Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.08.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
съдия Евгени Георгиев
и секретар Йоана Петрова разгледа гр. д. 11 512/2018
г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да го постанови решение, взе предвид
следното:
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[1] В искане от 28.08.2018 г.
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е заявила,
че на 20.07.2015 г. Районен съд
– гр. Петрич е одобрил споразумение по н. о. х. д. № 742/2015 г., което е
влязло в сила на 20.07.2015 г. С него М.А. се е признал за виновен в извършване
на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, връзка с ал. 1 от НК и във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Престъплението се е състояло в това, че на
29.04.2015 г. М.А. е направил опит да преведе през границата на страната с
Република Гърция - ГКПП-Кулата (Промахон) - лице, което не е било български
гражданин и без разрешение на надлежните органи на властта с преотстъпена чужда
лична карта. За извършване на престъплението е било използвано моторно превозно
средство, лек автомобил марка „Хюндай", рег. № СА ****КМ, собственост на
търговско дружество „К.Б.-1" ООД.
[2] Това престъпление е
попадало в кръга по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество (Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) (отм). Затова
на 31.07.2015 г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на М.А.. Периодът на проверката е бил от
31.07.2005 г. до 30.07.2015 г.
[3] В хода на проверката
Комисията е установила, че М.А. и съпругата му В.А. не са разполагали със
законни средства за придобиване на имущество. Това имущество е включвало:
- 226 800,00 лeвa, представляващи паричната равностойност на част от
недвижим имот, който не може да се отнеме като обособено имущество а именно 278,00 кв. м. от триетажна жилищна сграда с
идентификатор 00357.5358.3335, построена в парцел II-333, кв. 171 по плана на гр. Нови
Искър, кв. Кумарица, ул. „****;
- фургон,
трайно монтиран с разрешение за поставяне №5/07.05.2014г. в имот с
идентификатор №00357.5064.34 по ККР, местност „Язо“, землището на гр. Нови
Искър;
- лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. №
CA ****PM;
-
товарен автомобил „Нисан
Траде” с рег. № CA ****BX;
- лек автомобил „Ситроен Ц 8” с рег. №
CA ****TP;
- лек автомобил „Гранд Чероки” с рег.
№ CA ****TP;
- лек автомобил марка „БМВ 520 И” с
рег. № CA ****PT;
- бордово полуремарке „Кьогел-СН
24 П 100” с рег. № ****.
[4] След като М. и В.А. не са
разполагали със законни средства за придобиване на имуществото, то подлежи на
отнемане в полза на държавата. Затова Комисията моли съда да постанови решение,
с което да отнеме описаното имущество в полза на държавата (искането, т. I, л 2-87; уточнителните молби, т. V, л. 24, л. 55, т. VI, л.
273-280; решението на Комисията, т. VI, л. 281-294; определението на съда по изменението на иска, т. VI, л. 320).
2. По писмения отговор на ответниците
[5] Ответниците М. и В.А. са оспорили
предявения иск. Те са заявили, че искането е неоснователно, тъй като не са били взети
предвид законни доходи на М.А.:
-
от запис на заповед от 2016 г.;
-
по 200,00 евро комисионна на всеки автомобил, заплащани в брой от негова
сирийска фирма, за продадени над 2 000,00 автомобила в периода 2010-2014
г.
[6] Ответниците твърдят и, че част
от СМР по сградата в гр. Нови Искър са били извършени от есента на 2015 г. до
юни/юли 2016 г., т.е. след периода на
проверката. Това са били: монтаж на отоплително котле, слънчева батерия за топла
вода; направа на огради, навеси, перголи, плочници и озеленяване. Част от
СМР-та са били извършени от брата на ответницата – покрив; поставяне на ел.
контакти и ключове за мълниезащита; външна изолация; огради, плочници, навес,
дренажи, котле с горелки и слънчеви колектори. Затова стойността им не подлежи
на отнемане.
[7] Според ответниците Комисията е
завишила пазарните стойности:
- на автомобилите, отнемането на чиято пазарна
стойност се търси;
-
СМР-та, отнемането на чиято пазарна стойност се търси. Затова евентуално биха
били по-малки сумите, подлежащи на отнемане. Ето защо ответниците молят съда да отхвърли искане (писмените отговори,
т. V, л. 8-15; пар. 2 от определението
на съда, т. V, л. 26-34;
пар. 1 от определението на съда, т. V, л. 56-63).
III.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[8] Нa
29.07.2015
г. Районна прокуратура Петрич е уведомила Комисията, че на
20.07.2015 г. Районен съд
– гр. Петрич е одобрил споразумение по н. о. х. д. № 742/2015 г., което е
влязло в сила на 20.07.2015 г. С него М.А. се е признал за виновен в извършване
на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, връзка с ал. 1 от НК и във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК. Престъплението се е състояло в това, че на
29.04.2015 г. М.А. е направил опит да преведе през границата на страната с
Република Гърция - ГКПП-Кулата (Промахон) - лице, което не е било български
гражданин и без разрешение на надлежните органи на властта с преотстъпена чужда
лична карта. За извършване на престъплението М.А. е използвал лек автомобил
марка „Хюндай", рег. № СА ****КМ, собственост на търговско дружество „К.Б.-1"
ООД (уведомлението, т. I, л. 171; споразумението, т. I, л. 173; справката за съдимост, т. I, л. 187).
[9] Не се спори, че това
престъпление е било в кръга на престъпленията по чл. 22, ал. 1 от Закона за
отнемане на имущество от 2012 г. Затова на 31.07.2015 г. Комисията е решила да започне проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на М.А.. Проверката е била от 31.07.2005
г. до 31.07.2015 г. (протокола, т. I, л. 177). Не се спори, че през периода на проверката М. и В.А. са били
съпрузи.
[10] Не се спори, че от
имуществото, което М. и В.А. са придобили в периода на проверката, в края на
този период те са имали само това, чието отнемане Комисията търси, и което е
описано в пар. 3 по-горе, без фургона. М. и В.А. не притежават фургон (стр. 14
от заключението на вещото лице Ц., т. VI, л. 223). Към момента на придобиването стойността на всеки един от
обектите от това имущество е била:
- 243 120,00 лeвa, представляващи размера на разходите за изграждането
на пристроената и надстроена част от триетажната жилищна сграда от 278,00 кв.
метра с идентификатор 00357.5358.3335, построена в парцел II-333, кв. 171 по плана на гр.
Нови Искър, кв. Кумарица, ул. „**** (стр. 11 от заключението на вещото лице Ц.,
т. VI, л. 208-223);
- 2 100,00
лева на лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. №
CA ****PM;
-
7 000,00 лева на товарен
автомобил „Нисан Траде” с рег. № CA ****BX;
-
2 400,00 лева на лек
автомобил „Ситроен Ц 8” с рег. № CA ****TP;
- 9 700,00 лева на лек
автомобил „Гранд Чероки” с рег. № CA ****;
-
3 700,00 лева на лек
автомобил марка „БМВ 520 И” с рег. № CA ****PT;
- 13 000,00 лева на бордово
полуремарке „Кьогел-СН
24 П 100” с рег. № **** (заключението на
вещото лице М., т. 5, л. 172-206). Следователно през периода на проверката М. и В.А.
са придобили имущество за 281 020,00 лева
(243 120,00+2 100,00+7 000,00+2 400,00+9 700,00+3
700,00+13 000,00).
[11] За
периода на проверката доходите и приходите на М. и В.А. са били за 77 363,12
лева. Техните обичайни и извънредни разходи са били за 305 141,23 лева
(стр. 42 от заключението на вещото лице Х., т. VI, л. 322-363).
[12] Липсват
доказателства:
- М.А. да е
извършил друго престъпление, освен това по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, връзка с ал. 1 от НК и във
връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, за което е сключил споразумение с прокуратурата;
-
В.А. да е извършвала престъпление;
-
М. и В.А. да се извършвали правонарушение. Затова съдът приема, че:
1.
М.А. не е извършил друго престъпление, освен това, за което е сключил
споразумение с прокуратурата;
2.
В.А. не е извършвала престъпление, а нито тя, нито М.А. са извършвали
правонарушения.
[13] Комисията е заплатила: 285,00 лева за
публикация в Държавен вестник (т. V, л. 70); 4 800,00
лева за депозити за вещи лица (т. V, л. 165-166, 217;
т. VI, л. 234 и 391). М. и В.А. са заплатили 300,00
лева на адвокат (т. V, л. 92).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
1.
По иска по чл. 153 от Закона за
отнемане на незаконно придобито имущество
[14] Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане
на имущество от 2018 г., Комисията предявява
пред окръжния съд иск за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество. Незаконно е имуществото, за придобиването на което не е установен законен
източник (чл. 5, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г. – този
закон е приложимият на основание пар. 5, ал. 2 от ПЗР към него). Имущество от
незаконен източник е това, което е придобито вследствие на извършено
правонарушение (пар. 116-118, 124, 129-132 и 138 от решение на ЕСПЧ от 26.09.2023
г. по дело Й.и други срещу България.
[15] Следователно, за да постанови съдът отнемане на имуществото,
Комисията следва да докаже:
1. че е налице
значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника;
2. ответникът е
придобил имуществото, за което е налице значително несъответствие, вследствие
правонарушение, което е извършил.
[16] Несъответствието е значително, когато то надвишава
150 000,00 лева за целия проверяван период (т. 3 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от
2018 г.; решение на ВКС 86-2020-IV Г. О. по гр. д. 3 930/2019 г.). Нетен
е доходът, който се получава от разликата между приходите или източниците на
финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му (т. 8 от пар. 1 от ДР
на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).
[17] Не представляват "имущество" по смисъла на Закона за отнеманe на имуществотo от 2018 г. и не участват при
определяне размера на несъответствието парични средства с
неустановен законен източник, получени от проверяваното лице, когато в края на
проверявания период не са налични в патримониума му (т. 1 от ТР на ОСГК
на ВКС 4/18.05.2023 г. по т. д. 4/2021 г.). Имущество,
което не е налично в края на проверявания период, не следва да бъде включвано и
при изчисляването на несъответствието (мотивите на посоченото ТР; решение на
ВКС 281-2024-III
Г. О. по гр. д. 3 230/2023 г.).
[18] В
случая съдът установи, че в края на проверявания период М. и В.А. са имали
имущество за 281 020,00 лева, което те са придобили през проверявания период.
Същевременно за проверявания период те са имали 77 363,12 лева доходи и приходи, и 305 141,23 лева обичайни и
извънредни разходи. Така се формира несъответствие от 508 798,11 лева
(305 141,23-77 363,12+281 020,00). То е над 150 000,00 лева
и е значително.
[19] Съдът
не установи обаче, това несъответствие да се дължи на правонарушение, извършено
от М. и В.А., защото съдът установи, че освен престъплението, за което М.А. е
сключил споразумение с прокуратурата, нито той, нито В.А. са извършили друго
правонарушение. Абсурдно е да се очаква обаче, несъответствие от
508 798,11 лева, което е формирано от 31.07.2005 г. до 31.07.2015 г., да се
дължи на престъпление, извършено през април 2015 г. Още повече, че това
престъпление е било опит
да се преведе през границата на страната с Гърция на едно лице, което не е било
български гражданин и без разрешение на надлежните органи на властта. Затова
съдът приема, че процесното значително несъответствие не се дължи на
правонарушение, извършено от М.А. или В.А.
[20] Още по-съществено, с определението си от 31.03.2023 г., почти шест
месеца преди ЕСПЧ да постанови решението Й.и
други срещу България, съдът е указал на Комисията, че е било в нейна тежест
да установи, че евентуалното значителното несъответствие в имуществото на
ответниците се е дължало на правонарушение (определението, т. VI, л. 194-203). Съдът е връчил
на Комисията това определение (протокола, т. VI, л. 232). Комисията не само не е направила
доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на
посоченото обстоятелство, но дори не е твърдяла, че евентуалното значително
несъответствие се е дължало на правонарушение (становището, т. VI, л. 244-247).
[21] Гражданският
съд, какъвто е настоящият, няма задължение да разследва евентуално извършено
правонарушение. Неговото задължение е въз основа на твърденията на Комисията и
доказателствата, които тя е събрала и представила в подкрепа на твърденията си,
да прецени дали евентуалното значително несъответствие се дължи на
правонарушение, извършено от ответниците. Ако съдът събира служебно
доказателства, за да установи такова правонарушение, или пък преценява събрани
доказателства без Комисията да я твърдяла такова правонарушение, съдът би нарушил
диспозитивното начало. Затова
съдът приема, че процесното значително несъответствие не се дължи на
правонарушение, извършено от М.А. или В.А..
[22] Не
е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2.
По разноските
[23] М. и В.А. не търсят разноски. Затова
съдът не им присъжда такива. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[24] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на
незаконно придобито имущество на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество срещу М. А.А. и В.М.А.. Предмет на иска е имуществото, описано по-горе
в параграф трети от решението. Параграф трети е неразделна част от настоящия
диспозитив на решението. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
е с адрес в гр. София, бул. „Дондуков“ 9. М. и В.А. са с адрес ***.
[25] Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: