Р Е Ш Е Н И Е
№………./26.07.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 739 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, депозирана от Д.Т.Д. –Р., ЕГН **********, с адрес *** срещу К.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, както следва:
- иск за приемане за установено по реда на
чл.124, ал.5 ГПК, че за периода от 12.11.2011г. до 14.11.2011г. в град Варна, К.П.Р.
при издаден на 9.11.2011г. изпълнителен лист по въззивно осъдително решение и
образувано принудително изпълнение за въвод в Апартамент №1, гр.Варна, ул.*****№10,
ет.1 е изнесъл от жилището на своята майка нейни документи и вещи - пари, златни
монети, бижута, мебели, битова техника, дрехи, книги, обикновена покъщнина и
други индивидуализирани по вид и брой с назначена и приета в досъдебното
наказателно производство съдебно-оценителна експертиза от 27.5.2012г. на в.л.Д.Й., съгласно описа на съдебния-изпълнител
изготвен с Протокол за въвод в недвижим имот от 30.11.2011г по
изп.д.№20117190400218 на ЧСИ Станислава Янкова и Постановление от 27.11.2012г
по ПП№15437/2011г на ВРП, с което ответника е осъществил състав на престъпление
обсебване;
- иск
за осъждането на ответника на основание чл. 45 да заплати на ищцата сумата от 36 742
лв. /тридесет и шест хиляди седемстотин четиридесет
и два
лева/, обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 14.11.2011г.
ИЩЦАТА твърди, че
ответникът е неин син. Твърди, че
от сключването на граждански брак на 01.09.1970г. живее в семейно жилище Апартамент №1, ет.1, находящ
се в град Варна, ул."*****" №10. Твърди , че е лекар, със спецалност рентгенолог, като
в периода от 1980 до 1983г. по време на
войната между Етиопия и Еритреа е работила едновременно във военна и в цивилна
болници на Адис-Абеба, а в личен план била
придружена от съпруга си П. С.Р. (пенсионер от 1968г.) и двете си малолетни деца
Д. и К.. С придобитите тогава средства закупила в Етиопия английски златни
монети и бижута, както и други на значителна стойност вещи.
Преди и след завръщането си в България работила в спешен рентген на Окръжна
болница в град Варна, където се пенсионирала през 1992г. Твърди , че за 1995г. до 2005г., давали
апартамента под наем, като през този период със съпруга си и дъщеря им са живели на вилата им до палежа й
на 01.02.2006г. След
пожара, вилата станала негодна за обитаване, тъй като със съпруга си пренесли
цялото обзавеждане от вилата в апартамента, където живели до смъртта му. С
наследени средства извършила ремонт през 200бг. и през 2008г. на апартамента,
купила и монтирала в него нови мебели. На
27.12.2008г. претърпяла множество счупвания на лява подбедрица, което наложило
две операции на 06.01.2009г и
на 15.07.2009г, болнично лечение, рехабилитации,
контролни прегледи и дълъг едногодишен възстановителен период,
през който била на легло в апартамента. Съпругът й починал
в жилището на 06.03.2010г . На 07.03.2010г.
сутринта била в апартамента, свалила двата си златни пръстена и ги
прибрала при златните монети и бижута,
които съхранявала заедно със сумата от
4000лева в дървена кутия в нощното шкафче на спалнята. Сумата била изтеглена от
съпруга и при закриване на семеен влог. По обед с дъщеря й
последни излезли от апартамента, като заключили входната врата и отишли на погребение. Ответникът ги изоставил на
гробище Тополи. След погребението, вечерта тя и дъщеря й
не могли да влязат в апартамента, тъй
като патронът на входната врата бил сменен. На
23.03.2010г. подала жалба, по която била
образувана ПП№3715/2010г. на ВРП, за това че К.П.Р. на 07.03.2010г. извършил самоуправство в Апартамент №1, ет.1,
в гр.Варна, ул.*****10, чрез смяна на патрона на входната врата, задържал
намиращите се в жилището, нейни лични вещи, покъщнина и документи. На 01.06.2010г.
подала искова молба по чл.76 ЗС, по която било
образувано гр.д.№8071/2010г. на PC-Варна. Решение от №1272/7.11.2011г. по в.гр.д.№1507/2011г.
на ВОС отменил първоинстанционното решение и осъдил К.П.Р. да предаде на Д.Т.Д.-Р.
на основание чл.76 ЗС владението върху АПАРТАМЕНТ №1, находящ се в гр.Варна,
ул.*****№10, ет.1. На 09.11.2011г.
получила изпълнителен лист. Твърди ,
че на 12.11.2011г. в присъствието на свидетели видяла
сина си да изнася от апартамента вещите й и да ги товари в оранжев микробус
Фолксваген, паркиран пред входа на ул.***** 10, за
което подала сигнал - per.№29453 от 25.11.2011г. на Второ РУП-ОД МВР Варна.
Полицейските служители заварили сина й да товари вещите и в микробуса и му
отправили устно предупреждение да спре
изнасянето им от апартамента. Това обаче не го възпряло и той продължил да
изнася и извозва багажа и през следващите дни, за
което подала жалба - от 14.11.2011г. по преписка №14058/2011г. на
Второ РУП-Варна. На 20.11.2011г. с Протокол за въвод от 30.11.2011г. по
изл.д.№218/2011г. на ч.с.и. Ст.Янкова, била въведена в празен и разрушен
апартамент.
Твърди , че по
жалбата й било образувано ДП№219/2012г., за обсебване по чл.206 НК. По него
била изготвена оценителна експертиза,
с която е определена пазарната стойност на всяка една вещ(намалена с
овехтяване) към датата на обсебването. С Постановление от 27.11.2012г. по
ПП№15437/2011г. на ВРП било прекратено
производството по ДП№219/2012г. по описа на Второ РУП ОД на МВР-Варна, водено
за престъпление по чл.206, ал.1 НК. В него било посочено,
че за периода 12.11.2011г.-14.11.2011г. свид.К.Р. изнесъл от апартамента на
майка си нейни вещи-мебели, дрехи, книги, бижута и др. По делото били
събрани доказателства за престъпление обсебване по чл.206, ал.1 НК извършено
от свид.К.Р.. Същото, обаче, съгласно разпоредбата на чл.218, т.2 е от частен
характер и наказателното преследване по него се възбуждало
по тъжба на пострадалия пред съда.Твърди , че за нея е налице правен интерес,
да води настоящото производство доколкото в срок не е депозирала тъжба.
На л.148 со л.159 от
делото ищцата е представила заключение на СОЕ по дп No 219 / 212г. към което препраща за описанието и стойността на всяка една от вещите,
които твърди, че са й отнети от ответника.
В съдебно заседание
поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и претендира заплащането
на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА К.П.Р., действащ
чрез процесуалния си представител по делото – адв.Х.С.,
е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост
на иска с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК, както и неоснователност на двата иска, ако се приеме, че са допустими. Оспорва
наведените в исковата молба твърдения. Твърди, че не е осъществил посоченото от
ищцата престъпление. Излага, че до 2006г. родителите му са живели в
описаната в исковата молба вила в местност „*****", а процесният
апартамент на ул. „*****" в гр.Варна е даван под наем. Излага , че
твърденията в исковата молба за възникнал пожар на вилата са подвеждащи -
посоченият пожар е възникнал не във вилната сграда, а в пристройка към нея,
като е пострадала единствено покривната конструкция на пристройката, а вилната сграда не е засегната
(видно от писмо
рег.№548/07.06.2011 г. на Началника на Първа РСПБЗН-Варна). Оспорва твърдяното
от ищцата пренасяне на цялото нейно и на
съпруга й обзавеждане и вещи от вилата в процесния апартамент на ул. „*****".
Не оспорва, че през 2006 г. след
влошаване на отношенията между родителите му, неговият баща - П. Р. с помощта
на ответника се пренесъл да живее в апартамента, а ищцата Р. и нейната дъщеря Д.Р.
останали да живеят във вилата. Твърди, че това е видно както от представените
от него сметки за потребяван на адрес ток, договор за ползване на телефон. През
есента на 2008 г. здравословното състояние на П. Р. се влошило и той помолил
сина си да се премести при него, за да му помага, поради което към ноември 2008
г. ответникът се пренесъл с част от своите вещи в
апартамента. След посоченото в исковата молба счупване на крака на ищцата на
27.12.2008 г., тя наистина живяла в апартамента, но само 3 месеца, а не 1
година, както се твърди, като това е единственият период след 2005 г., в който
тя е пребивавала в този апартамент. Към средата на септември 2009 г. след
скандал между П. Р. и ищцата тя хвърлила връзката си ключове за жилището и
излязла от него, като тези ключове П. Р. дал на своята сестра Станка Дечева, за
да може да го посещава. След претърпени няколко операции, здравето на П. Р. се
влошило, което наложило ежедневни грижи за него - посещения на лекари,
поставяне на катетри, лекарства и пр., които ответникът организирал с помощта на приятели. П. Р.
упълномощил сина си да
получава пенсията му, както и по негова молба К.Р. получавал от негово име
наема за помещението под апартамента. Към датата на смъртта на П. Р. на
06.03.2010 г. ищцата живеела в апартамента на своята дъщеря. Двете не са успели
да влязат в процесния апартамент не поради факта, че бил сменен
патрона на вратата, а поради това, че и двете нямат ключ за него, тъй като той
се обитавал
единствено от бащата на ответника, а след ноември 2008 г. и от
ответника.
Оспорва, че на
12.11.2011 г. е изнасял нейните вещи, като твърди , че е изнасял от апартамента
единствено своите вещи, което било констатирано и от повиканите от ищцата
полицейски служители, поради което от тяхна страна не било предприето нищо,
освен отправено устно предупреждение ответникът да не започва да изнася вещи,
които не са негови, което той не възнамерявал и не бил сторил. Оспорва твърденията на ищцата, че била въведена в празен и разрушен
от него апартамент. Твърди, че е предал
ключовете от апартамента на ЧСИ Станислава Янкова на 28.11.2011 г., като
непосредствено преди това от нотариус бил съставен протокол, в който подробно
било описано състоянието на апартамента и намиращите се в него вещи.
Оспорва и наличието
на част от цитираните вещи от ищеца -
процесните златни монети и бижута, закупени в чужбина, били продадени
през 80-те години на ХХ-ти век и с парите от тяхната продажба била построена
вилата в местност „*****". Притежаването на тези златни предмети било
обект на разследване и на образувано пред 80-те години на ХХ-ти век наказателно
дело срещу родителите на ответника, което завършило с условна присъда срещу П. Р..
Твърди, че всички вещи били придобити по време на брака между ищцата и бащата му,
като представлявали СИО и след смъртта на П. Р. на основание чл.5 във вр.с чл.9
от ЗН 1/8 ид.ч. от тях била негова собственост , а
относно общите вещи имал право да си служи с тях.
Прави възражение за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД по иска за заплащане на
обезщетение, а в условията на евентуалност, ако се приемело, че главният иск не
бил погасен, то прави възражение за
погасяване по давност на акцесорното вземане, на основание чл.111 от ЗЗД.
В съдебно заседание
поддържа оттговора и моли съда да отхвърли исковете
на ищеца, като претендира заплащането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На л.14 от делото /том I/ е прието удостоверение за граждански брак, от което е видно, че ищцата и П. С.Р. са
сключили граждански брак на 01.09.1970г
Видно е от удостоверението
за наследници, находящо се на л.14 /гръб/ от делото /том
I/, че П. С.Р. е починал на 06.03.2010г., като е оставил следните наследници:
Д.Т.Д. – Р. – съпруга; К. П. К.– дъщеря; К.П.Р. – син и Д.П.Р. – дъщеря.
На л. 15 от делото /том I/ е приет нотариален акт за продажба срещу гледане и издръжка от 1993г., с
който П. С.Р. е прехвърлил на сина си К.П.Р. и дъщеря си Д.П.Р. по ½
ид.ч. на всеки от тях от апартамент No 1, находящ се
в град Варна, ул."*****" №10, срещу задължението за
издръжка и гледане на прехвърлителя и неговата съпруга Д.Т.Д. – Р., като си
запазват правото на ползване на имота безвъзмездно пожизнено на него и
съпругата му. На копието на
нотариалния акт е отбелязано, че с решение на съда е развален договора за
издръжка и гледане в частта, с която П. С.Р. е прехвърлил на сина си К.П.Р.
правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имота до размера на ¼
от целия имот, на осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
На л. 16 до л. 32 и л.
36-37 /том I/
са приети множество писмени документи, от които се
установява, че между страните в настоящото производство са се водили множество
дела, като в резултат на това К.Р. е осъден да предаде на своята майка – ищцата
процесния апартамент No 1, находящ се
в град Варна, ул."*****" №10.
На л. 33 /том I/ е приет протокол за въвод във владение, съставен от ЧСИ Станислава Янкова,
рег. No
719 по изп.д. 20117190400218 на 30.11.2011г., с който ЧСИ
предава на взискателя Д.Д. – Р. фактическото владение върху: Апартамент No 1, находящ
се в град Варна, ул."*****" №10. От протокола за въвод
се установява още, че с протокол от
28.11.2011г. ключовете за имота доброволно са предадени на ЧСИ от длъжника К.Р..
Констатирано е, че в имота се намират следните вещи: входно антре с коридор –
портманто антре Стела 3, столова с кухненска ниша – холова гарнитура „Рони“ – 2
фотьойла, диван тройка, холна маса „Мария“, климатик – „Нипон“, кухня „Арон“;
Хол – секция „Вега“, холов ъгъл с ракла – повредени; Спалня – 1 (до входната
врата) – празна; Спалня 2 – спалня, секция тъмен фурнир полирана; Баня – тоалет
– бойлер „Елдом“ 50 л., липсва мивката.
На л. 294 и л. 295 /том II/ от делото е приложен
Констативен протокол No 7, том III, рег. No 3866 от 28.11.2011г., съставен от
Надежда Асенова – помощник –нотариус на Диана Бейлерян – нот. с рег. No 012 на
НК. От протокола се установява, че е извършен оглед на Апартамент No 1, находящ
се в град Варна, ул."*****" №10, гр. Варна, при който е констатирано,
че в апартамента се съдържат следните вещи: 1 –ва стая /вляво от входа/ -
секция за телевизор, двукрил гардероб, еднокрил гардероб, секция със стъклена
врата, 2 / два/ бр. единични легла с матраци, ракла, дървен корниз, лампион-
тройка. 2-ра стая /вляво от входа/ -
представляваща всекидневна с кухненски бокс – разтегателна холна гарнитура
тройка и 2 /два/ бр. фотьойли, маса, килим тип персийски, климатик Nippon
/работещ/ с дистанционно устройство, дървен корниз и завеси, лампион –тройка; в
кухненския бокс – кухненски шкафчета – горна линия – три двойни и едно
единично, долна линия – два броя двойни шкафчета и един единичен шкаф, кухненска
шкаф мивка с батерия; 1
-ва стая /вдясно от входа/ - 3 /три/ бр.
мокетени килими, лампион единичен; 2-ра стая /вдясно от входа/ - еднокрил полиран гардероб, 2 /два/
бр. двукрили гардероба с надстройка; спалня с два матрака, 2 /два/ бр. нощни
шкафчета; килими - 2 /два/бр., метален корниз, ракла-скрин, скрин с чекмеджета,
73 бр. книги /художествена литература/, черна полирана секция, червен кожен
куфар; кашон с надпис суинг 2 К шкаф - тъмна череша - в опаковка на мебелен
салон "Нов дом " - Симеонов, разпечатан в присъствие на помощник- нотариуса и имащ
следното съдържание: седем броя плоскости, два броя фазера -гръб и плик с
крепежни елементи; антре - портманто с
плъзгаща врата и надстройка, домофон; баня - бойлер 80 л.
Diplomat /ф. № **********/,
смесител душ, алуминиев прозорец, водомер - /показания на водомера - 418/.
Констатираното от помощник- нотариуса общо състояние на имота е както следва: 1-ва стая /вляво от входа/ -настилка - дюшаме с балатум, дървена
дограма със здрави стъкла и външни метални решетки; 2-ра стая /вляво от входа/ представляваща всекидневна с кухненски
бокс/ -настилка: дюшаме, дървена дограма със здрави стъкла и външни метални
решетки, в кухненски бокс - балатум, предпазен цокъл - здрави плочки , дървена
дограма със здрави стъкла и предпазни външни метални решетки; 1-ва стая /вдясно/ - настилка- дюшаме, дървен
вратопрозорец към тераса със здрави стъкла; 2-ра стая /в дясно/ - настилка- паркет и балатум, ПВЦ -
вратопрозорец; баня -под и стени - фаянсови плочки сини здрави, тоалетна чиния,
демонтиран умивалник; тераса - цялостно остъклена с алуминиева дограма /здрава/
входна метална врата с 2 заключващи механизъма, втора дървена врата, интериорни
врати в жилището - дървени, боядисани, здрави с работещи брави, ел.осветителни
ключове и ел. контакти - в цялото жилище , електрически табло - с 5 бр.
автоматични предпазители, показания на електромер с абонатен №********** -
1/7656.1 и 2/24680.
На л. 293 /том II/ от делото са приети Протокол от 28.11.2011г., съставен от ЧСИ Станислава
Янкова, рег. No
719 по изп.д. 20117190400218, с който ЧСИ констатира, че на
същата дата се е явил длъжникът К.П.Р. и доброволно й е предал ключовете от
процесния имот - Апартамент No 1, находящ се
в град Варна, ул."*****" №10.
На л. 34 и л. 35 /том I/ от делото е приет договор за наем от 30.09.2010г., ведно с
приемо-предавателен протокол, от които е видно, че договор за наем е сключен
между Д.Т.Д. – Р., в качеството й на наемодател и „Абчо 97“ ЕООД, гр. Варна,
като наемател за помещение: офис /преустроено избено помещение/, находящ се в
гр. Варна, ул. „*****“ 10. Договорът е
сключен за срок от една година и влиза в сила от 01.10.2010г. На 26.02.2011г.
управителят на дружеството предава на ищцата държането на офиса.
На л.38 до л.45 /том I/ от делото са приети множество медицински документи, жалба и постановление
на РП – Варна, от които се установява, че ищцата е получила множествени
счупвания на подбедрицата на 06.01.2009г., както и че на 26.06.2011г. е била
блъсната от непознат мъж и е паднала на земята, в резултат на което е получила
кръвоизлив от носа, множество ожулвания по лицето, ожулване и кръвонасядане по
дясната длан, травматичен оток и кръвонасядане по лявото коляно. С
Постановление от 01.09.2011г. на Ат.Атанасов – прокурор при Районна прокуратура
гр. Варна е отказано да бъде образувано наказателно производство и е прекратена
преписката, доколкото за лека телесна повреда, каквато се установява при
блъскането на ищцата на земята от непознат на 26.06.2011г., наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия пред съда.
На л. 46 до л. 56 /том I/
от делото са приети фактури и касови бонове за заплащани
от ищцата разходи за електичество, вода и комуникационни услуги за обект на
адрес: Вилна зона ***** No 11.
На л. 57 до л. 66 /том I/ от делото са приети фактури, издадени от Магазин „Метро“, с който ищцата
установява закупуването за периода от 09.06.2006г. до 20.12.2008г. редица
хранителни стоки и стоки дребни стоки за бита и посуда.
На л. 69 /том I/ от делото е приложен документ, наречен „договор – поръчка“, издаден от
мебелни салони „Нов Дом Симеонов“, гр. Варна, от който се установява, че ищцата
е закупила скрин с две врати – тъмна череша на 01.09.2008г., за което е заплатила
105 лв.
На л. 70 /том I/ от делото е приложен касов бон, от който се установява, че заплатена сумата
от 380 лв. за кварцов часовник на 25.07.2004г.
На л. 71 /том I/ от делото е приложен документ, наименован „справка за продажба“ с дата:
07.06.2008г., от който се установява, че ищцата е закупила описаните в
документа стоки, възлизащи на обща стойност от 1261,40 лв.
На л. 72 /том I/ от делото е приета Фактура, ведно с касов бон, от която се установява
закупуването на климатична система от съпруга на ищцата – П. С.Р. на стойност
499 лв.
На л. 138 /том I/ от делото е приложена Сметка на клиент,придружена с касов бон, изготвена
от Мебелни къщи „Явор“, от която се установява закупуването на 29.10.2008г. от
ищцата на трапезна маса за сумата от 155 лв.
На л. 73 и л. 74 /том I/ от делото са приети два Нотариални акта, от които се установява, че ищцата
и съпругът й П. С.Р. на 27.12.2005г. продават на двете си деца - ответника и
сестра му по ½ ид.ч. от Жилищните сгради, находящи се в гр. Варна,
местност ***** ул. No 11 No 18, като прехвърлителите си
запазват правото на ползване върху прехвърлените имоти.
На л.75 до л.111 /том I/ от делото са приети писмени доказателства, които установяват, че ищцата е
подавала многобройни жалби срещу действия на ответника –неин син, включително и
е твърдяла, че същият е отнел нейни вещи и на общият им наследодател – неин
съпруг и баща на ответника. Сред приетите документи са обяснения, дадени от К.П.Р.,
както и протокл за полицейско предупреждение от 14.05.2010г., с който
полицейските органи са предупредили на 14.05.2010г. К.П.Р. да не осъществява
самоволно , не по установения от закона ред, оспорвано от другиго право на
ползване на жилищен имот, като му е даден срок до 12:00 ч. на 20.05.2010г. да
осигури достъп на майка си Д.Т.Д. – Р. до апартамента в сградата, находяща се в
гр. Варна, ул. „*****“ 10, ет.1, ап.1.
На л. 97 /том I/ от делото
e прието Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 27.11.2012г. на прокурор Томова при РП- Варна, постановено по
ДП No
219 / 2012г. по описа на Второ РУП при ОД на МВР – гр. Варна, с
което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен
изършител за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК. Производството е било
образувано по жалба на ищцата срещу ответника с твърдение, че за периода
12.11.2011г. – 14.11.2011г. К.Р. изнесъл от апартамента на майка си нейни вещи
– мебели, дрехи, книги, бижута и др.
На л.
219 до л. 231 /том I/ от делото са приети два броя влезли в сила присъди и
мотиви към тях – присъда и мотиви към НОХД No 3425/2012г. на ВРС, 3 с-в, с която
К.П.Р. е признат за невинен в това, че за периода от 07.03.2010 г. до
02.02.2011 г. включително в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно
оспорвано от Д.Т.Д. – Р. и Д.П.Р. свое действително право на съсобственост като
лишил майка си Д.Т.Д. –Р. и сестра си Д.П.Р. от възможността да упражнят,
съответно, правото си на ползване и правото на съсобственост върху апартамент,
находящ се в гр. Варна, ул. "*****" №10, ет.1, ап.1 и случаят е
немаловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.323
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, както и присъда и мотиви към НОХД No 4448/2010г. на
ВРС, 22 с-в, с която К.П.Р. е признат за невинен в това, че на 07.03.2010 година в град Варна противозаконно останал в чуждо жилище –
находящо се в град Варна, ул. "*****"
№10, ет.1, ап.1 след изрична покана да го напусне – престъпление по
чл. 170 ал.4 от НК и е опрашдан по него, както е признат за
невиновен в това, че на 18.03.2010 година в град Варна се заканил на Д.Т.Д. – Р. с престъпление срещу нейн имот –
този на находящ се в град Варна, ул. "*****" №10, ет.1, ап.1, като декларира неверни данни по
отношение на правата на Р. относно имота -
престъпление по чл. 144 ал.1 от НК
и е оправдан по него.
На л. 232 /том I/ от делото е прието
Писмо от МВР, ГД „ПБЗН“, ОУ „ПБЗН – Варна, адресирано до ответника К.Р., с
което същият се уведомява, че на 01.02.2006г, в 07: 03 ч. в Първа РСПБЗН –
Варна е получено съобщение за пожар в постройка към вила, на адрес: м-ст *****
ул. 11, No 18, гр. Варна. Видни е от писмото, че служителите на Първа РСПБЗН – Варна са
посетили и ликвидирали произшествието. В следствие на пожара били нанесени
материални щети на покривната конструкция на пристройка към вилна сграда.
Площта на унищожената част на пристройката към вилната сграда била около 16
кв.м. Други сгради не били засегнати от пожара.
На л.233 -237 /том I/ от делото е приета справка от „Е-он България
Продажби“ АД за консумирана електроенергия за клиентски номер с адрес: местност
***** ул. 11 No 18 за периода 27.02.2006г. – 04.12.2010г., от което се установява потребление
на електроенергия за периода.
На л. 241 /том I/ от делото е приложено
пълномощно, рег. No 5116 от 29.12.2009г. на нотариус с рег. No 012, с което П. С.Р. е
упълномощил сина си К.П.Р. да получава пенсията му.
На л. 242 до л. 252 /том I/ от делото са приложени 11 бр. квитанции за получен
наем от наемодателя П. Р., заплатен от наемателя ЕТ „Сова Комерс – Славчо
Игнатов“ за отдаваното помещение – офис, находящ се под процесния апартамент на
ул. "*****"
№1.
На
л.253 до л. 265 /том I/ от делото са представени касови бележки, фактури и
гаранционни карти за закупени от ответника уреди и заплатени разходи за
лечението на баща му П. Р..
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца
посредством разпита на свидетелите Д.П.Р. и С. М.Б.. От
разпита на свидетелката Д.Р., която е дъщеря на ищцата и сестра на ответника,
се установява, че същата е очевидец на изнасянето на всички вещи от
апартамент №1 на ул. „*****” №10 - техника, мебели, дрехи, през м. ноември 2011
г. Тя
била конституирана като пострадало лице по
досъдебното производство във връзка с този случай, тъй като притежавала
¾ ид. ч. от този апартамент, като майка й имала
запазено право на ползване с НА от 1993 г. Свидетелката твърди, че всекидневно
е посещавала апартамента от 2008 г. -2009 г., като в
една от стаите упражнявала адвокатска
дейност и се грижила ежедневно за
родители си. Твърди, че и майка, и баща ми
през 2009 г. били много зле здравословно. На 28.02.2010 г. била
на рожден ден на майка си в апартамента, на първи март за размяна на
мартеници била там, на трети март направили
празник и на седми март последно била в
апартамента, когато изнесли ковчега на баща й.
