Решение по дело №1793/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 144
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220201793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Пазарджик, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря С.З.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201793 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Х. И., ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.К.“ №11,
чрез адв. К.В. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 21-0340-001562
от 29.10.2021 г. издадено от Началник на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което на
основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за
незаконосъобразността на НП, за чиято отмяна пледира. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставената на жалбоподателя правна помощ с оглед
на обстоятелството, че същият е пенсионер.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище по същество, в което са
изложени доводи за законосъобразност и правилност на издаденото НП, като се иска
неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 22.10.2021 г., в 19,10 часа, в
гр. С. на ул. „Х.Б.“ пред № 64, в посока от ул. „Д.“ за ул. „С.Г.“, е управлявал
собствения си лек автомобил „С.Б.“ с рег. № *****, като пред дом № 64 е извършил
1
маневра заобикаляне на паркирания на пътното платно л.а. „Т.К.В.“ с рег. № ****
собственост на Е.В.Г. от гр. С., , като преди да предприеме маневрата не се е убедил, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като не се съобразява
с тяхното положение, с предна дясна част се удря в предна дясна част на паркирания
автомобил. Настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачите били
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с
фабр. № 0014, като пробите били отрицателни.
За инцидента били сигнализирани служители на РУ- С., които след настъпилото
ПТП пристигнали на място.
За така констатираното св. Х.С.- мл. автоконтрольор в РУ- С. при ОДМВР-
Пазарджик, съставил против жалбоподателя АУАН с бл.№527605/22.10.2021 г. за
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, който му бил предявен и връчен екземпляр срещу
подпис. При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че няма възражения срещу
така констатираното.
Въз основа на АУАН на 29.10.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 09.11.2021 г., а жалбата против него била
подадена до съда чрез АНО, от надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат, по пощата на 16.11.2021 г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик
(л.10), поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, веществени доказателствени средства- снимки на
настъпилото ПТП, изготвени с таблет от контролните органи и от показанията на
актосъставителя- св. Х.С..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Посочената в АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП
разписва че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
В НП е посочена предприетата от жалбоподателя маневра, а именно
заобикаляне на паркирания на пътното платно л.а. …“. Посочената норма задължава
водача преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него. В НП, а и в предхождащият го АУАН не става ясно дали е имало друг участник в
движението. От описанието се установява, че другото МПС- л.а. „Т.К.В.“ е бил
паркиран на пътното платно. Тоест този автомобил към момента на ПТП не се е
движил- нито пред автомобила на жалбоподателя, нито след него, нито е минавал
покрай него (така както изисква разпоредбата). Нещо повече. От описанието на
нарушението не става ясно дори дали е имало водач в автомобила и кой е той.
Единствено е посочено кой е собственика на автомобила.
2
Следващото задължение според нарушената норма е водачът да извърши
маневрата като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на
другите участници. В описанието на нарушението е посочено, че водачът не се е
съобразил с положението на паркирания на пътното платно автомобил. Не е посочено
обаче какво е било неговото точно положение, дали е бил паркиран крайно вдясно, в
каква посока спрямо посоката на движение на автомобила на жалбоподателя и др. под.
По-нататък в описанието на нарушението е посочено, че управляваният от
водача лек автомобил е блъснал с предна дясна част посочения паркиран лек
автомобил в предната му дясна част. Не е посочено обаче коя конкретно зона (част) на
автомобила е била ударена. Дори в съдебно заседание св. С. не можа да посочи къде
точно в предната лява част е бил ударен паркирания автомобил, нито какви точно щети
са били причинени. Това обстоятелство липсва и в описанието на нарушението.
Щетите не са описани и посочени и в съставения Протокол за ПТП (л.23). Едва от
снимките, направени след ПТП на автомобила става ясно, че щетите представляват
побитости и ожулвания на боята в областта на предния ляв калник на автомобила.
Недопустимо е обаче едва пред въззивната инстанция да се установяват обстоятелства
елементи от фактическия състав на нарушението. В НП, а и в АУАН единствено е
отразено, че е настъпило ПТП с материални щети и по двата автомобила, без обаче да е
посочено какви са те за всяко едно от МПС или поне на ударения автомобил.
По-нататък, в НП е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана
по реда на чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче предвижда няколко хипотези, а именно неспазване на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне. В описанието на нарушението не е посочено какво точно не е спазил
жалбоподателя- предписание и кое е то, или правило и кое е то.
Всичко изложено до тук съставлява нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено тъй като накърнява правото на
привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере какво точно
нарушение му се вменява и да може ефективно да се брани срещу него. Всякога
съществените процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП и
обуславят тяхната отмяна.
Според настоящия съдебен състав е налице и още едно основание за отмяна на
НП, тъй като извършеното от жалбоподателя деяние не консумира състав на
нарушение по посочения текст от ЗДвП.
От доказателствения материал по делото не се установи категорично при
изпълнението на маневрата от страна на жалбоподателя какво правило е нарушил.
Липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в движението, за
когото да е можел със своето поведение жалбоподателят да създаде опасност или
затруднения. Следва да се има предвид, че „участник в движението“ съгласно
разпоредбата на §6 т.28 от ДР на ЗДвП е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От
доказателствата по делото не се установи категорично дали в блъснатия паркиран лек
автомобил „Т.К.В.“ е имало водач, тоест имало ли е друг участник в движението. В
АУАН и НП е посочено единствено, че лекият автомобил е бил паркиран. В с.з. и св. С.
не можа да посочи дали към момента на инцидента в този автомобил е имало водач,
респ. други лица (пътници).
3
При това положение изложените факти не изпълват състава на нарушението по
чл.25 ал.1 във вр. с чл.179 ал.2 във чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, и в този смисъл АНО
необосновано и неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. Поради това и НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същата следва
да се остави без уважение.
Пак с оглед изхода на делото, основателна е претенцията за разноски на
ответната страна. Принципно жалбоподателят има право на разноски, но такива в
настоящето производство той не е сторил с оглед изявлението на неговия процесуален
представител и представените по делото Договор за правна защита и съдействие (л.8) и
списък на разноските (л.40). С оглед разпоредбата на чл.38 ал.2 от Закон за
адвокатурата (ЗАдв) адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в случаите
когато ответната страна е осъдена, в настоящия случай, съдът е отменил НП,
произнасяйки се в полза на жалбоподателя, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Това правило е приложимо единствено в случаите на чл.38 ал.1
от ЗАдв, когато се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на
друг юрист.
В настоящия случай единственият аргумент изложен от процесуалния
представител на жалбоподателя е, че на последния е предоставена безплатна правна
помощ, защото същият е пенсионер. Само обаче може да се предполага, че този факт
обуславя материално затруднение на жалбоподателя, тъй като не са ангажирани
каквито и да е доказателства водещи до този извод, най-малкото, че жалбоподателя е
пенсионер, за размера на получаваната пенсия, липсата на други доходи и т.н.
Единствено посочването на обстоятелството, че той е пенсионер не е достатъчно съдът
да прецени и приеме, че той е материално затруднено лице, лишено от възможност да
заплати адвокатското възнаграждение за ползваната правна помощ и съдействие. С
оглед на всички това претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя
следва да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0340-001562 от 29.10.2021 г.
издадено от Началник на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което на П.Х. И., ЕГН
********** от гр. С., ул. „А.К.“ №11, на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5
от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева,
като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззивника за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
4
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5