Р Е Ш Е Н И Е
№ 277 10.09.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на трети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 808 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е въз основа на жалба от О.С.М. *** срещу Наказателно постановление № 1673/2019 г. от 31.05.2019 г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция Митници, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 123, ал. 6 от ЗАДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева, предметът на нарушение - акцизни стоки – общо 20 кутии цигари, всяка по 20 къса цигари, общо 400 бр.къса цигари марка „Muratti superslims”, всички с надпис ”DUTY FREE“, на основание чл.124, ал.1, вр. чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, намиращи се на съхранение РУ на МВР - Хасково е отнет в полза на Държавата. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че административнонаказателното производство било образувано въз основа на неизяснена фактическа обстановка, след като в действителност на 04.04.2019 г., жалбоподателят и братът на жена му М., както и съпругата му пътували до Република Турция, откъдето неговият шурей закупил цигари и ги бил сложил в негови якета, което правел често. Незнайно поради какви причини органите на МВР, при извършена проверка, записали тези цигари на името на жалбоподателя, който фактически бил изнесъл процесното количество, а впоследствие дал обяснения под диктовка на разследващите за тяхната принадлежност, като истината била такава, каквато я бил изнесъл пред съда. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция Митници.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят О.С.М. ***, редовно призован не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител в лицето на адв. М. Х. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни доводи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция Митници, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – ст. юриск. Д. В. оспорва жалбата, като в представено писмено становище излага конкретни съображения за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 04.04.2019 г., жалбоподателят О.С.М. *** пътувал до Република Турция, на пазар в град Одрин с лек автомобил марка „БМВ“, модел ,.**“, peг. № *******, управляван от свид. М. Н.М., брат на съпругата му и свид. С.Н.М., съпруга на жалбоподателя. На връщане от Република Турция, след преминаване на граничен и митнически контрол, по ПП I-8, на територията на Община Хасково, превозното средство било спряно от органите на МВР – Хасково въз основа на получена информация, че с него е възможно да се превозват акцизни стоки в нарушение на изискванията на ЗАДС и водачът с пътуващите в автомобила били съпроводени до сградата на РУ на МВР – Хасково. Там, на същата дата - 04.04.2019г., екип от полицейски служители при РУ-Хасково, включващ в състава си свид. Г.К., на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ на МВР - Хасково и свид. Ц.Д., на длъжност „младши експерт“ в РУ на МВР – Хасково поканили водача на превозното средство и лицата, пътуващи в него да предадат акцизни стоки без бандерол, които евентуално държат или превозват, като наред с установените и посочени от свид. М. М. в купето, и по – конкретно в подлакътника на превозното средство, свид. С.М. и жалбоподателят О.С.М. *** свалили две черни на цвят якета. В това, свалено от автомобила от жалбоподателя били открити общо 20 бр. кутии цигари, всяка с по 20 бр. къса цигари - общо 400 бр. къса цигари, марка „Muratti superslims“, всички с надпис на кутиите, който съдържа думите „DUTY FREE“. С Протокол за доброволно предаване от 04.04.2019 г. жалбоподателят О.С.М. *** предал на органите на РУ на МВР – Хасково процесното количество цигари, и след като го подписал, вписал в протокола, че „цигарите ги бил закупила за лична употреба“. След като потвърдил този факт пред органите на РУ на МВР - Хасково, срещу жалбоподателя бил съставен, на същата дата, в негово присъствие от свид. Г.К., Акт за установяване на административно нарушение № 1970-624/05.04.2019 г., който след предявяването му, бил подписан от жалбоподателя, а в съответната графа за обяснения, респ. възражения вписал, че бил уведомен за съдържанието на акта и имало възможност за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство по смисъла на чл. 107з от ЗАДС. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на установения тридневен срок.
За резултата от извършената проверка по ЗМ № УРИ1970зм – 458/2019 г. била изготвена и докладна записка, като била изпратена на Началника на РУ на МВР – Хасково, а с Писмо peг. № 783/2019 от 13.05.2019 г., след като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.05.2019 г. на прокурор в РП – Хасково било отказано да се образува досъдебно производство и била прекратена водената по случая преписка вх. № 783/2019 г. по описа на РП – Хасково, материалите, съдържащи се в нея били изпратени на ТД „Тракийска“, за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност, като било разпоредено и предаването на приобщените веществени доказателства от ОД на МВР – Хасково на Митница Пловдив.