Заключили апартамента с нейния ключ.
Владението на жилището било отнето от нея и от майка
й, когато, след погребението на баща й,
се върнали вечерта и не можали
да отключат. Твърди, че брат й К. ги изоставил на
гробището Тополи и като се върнали
вечерта не могли да отключат нито с нейния
ключ, нито с този на майка й. Брат й
задържал цялата покъщнина. Имало
съдебно решение да предаде владението на апартамента по чл.76 ЗС. Вечерта на
7-ми март от брат й били задържани
всички вещи, които се намирали в апартамента. Това
били вещите от вилата, които пренесли
в апартамента през 2006 г. Тогава във вилния им имот имало
умишлен палеж и родителите й се страхували
да останат там, затова се преместили. Пренесли
вещите с два камиона – техника, дрехи, всичко. Свидетелката
сочи, че видяла
брат си да изнася вещи от апартамента на 12-ти,
13-ти и 14-ти ноември 2011 г. Това били вещите,
които не намерили в апартамента при въвода на 30.11.2011 г.
Липсвала цялата бяла техника от трапезарията и
кухненския бокс – пералня „Беко”, печка „Беко”, друга битовата техника, мебели.
Тези вещи сочи, че са собственост на майка й,
след смъртта на баща й, като преживял съпруг и личните ѝ
бижута, дрехи и ценности били нейни лични вещи. На 12.11.2011 г. били тя,
майка й и нейна приятелка - С.Б., когато й
се обадил
П. П., приятел на баща й и казал,
че в двора от към ул. „*****” имало изнесена
бяла техника, пред блока. Отишла веднага там и заварила
оранжев микробус „Фолскаваген”с №7671, с кръгли фарове. В него били
натоварени: готварска печка „Беко”, с четири котлона, пералня „Беко”, хладилник
„Снайде”, с фризер 1.80 м., телевизор „Сони”, с цвят - светлосив металик. К.
излязъл с два стола и две момчета му помагали,
те били на около
16 г. Носели
по една кафява табуретка от холната гарнитура. Натоварили
всичко, едното момче се качило в микробуса на
предната седалка, а брат й седнал на
шофьорското място, и заминали. Не
говорила с брат си, т. к.
той не разговарял с тях. Майка й отишла
да подаде сигнал до Второ РУП. После брат й се върнал
сам и започнал да товари вещите в пластмасови каси – книги,
чинии, посуда, дребна битова техника – миксери, фритюрници, по-дребни неща.
Общо около 40 каси натоварил на микробуса и
заминал. Когато той заминал,
дошла патрулната кола на Второ РУП. След това К.
се върнал празен и единият от полицаите му направил
устно предупреждение да не изнася вещите на майка си. Полицаите им обяснили, че повече не могат
да направят, щом не се биели. След предупреждението, К.
се прибрал, но микробусът останал
паркиран на ул. „*****”. Но него ден имало и още един
курс, това било след като натоварил
бялата техника, преди полицията да дойде, натоварил
зелена, резедава, холна гарнитура. Свидетелката сочи, че е ходила
три дена подред. Първият курс бил с бялата техника,
вторият със зелената холна гарнитура, която се състояла
от диван двойка, два фотьойла и две табуретки, тогава сложили
и каси с вещи в микробуса, т. к. имало място.
След това дошла полицията. На следващия
ден – 13.11.2011 г. свидетелката пак видяла брат си около
10 ч. как изнася книги, посуда - чинии, чаши, нещата били
в каси. И на 14.11.2011 г. вече отишли с майка й
и С.Б. и го видели на ръце да изнася кожените палта на майка;
от визон – късо и дълго, от астраган - късо и дълго, от мърмел с дълъг косъм, шлифери,
имало прозрачни чували, пълни с обувки, боти,
чадъри, в големи количества. Отишли до Второ
РУП и подали жалба. При разследването се установик
собственика на микробуса, който дал
показания, че го предоставил на К. за ползване. Свидетелката се конституирала
се с майка си като пострадали лица в производството.
Предоставила била пълен списък с вещите на 16 май 2012 г.,
който поддържала и моли да се
вземе предвид. На 30.11.2011 г. имали въвод със
съдия-изпълнител в апартамента, освен него имало човек
от кантората ѝ, а майка й я придружавали
Боян и С. Бангиеви. Свидетелката сочи, че е била адвокат на майка си по делото. Сред вещите, които видяла
да се изнасят при първия курс на 12.11.2011 г. имало
една дървена кутия, която била сложена между волана
и предното стъкло, отворена. В нея се виждали 10 бр. английски
златни монети, подредени в найлон, 22 карата всяка, 8 грама всяка, масивни
пръстени, колиета и гривни от злато, сребро,слонова
кост. При въвода не намерило тази кутия, тя се
съхранявала на нощното шкафче в спалнята. На 7-ми март в
кутията имало и 4000 лв, които баща й
бил изтеглил септември 2009 г. В кутията имало
още: златен мъжки часовник „Омега”, който бил на баща й,
мъжки златен пръстен - 12 грама, 14 карата, венчалната халка на баща й
- 8 грама, 14 карата, механичен дамски часовник „Афлех”, с черна кожена верижка,
и всички бижута на майка й: дамски
златен пръстен 18 карата, от Етиопия била закупила
и внесла само 18-каратово злато. Още един пръстен 11 грама, 18 карата, златно
колие 16 грама, с кръст на император Лалибела от скалните църкви, 3 бр. златни
синджира по 8 грама, 10 дамски висулки по 2 гр. Кутията била
40 см. на 40 см. Към монетите имало митнически
декларации, с които били внесени от Етиопия. През 2008 г. монетите били
сертифицирани за нумизматичната им стойност. В кутията имало
още: красив комплект от сребро - гривна, колие и пръстен, 90 грама, комплект от
слонова кост със сребърна инкрустация – колие, гривна, пръстен. Имало
и 18 бр., сребърни лъжици, завършващи с кръста на император Лалибела, те били
отделно, но за майка й имали особено
значение. В кутията били часовниците,
бижутата и монетите. Липсвали още -четири
фотоалбума на всеки член на семейството, дървен стенен часовник с махало, който
бил подарък на майка й
от нейната майка за пенсионирането ѝ, комплект кристални чаши и купи за
лед и ядки от Белослав, 31 части, който бил подарък
от колегите на майка от спешния рентген при пенсионирането ѝ. Като влезли в
спалнята, видели, че ценностите ги нямало
на нощното шкафче. Там имало четирикрилен
гардероб с настройки, абсолютно празен – без дрехи, кожени палта, шлифери,
вълнени костюми – сако/пола, сив цвят и лилав цвят, трикотажни вълнени костюми в бежово, в тъмносиво. Само патериците на
майка й били там
оставени в гардероба. В този гардероб
имало дрехи на майка й
и баща й. От дрехите на баща й
също не намерили нищо. Сред дрехите на майка й
били: копринени рокли – черна, червена със златна
бродерия, 10 бр. ризи, 5 бр. панталони – сив, черен, тъмно син, кафяв, поли
вълнени и летни - 10 бр., обувки 3-4 чифта, 3 чифта боти, чадъри. Някои от
дрехите били нови. Липсвало и бельото
ѝ, шалове, шапки. В нито една от стаите нямало
пердета, корнизите били изкъртени с мазилката и изнесени. Това били
– 4 бр. корниза, от струговано троянско дърво, купени в края на 2008 г. Тогава един
наследствен имот на майка й се продал
на публична продан и с наследствените пари тя подновила
мебелите в апартамента. Била направила топло изолация на външните стени,
остъклила балкона. Други липси: 4 бр. килими от
четирите стаи, 3 бр. полилеи тройки от трите стаи, а от спалнята голяма плафониера. В четирите стаи била
останала по една крушка. От кухнята липсвал единичен
полюлей. Мивката от банята била изкъртена, както и
всички поставки за банята. В коридора антрето било празно,
липсвали палта, обувки, нищо нямало.
В трапезарията имало единично легло, на което спял
баща й, то също липсвало.
Били изнесени и шкафовете от трапезарията – 3 бр. тъмно кафяви, два бяха с
чекмеджета и единият с вратички, трапезната маса, два стола, закупени от майка й
през 2008 г. от магазин „Явор”, шкаф „Сиунг” от мебелна къща „Симеонов”. В
кухнята не била останала никаква посуда - чинии, чаши,
прибори, пасатор, тостер за сандвичи, фритюрник, цитрус преса, кафе машина,
кафеварка, кафемелачка, готварска печка „Беко”, пералня „Беко”, хладилник
„Снайде” с фризер, сервиз от 24 чинии с чревен окраска, сервиз с 24 чинии с
жълта окраска, сервиз „Дуралекс” от 129 части - чинии, чаши, купи. Майка й
била закупила от магазин „Лазур” – тави,
тенджери, сешоари, подноси, които също липсвали. През
лятото на 2008 г. майка й и баща й били
ходили на екскурзия в Несебър, от където били закупили:
за 2000 лв. - електромагнитно одеяло, магнитни наколенки, кухненски робот от
фирма „Бек райзен”, които също липсвали. Сочи, че в
третата стая отворили секцията, която била
абсолютно празна. От там липсвали: спални чаршафи,
нови спални комплекти – розови, шарени, нови завивки, поне 20 комплекта розов
крепон, на розови цвят, шарени и памучни жълти имало абсолютно
нови. Тези комплекти майка й ги била
купила за свидетелката, за нейния нов
апартамент, а не можала да ги вземе. Липсвали
и копринени платове: поне 30 метра естествена коприна, жоржет - в зелено, в
розово, цвят сахара, син цвят. Свидетелката сочи, че имала завършен
техникум по облекло и се занимавала с това.
Платовете били за официални рокли. Липсвали
и нови одеяла - 4 бр. немски от фина вълна, 8 бр. родопски вълнени - двойни и
единични, около 10 бр. обикновени вълнени, изкуствените пухени завивки 3-4
комплекта, покривки за хранене – ръчно бродирани, ръчно плетени, коледни,
по-официални, комплекти прибори – вилици, лъжици, ножове. От първата стая вдясно от към двора я нямало
зелената холова гарнитура - диван двойка, 2 фотьойла и 2 табуретки, кръгла
холна маса 2.10 м., на цялата стена от към стълбището имало
голяма библиотека от горе до долу подредена
с книги, липсвала и библиотеката и самите книгите. Не могли
да изброят цялата библиотека, но майка й
била закупила с абонамент световна класика 20
тома, с твърди корици, медицинска литература - 50 тома, речници
–английско-български и българо-английски на различни издателства,
руско-български и българо-руски речници, тълковни речници, няколко броя
енциклопедии, история на България, руска енциклопедия на изкуствата, атласите на
Синелников, три тома анатомия от руската книжарница, българските класици – Иван
Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Х. Ботев и др. - общо 22 тома,
на Зигмунд Фройд цялата поредица от 11 книги - Психология на чувствата,
Психология на сексуалността, Психоанализа; биографична литература за политици,
художници, писатели - Рузвелт, Байрон и др. Нито една книга не била
останала.
Свидетелката изрично посочва, че по
настоящото производство не е пълномощник на майка си.
Била е пълномощник на майка си
по други дела. Не е изготвила тя ИМ и
другите документи по това дело. Апартаментът имал четири самостоятелни
стаи - вдясно от входната врата има две стаи и вляво
още две стаи. Към вътрешната стая има кухненски бокс, коридорът бил
тесен и в дъното имало баня и тоалетна. Баща й
спял в трапезарията, това била
стаята с кухненския бокс, втората стая вляво. До стената имало
единично легло. Твърди, че упражнявала
адвокатска дейност в първата стая вляво, където имало холова гарнитура. В деня на смъртта на баща си
на 6-ти март не била в апартамента. На другия ден след смъртта на
баща й, на 7-ми март 2010 г., рано сутринта към 10
ч. – 11.00 ч. била там, майка й била
там. Разбрала за смъртта на баща си от сестрата на баща й
Стойка. Тя й съобщила, че баща й бил
починал. Твърди, че преди да тръгнат
за гробището, баща й бил в ковчег
в една от стаите. Майка й тогава си смъкнала
пръстена и отишла да го остави в дървената кутия, за да не
ходи с него на гробището. Тогава видяла кутията
на мястото ѝ. Била в спалнята, втората стая вдясно. Това била
спалнята на майка й, в нощното ѝ шкафче стояла.
След погребението се върнали към 19 ч. при
апартамента и констатирали, че патронът бил сменен. Вещите
от вилата, които майка й и баща й с два
камиона били докарали там, липсвали.
Тези вещи в камионите ги товарили баща й и
Б. Б., те ги и разтоварвали, а майка й и С. ги
подреждали. Свидетелката също
помагала. С един курс докарали
двата камиона. Това станало началото на февруари, след умишления палеж
на вилата, Вещите на майка й
също били изнесени от вилата, свидетелката останала сама да живее
там. Вещите били мебели, покъщнина, всичко. Баща й
починал на 6-ти март, т. е. вещите били
придобити по време на брака с лични средства на майка й
от Етиопия. В изнасянето на вещите от апартамента на К. му помагали две
момчета. Видяла и една жена - А. Ц.Т.. Не я познавала,
в досъдебното производство прочела, че била интимна
с К.Р.. Видяла я през прозореца, като била
в апартамента. При въвода намерили бележка, написана с
женски почерк: „спални комплекти розови”. Брат й видял,
че го наблюдавали, като изнасяли вещите, свидетелката била на не повече от 2-3 м.
От
разпита на свидетелката С.Б. се установява, че същата познавала Д.
от 2000 г., тъй като са съседи на *****.
Апартаментът във Варна е на ул. „*****” и ъгъла на ул. „Тодор Икономов”. Свидетелката сочи, че на 12.11. 2011 г. присъствала
на изнасянето на вещи на Д. от сина ѝ. Помни датата,
защото имало изложение в Спортна зала,на което отишли тя,
Д. и Д.. По някое време се обадил П.
- приятел на Д. и казал, че в двора на
кооперацията имало изнесени вещи, основно бяла техника. Трите тръгнали
веднага към жилището. Видели натоварените вещи в микробус „Фолксваген”.
Товарили ги К. и две
млади момчета на 15, 16 или 17 г. Те внасяли техниката
в микробуса. Познали, че техниката била
от дома на Д.. Свидетелката твърди, че е ходила
често, почти ежедневно в тях. Цялата бяла техника била
натоварена – хладилник, печка, пералня, при което Д. записала
номера на микробуса, веднага взела такси и
тръгнала към Второ РУП да съобщи за инцидента. Свидетелката и Д. останали. К. съвсем
спокойно продължил да товари. Свидетелката
твърди, че
не познава К.. Не си говорили, тя
не била говорила с него лично никога. Товарили
и щайги с книги, посуда, носели се през ръката дрехи
на Д.. Всичко, което можело да натовари се изнасяло
съвсем спокойно. Същият ден К. се върнал
пак. Първият курс бил около 13.00 ч. Едното от момчетата останало.
След около час и половина К. се върнал. Малко
след това дошли полицаите. Единият му казал да
не изнася повече вещи от жилището на майката си. К. бил изнесъл
каквото можал и си тръгнал. Вторият
път взел холовата гарнитура и маса, после свидетеката сочи, че си тръгнали. На 14-ти
сутринта с моята кола пак отишли пред жилището и
сварили
К. да изнася каквото било останало,
понеже вътре не можели да влязат. Свидетелката надникнала в колата на
стъклото, на предната седалка, пред стъклото имало една
дървена кафява кутия, където Д. си държала бижутата.
Те били изключително красиви, стойностни, масивни.
Кутията била отворена и видяла
това, което й била показвала Д. през годините – бижута от
злато,сребро, слонова кост, в найлонче имало златни
монети, които била виждала. Познала нещата,
които била виждала. Не видяла
пари. Микробусът бил отворен, всичко се виждало,
и кожените палта. Свидетелката сочи, че присъствала на друго
изнасяне. Кутията с бижутата била изнесена първия ден - на
12.11.2011 г. Освен дрехи, видяла посуда, една зелена
холова гарнитура, която била в кабинета на Д. и едната стена пълна била
с книги - художествена и медицинска литература. Свидетелката
сочи, че
присъствали на въвода със съпруга си
и видели, че тази стая била празна.
Въводът бил на
30.11.2011 г. Накрая сменили и бравата. Стаята с
книгите била абсолютно празна, следващата била спалнята, където гардеробът бил изпочупен,
празен, на леглото имало два изкривени матрака, явно умишлено. Нямало
корнизи в стаите, полилеите били махнати, коридора
нямало нищо, а преди било портманто.
В банята мивката била изкъртена, шкафчетата за баня били
махнати. Третата стая била
кабинетът на Д., тя работела
там една година, година и половина. Там била останала
само една светло кафява секция, която свидетелката била виждала
когато Д. я отваряла, но сега била абсолютно
празна. В кухнята имало една правоъгълна маса, като липсвала и едрата и дребната техника. Телевизорът също бил
изнесен. От посудата
също нямало нищо останало.
