№ 1216
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110208813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. Д., подадена чрез адв. А. срещу НП № СО-ЗЗ-М-21-
01-067/12.05.2021г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на по 300 /триста/ лв. за нарушение на чл. 209а ал.1 ЗЗдр. вр. Заповед №
РД-01-51/26.01.2021г.
С подадената жалба се твърди процесното наказателно постановление да е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до осуетяване
правото на защита на субекта на отговорността. Алтернативно е направено искане, съдът
при преценка на доказателствата да приеме, че не се установява извършване на нарушение,
респективно да приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от адв. А.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея, като иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Павлова. Тя оспорва
жалбата и иска от съда да потвърди издаденото НП. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.02.2021г около 11:00ч. в гр. София, бул. „Витоша 1А“свидетелят Г. съставил на
М. С. Д. АУАН, за това че на същата дата и място в търговския обект – магазин за телефони
1
закрито обществено място, не е изпълнил въведената противоепидемиологична мярка със
заповед като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, покриваща изцяло носа и устата. Актът бил връчен като Д. отразил, че в момента
взима лекарство, тъй като е с хронично заболяване.
Въз основа на съставения АУАН при идентична словесна обосновка на твърдяното
нарушение и дадена правна квалификация на същото е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на М.Д. е наложена глоба в размер на 300 лв.
Видно от наличната по делото заповед АУАН е издаден от компетентно лице, в рамките на
неговите правомощия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – Експертно решение, рецептурна
книжка, протокол, амбулаторен лист, епикриза, заповед, АУАН както и въз основа
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Н. Г.. Събраните в
производството доказателства са единни и непротиворечиви, като в пълнота извеждат
описаната от съда фактология по делото. Същите притежават нужните качестевни
характеристики, за да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, намира, че са допуснати
съществени нарушения на процедурата, обуславящи отмяната на атакуваното
Наказателно Постановление на формално основание, изразяващи се в следното:
Законодателят изрично е предвидил минимум от реквизите на двата администартивни акта,
издавани в хода на образуваното административно наказателно производство. Въвел е
изискване за тъждество между описаните факти и правна квалификация на нарушението в
АУАН и в Наказателното постановление. Тези изисквания не следва да се абсолютизират и
да бъдат отчетени като строго формална структура на актовете. Това е така, защото е ясно
посочено в закона, че и при пропуск в АУАН наказателно постановление следва да бъде
издадено, ако по несъмнен начин е установено извършването на нарушението и нарушителя.
Извън допустимото от закона изключение допуснатите нарушения в административно
наказателното производство, касаещи съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление не могат да бъдат санирани.
Това е така, защото изискавенто за пълно, точно и ясно описание на всички факти и
обстоятелства, очертаващи осъщестевното нарушение и адекватното отразяване на правната
норма субсумираща състава на нарушението, съставляват гаранция за законосъобразно
протичане на производството при обезпечена възможност на субекта на отговорността да
2
реализира гарантираното от закона право на защита. При неясно описание на фактите,
очертаващи рамките на поведението на субекта, същият е лишен от възможност да установи
кога и какво е извършил, как извършеното от него води до осъществяване на
административно нарушение и коя прана нрома сочи дължимото му поведение, което не е
било обективирано в конкретната хипотеза, така щото да е довело до осъществяване на
нарушението.
В производството административно наказващия орган е издал АУАН, но в него не е
посочовно точно и ясно какво е според него извършеното нарушение от страна на субекта
на отговорността, а именно не е отразено точно и ясно какво е възприел контролния орган
да е поведението - деянието на жалбоподателя. Дословното приписване на съдържанието на
конкретната правна норма в диспозитива на двата акта не съставлява изпълнение на
задължението на контролния орган да очертае параметрите на твърдяното нарушение. Това е
така, тъй като текстът на нормата въвежда съставомерното деяние, възприето като
административно нарушение, а за административния орган стои задължението да опише
онези обстоятелства, които сочат осъщественото нарушение.
В процесната хипотеза контролния орган не е описал значимите за предмета на
производството обстоятелства – колко лица са били в помещението, какво е вършело лицето
към момента на проверката, къде се е намирало лицето. Във възраженията по акта са
посочени конкретни факти, които не могат да бъдат проверени, доколкото в съставения
АУАН изначално липсва описание на обстоятелствата, очертаващи твърдяното нарушение.
Всички тези фактори са съществени за съдържанието на АУАН и на наказателното
постановление. Липсата им води до неяснота, която по-най драстичен начин посяга върху
правото на защита на сочения нарушител, тъй като за същия е преклудирана възможността
да ангажира доказателства, доколкото не е ясно срещу какви факти се брани.
По всички гореизложени съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството въззиваемата страна следва да заплати в полза на
жалбоподателя сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП № СО-ЗЗ-М-21-01-067/12.05.2021г., с което на
М. С. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 300 /триста/ лв. за
нарушение на чл. 209а ал.1 ЗЗдр. вр. Заповед № РД-01-51/26.01.2021г.
ОСЪЖДА Столичен инспекторат към СО да заплати в полза на М. С. Д. сумата от 300 лв.
/триста/ лв., представляваща разноски за адвокат.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаването от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4