От заключението обективирано в Писмо,
рег. инд. №32-152765/27.05.2019г. на Отдел „Акцизна дейност“ при Териториална
дирекция Тракийска се установява, че дължимият акциз, изчислен за предмета на
нарушение е общо в размер на 81.10 лева.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и въз основа на получените данни за изчисления акциз на откритото количество цигари, наложил процесните административни санкции за описаното в съставения АУАН нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.К. и Ц.Д. относно предприетите от тях конкретно действия в хода на извършената проверка и за кръга от факти, установени при извършването й – включително относно кое от проверяваните лица, какви вещи е предало и какви изявления е отправило пред органите на МВР в тази връзка, както и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Техните показания са обективно дадени. Същите са безпротиворечиви и логически последователни, и най – вече еднопосочни с приобщени по делото писмени доказателства. Що се касае до изложеното от свидетелите М.Н.М. и свид. С.Н.М. следва да се отбележи най – напред това, че същите имат връзка както с процесния случай, така и със страна по делото, която обосновава извод за наличие на индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на делото, от значение за преценката следва ли да се кредитират с доверие показанията им. Всъщност основният противоречив момент в изложеното от тях в сравнение с това от страна на актосъставителя Г.К. и свид. Ц.Д. се изразява в твърденията им относно факта от чие име, в чия полза и за каква цел за придобити процесното количество цигари, част от общото такова, открито при извършване на проверка на автомобила, управляван от свид. М. М. и лицата, пътуващи в него. В тази част, доколкото в останалата липсват съществени противоречия, съдът намира за уместно да посочи, че изложеното от свидетелите М. М. и С.М. не намира опора в останалия доказателствен материал, приобщен по делото – свидетелски показания от служители на МВР, изявления, отправени от жалбоподателя в начален процесуален момент, материализирани в приобщения като писмено доказателство протокол за доброволно предаване, както и косвено в съставения АУАН, като освен това налице е и вътрешно противоречие в изложеното от тях кой точно и по какви причини е дал „указания“ на жалбоподателя той именно да предаде процесното яке и укритите в него кутии цигари и какви изявления да отправи за връзката му с предмета на нарушение. Веднъж се твърди, че такива „указания“ са били дадени от органите на полицията, а преди това се заявява, че решението за подобен подход на лицата, пътуващи с автомобила, е бил съгласуван от тях по инициатива на свид. М. М. във връзка с негова предходна инкриминирана деятелност със същия характер, за която сам той заявява, че бил осъждан. Всичко това, без съдът да се спира подробно и на други несъответствия в гласните доказателствени източници, приобщени чрез разпита на тези двама свидетели, сочи, че изложеното от свидетелите М. М. и С.М. относно посочените факти, включени в състава на нарушение следва да се възприеме единствено като опит за изграждане на защитна теза за жалбоподателя, останал обаче безуспешен поради непреодолимата колизия на техните показания с останалия възприет от съда доказателствен материал, дискредитиращ ги в тази част откъм достоверност. Относно подбудите за отправяне на подобни противоречиви изявления от последните двама свидетели, съдът при необходимост ще вземе отношение в изложението по същество.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове, забранява се държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE. По силата на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. - за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. Според чл. 124, ал.1 от ЗАДС, в редакцията, приложима за процесното деяние, в случаите на на нарушения по чл. 108а, чл. 112а, ал. 3, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 - 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Следователно, деянието, за което е наложена на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение формално е законосъобразно проведена в присъствие на физическото лице, на което е обезпечено правото на защита в аспекта да участва в административнонаказателното производство в пълен предоставен от закона обем. Спазени са и давностните срокове за съставяне на АУАН и конкретно тримесечния срок, започващ да тече от установяване на нарушението, на която дата следва да се приеме в конкретната хипотеза, че е открит и нарушителят. В случая не е налице нарушение и на принципа non bis in idem при отпочване на административнонаказателното производство срещу лицето О.С.М. *** със съставяне на АУАН за процесното количество цигари, тъй като случаят за който е привлечена и впоследствие е реализирана отговорността му действително е идентичен с този по прокурорската преписка, но отказът да се образува ДП е именно по съображения, че деянието не съставлява престъпление, а следва да се направи преценка дали осъществява признаците на административно нарушение, с каквато цел преписката е изпратена на компетентния за целта административен орган.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят в лицето на О.С.М. *** е осъществявал фактическата власт, след като в качеството му на физическо лице е държал процесното количество цигари, като липсва спор за характера на стоката, като тютюнево изделие и то с надпис на опаковката, който задължително съдържа думите DUTY FREE, оттам за наличие на годен по смисъла на чл. 2 от ЗАДС предмет на нарушението по чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
По отношение на обективния признак от състава на административното нарушение по визирания текст от закона – чл. 123, ал. 6, вр. чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, а именно „държане”, в което се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, съдът счита, че същият е установен от събраните по делото доказателства. Доказано е, че фактическата власт по отношение на предмета на нарушението е упражнявана именно от страна на жалбоподателя – лично, без значение дали са придобити от друго лице и с каква цел, така също без значение са подбудите за установяване на фактическа власт и за чия употреба на цигарите е осъществявано деянието - лично или на трети лица. В случая следва да се държи сметка единствено за фактическата връзка на предмета на деянието с него, каквато в конкретната хипотеза е категорично установена, като въпросът за начина на придобиване и за предназначението на процесното количество цигари е ирелевантен, включително и от гледна точка на приложението на чл. 124, ал. 1 ЗАДС. Реализирането на състава на визираното административно нарушение по чл. 123, ал. 6 ЗАДС в посочената форма на изпълнителното деяние също не е обвързано с притежаването на стоката, предмет на самото нарушение. В конкретния случай е достатъчно да е налице „държане“ на стоката, независимо от това кой е нейният собственик. Факт, който е недвусмислено установен, като в тази насока не се налага допълнителен анализ, а единствено този, че оплакванията в жалбата, свързани с начина на извършване на проверка от органите на МВР – Хасково не намират подкрепа в доказателствените източници, приобщени по делото. В случая предметът на престъплението е приобщен с протокол за доброволно предаване, поради което предшестващо проверката разрешение или последващо одобряване на това действие от съда не е било необходимо, а изявлението в него е взето предвид от съда при установявана на деянието, както от обективна така и от субективна страна.
Изложеното принципно обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 123, ал. 6, вр. чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че като физическо лице е адресат на забраната по чл. 99, ал. 2, т. 4 ЗАДС на тютюневи изделия с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE и правилно е преценено, че с факта на осъществяване на фактическа власт по отношение на премета на нарушение е реализирал състава на административно нарушение. Умисълът на дееца не се влияе от подбудите да предприеме подобно поведение, включително и евентуално тези да бъде „разбито“ общото количество цигари, което евентуално ще бъде открито при извършване на проверките в автомобила на свид. М. М., предвид неговото съдебно минало и възможността въз основа на преценката за стойността на предмета на деяние да се преценя и вида на отговорността, която да се ангажира за него – наказателна или административнонаказателна. Дори с подобни намерения, жалбоподателят да е формирал умисъл за установяване на фактическа власт по отношение на чужди тютюневи изделия, това не променя извода за съставомерност на деянието. Обосновано и в съответствие с материалния закон е възприето наличие на основание за реализиране на отговорността му с налагане на административно наказание „глоба“, както и за приложението на текста на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, по съображенията, изложени по – горе във връзка с предмета на нарушение. В случая по отношение размера на наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева, съобразно установения специален минимум от 700 лева, когато стойността на акциза е по – ниска, съдът намира че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН в процеса на индивидуализацията, като е отчел всички факти от значение за преценката на материалния закон в този аспект. Наказателното постановление в тази, и в останалата обжалвана част, с която предметът на нарушение - акцизни стоки – общо 20 кутии цигари, всяка по 20 къса цигари, общо 400 бр.къса цигари марка „Muratti superslims”, всички с надпис ”DUTY FREE“, на основание чл.124, ал.1, вр. чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, намиращи се на съхранение РУ на МВР - Хасково е отнет в полза на Държавата, като правилно и законосъобразно ще следа да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1673/2019 г. от 31.05.2019 г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, Агенция Митници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
Е.Д.