Свидетелката пояснява,
че е посещавала Д. в тях, когато била в апартамента
със счупен крак. Водела
я по болници. Твърди, че от
септември-октомври 2009 г. ежедневно е ходила в апартамента. Сочи, че в
апартамента се наненсли
след пожара на вилата през 2006 г. Не знае
подробности за пожара, но сочи, че по вилата нямало нищо изгоряло.
Знае, че две пожарни коли били дошли. Д. се уплашила
и не искала да живее повече там, тогава се преместили
в апартамента. През 2008 г. Д. направила там
сериозен ремонт, купила нови мебели. Когато се нанесли
през 2006 г. направили
само освежаващ ремонт, боядисали.
Сочи, че през времето, когато Д. е била със счупен крак –
септември-октомври 2009г., П. живел в
апартамента, като той починал 2010 г. Твърди, че в стаята, която Д. ползвала за
кантора, имало холова гарнитура и кафява секция, първата
стая вляво. Зелената холова гарнитура била в първата
стая вдясно, която била кабинета на Д.. Твърди, че не са имали сейф и кутията с бижута стояла
в гардероба в спалнята, втората стая вдясно.
От страна
на ответника са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите С. С. Д. и А. Н. Н.. С. С.
Д. е сестра на починалия съпруг на ищцата и леля на ответника. Същата заявява,
че през 80-те години семейството на брат й
живеело в апартамент на ул. „*****” №10. Началото на 80-те години Д. заминала
на работа в Етиопия, след което и брат й с двете
деца отишъл при нея. След като се върнали
пак живели в апартамента. През 1983 г. - 1984 г.
започнали да строят вилата на *****, брат й
имал там дворно място с една малка стая. Построили
вилата и се преместили да живеят там всички. Брат й
живял там до 2006 г. Имали са разправии с жена си
и той решил да се премести в апартамента на ул. „*****”.
К. по това време живеел на квартира и брат й
го извикал да живее при него. Тогава К. отишъл
с приятели, за да приведе апартамента в нормално състояние. Свидетелката сочи, че това го знае от брат
си. Ходила е в апартамента. К. отишъл
да живее при баща си през 2008 г. Свидетелката сочи, че ги е
посещавала. К. живеел там, пренесъл целия си
багаж. По това време Д. и Д. живеели във
вилата на *****. Брат й първо живял в
апартамента сам от 2006 г./2007 г., а от 2008 г. К. живеел
при него. Брат й не искал да е сам,
а пък К. бил по квартири по него време. През 2008 г. К. с
приятеля си Златин и други момчета пренесли нещата на
брат й от вилата в апартамента. Знае, че К. бил
купил печка, хладилник. Тези факти са й известни от брат й. От 2006 г.
до 2010 г. поне веднъж в седмицата ходила при брат си.
Той сам се грижел за себе си, умеел
всичко. По това време Д. и Д. свидетелката не ги била
виждала. Сигурна е, че те не са живели след 2006 г. в апартамента. Брат й често
идвал
у дома на свидетелката, защото били
приятели със съпруга й, който му давал
юридически съвети като адвокат. При едно посещение брат й дошъл разстроен, защото след като се
преместил
в апартамента, и решил да посети вилата
всички брави били сменени и не можел да влиза. Поддържал
само двора през 2006 г. - 2007 г. когато бил добре. Свидетелката пояснява, че апартаментът се намирал
на първия етаж. Като се влезело, вляво имало
стая, където спял
К.. Следващата стая била на брат й,
тя имала и кухненски бокс. Брат й
имал там легло и там живеел.
Вдясно имало също две стаи – в едната бил
багажа на К., в другата по-късно донесъл още
някакъв багаж. Твърди, че там никога не е имало адвокатска
кантора. Твърди, че Д. не е работила там, не е чувала или виждала, нито брат й бил казал
нещо такова. Д. живяла няколко месеца през
късната есен на 2008 г., понеже паднала и си счупила крака. Отишла в апартамента,
брат ѝ отворил, видял я в окаяно състояние и започнал
да се грижи за нея няколко месеца, докато тя се възстановила.
Пролетта на 2009 г. я завел в почивния дом на
МВР в комплекс „Дружба”. Там тя се подложила на
лечение, рехабилитация, възстановила се и,
когато вече била в добро състояние, се върнала
да живее във вилата на *****. Тя спяла във
втората стая вдясно, докато била там.
Докато Д. живяла там, свидетелката не била
посещавала апартамента и не я виждала какво прави. След като си тръгнала
през 2009 г. посещавала брат си и той идвал
при свидетелката. През лятото на 2009 г. брат й се
влошил. Единствено К. се грижел
за него. Свидетелката ходела от време
на време, подготвяла нещо, но основано К. се грижел.
В болницата само тя и К. го посещавали.
В апартамента освен К. в края на 2009 г. заживяла
и приятелката му Н.. Двамата с К. се грижели за бащата на К.,
който бил почти неподвижен, на легло. Свидетелката била предния ден при тях, а на другия ден сутринта К. се обадил и казал:
„Татко почина”. С единия от приятелите му отишли
в погребално бюро да уредят погребението, което щяло да
е към обяд. Погледнала
К. и го питала какво да
правят и дали да кажат на Д..
Той й подал визитката
ѝ, свидетелката ѝ се обадила
и ѝ казала, а Д. казала:
„Добре.” и затворила. Д. и майка й дошли
след около час. Свидетелката не била разговаряла с тях,
нито те с тях. Нито си изказали
съболезнования. От гробищата тръгнали с
една кола - свидетелката, К., Н.
и шофьора. Отишли в някаква закусвалня, после решили да
заведат до вкъщи свидетелката. Тя ги поканила
да се качат, говорили, станало късно и останали
да нощуват у тях. Свидетелката сочи, че имала
ключове от апартамента още като били в чужбина.
После през 2009 г. когато бил на легло брат й й дал
три ключа, за да може да влиза, т. к. брат й не
можел да става. Брат й и бил казал,
че това са ключовете на Д.. При едно посещение Д. казала, че тя може да идва,
но К. трябвало да излезе от апартамента. Брат й ѝ отвърнал,
че К. нямало да излезе и тя ги хвърлила. Свидетелката сочи, че знае за златните предмети. Още
като се върнала от чужбина Д. казала:
„Аз се върнах богата.” и брат й казал:
„Ще строим вила.” Свидетелката твърди, че не е
виждала това злато. Нито след строежа на вилата, нито преди това. Имало
наказателно дело срещу брат й през 80-те години
във връзка с донесени валута и закупени магнетофони. Съпругът й
бил адвокат по делото, не се стигнало
до осъдителна присъда, т. к. се доказало, че
вилата била строена със златото. Свидетелката сочи, че не й е известно някакви вещи от вилата да са носени в апартамента след
като брат й се нанесъл в
апартамента. Свидетелката не може да каже и дали Д. била
донесла свои вещи през няколкото месеца, когато брат й
се грижел за нея. Като починал
брат й, ходили в
апартамента, свидетелката не била видяла да
е имало някакъв ремонт, нещо ново като
техника или мебели,спрямо това, което си било там,
докато брат й бил жив. След
смъртта на брат й непрекъснато е виждала К..
Не бил споделял за конфликт, за изнасяне на вещи.
Сега К. *** до морското училище. Причината да се изнесе К.
от апартамента е защото със съдия-изпълнител по решение на съда са го принудили да напусне жилището.
От
свидетелските показания на А. Н. Н. се установява, че същият познава
К. от казармата, като с Д. били съученици
в гимназията. В последствие се запознал и с
родителите им. Като се запознали, те живеели
във вила на *****. Свидетелят твърди, че 1991 г. се уволнил
от казармата и сочи, че на вилата живеели
до към 2006 г., когато чичо П. /съпругът на ищцата и баща на
ответника/
се преместил в апартамента на ул. „*****”. Тези факти са известни на свидетеля, защото преди това помогнал
на К. да прави ремонт в този апартамент и знаел, че
щял
да се пренася там. Свидетелят сочи, че при ремонта сменили бойлер, застилали
балатум, подменяли контакти. В стаите нямало
мебели като правили ремонта. След като се преместил,
чичо П., свидетелят не бил ходил там
до 2008 г. , когато К. се преместил също при баща си.
Свидетелят сочи, че чичо П. извикал К. при себе си. Свидетелят твърди, че редовно
посещавал
К., поне веднъж седмично. К. живял
там до смъртта на баща си. В апартамента живеели само К. и
баща му. Никога не бил виждал там Д.. От К. знае,
че, след като се е нанесъл в края на 2008 г., майка му си била
счупила крака и е живяла няколко месеца при тях. В този период свидетелят не
бил посещавал апартамента. Доколко знае после
майката на К. се била изнесла.
След това свидетелят е ходил отново в апартамента. Нямало
адвокатска кантора в жилището. Като се влезело
от коридора първата стая вляво била спалнята
на К., втората стая била спалнята на чичо П.. Тя била
трапезария с кухненски бокс. Срещу входната врата имало
баня и тоалетна. В дясно имало две стаи: първата била
обзаведена като хол, а във втората стая вдясно не бил
влизал, била нещо от типа на склад. Като се нанасял К. през 2008 г., бил доста
багаж и свидетелят му помогнал.
К. бил на
квартира преди това. При пренасянето свидетелят сочи, че К. имал всичко
- печка, секции. Нямало присъствие на други хора освен К. и П. в
апартамента. Сочи, че не бил свидетел
на смъртта на чичо П., на практика си тръгнал час преди
да почине. Като се прибрал, К. му се
обадил да каже. Свидетелят целият
ден бил там, от 10.00 ч. до 19.00 ч. Сочи, че е присъствал на погребението, но закъснял. Д. и Д. били
там вече. След погребението отишли в заведение, почели
паметта му. Това било следобед към 16.00 ч. – 17.00 ч. След това
също свидетелят е посещавал жилището. През 2011 г. К.
се изнесъл в края на годината. По това време родителите
на свидетеля имали
апартамент, който бил празен, и К. се обадил,
че трябвало да освободи апартамента, със съдия-изпълнител
го изкарали от там. К. се преместил в
апартамента на родителите на свидетеля. Към него момент К. притежавал
жилище /купено през 2008 г. или 2009 г./, но не живеел в него,
защото правел основен
ремонт – ел. инсталация, ВиК, всичко правел сам и не
било готово през 2011 г. К.
се грижел и за баща си и нямал
време за ремонта. Свидетелят му помогнал през 2011
г. когато изнасял вещите си от апартамента. На практика, изнесли това,
което били пренесли преди време от квартирата му. Не
сме изнасяли чаршафи, кожени палта, златни бижута. Малките неща превозихме с
нашите коли, а обемистите с оранжев микробус „Фолксваген Транспортер”. Свидетелят
не знае да е
станал конфликт по време на изнасянето. Нямало абсолютно
никой по това време - нито сестра му, нито майка му, нито полиция. Свидетелят сочи, че не присъствал на цялото изнасяне. Няколко
дена се изнасял. Може и сам К. да е изнасял. Свидетелят бил с К. 3-4 дена,
събирали и пакетирали.
Свидетелят сочи, че не са изнасяли
в последователни дни багажа. Свидетелят не бил
влизал само във втората стая вдясно от апартамента, в другите – да. В
апартамента били само мебелите, които били
от квартирата на К.. Свидетелят не бил забелязал
да има нови купени неща в апартамента, след като К. се нанесъл
и докато е живял там. Не му
е известно бащата на К. да е държал в апартамента злато, часовници,
бижута.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М.Б.Я. / л. 437 -449, том II от делото/ по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, от която се установява,
че пазарната стойност на описаните вещи в уточняващата молба на ищшеца – вх. No 11735 /
15.04.2015г./ л. 132 – л.137 по делото/ е 34 130 лв., като не
може да бъде определена нумизматичната стойност на описаните на ред 23, таблица
1 – 10бр. златни монети, защото не се индивидуализирани с оглед
колекционерските характеристики / година на сечене, брой емитирани монети от
един модел, дата на емитирането, важност на събитието, по случай, на което са
издадени и т.н./ и не могат да бъдат класифицирани според нумизматичните
каталози. Вещото лице сочи и художествената стойност на оценените книги е
пазарната такава.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице
И.И.Б. / л. 473 -479, том II от делото/ по допуснатата повторна съдебно-оценителна
експертиза, от която се установява, че пазарната стойност на книгите възлиза на
4 522 лв.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице
М.Б.Я. / л. 504 -507, том II от делото/ по
допуснатата допълнителна съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че пазарната стойност на повредените вещи в уточняващата молба на
ищеца – вх. No
11735 / 15.04.2015г. /л.132 –л. 137, том I от делото/ е 750 лв., a пазарната стойност само
на вещите, определена в основното заключение на СОЕ е 31 600 лв., като
общо пазарната оценка на вещи към 30.11.2011г. е 32 350 лв.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице
М.А.Г. / л. 528 -539, том II от делото/ по
допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза, от която се
установява, че пазарната оценка на книгите по посочения списък е 3 295 лв.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещите лица Д.Й.Й., Д.Н.И. и Е.Х.Д.
/ л. 598 -603, том II от делото/ по допуснатата повторна тройна съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че
пазарната оценка на книгите по посочения списък е 4 392 лв.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да приеме съда за
основателни претенциите на ищцата, то същата следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че посочените действия на ответника покриват
състава на престъпление „обсебване“, т.е. налице са всички елементи – обективни
и субективни от състава на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК /противозаконно
присвояване на чужда движима вещ, която ответникът владее
или пази/. В тежест на ищцата е да докаже и
твърденията си, че от това деяние е претърпяла вреди в посочения от нея размер,
както и претърпените вреди са в пряка и непосредствена връзка с деянието на
ответника.
На първо място предявен
пред съда е установителен
иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК. Този иск би могъл да бъде предявен при определени изрично
посочени в разпоредбата условия, а именно:
когато установяването на престъпното обстоятелство е от значение за едно
гражданско правоотношение и когато наказателно преследване не може да
бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т.
2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от
Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието
е останал неоткрит.
В процесния случай ищцата твърди, че наказателното производство е прекратено
с постановление, находящо се на л. 97 /том I/ от делото. Производството е
прекратено с посочени мотиви, че престъплението по чл. 206 ал.1 от НК съгласно
разпоредбата на чл. 218в т.2 от НК е от частен характер и наказателно
преследване за него се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния
първоинстанционен съд. Самата ищца твърди, а и ответникът не оспорва този факт,
че тъжба срещу сина си тя не е подавала в определения преклузивен срок в
наказателното производство. От страна на ответника са направени възражения за
недопустимост на иска с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК със съображения, че ирелевантно било
пропускането на шестмесечния срок за подаване на тъжба, тъй като сред изрично
изчерпателно посочени в чл. 124 ал.5 ГПК не била настоящата хипотеза, а не
следвало да се прави разширително тълкуване.
Съдът намира наведеното
възражение за неоснователно, като предявеният иск се явява допустим по следните
съображения, които представляват извадка от мотивите на Решение №
88/ 13.03.2009 год. по гр. д. № 909/ 2008 год., ВКС, V го и които съдът изцяло споделя:
Установяване на
престъпно обстоятелство с иск по чл.124, ал.5 ГПК
е допустимо, когато срещу дееца не може да се образува наказателно преследване
поради пречките, предвидени в чл.24, ал.1, т.т.2-5 НПК или
образуваното наказателно производство е било прекратено поради тези пречки.
Искът по чл.124, ал.5 ГПК е допустим
и ако наказателното преследване е спряно по някоя от причините, посочени в
чл.25, т.2 или чл.26 НПК, а също и когато извършителят на деянието е останал
неоткрит. Следователно, всяка една от пречките по по чл.24, ал.1, т.т.2-5 НПК,
които осуетяват наказателния процес, съставляват
положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск
чл.124, ал.5 ГПК и прави последния
допустим като сурогат на недопустимия наказателен процес. От разпоредбите на
чл.124, ал.5 ГПК е видно, че наличието на прекратено наказателно производство,
като предпоставка за предявяване на иска е необходимо в случаите, когато такова
е било възбудено, но на едно или друго основание е било прекратено. Не е
необходимо наличие на прекратено наказателно производство, когато то въобще не
може да бъде възбудено. От разпоредбата на чл.79, ал.1 НК е
видно, че „наказателното преследване и изпълнението на наказанието се
изключват: 1. когато деецът умре; 2. когато е изтекла предвидената от закона
давност; 3. когато е последвала амнистия”. Тези три обстоятелства /смърт на
дееца, давност и амнистия/ изключват „наказателното преследване” или
„изпълнението на наказанието”. Но тъй като наказателната отговорност може да
бъде осъществена само чрез наказателния процес, от това следва, че в тези
хипотези се стига по същество до осуетяване на наказателната отговорност и в
последна сметка – до нейното погасяване. Трите обстоятелства по чл.79, ал.1 НК са
възпроизведени в обратен ред в чл.24,
ал.1, т.т.2-5 НПК като основания,
осуетяващи наказателния процес, и както се посочи, съставляват положителни
процесуални предпоставки за предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство.
Разпоредбата на чл.84 НК се намира в същата глава девета на НК-„Погасяване
на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Съгласно първата й
алинея, изключва се възможността да бъде възбудено наказателно преследване за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, макар и да не е
изтекъл още съответният давностен срок „ако не се подаде тъжба в шестмесечен
срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено”.
Пропускането на преклузивния шестмесечен срок за подаване на частна тъжба по
чл.81, ал.3 НПК осуетява наказателната отговорност, и в крайна сметка се стига
до същия резултат, като че тя е погасена, така както е с изтичане на давностния
срок. Правилото на чл.84 ал.1 от НК е в пряка връзка с чл.80 НК,
тъй като остатъкът от давностния срок губи наказателноправното си значение, щом
в шестмесечния срок от узнаването, че престъплението е извършено, пострадалият
не е упражнил правото си да възбуди наказателно преследване срещу субекта на
престъпното деяние. В същото съотношение се намира и разпоредбата на чл.24.
ал.4, т.2 НПК с
нормата на чл.24, ал.1, т.3 НПК за
случаите, когато частната тъжба не е била подадена в шестмесечния срок от
узнаване на престъплението по чл.81, ал.3 НПК. След като се констатира, че е
изтекъл преклузивния срок за подаване на частна тъжба, независимо че не е
изтекла предвидената в чл.80 НК давност, възможността да се възбуди
наказателно преследване се изключва, а образуваното въз основа на просрочена
частна тъжба наказателно производство подлежи на прекратяване. Без правно
значение е изтичането на остатъка от давностния срок, щом наказателната
отговорност на субекта на престъплението от частен характер изобщо не може да
се търси и реализира.
От изложеното следва, че независимо от различието
между преклузивния процесуален срок за подаване на частна тъжба и давностния
срок, който е от материалноправно естество, бездействието на пострадалия прави
правно ирелевантен остатъка от срока на преследвателната давност. С
разпоредбата на чл.24, ал.4, т.2 НПК е уредена хипотеза, чиито правни последици
не се различават от тези на чл.24, ал.1, т.3 НПК. Щом е
установено по несъмнен начин, че пострадалият е пропуснал срока за подаване на
частна тъжба, това води до изгубване на наказателноправното значение на
остатъка от давностния срок и до приравняване на ефекта на изтекла
преследвателна давност. Пречката за образуване на наказателно преследване срещу
дееца в тези случаи, представлява положителна процесуална предпоставка за
предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство. Предвиденото в
чл.24, ал.1, т.3 НПК основание включва и основанието по чл.24, ал.2, т.2 НПК,
защото пропускането на преклузивния шестмесечен срок се приравнява по своите
последици на изтичането срока на давността за наказателно преследване.
Доколокото
предявеният иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК се явява допустим, то и
съдът дължи произнасяне по неговата основателност. Безспорно по делото се
установява, че между страните са налице сложни взаимоотношения, които са се
наслагвали през годините. Показанията на свидетелите Д.Р. и С. С. Д. съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК. Съдът не кредитира показанията на свид. Р.,
доколкото приема същите за заинтересовани – самата свидетелка заявява, че е
представлявала майка си в други производства, водени от нея срещу ответника, както и че е „конституирана
като пострадало лице по досъдебното производство в този случай“. Самата
свидетелка заявява, че е заинтересована от изхода на производството, доколкото
се касаело за наследнически права, като изказва и свободно заявява своята
позиция срещу ответника. Показанията на свид. С.Б. съдът не кредитира като
достоверни, доколкото се разминават с показанията на останалите двама свидетели,
вкл. и с показанията на св. Р., които съдът не кредитира. Свид. Б. твърди, че
ищцата и починалият й съпруг са се преместили да живеят в апартамента през
2006г., като самата ищца направила сериозен ремонт през 2008г. Свидетелката
сочи, че е посещавала апартамента интензивно през периода септември -октомври
2009г., когато Д. си била счупила крака. Последното обстоятелство се
потвърждава от св. Дечева и св. Ненов. Твърдението на свид. Б., че ищцата и
съпругът й са обитавали заедно жилището от 2006г. до смъртта на последния, не
намира опора в показанията на св. Дечева и св. Ненов, които съдът кредитира,
като достоверни и кореспондиращи с доказателствения материал. В останалата част
показанията на св. Б. също се разминават като вътрешно противоречиви и съдът
намира за алогични и непоследователни. Веднъж се сочи, че когато са отишли на
място цялата техника била „натоварена – хладилник, печка, пералня, товарили
щайги с книги, посуда, носели се през ръката дрехи на Д.“. Сочи, че това бил първият курс, след който К.
се върнал, а после дошли полицаи, които
му отправили предупреждение. Свидетелката сочи, че след предупреждението К. си
тръгнал и едновременно с това посочва, че „втория път взел холовата гарнитура и
маса“ и после свидетелката си тръгнала. Малко по-долу заявява, че „не е
присъствала на друго изнасяне“, освен на това, което е видяла при първия курс,
на което твърди, че забелязала на предната седалка на микробуса отворената
кутия с бижута на Д.. Свид. Р. също говори за кутията, но сочи, че кутията била
сложена между волана и предното стъкло. Освен това свид. Р. сочи различна
последователност на това как са били изнасяни вещите от това, което твърди
свид. Б.. Констатирайки тези разминавания и противоречия, съдът не възприема
показанията на Б. като достоверни.
От представените писмени
доказателства съдът не е в състояние да установи, че процесните вещи
действително са били собственост на ищцата – представените фактури от магазин
„Метро“, както и тези за закупуването на мебели не установяват конкретната
собственост върху вещите, които се описват в исковата и уточняващите молби. От
показанията на свидетелите не се установи, че тези вещи са били в процесния
апартамент и че именно ответникът ги е отнел от ищцата, като ги е изнесъл от
процесното жилище. Съдът приема от представените доказателства по делото, че
ответникът е живял, заедно с баща си в процесното жилище като съответно е
пренесъл и собствените си вещи при нанасянето, както и че е изнесъл тези свои
вещи при напускането на жилището в края на 2011г. В този период не се установи
при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е държала вещите си,
описани от нея в процесния апартамент, както и че ищецът е изнесъл именно
нейните вещи от 12.11.2011г. до 14.11.2011г.
Отделно, от представения
Констативен
протокол, съставен от Надежда Асенова – помощник –нотариус на Диана Бейлерян, находящ
се на л. 294 и л. 295 /том II/ от делото, се
установява, че част от вещите за които се твърди, че са изнесени в периода
12.11.2011г. – 14.11.2011г. към 28.11.2011г., когато са
предадени и от ответника ключовете
за процесния апартамент на ЧСИ Янкова, за което същата е съставила протокол от
28.11.2011г., находящ се на л. 293 /том II/ от делото, са били налични в апартамента – фотьойли, маса, шкафчета,
секции, книги и други.
От всичко гореоизложено
следва, че ищцата не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът е осъществил с действията си състава на престъпление „обсебване“, т.е. че
са налице всички елементи – обективни и субективни от състава на престъплението
по чл. 206 ал.1 от НК /противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която ответникът владее
или пази/, поради което и искът се явява неоснователен. Също така неоснователен е искът
с правно основание чл. 45 от ЗЗД, доколкото претенцията по него, заявена като
кумулативна, е обвързана от установяване на престъпното обстоятелство –
престъплението „обсебване“, което съдът приема, че не беше установено.
Предвид гореизложеното
и исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от същия разноски, посочени в представения от него списък /л.597, том II/, а именно сума в размер на 2 100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Д. –Р., ЕГН **********, с адрес *** срещу К.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за установено по реда на чл.124, ал.5 ГПК, че за периода от
12.11.2011г. до 14.11.2011г. в град Варна, К.П.Р. при издаден на 9.11.2011г.
изпълнителен лист по въззивно осъдително решение и образувано принудително
изпълнение за въвод в Апартамент №1, гр.Варна, ул.*****№10, ет.1 е изнесъл от
жилището на своята майка нейни документи и вещи - пари, златни монети, бижута,
мебели, битова техника, дрехи, книги, обикновена покъщнина и други
индивидуализирани по вид и брой с назначена и приета в досъдебното наказателно
производство съдебно-оценителна експертиза от 27.5.2012г. на в.л.Д.Й., съгласно описа на съдебния-изпълнител,
изготвен с Протокол за въвод в недвижим имот от 30.11.2011г по
изп.д.№20117190400218 на ЧСИ Станислава Янкова и Постановление от 27.11.2012г
по ПП№15437/2011г на ВРП, с което ответника е осъществил състав на престъпление
обсебване, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Д. –Р., ЕГН **********, с адрес *** срещу К.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за
осъждането на ответника на основание чл. 45 ЗЗД да
заплати на ищцата сумата от 36 742
лв. /тридесет и шест хиляди седемстотин четиридесет
и два
лева/, обезщетение за нанесени имуществени вреди в следствие на
осъщественото от него „обсебване“, като претъпно
обстоятелство, ведно със законната лихва считано от 14.11.2011г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. –Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.П.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 100 лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща направените по делото разноски от ответника, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: