РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 06.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Ваня Ружина,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6608 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23022 от
24.01.2020 г., постановено по гр.д. № 48482 по описа за 2015 г. на СРС, I ГО, 39-ти състав,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца С.Я.Н. срещу ответника
„З.К.У.” АД иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева, предявен като частичен
иск от 15000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо
поради настъпване на 18.06.2015 г. на застрахователно събитие – ПТП със
собственото му моторно превозно средство (МПС) марка „БМВ З ер райхе” с рег. № ********,
по отношение на който е сключен договор за застраховка „Каско”, обективиран в
полица № 14167170144 от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (13.08.2015 г.) до
окончателното ѝ изплащане. С решението ищецът е бил осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника сумата в размер на 470,00 лева,
съставляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена от ищеца въззивна жалба, в който се
излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, и за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му.
Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че установените щети по увреденото МПС
с марка „БМВ”, модел „3 ер райхе” не са в причинно-следствена връзка с
твърдяното застрахователно събитие. Посочва се, че при изготвяне на
кредитираната от съда повторна и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза
вещото лице си е послужило с недопустими за граждански процес сведения –
свидетелски показания, приобщени по друго гражданско дело, като експертното
заключение е било изготвено в разрез с принципа за непосредственост (чл. 11 от ГПК). Поддържа се, че вещото лице е направило съпоставки на предполагаемия
механизъм на процесното ПТП с тестове, които не биха дали надлежни отговори, и
са били изследвани цени за труд на сервизи в други градове, различни от мястото
на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Моли се за
отмяна на решението на СРС и присъждане на сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство - „З.К.У.” АД. В открито съдебно заседание от
06.10.2020 г. въззиваемото дружество, представлявано от упълномощения си
представител, е оспорило жалбата като неоснователна. Изложени са твърдения, че
претендираните щети не са възникнали от процесното ПТП, като се посочва, че по
предходно заведена при ответника щета по същата застрахователна полица и с
идентични увреждания, е било платено на въззивника – ищец обезщетение по представените
фактури, като автомобилът не е бил отремонтиран в доверен сервиз на
застрахователя.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и постановките
в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на обжалваното съдебно
решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми,
както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство е бил иск с правна квалификация чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
която норма е действаща към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Искът е бил предявен като частичен за сумата от 1000,00 лева от цялата
претенция в размер на 15000,00 лева.
Доколкото във въззивната жалба не се
релевират оплаквания срещу част от фактите и с оглед обявените за безспорни по
делото обстоятелства, следва да се приеме, че в производството са установени
следните релевантни към предмета на спора обстоятелства - че между страните по
спора е възникнало валидно правоотношение от сключен договор за имуществено
застраховане, с който ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по
застрахованото имущество, представляващо лек автомобил марка „БМВ“ модел „З ер
райхе” с рег. № ********.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на 18.06.2015 г. около 23.35 часа в гр. София,
на бул. „Владимир Вазов” и ул. „Илъо Войвода” в настъпило ПТП между МПС с марка
„БМВ”, модел „З ер райхе”, с рег. № ********, управлявано от ищеца, и МПС с
марка „БМВ”, модел „320Д”, с рег. № ********, управлявано от М.Б.П., и МПС с
марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № *******. Поради несъобразена скорост
ищецът реализирал ПТП с водача на втория автомобил, който от своя страна се
ударил в третия автомобил. За да причини процесното ПТП, водачът на лекия
автомобил с марка „БМВ”, модел „З ер райхе” и с рег. № ********, движейки се в
права посока, ударил задната част на автомобила с марка „БМВ”, модел „320 Д”, с
рег. № ********, който бил навлязъл от ул. „Илъо Войвода” с маневра за ляв
завой по бул. „Владимир Вазов”. От удара автомобилът с марка „БМВ”, модел „320
Д”, с рег. № ******** се изместил напред
и с предната си част реализирал удар с МПС с марка „Форд”, модел „Фиеста”, с
рег. № *******, насрещно движещ се и преминаващ по бул. „Владимир Вазов” с
посока на движение от ул. „Черковна” към ул. „Илъо Войвода”. За настъпилите
вреди на МПС с марка „БМВ”, модел „З ер райхе” с рег. № ******** била заведена
при дружеството-ответник щета № 14111670194/2015 г. и били изготвени описи на
щетите от 23.06.2015 и 25.06.2015 г. С писмо от 23.07.2015 г. ответното
дружество уведомило ищеца, че на основание т.6.5.5. от Общите си условия,
представени и по делото, не са налице основания за изплащане на застрахователно
обезщетение по щетата, тъй като механизмът на ПТП-то не отговаря на степента и
уврежданията на процесния автомобил.
По делото са представени и документи във
връзка с щета № 14111670084/2014 г., образувана при същия застраховател по
процесната полица за същия автомобил във връзка с настъпило ПТП на 21.10.2014
г.
Спорен по делото е въпросът дали
претендираните от ищеца увреждания по застрахования му при ответника автомобил
са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
Първоинстанционният съд е назначил по
делото две експертизи – съдебна автотехническа експертиза и повторна и допълнителна
съдебна автотехническа експертиза. Настоящият въззивен състав е назначил тройна
съдебна автотехническа експертиза, заключението по която е приел в проведеното
по делото открито съдебно заседание. Въззивният съд счита, че не следва да кредитира
изготвеното заключение по назначената от първоинстанционния съд повторна и
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, тъй като за приемане на
крайните изводи експертът се е ползвал на свидетелски показания, събрани като
доказателство по друго гражданско дело и неприобщени по допустимия процесуален
ред по настоящото производство. Редът за събиране на
показания на свидетел в образувания пред гражданския съд исков процес е
определен в чл. 163 и сл. от ГПК и включва извършване на разпит на свидетеля в
съдебно заседание, непосредствено пред съда и в присъствието на двете страни по
спора, на които се предоставя равна възможност да му се задават въпроси за
установяване на релевантни към предмета на спора факти, като не е допустимо приобщаването
им чрез излагането в писмен документ, вкл. и чрез включването им по този начин в
експертното заключение. Съдът кредитира заключенията, изготвени въз основа на
другите две назначени експертизи, тъй като вещите лица след запознаване с
материалите по делото са достигнали до еднакви и непротиворечиви изводи,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От същите се установява,
че процесното ПТП е с такъв механизъм, че може да причини процесните вреди. В
открито съдебно заседание вещите лица, работели по назначената от въззивната
инстанция тройна експертиза, аргументират извода си с разликата във височината
на МПС с марка „БМВ”, модел „З ер райхе”, с рег. № ******** и МПС с марка „БМВ”, модел „320 D”, с рег. № ********, и обстоятелството,
че част от материалите на увредения автомобил се възстановяват, а друга част се
деформират вследствие на удара. От изводите на експертите става ясно, че е налице частично препокриване
между вредите, заведени по щета № 14111670194/2015 г. и щета №
14111670084/2014, като около 80 % от тях си съвпадат. Въззивният съд се съгласява
с тези изводи – видно от приложените по делото описи на двете щети, налице е съвпадение
в следните увреждания по процесната щета: облицовка на предна броня, основа на
предна броня, преден капак, фар ляв, решетка предна броня (дясна + лайсна
хром), решетка предна броня (лява + лайсна хром), кора под предна броня, стойка
на десен халоген PVC, дифузъор
радиатор комплект преден, челно стъкло, тонирано с ивица, въздушна възглавница
водач и облицовка волан, арматурно табло горна част, радиатор климатик,
радиатор интеркулер, централа въздушни възглавници, и вредите, посочени в описите
от огледите на 27.10.2014 г. и 29.10.2014 г. по предходната щета, както следва:
облицовка предна броня, основа предна броня, панти преден капак, фар ляв,
решетка предна дясна (бъбрек), решетка предна лява (бъбрек), кора под предна
броня, основа фар за мъгла, рамка радиатори PVC, челно стъкло + сензор, въздушна
възглавница волан, облицовка арматурно табло, радиатор климатик, радиатор
интеркулер, въздушна възглавница арматурно табло.
С оглед събраните по делото
доказателства, разпределението на доказателствената тежест и доколкото по
делото не се установява вредите по щета № 14111670084/2014 да са били
отремонтирани, въззивният съд счита, че пряка
и непосредствена последица от процесното застрахователно събитие са само вредите
по щета № 14111670194/2015 г., непрепокриващи се с тези по предшестващата щета,
поради което само те подлежат на обезщетяване. С оглед общата им стойност
(предвид сбора на индивидуалните стойности, посочени в заключението по
назначената тройна съдебна автотехническа експертиза), надхвърляща сумата от
1000,00 лева, заведеният иск за сумата от 1000,00 лева, предявен като частичен от
15000,00 (петнадесет хиляди) лева, следва да бъде уважен. Следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба (13.08.2015 г.) до окончателното ѝ изплащане, представляваща
законна последица от уважаване на иска.
Предвид изложеното, решението на СРС
следва да бъде отменено изцяло, а предявената искова претенция – уважена в
пълен размер.
При този изход на спора решението на СРС
следва да бъде отменено и в частта с разноските. В полза на ищеца – въззивник
се поражда правото на разноски, които същият претендира и за двете инстанции.
Пред първоинстанционния съд същият претендира и представя доказателства за
сторени разноски в общ размер от 230,00 лева (50,00 лева за държавна такса за
предявяване на иска, 150,00 лева за внесен депозит за назначена експертиза и
30,00 лева за депозит за призоваване на свидетел). Пред настоящата инстанция
въззивникът-ищец е направил разноски в общ размер от 1085,00 лева, от които:
25,00 лева държавна такса за подаване на въззивната жалба, 700,00 лева за
депозит за назначена експертиза и 360,00 лева за платено адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС. Въззивникът е бил представляван от процесуален
представител – адвокат, за което са представени пълномощно, договор за правно
съдействие и платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в
уговорения между страните размер. Въззиваемата страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът счита за неоснователно предвид
минималните размер за адвокатските хонорари по Наредба № 1/2004 г., извършените
процесуални действия по събиране на доказателства пред настоящата инстанция,
активното участие на пълномощника в производството и обстоятелството, че
заплатеното адвокатско възнаграждение включва начислен ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23022 от 24.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 48482 по описа за 2015 г. на СРС, I ГО, 39-ти състав, изцяло,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, по заведения иск с правна основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата в
размер на 1000,00 (хиляда) лева, предявен като частичен иск от 15000,00
(петнадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо
поради настъпване на 18.06.2015 г. на застрахователно събитие – ПТП със
собственото му моторно-превозно средство (МПС) марка „БМВ З ер райхе” с рег. № ********,
по отношение на който е сключен договор за застраховка „Каско”, обективиран в
полица № 14167170144 от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба (13.08.2015 г.) до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.У.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Я.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 230,00 (двеста и
тридесет) лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, и
сумата в размер на 1085,00 (хиляда осемдесет и пет) лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.