№ 343
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ИЛИЯНА ПОПОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500289 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 423 във вр. с чл. 274 – 279
от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от адв. З.Н., в качеството на синдик на
„Петрол холдинг“ АД против Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д.
№ 58/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без разглеждане
възражение с № 6935/23.07.2020 г. по реда на чл. 423 от ГПК и частна жалба с вх. №
6934/23.07.2020 г. с правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК, подадени от „Петрол Холдинг“
АД, ЕИК *********, представлявано от О. Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Одесос, ************, срещу Заповед за изпълнение № 1316/17.11.2015 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
2077/2015 г. по описа на Районен съд - Ловеч, като просрочени и е прекратено
производството по ч. гр. д. № 58/2021 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
В частната жалба се излага, че преценката дали възражението е депозирано в
едномесечния срок, не касаело допустимостта на същото, а неговата основателност.
Съставът на Окръжен съд - Ловеч не бил изложил мотиви по основателността на
възражението. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 2077/2015 г. на
Районен съд - Ловеч, било образувано изпълнително дело № 420/2016 г. по описа на ЧСИ С.
Н., рег. № 805 на Камарата на частните съдебни изпълнители. По изпълнителното дело не
била връчена надлежно призовка за доброволно изпълнение на „Петрол холдинг“ АД –
същата била изпратена по e-mail, с протокол от 05.05.2016 г. била счетена за редовно
1
връчена, но в изпълнителното дело не била подадена изрична молба от длъжника „Петрол
холдинг“ АД да получава съобщения и да бъде уведомяван по електронен път на конкретно
посочен електронен адрес. ПДИ била изпратена и до предварителния синдик, който
правилно отказал да я получи, тъй като към него момент дружеството се представлявало от
своите органи. Прави се извод, че не е налице редовно връчване на призовката за
доброволно изпълнение и съответно валидно връчване на Заповед № 1316/17.11.2015 г. по ч.
гр. д. № 2077/2015 г. на Районен съд - Ловеч. В поканата за доброволно изпълнение
липсвало изрично упоменаване за връчване на заповедта – не бил спазен образеца за
връчване на такова съобщение, поради което заповедта за изпълнение не била надлежно
връчена на юридическото лице. Законодателят определял за начален момент на срока за
възражение срещу заповедта за изпълнение датата на нейното връчване. Знанието на
длъжника за издадена срещу него заповед за изпълнение не било правно релевантен факт за
течението на срока за възражение срещу заповедта. Обстоятелството, че в закона било
направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за
изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи че поканата не
можела да замести заповедта за изпълнение, независимо от инкорпорирането на част от
нейното съществено съдържание. Срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение по
чл. 417 от ГПК течал от връчването на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се
приравнявало нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която само са
посочени заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложена
към поканата, нито подаването на молба за предявяване на вземане в производството по
несъстоятелност с упоменаване на заповедта за изпълнение. Изводите на състава на
Окръжен съд - Ловеч, че предвид депозираната молба за предявяване на вземане от „Литекс“
АД с вх. № 1009/24.01.2017 г. по т. д. № 83/2014 година на Окръжен съд - Стара Загора в
производството по несъстоятелност за „Петрол холдинг“ АД, че последното е узнало за
издадената заповед за незабавно изпълнение в един по-ранен момент, са неправилни.
Липсвала правна логика за санирането на нередовното връчване на поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с последваща молба за
предявяване на вземане от кредитор. Подадената молба за предявяване на вземане в
производството по несъстоятелност e неотносимо към изтичане на срока за възражение по
чл. 423 от ГПК. Законът обуславял течението на срока за възражение от връчване на
заповедта за изпълнение, а не от знанието на длъжника за наличието на такава. Връчването
на книжа в изпълнителното производство, образувано въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист, също не било равносилно на връчване на
заповедта или узнаване за нея – без връчена заповед длъжникът не бил наясно за какво
вземане се касае. Предвид изложените по-горе доводи и съображения е отправено искане
въззивният съд да приеме, че възражението по чл. 423 от ГПК е подадено в установения от
закона едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение – 24.06.2020 г., като
начален момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Същото било
допустимо и подлежало на разглеждане по същество. При разколебана доказателствена сила
на поканата за доброволно изпълнение относно връчената с нея заповед за изпълнение,
2
липса на доказателства за точно фиксиран момент на узнаването на тази заповед от
длъжника, независимо от дългия период от издаването на заповедта и връчването на
призовката за доброволно изпълнение до подаване на възражението, следвало да се приеме,
че срокът на искането за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК е спазен.
Направено е искане да се отмени Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в.
ч. гр. д. № 58/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от „Обединена
българска банка“ АД, гр. София, в който се излага че частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение – правилно и законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на Районен съд - Ловеч е
образувано въз основа на подадено от „Сибанк“ ЕАД, чийто правоприемник е „Обединена
българска банка“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
против „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД, „Нафтекс Петрол ЕООД за дължими суми
по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и анекси към него, съобразно извлечение
от счетоводните книги на „Сибанк“ ЕАД.
Със Заповед № 1316/17.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ, издадена по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на Районен съд - Ловеч е
разпоредено длъжниците „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД, „Нафтекс петрол“ ЕООД
да заплатят на „Сибанк“ ЕАД сумите: 220 922.48 евро главница, част от дължима главница в
общ размер на 4 933 375.09 евро дължима по Договор за банков кредит № 925/27.12.2007 г.
и анекси към него; 39 122.67 евро – част от дължимата договорна лихва в размер на
225 111.71 евро, ведно със законната лихва главницата, начислена от подаване на
заявлението – 10.11.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 10 172.08 лв., представляващи държавна такса и 8 159.06 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист за горепосочените суми.
Вземането по Договора за банков кредит № 925/27.12.2007 г. и анексите към него е
прехвърлено от „Сибанк“ ЕАД на „Литекс“ АД (преписи от Договор за прехвърляне на
вземане от 30.11.2015 г., Допълнително споразумение № 1 към Договор за прехвърляне на
вземане от 30.11.2015 г.).
3
По молба на „Литекс“ АД и изпълнителният лист, издаден по ч. гр. д. № 2077/2015 г.
по описа на Районен съд - Ловеч, е образувано изп. дело № 420/2016 г. по описа на ЧСИ С.
Н., рег. № 805 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие –
Окръжен съд - Ловеч.
Въз основа на Възражение с вх. № 6935/23.07.2020 г. по описа на Районен съд - Ловеч
с посочено правно основание чл. 423 от ГПК, Частна жалба с вх. № 6934/23.07.2020 г. по
описа на Районен съд - Ловеч против разпореждане по ч. гр. д. № 2077/2015 г. на Районен
съд - Ловеч, подадени от „Петрол холдинг“ АД, представлявано от О. Т. Т., е образувано ч.
гр. д. № 58/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. Във възражението се твърди, че представителят
на „Петрол холдинг“ АД узнал за издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 24.06.2020 г., на която дата получил препис от
същата в Районен съд - Ловеч. Твърди се, че по образуваното изпълнително дело не е
връчена надлежно призовка за доброволно изпълнение на „Петрол холдинг“ АД. През
периода 23.10.2013 г. – 10.09.2018 г. дружеството е било представлявано от нелегитимен
изпълнителен член на Съвета на директорите, такива са били и останалите членове на
посочения орган. Разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение не е връчено
надлежно на представител на „Петрол холдинг“ АД, вследствие на което юридическото лице
било лишено от възможност да подаде възражение.
Депозирани са отговори на възражението и на частната жалба от „Обединена
българска банка“ АД, в които са изложени аргументи за недопустимост на възражението и
за неоснователност на частната жалба. Изразено е становище, че „Петрол холдинг“ АД е
узнало за издадената заповед за незабавно изпълнение още през 2016 г., посочени за
аргументи в подкрепа на това.
С Молба с вх. № 260321/19.01.2021 г. адвокат З.Н. – постоянен синдик на „Петрол
холдинг“ АД, е потвърдила извършените от О. Т. Т. като представител на „Петрол холдинг“
АД действия – подаване на възражение по чл. 423 от ГПК и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на Районен съд
- Ловеч.
С обжалваното Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. №
58/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е оставил без разглеждане възражение с №
6935/23.07.2020 г. по реда на чл. 423 от ГПК и частна жалба с вх. № 6934/23.07.2020 г. с
правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК, подадени от „Петрол Холдинг“ АД, ЕИК *********,
представлявано от О. Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос,
************, срещу Заповед за изпълнение № 1316/17.11.2015 г. за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на
Районен съд - Ловеч, като просрочени и е прекратил производството по ч. гр. д. № 58/2021 г.
по описа на Ловешки окръжен съд.
4
Съставът на съда е приел, че началото на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК е момента на
узнаване на заповедта; поканата за доброволно изпълнение ведно със заповедта за незабавно
изпълнение са връчени в много по-ранен момент от посочената дата от жалбоподателя –
най-късно на 24.01.2017 г. Установява се, че на тази дата дружеството е подало молба за
предявяване на вземане от „Литекс“ АД с вх. № 1009/24.01.2017 г. по т. д. № 83/2014 година
на Окръжен съд - Стара Загора в т. 2.24 по настоящата заповед за изпълнение.
Доводите за ненадлежно представляване на юридическото лице за времето от
23.10.2013 г. до 10.09.2018 г. са неоснователни. Освен това са явява несъстоятелно и
възражението за нередовно връчване. Окръжният съд е приел, че длъжникът е узнал за
издадената заповед за незабавно изпълнение и чрез назначените синдици още през 2017 г. с
връчването на Молба с вх. № 1009/24.01.2017 г. от „Литекс“ АД за предявяване на вземания
в производството по несъстоятелност на жалбоподателя; възражението по чл. 423 от ГПК е
подадено на 23.07.2020 г. – след изтичане на едномесечния срок от узнаването за издадената
заповед за изпълнение; поради недопустимостта на възражението вследствие просрочие
недопустима е и частната жалба на „Петрол холдинг“ АД по чл. 419, ал. 1 от ГПК против
разпореждането по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на Районен съд - Ловеч.
Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 58/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена
надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е
могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и
4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като едновременно с възражението той може
да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 от ГПК. Срокът е преклузивен и
след неговото изтичане за страната не съществува процесуална възможност да оспори
вземането с възражение пред въззивния съд по реда, предвиден в чл. 423 от ГПК.
Преклузивните срокове, за разлика от давностните, се прилагат от съда служебно. В този
смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно
основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът има
служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от страните
процесуални действия.
Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за
изпълнение - касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го
заявява в свой интерес. При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от
твърденията на молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването.
5
При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основание по
чл. 423, ал. 1 от ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за
депозиране на възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че
същите са подкрепени от данните по делото.
При позоваване от длъжника във възражението на ненадлежно връчване на заповедта
следва да се разграничат обстоятелствата по узнаването на заповедта, относими към
допустимостта на възражението, от фактите по връчването, касаещи неговата
основателност. При формирането на заключение за спазването на едномесечния срок трябва
да се изхожда само от обстоятелствата, относими към допустимостта на възражението. От
момента на узнаването страната има обективна възможност да упражни правото си на
защита срещу заповедта с регламентираните в закона способи в съответните срокове.
Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение.
Формалното наличие на връчване на адресат – длъжника по заповедта за изпълнение,
кореспондира с хипотезата, регламентирана в чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, изключваща
приложението на чл. 414 от ГПК, и предпоставя установяване от длъжника ненадлежно
връчване на заповедта – по такъв начин, че да не е могъл да узнае за нея. Фактите във връзка
с връчването на заповедта за изпълнение касаят основателността на възражението по чл. 423
от ГПК, а не неговата допустимост. Уважаването на възражението по чл. 423 от ГПК е
процесуална предпоставка за развитие на производството и прилагане на правните
последици от валидно подадено възражение срещу заповедта, уредени изрично в чл. 423, ал.
4 от ГПК.
Твърдението, че „Петрол холдинг“ АД е узнало за заповедта за изпълнение на
24.06.2020 г., когато препис от същата е получен от О. Т. Т., чиито действия са потвърдени
от синдика на дружеството – ЗВ. Н. Н., не се подкрепя от данните по делото.
Лицето, представляващо търговското дружество, се вписва в търговския регистър.
Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването (чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). Заличаването на вписването прекратява
занапред неговото действие (чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ). Трети добросъвестни лица могат да се
позоват на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство,
съответно обявеният акт, не съществува (чл. 10, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ). При уважаване на
иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се заличава (чл. 30, ал. 1 от
ЗТРРЮЛНЦ). Заличаването на вписването винаги има действие занапред. Следователно
спрямо третите добросъвестни лица вписаният представител на „Петрол холдинг“ АД е
такъв от вписването до неговото заличаване. Приемането на противното означава да се
придаде обратно действие на заличаването на обстоятелството в регистъра, което е
недопустимо. С оглед очертаната специфика на действието на вписванията в търговския
регистър спрямо третите лица за периода от вписването на Денис Ершов като изпълнителен
член на Съвета на директорите на „Петрол холдинг“ АД до заличаването му като такъв в
6
регистъра той е надлежен представител на юридическото лице. Доводите за ненадлежно
представителство на юридическото лице от Денис Ершов за времето от 23.10.2013 г. до
10.09.2018 г., през което той е вписан като изпълнителен член на Съвета на директорите на
„Петрол холдинг“ АД в търговския регистър по партидата на дружеството, са
неоснователни.
С молба вх. № 1009/24.01.2017 г. като кредитор е придобил вземанията по Договор за
кредит № 925/27.12.2007 г. и анексите към него, чрез Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) от 30.11.2015 г., сключен със „СИБАНК” ЕАД. Предявил е същите вземания в
производството по несъстоятелност, които са приети от синдиците и са включени в
одобрения Списък с приети вземания, публикуван в Търговския регистър и регистъра на
лицата с нестопанска цел, който е с много по-ранна дата от твърденията на жалбоподателя,
при което отричането на този факт се явява несъстоятелно.
Назначеният от съда по несъстоятелността синдик представлява предприятието;
участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име
дела (чл. 658, ал. 1, т. 1 и 7 от ТЗ). Възможността на органите на юридическото лице-
длъжник да извършват процесуални действия, които не са изрично предоставени на
синдика, се запазва само в производствата по: несъстоятелност, чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл.
694 от ТЗ (чл. 635, ал. 3 от ТЗ).
По изложените съображения, съдът приема, че „Петрол холдинг“ АД е узнало за
издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2077/2015 г. на Районен съд -
Ловеч на 31.01.2017 г., респ. 09.02.2017 г., когато молба вх. № 1009/24.01.2017 г. е връчена
на синдиците, от който момент е започнал да тече и преклузивният срок по чл. 423 от ГПК –
длъжникът е имал обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта
за изпълнение с предвидените в закона способи. Възражение с вх. № 6935/23.07.2020 г., въз
основа на което е образувано производството по ч. гр. д. № 58/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Ловеч, е депозирано повече от три години след изтичане на регламентирания в закона
едномесечен срок, поради което е недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. В
чл. 423, ал. 1 от ГПК изрично е визирано, че длъжникът може да подаде възражение до
въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, а не от
нейното връчване. В ГПК ясно са разграничени възможностите, реда и сроковете за
оспорване на заповедта за изпълнение по чл. 414, ал. 1 от ГПК и по чл. 423, ал. 1 от ГПК –
съответно в едномесечен срок от връчването на заповедта (чл. 414, ал. 2 от ГПК в
редакцията към настоящия момент) и в едномесечен срок от нейното узнаване (чл. 423, ал. 1
от ГПК). Началният момент на течението на едномесечния преклузивен срок за подаване на
възражение по чл. 423 от ГПК като извънреден способ е установен от закона и е свързан с
узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение.
Приемането на възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е предпоставка за допустимост
на частната жалба (чл. 423, ал. 3 от ГПК). В случая възражението е недопустимо, поради
7
което такава е и частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение,
неподлежаща на разглеждане по същество.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на Окръжен съд -
Ловеч. Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 58/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 101/19.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. №
58/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без разглеждане възражение
с № 6935/23.07.2020 г. по реда на чл. 423 от ГПК и частна жалба с вх. № 6934/23.07.2020 г. с
правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК, подадени от „Петрол Холдинг“ АД, ЕИК *********,
представлявано от О. Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Одесос,
************, срещу Заповед за изпълнение № 1316/17.11.2015 г. за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2077/2015 г. по описа на
Районен съд - Ловеч, като просрочени и е прекратено производството по ч. гр. д. № 58/2021
г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8