законодателя да не налага
адм.наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК не може да се тълкува
разширително, респ. в обратния смисъл, с оглед препращането на самата разпоредба
в санкционната й част към първата алинея. Такъв подход на тълкуване е недопустим,
а и несъвместим с граматическото /„litera legis”/, логическото и смислово тълкуване
на закона.
Така
мотивиран, съдът постанови настоящия съдебен акт.
Съдия
: