№ 16
гр. Русе, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500839 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„Юробанк България“ АД - София, чрез пълномощника си адв. Д.Г. от АК
– София, е обжалвало Решение № 323/13.03.2024 г., постановено пo гр.д. №
5524/2023г. пo описа на PC - Русе, с което предявеният от него против Г. Б. Н.
установителен иск е отхвърлен. Излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Моли решението да бъде
отменено и претенцията му уважена. В условията на евентуалност прави
искане частично да се отмени решението и частично да бъде уважен
предявеният иск.
Ответницата по въззивната жалба Г. Б. Н., чрез назначения й от съда
особен представител адв. И.М. от АК - Русе, в писмен отговор по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК, счита същата за неоснователна по подробно изложени
доводи в тази насока. Моли жалбата да бъде отхвърлена и съдебният акт да
бъде потвърден, като предявеният установителен иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
От фактическа страна по делото е установено следното:
1
Производството по делото е образувано по установителен иск по реда на
чл.422 ГПК. Въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца „Юробанк
България“ АД била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ЧГД №3452/2023 г. Районен съд-Русе срещу Г. Б. Н., връчена й при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
заявителя за предявяване на иск относно съществуване на вземането му.
Поради това и на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
„Юробанк България“ АД е предявило установителен иск – предмет на
настоящото производство, като фактическите обстоятелства, които излага са,
че на 10.01.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фейненс", в качеството му
на кредитор и Г. Б. Н., в качеството й на кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № EMLN-19091247. Разрешеният размер на
кредита бил 8000 лева, а срокът на ползване и погасяване до 01.02.2029г. По
кредита била договорена и начислена застрахователна премия в размер на
2170.56 лева, предвид сключената застраховка и приложения застрахователен
сертификат, както и такса в размер на 160 лева. Уговорената и дължима
месечна вноска била в размер на 208,33 лева, при приложим лихвен процент
20,55 %. Кредитът следвало да се издължи посредством 84 броя месечни
вноски. Кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски от
01.09.2022 г. и изпаднал в забава, считано от същата дата. Предвид
формираното просрочие, на 01.10.2022 г. кредитът бил направен предсрочно
изискуем, вследствие на което били начислени вземанията по договора.
Поканата до кредитополучателя, с която бил уведомен за размера на
вземането по кредита и предсрочната изискуемост била изпратена на
13.12.2022 г., като му бил предоставен срок и възможност за доброволно
изпълнение, но такова не последвало. „Юробанк България" АД придобило
вземанията по процесния кредит, с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на
06.06.2023 г. придобиване на търговско предприятие на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон България. Към датата на депозирането на
заявлението по чл.410 ГПК размерът на задължението по договора бил:
предсрочно изискуема главница в размер на 7 924,61 лева, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата;
възнаградителна лихва в размер на 6 412,97 лева, дължима за периода
01.09.2022 г. - 01.02.2029 г. и мораторна лихва в размер на 631,68 лева,
дължима за периода 01.10.2022 г. - 21.06.2023 г. Предсрочната изискуемост на
кредита ищецът счита за настъпилна на 13.12.2022 г. и посочените сумите
„Юробанк България" АД претендира като изцяло и предсрочно изискуеми.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
вземането на „Юробанк България" АД срещу Г. Б. Н.. Претендира и
присъждане на разноските за заповедното производство и производството по
установителния иск в двете инстанции.
Ответницата Г. Б. Н. чрез назначения й особен представител е взела
становище като оспорва допустимостта на иска и моли производство да бъде
прекратено, а издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 3451/2023 г. по
описа на РС - Русе - обезсилена изцяло, на основание чл. 415, ал.5 от ГПК.
Счита и че предявените обективно съединени искове за неоснователни и като
2
такива ги оспорва изцяло по основание и размер. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна пред първа
инстанция.
По приложеното ч.гр.д.№ 3452/2023 г. по описа на РС-Русе, “Юробанк
България”АД се е снабдила със Заповед № 1685/03.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г. Б. Н. за сумите: 7924.61 лева
главница, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г., 6412.97 лв.
възнаградителна лихва за периода 01.09.2022 г. - 01.02.2029 г., 631.68 лв.
мораторна лихва за периода 01.10.2022 г. – 21.06.2023 г., представляващи
задължение по Договор за потребителски кредит EMLN-19091247, 299.28 лв.
държавна такса и 1254.99 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. В
заповедното производство е приложен документ, нар. „Последна покана“,
адресиран до длъжника Г. Н., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ уведомява същата за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по процесния договор за кредит и за размера на задълженията за
главница, договорна и обезщетителна лихви. На длъжника е даден
седмодневен срок от получаване на уведомлението, в който да погаси
задълженията си, като кредиторът го уведомява, че в противен случай ще
прибегне към съдебното им събиране. Няма данни поканата да е изпратена и
връчена на ответницата.
В първоинстанционното производство е прието заключение по назначена
съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че редовното
погасяване на задължението по процесния договор е преустановено на
01.09.2022 г. Общата постъпила от ответницата сума е в размер на 1249.98 лв.,
като с нея са погасени: застрахователни премии за периода 01.03.2022 г. –
01.08.2022 г. в общ размер на 155.04 лв., договорна лихва, начислена за
периода 10.01.2022 г. – 31.07.2022 г. и дължима в периода 01.03.2022 г. –
01.08.2022 г. в общ размер на 916.19 лв. и главница, падежирала в периода
01.05.2022 г. – 01.08.2022 г. в общ размер на 178.75 лв. Изчислено е и че към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК задължението на
ответницата по договора за кредит е: 7 821.25 лв. главница, от която редовно
падежирала в периода 01.09.2022 г. – 01.12.2022 г. в размер на 199.11 лв. и
предсрочно падежирала главница от 13.12.2022 г. в размер на 7622.14 лв.
Договорната лихва, начислена за периода от 01.08.2022 г. до 12.12.2022 г. и
дължима в периода 01.09.2022 г. – 13.12.2022 г. е 583.07 лв. При настъпила
предсрочна изискуемост на дълга ответницата дължи и мораторна лихва
върху изискуема главница от 7 821.25 лв. за периода 02.09.2022 г. – 21.06.2023
г. в размер на 471.13 лв.
При така установената от ангажираните по делото доказателства
3
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че твърдяната предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване на заповедта за
изпълнение е недоказана в настоящото производство. Твърдението на ищеца,
че кредитът е станал предсрочно изискуем на 13.12.2022 г. с изпращането на
покана до кредитополучателя е необосновано, тъй като липсват доказателства
същата да е получена от адресата преди образуване на заповедното
производство и от датата на получаването й да е изтекъл 7-дневен срок, след
който да е настъпила предсрочната изискуемост на всички задължения по
кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем (в този смисъл са
разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). По своята същност обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изрично изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Обявяването на
предсрочната изискуемост следва да предхожда датата, на която е подадено
заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги
изисквания към това изявление, но съдебната практика категорично приема,
че същото следва да бъде обективирано в нарочен писмен документ, който
трябва да е достигнал до знанието на длъжника (в този смисъл Решение №
148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение №
208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС,. І т. о. и др.). Постигнатата в
чл. 5 от Договора предварителна уговорка, че при допусната забава в
плащанията на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, не настъпва автоматично. Тя не поражда
действие за длъжника, ако кредиторът не е отправил до него изрично
волеизявление в този смисъл. Следва да се отбележи още, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г.
по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.). Видно от ангажираните писмени
доказателства, няма данни дали волеизявлението на банката -ищец, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до кредитополучателя. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че кредитът не е бил обявен
надлежно за предсрочно изискуем към посочената от ищеца дата 13.12.2022 г.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение
на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение не
4
изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл, още повече че в настоящия случай същата е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Дори и исковата молба да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника, ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Районният съд
правилно е посочил, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение.
Настоящата инстанция обаче счита, че неправилно районният съд е
отхвърлил предявения иск в неговата цялост. Съобразно ТР №8 от 02.04.2019
г. по ТД №8/2019 г. на ОСГТК на ВКС и чл.235 , ал.3 от ГПК, исковият процес
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано
със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, с приложенията към
което заявителят - ищец следва да установи не само ликвидност, но и
изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на предсрочната
изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други
акцесорни вземания, след като са включени в представеното извлечение от
счетоводните книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в
заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от
сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен
искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена Заповедта за
изпълнение. Предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на
претенцията. Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече
падежираните преди обявяването й на длъжника вноски. Съобразно
правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието
за дължимост на сумите - чрез доказване на сключен договор за кредит,
предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и
настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания, за
съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на
просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни
клаузи.
В настоящото производство е доказано, че плащането на задължението е
5
преустановено на 01.09.2022 г. , като до датата, на която делото е обявено за
решаване от настоящата инстанция вноските с настъпил падеж са 28, на обща
стойност 5109.72 лв., в т.ч. падежирала главница в размер на 1724.71 лв. и
договорна лихва за периода от 01.09.2022 г. до 01.12.2024 г. вкл. -в размер на
3385.01 лв. Дължимата мораторна лихва върху падежиралата главница за
претендирания период от 01.10.2022 г. до 21.06.2023 г. е в размер на 24.50 лв.,
определена от настоящата инстанция чрез общодостъпен уеббазиран
калкулатор.
С оглед уважаването на въззивната жалба на ищеца в
първоинстанционното производство, той има право на разноски за двете
инстанции и за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
иска, както следва: деловодни разноски за първата инстанция – 286.09 лева и
адвокатски хонорар в размер на 719.13 лева, за втората инстанция – 244,12
лева и за заповедното производство – 102.65 лева и адвокатски хонорар в
размер на 430.44 лева.
Мотивиран от изложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 955 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. №
5524/2023г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“ №260 установителен иск до размера на дължимата
сума 1724,71 лева – главница по Договор за потребителски кредит EMLN-
19091247/10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.06.2023 г. до изплащането й, сумата 3385,01 лева възнаградителна лихва,
дължима за периода от 01.09.2022 г. до 01.12.2024 г. вкл. и сумата 24.50 лева
мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 21.06.2023 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1685/03.07.2023 г.
по ч. гр. д. № 3452/2023 г. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Г. Б. Н.,
ЕГН ********** от с. Смирненски, обл. Русе, ул.“*** дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“ №260 сумата 1724,71 лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.06.2023 г. до
изплащането й, сумата 3385,01 лева договорна лихва за периода 01.09.2022 г. –
01.12.2024 г. вкл. и сумата 24.50 лева мораторна лихва за периода 01.10.2022 г.
– 21.06.2023 г. по Договор за потребителски кредит EMLN-
19091247/10.01.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1685/03.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3452/2023 г. по описа на РРС.
6
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Б. Н., ЕГН ********** от с. Смирненски, обл. Русе, ул.“***
ДА ПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* деловодни
разноски: за първа и втора инстанция – 1249.34 лева и за заповедното
производство – 533.09 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7