О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-67
гр. В. 25.03.2021 г.
Видински
окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й. 2. Д. В.
след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно частно гражданско дело № 71 по описа
за 2021 на ОС – В., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод депозирана частна жалба от Н.З. М. против Разпореждане за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 34 от 07.07.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 91/2020 г. на КРС.
Излагат се твърдения, че
част от задължението, произтичащо от аренден договор от 20.09.2010 г. е изтекло
по давност, респ. не се дължи. Цитира се тълкувателна практика и се разяснява в
дълбочина същността на института на погасителната давност.
Моли съда атакуваното
разпореждане да бъде отменено, а изпълнителното дело да бъде спряно въз основа
на чл. 421, ал. 2 ГПК.
Съдът, като взе предвид
постъпилата частна жалба, и основавайки се на доказателствата по делото и
закона, счете за установено следното:
Постъпило е заявление от Е.П.П.,
с ЕГН: **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу Н.З.М., с ЕГН: **********, за конкретно посочени суми,
произтичащи от договор за аренда от 20.09.2010 г.
Постановено е
Разпореждане № 31 от 09.07.2020 г., въз основа на което е издадена Заповед № 35
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
09.07.2020 г. и Изпълнителен лист № 64 от 09.07.2020 г.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът счете подадената частна въззивна жалба за допустима, като подадена в срок от
правоимаща страна, но по същество за неоснователна
поради следните съображения:
На първо място, трябва да
бъде отбелязано, че в частната въззивна жалба е посочен неправилно както
номерът на атакувания съдебен акт, така и номерът на издадената заповед за
изпълнение. Съдът обаче счита, че тази неточност не е съществена, тъй като от
съдържанието става напълно ясно, че се атакува именно Разпореждане № 31 от
09.07.2020 г.
В Глава ХХХVІІ на ГПК - „Заповедно
производсттво” и в частност чл. 417 законодателят е дал възможност на кредитора
да събере вземането си от длъжника без да води исков процес, а единствено въз
основа на подадено от него заявление по образец от Министерство на правосъдието
и някои от документите, изброени в разпоредбата. Съдът се произнася в
разпоредително заседание без допълнително събиране на доказателства или
изслушване на страните. В този смисъл заявителят следва да определи точно
искането си в заявлението. Целта на заповедното производство е бързина на
правораздаване за безспорни вземания и заявителят следва да установи именно
това.
От гореизложеното се
извежда, че в това производство не могат да се правят възражения за изтекла
погасителна давност. Това е въпрос по същество, който може да се обсъжда единствено
в исково производство. Последното би се развило, ако заявителят П. предяви иск
за установяване на вземането си пред съответния компетентен съд, като резултат
от подадено възражение от жалбоподателя М..
Настоящият съдебен състав,
отчитайки многобройните аргументи, касаещи изтеклата погасителна давност за
част от задължението, произтичащо от процесния аренден договор, намира за
необходимо да поясни, че в принципен
план изтичането на давностен срок не означава, че вземането не се дължи
/аргумент от чл. 118 ЗЗД/.
На последно място,
въззивният съд изобщо няма да коментира искането за спиране, направено на
основание чл. 421, ал. 2 ГПК, тъй като не е компетентен да го прави.
Компетентен е КРС, който видно от Определение, постановено на 11.09.2020 г. /в
същия ден, в който е подадена и частната въззивна жалба/, се е произнесъл по
този въпрос. Коментираното определение само по себе си е подлежало на обжалване
пред ОС – В., но доколкото в разглежданата жалба не е упоменато, същата да е насочена
и срещу него, настоящият съдебен състав няма как да изложи аргументи в тази
насока.
Предвид изложеното, съдът
счита, че са налице предпоставките, визирани в чл. 418, ал. 2, изр. първо и чл.
418, ал. 3 ГПК, респ. атакуваното разпореждане е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 31 от 09.07.2020 г.
по ч. гр. д. № 91/2020 г., по описа на КРС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: